В категории:Анализи / Свят

Протурските бойци карат кюрдските жени в Африн да носят хиджаб

Кюрдският анклав, който преди турската инвазия бе център на феминистка революция, сега е подлаган на етническо прочистване и насилствено налагане на шериатски норми

Подкрепяните от Турция джихадистки милиции, които завладяха кюрдския анклав Африн в Северна Сирия по-рано тази година, издигнаха афиши с инструкции за подчинението на шериатските закони. Плакатите включваха образ на жена, изцяло покрита с никаб – черна дреха, покриваща тялото и лицето, пише Independent.

Тези плакати предизвикаха гневни протести сред кюрдите, останали в Африн след инвазията на турската армия и съюзните ѝ сирийски групировки, често съставени от членове на джихадистки групи – включително Ал Кайда и ИДИЛ. Макар повечето кюрди да са мюсюлмани, те следват светски начин на живот и се противопоставят на шериатските норми.

Няколко дни след издигането им, афишите бяха свалени от турската военна полиция, но това бе само поредният сигнал за натискът, оказван върху кюрдските жени от страна на джихадистите да приемат второкласен статус и да се покрият с хиджаб или никаб.

46-годишната учителка от Африн Гюлистан заявява пред Independent, че целта на „кампанията за носене на хиджаб” е да принуди жените да си стоят вкъщи и да не вземат участие в публичния живот. Преди да бъде овладян от Турция и съюзниците ѝ, Африн бе едно от гнездата на социална и феминистна революция, която даваше на жените повече от равноправно представителство във всички сфери на управлението и обществения живот.

„Само защото нося дънки, постоянно чувам думи като „курва, неверник, куче на Асад, шиит” от страна на непознати по улиците. Група жени организираха протестни бдения за премахването на тези афиши”, казва тя. Учителката обяснява, че носенето на никаб е по-скоро социален, отколкото религиозен обичай, който не е част от кюрдската традиция.

Настояването кюрдските жени, повечето от които са мюсюлмани сунити, да носят хиджаб или никаб, идва от арабските бойци и заселници с подобни фундаменталистки ислямистки виждания, преселени в Африн от Източна Гута, след като правителството овладя предградието на Дамаск. Според известните данни броят на тези хора е около 35 хил. души. Те са се настанили в къщите и земите, изоставени от около 150 хил. кюрди, побягнали от турската инвазия, която започна през януари и завърши през март. Според ООН около 143 хил. кюрди са останали да живеят в анклава. Повечето кюрди, опитващи се да се върнат и да възстановят собствеността си биват спирани от турската армия и ислямистките милиции.

Баве Мисто, 65-годишен фермер от селището Булбул, намиращо се на Север от град Африн, потвърждава пред Independent, че кюрдите са подложени на натиск да изоставят светските практики и начин на живот. Неговото семейство е едно от едва 100 кюрдски семейства, останали в Булбул, в сравнение с над 600 преди инвазията. По думите му единствено на възрастни хора се разрешава да се върнат по домовете си. Арабските бойци, които по думите му се числят към Свободната сирийска армия, забраняват на млади мъже и жени да се завърнат в Африн.

Мисто разказва, че въоръжените бойци карат кюрдските жители на селището да ходят в джамията, където преселените от Дамаск и Идлиб арабски семейства се молят по пет пъти дневно и „казват на жените ни да си сложат хиджаб”. Един от новите му съседи – Абу Мохамад от Източна Гута, му е заявил, че трябва да накара жена си да носи хиджаб, защото „това е по-добре и за този живот, и за отвъдния”.

Много местни кюрди подозират, че налагането на фундаменталистки ислямски социални норми цели да окуражи етническото прочистване на кюрдите от Африн. По време на инвазията подкрепяните от Турция милиции не се притесняваха да пускат в интернет клипове, в които се вижда как крещят сектантски антикюрдски лозунги, обичайни за Ал Кайда и ИДИЛ.

След инвазията в Африн за местните кюрди става изключително трудно да преживяват. Баве Мисто има малко земя в покрайнините на Булбул, където отглежда маслинови и черешови дървета. Когато се опитал да отиде в овощната му градина обаче арабските бойци са му попречили с обяснението, че там е пълно с мини, заложени от ПКК (Кюрдската работническа партия, с която турската пропаганда приравнява политическите и военни организации на сирийските кюрди). Въпреки твърденията си за опасност от мини, бойците извеждат добитък на паша в тези земи. Мисто все пак е успял да си върне къщата, в която се е било настанило арабско семейство, с помощта на новата местна полиция, оглавявана от турчин. Това вероятно е индикация за разделенията между отделните части на Свободната сирийска армия, която остава чадърна организация без единна вътрешна структура, дори след като мина почти изцяло под крилото на Турция.

Т.нар. Сирийска обсерватория за човешките права, базирана във Великобритания проопозиционна организация, съобщава, че Ахрар аш Шам – джихадистко движение, тясно свързано с Турция – е прогонило насилствено седем семейства от Източна Гута, заселени в Африн, защото са настоявали да плащат наем на кюрдските собственици на домовете. Бойците от Ахрар аш Шам са заплашили да хвърлят в затвора евакуираните от Източна Гута хора, ако се върнат в наетите от тях къщи, тъй като според тях това е „сътрудничество с кюрдските сили”.

Макар кюрдските отряди за народна защита (YPG) да провеждат спорадични партизански атаки в Африн, не изглежда вероятно демографските промени, последвали турската инвазия, да бъдат преобърнати. Гюлистан казва, че животът на кюрдите, останали в анклава, е изключително несигурен, защото са оставени на милостта на групи като Ахрар аш Шам. Тя разказва, че чичо ѝ държи магазин за хранителни стоки, но въоръжените групировки му налагат тежки данъци и бойците често вземат стоки без да плащат. Когато се оплакал в полицията, тормозът върху него само се увеличил. Тя разказва и как един от съседите ѝ е бил отвлечен преди три седмици, след което жена му и брат му са получили искане за откуп в размер на 50 хил. долара.

От Африн постоянно идват съобщения за мародерство, кражби, побои, отвличания, изнасилвания и насилствена ислямизация на местните язиди. Въоръжените групировки често се бият и помежду си. Повечето от тези проблеми са отчитани и от „Обсерваторията за човешки права”, която наскоро потвърди, че официален представител на кюрдската общност е бил изтезаван до смърт.

Оставете коментар