В категории:Анализи / Свят

Западният вой за Източна Гута звучи кухо

Страданието на цивилните не трябва да се поставя под съмнение. Но след като години наред въоръжаваше ислямистката опозиция в Сирия, сега Западът може само да да се възмущава с нарастващо лицемерие и хиперболизирани гримаси – без да има реално намерение да спасява невинните

Кадрите от Гута никога не включват въоръжните ислямисти, намиращи се в предградието. Което не значи, че снимките на окървавени трупове са фалшиви

Робърт Фиск, Independent

Има някои жестоки факти за обсадата на Източна Гута в Сирия, които останаха заровени под истинските отломки и кръв, както и под позите на апокалиптичен ужас от страна на Запада. Едно от най-важните измерения на обсадата се съдържаше в  коментар на руския външен министър Сергей Лавров в понеделник, че Москва и сирийското правителство “ще използват научените от освобождаването на Алепо уроци” при обсадата на Източна Гута. Това веднага бе интерпретирано като предупреждение, че Гута ще бъде унищожена.

Само че руснаците и сирийците прекараха много месеци в опити да уредят изтеглянето на сирийските цивилни от източната част на Алепо, преди да я овладеят. След като сирийските войници отбелязаха сериозен напредък в кварталите на града, наистина имаше масово преместване на невинни. Въоръжените противници на режима също получиха разрешение да заминат. Част от тях бяха ескортирани до турската граница от руска военна полиция. Други предпочетоха – без съмнение прибързано – да се преместят в съседната провинция Идлиб. След редица подобни договорки тя се превърна в сборен пункт за ислямистки бойци и семействата им от цялата страна, и неизбежно също я очаква обсада.

Това, което Лавров имаше предвид, е да се постигне подобно споразумение с въоръжените бунтовници в Източна Гута. Както руснаците, така и сирийците поддържат контакти с тези, които наричат “терористи” – дума, която Западът също обича да използва, когато бомбардира същите тези ислямистки групи, свързани с Ал Kайда. Поради това например, когато бе прекратена обсадата на последния бунтовнически квартал в Хомс през миналата година, видях с очите си как войници с руски униформи седяха до въоръжени и закачулени ислямистки бойци, които бяха получили позволение да заминат за Идлиб.

Кои са точно намиращите се в Източна Гута “бунтовници”/”терористи”/”ислямисти”/”въоръжена опозиция” – сами си изберете предпочитаната мантра – е един друг факт от кървавата баня в Гута, който не се засяга, не се споменава, не се посочва и дори не се признава. Бойците от Ан Нусра/Ал Кайда в Гута – независимо дали използват цивилните в предградието като жив щит – са част от същото оригинално движение на Ал Кайда, което извърши престъпления срещу човечеството в Америка през 2001 г. В Сирия те също така често са готови да си сътрудничат с ИДИЛ – злокобният култ, който САЩ, ЕС, НАТО и Русия (добавете тук и всички останали обичайни защитници на цивилизацията) са се зарекли да унищожат. В Източна Гута Нусра са съюзници с Джаиш ал Ислам (“Армия на исляма”) – още една ислямистка групировка.

Това е много странна ситуация. Никой не трябва да се съмнява в мащаба на клането в Гута. Или в страданието на цивилните. Не можем да викаме възмутено, когато израелците нападат Газа (със същите оправдания за “живи щитове“), но да търсим оправдания за кръвопролитието в Гута, защото обсадените “терористи” са клонящи към ИДИЛ ислямисти от Ал Кайда.

Тези въоръжени групировки обаче чудновато липсват, когато изразяваме възмущението си от клането в Гута. Там няма западни репортери, които да ги интервюират – защото макар и това да не се признава често, главите ни ще бъдат отрязани от тези защитници на Гута, ако дори само посмеем да влезем в обсаденото предградие на Дамаск. Кадрите, които получаваме от там, по невероятен начин не показват нито един въоръжен мъж. Това не значи, че ранените или убити деца или окървавените трупове не са истински, или че кадрите са задължително фалшиви. Но те явно не показват цялата истина. Операторите – или редактиращите видеата – не показват бойците на Нусра, които се намират в Гута. Няма и да го направят.

Архивните кадри от минали обсади – например от Варшава през 1944 г., Бейрут от 1982 г. или Сараево от 1992 г. – показваха реалните бойци, които защитават тези градове, заедно с техните оръжия. Но клиповете от Източна Гута – подобно на почти всички видеа от Източен Алепо – не включват дори един кадър, който да признава, че тези въоръжени мъже съществуват. Не съм попадал на дори едно споменаване на тези хора в коментарите за страданието на цивилните, ако не се брои това, че щатските и европейски медии наричат Гута “контролирана от бунтовници”. Кой тогава е отговорен за последния обстрел с миномети срещу центъра на контролирания от правителството Дамаск, при който загинаха шест души и бяха ранени още 28? Със сигурност много малка част от загиналите в Гута са отговорни за нападенията, но нима той е дело на призраци?

Бунтовниците в Източна Гута често обстрелват Дамаск с миномети, което също води до цивилни жертви

Това е един съществен пропуск. Защото ключов фактор за прекратяване на всякакви подобни масови убийства на цивилни е възможността да се осъществи директен контакт между въоръжените групи от двете страни на обсадата. Коментарите на Лавров в началото на седмицата подсказваха, че руснаците са се съгласили да върнат на Източна Гута странно звучащия статус на “зона на деескалация” и да позволят доставки на помощ и изнасяне на ранените от Гута. Но – според Лавров – Нусра са нарушили сделката.

Може и да е така. Но как бихме могли ние на Запад да се оплакваме, след като не се налага да се занимаваме с въоръжената ислямистка опозиция на Асад (тук не става дума за ИДИЛ), нито пък сами се опитваме да уредим примирие – с руска помощ или без. Което не би било толкова странно при положение, че от години въоръжаваме тези хора. Но не, ние няма да предприемем подобни действия – вместо това ще продължим да размахваме ръце с все по-голямо лицемерие и все по-хиперболизирани гримаси.

Само за няколко дни тази седмица чухме становища от САЩ, от ООН, от НПО-та и от лекари, поддържащи връзка с болниците в Източна Гута. Според тях предградието става сцена на “скандални военни престъпления от епичен мащаб”, “денят на Страшния съд”, “клането на 21 век”, и на “истерично насилие” – каквото и да значи това. От бедното старо ООН също заявиха, че насилието в Гута е “отвъд въображението” до такава степен, че “са останали без думи”.

Нека отново си напомним – хората в Гута наистина плащат гротескна, жестока и позорна цена заради мястото си в сирийската война, и да, това човешко страдание идва от ръцете на руснаците и сирийците. Но какво точно си мислят, че говорят тези нелепи светци от бюрокрацията на ООН (които, уви, никога няма наистина да останат без думи) както и онези, които описват обсадата на Гута като Страшния съд? Нека все пак запазим усещането за пропорция на фона на тези зверства. Аушвиц и Холокоста, геноцида в Руанда, изтреблението на арменците и безбройните масови убийства през XX век (тук можем дискретно да си спомним руските жертви от ръцете на хитлеристките орди) са доста по-близо до “деня на Страшния съд”, отколкото Гута. Да сравняваш тази ужасна обсада с престъпленията срещу човечеството от миналото столетие представлява обида към милионите невинни жертви на далеч по-страшни престъпления.

Истината е, че тези изрази на ужас от “нашата” страна са заместители. Защо ООН не “остана без думи” още през първата година на войната? Много сирийски жертви останаха без думи още през 2012 г. – не на последно място защото много от тях вече бяха мъртви. Според статистиките, които се използват, в Източна Гута са блокирани 400 хил. цивилни. Може да се запитаме какъв е реалният брой. През 2016 г. ни беше казано, че 250 хил. души са блокирани в Източен Алепо, но се оказа, че броят им всъщност е бил 92 хил. Не че бомбардирането на 92 хил. души не е достатъчно престъпление. Ако блокираните в Гута са дори наполовина по-малко, това пак е достатъчно за филм на ужасите.

Реалността е, че обсадата на Гута ще продължи, докато се стигне до капитулация и евакуация. Никакви думи няма да предотвратят този мрачен сценарий и ние го знаем – или поне тези, които трябва да представляват нашето морално превъзходство, го знаят. Нищо на терен няма да се промени. А след като Гута “падне” – или бъде “освободена”, както без съмнение ще кажат обсаждащите, ще започне разрушаването на град Идлиб. И отново ще се заговори за “деня на страшния съд”, “истерично насилие” и “клането на 21 век” (което както може да се предположи ще надминава обсадите на Източен Алепо и Източна Гута взети заедно).

Никакво западно укоряване няма да спре това. Ние сме несъстоятелни, ревем възмутено без ни най-малка надежда – или намерение – да спасявам невинните. Това е историята на Източна Гута, която ще бъде записана от историците.

Оставете коментар