В категории:Свят

“Вече нищо не е наше”: как Турция прогонва кюрдите от Африн

Много от местните хора, избягали от насилието през януари, сега откриват, че домовете им са дадени на араби. Дори преселените от Гута сирийци обаче се страхуват от протурските групировки, които върлуват в региона

Дори заселените в Африн араби от Гута се притесняват от безнаказно върлуващите протурски милиции. Снимка: Twitter

Когато Ареен и фамилията ѝ побягват от турската инвазия в Африн през януари, те се страхуват, че никога няма да могат да се върнат. Шест месеца по-късно кюрдското семейство все още се намира в близки селища заедно с други жители на Африн, които са прогонени от домовете си от завоевателната турска армия и арабските ѝ проксита.

Наскоро непознати хора от другия край на Сирия са се настанили в домовете на Ареен и роднините ѝ. Тя разказва пред британския вестник Guardian, че малкото ѝ близки, които са успели за кратко да посетят родните си места, заявяват, че броят на новопристигащите – всичките араби – се увеличава всяка седмица. Расте  и негодуванието към новодошлите, както и опасенията, че постоянните и подриващи промени могат да доведат до създаването на още една гореща точка в седемгодишния конфликт.

Африн бе останал незасегнат през по-голямата част от сирийската война и се бе превърнал в убежище за бежанци. Сега обаче регионът се превръща в нова и ключова фокусна точка, в която амбициите на регионалните сили се демонстрират открито, а съвместното съществуване между кюрди и араби – деликатно балансирано в продължение на десетилетия – се оказва все по-застрашено.

Малкият анклав в Северозападна Сирия директно отразява конкуриращия се дневен ред на четири държави – Турция, Сирия, Русия и САЩ – но най-вече този на Анкара, чието прокрадващо се влияние във войната е в зависимост от Африн и съдбата на местното население.

Новопридобитият от Турция дял от сирийската територия ѝ дава контрол върху пограничните зони и се отчита като победа срещу нейният архивраг – Кюрдската работническа партия (ПКК), с която Анкара приравнява организациите на сирийските кюрди.

Кампанията за прогонването на кюрдските милиции води до обвинения, че Турция тихомълком организира демографска подмяна, променяйки баланса на населението в региона от предимно кюрдско към предимно арабско. Още по-важно за турските лидери е това, че се подменя състава на населението по дългата стотици километри граница със Сирия.

Преди януарската инвазия турският президент Реджеп Ердоган заяви: “Ще върнем Африн на законните му собственици”. Анкара отрича организирането на демографска подмяна в Африн и настоява, че цели само прогонването на ПКК, а не на несвързаните с нея местни кюрди.

“Хората от Африн не са избирали да живеят под властта на ПКК”, заявява пред Guardian висш турски представител. “Подобно на ИДИЛ, ПКК наложи терористична организация тук със сила. Тази администрация запушваше насилствено устата на конкурентни кюрдски фракции. Военната кампания доведе до премахването на терористите от Африн и направи възможно местното население да се управлява само. Огромното мнозинство на новия местен съвет се състои от кюрди, и председателят му също е кюрд”, твърди още той.

Реалността обаче е различна – докато Африн бе под контрола на кюрдските революционни организации, местните избираха представителите си чрез демократични избори, като изградената система освен това даваше на жените безпрецедентно за региона равноправие и място в управлението. Днес този остров на пряка демокрация и феминизъм е оставен на благоволението на протурските ислямистки милиции, често съставени от кадри на Ал Кайда и ИДИЛ. Наред с етническото прочистване, грабежите, убийствата и други безнаказани престъпления, тези групировки налагат над местните нормите на шариата, включително задължително носене на хиджаб от жените.

Както прогонени жители на Африн, така  и новодошли в кантона са потвърдили пред Guardian, че голям брой от заселващите се там идват от предградието на Дамаск Гута. След тежки боеве, през април контролиращите Гута ислямистки групировки се споразумяха с правителството да се предадат и да бъдат прехвърлени заедно със семействата си в Северна Сирия.

“На фона на бандитите, милициите и новопристигащите, Африн е почти неразпознаваем”, коментират пред британското издание местни кюрди, които са успели да се върнат. “Това не е Африн, който познавахме. Твърде много непознати лица. Бизнесите са превзети от сирийци, магазините са с нови имена от Дамаск, собствеността ни я няма. Чувстваме се като палестинците”, заявява 34 годишната Ареен. “Сирийското правителство изобщо не ни помага да възстановим собствеността си, те не ни помогнаха дори да се върнем в Африн. Ние искаме просто да се върнем в домовете си, не ни пука дали ще е под управлението на кюрдите, на турците или на Асад. Искаме само земята си”, казва тя.

Друг изгнаник от Африн, 40-годишният Салах Мохамед, разказва: “Земите ни бяха конфискувани, фермите, пшеницата, мебелите, нищо вече не е наше. Ние сме сами срещу техните оръжия. Трудно е да се върнеш, трябва да докажеш че собствеността е твоя като представиш доказателства и документи, с които е почти невъзможно да се сдобиеш. Определено има демографска подмяна, много кюрди бяха насилствено прогонени заради фалшиви обвинения, че са от ПКК. Почти не са останали кюрди в Африн, никой не ни помага да се завърнем”, заявява той.

“Когато кюрдите се опитат да се върнат по домовете си, трябва да изпълняват невъзможни изисквания. Не може да отречеш демографската промяна, на кюрдите не се позволява да се завърнат. Жените са забулени, баровете са затворени, това е целенасочено изтриване на кюрдската култура”, казва друг жител на Африн, 32-годишният Шияр Халил.

Дошлата наскоро от Гута Ум Абдала заявява, че някои кюрди са се завърнали в Африн, но на всеки, свързан с кюрдските отряди, му се забранява влизане. “Видял съм около 300 кюрди да се връщат в Африн заедно със семействата си през миналия месец и нещо. Не знам в чия къща живея, но беше регистрирана в полицейския участък”, заявява тя. По думите ѝ в Африн цари беззаконие и опасност, а арабските милиции, използвани от Турция за инвазията, контролират града. “Турците се опитаха да спрат плячкосването, но някои от милициите са много злонамерени. Те тормозят и нас, и кюрдите, тук не е стабилно”, добавя Абдала.

Домовете на Абдала и друг пристигнал в Африн жител на Гута – 23 годишния Абу Халед Абас, са били конфискувани от правителството на Асад, преди да се отправят на Север. “Тези въоръжени милиции не оставят никого в Африн на мира, как смятате, че ще се отнасят към турците?  Случват се лоши неща – убийства, тормоз, изнасилвания и кражби. Те вярват, че са “освободили” тази земя и сега я притежават”, казва той.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар