Джонатан Спайър, Jerusalem post
Надя Хасан Сюлейман добре си спомня деня, в който е арестувана. Това е станало в родния ѝ град Африн, Северозападна Сирия, през юни 2018 г. Съпругът ѝ, Ахмед Рашид, е изчезнал два месеца по-рано. След като получава гласово съобщение от него, при нея идва група мъже, които ѝ казват, че са пратени да я заведат при съпруга ѝ. Вместо това Надя, сирийска гражданка, е задържана. Така започва двугодишният ѝ кошмар.
Без да ѝ бъдат повдигнати обвинения и без съдебен процес, Надя е затворена в редица неофициални затвори в Северозападна Сирия. В продължение на четири месеца тя е държана в помещение, което според нея се поддържа от турското военно разузнаване, и е разпитвана от офицери, говорещи турски език.
След това, като част от група от 11 други жени, също задържани без обвинение, тя е преместена в затвор на сунитското ислямистко подразделение „Хамзат“, подкрепяно от Турция. По време на честите разпити, на които е подложена, Надя е обвинена във връзки с режима на Асад и кюрдската ПКК.
По време на пленничеството си Надя е многократно измъчвана и няколко пъти изнасилвана. Както тя описва това в записаните си показания: „Всяка от задържаните жени е била подложена на различни форми на изтезания и изнасилване. Мъченията бяха ежедневни, индивидуални или колективни, и многократно бяхме изнасилвани. Даваха ни наркотични хапчета, а понякога обливаха всички ни със студена вода в суровия зимен студ. Дори малките деца не бяха освободени от изтезанията.“
Освободена след две години, Надя успява с помощта на трафиканти да избяга от контролираната от Турция зона в Сирия. Тя никога повече не чува съпруга си и сега го смята за мъртъв.
Историята на Надя е само една от многото. Все повече се появяват доказателства за системни и тежки нарушения на правата на човека, извършвани от подкрепяните от Турция ислямистки милиции в Северозападна Сирия.
Свидетелските показания на оцелелите разкриват модел на незаконно лишаване от свобода без съдебен процес или контрол, тежки злоупотреби със задържаните, включително сексуално малтретиране, изнасилване, изтезания и убийства.
В досие, получено от Jerusalem Post и понастоящем намиращо се в ръцете на Държавния департамент на САЩ, се съдържат обширни свидетелски показания и подробни факти. Досието е изготвено от сирийски активисти, които не са свързани с нито една политическа организация. Независими сирийски експерти, които са проучили доказателствата, ги смятат за достоверни.
Според два правозащитни органа – Центъра за документиране на нарушенията и проекта Zaytouna – от 2018 г. насам в тази система от затвори извън мрежата са задържани 8590 души. От тях 1 500 са изчезнали безследно.
За да разберете какво се случва, е необходимо малко предистория. През януари 2018 г., в рамките на иронично наречената операция „Маслинова клонка“, турските въоръжени сили унищожиха контролирания от кюрдите кантон Африн в Северозападна Сирия.
В тясно сътрудничество със сунитски ислямистки милиции, съюзени с Анкара, Турция пое контрола над района. Около 300 000 жители, предимно кюрди и язиди, избягаха в други части на Сирия.
Оттогава насам самозваното „сирийско временно правителство“, базирано в Турция и подкрепяно от Анкара, е привидно управляващ орган в този район. Ежедневният контрол е в ръцете на ислямистките милиции, които съставляват така наречената „Сирийска национална армия“ (СНА).
Истинската сила, която подкрепя и обучава тези милиции и поддържа върховен контрол в района, е Турция. Неофициалната затворническа система, в която е затворена Надя Сюлейман, е резултат от това съглашение.
Имената и местонахождението на тази мрежа от недекларирани затвор са известни и могат да бъдат проверени. Мрежата се простира от Идлиб и Африн на запад, през Азаз, Мареа и Ал-Рай до Джараблус и Ал-Баб на изток.
A new @Jerusalem_Post article describes the systematic torture against detainees, particularly Kurds, across a network of secret prisons (see map below) in Turkish-occupied territories of Syria. pic.twitter.com/AoFogrX9VU
— Rojava Information Center (@RojavaIC) April 17, 2022
Обектите, които са част от този архипелаг, включват: затворът на службата за сигурност на дивизия Хамза на СНА в Африн; затворът Мазраа в квартал Маарата на Африн, който е в ръцете на бригада Ал-Габ на дивизия Хамза; затворническият лагер в Кафр Джана, контролиран от Джабха ал-Шамия (Левантски фронт); затворът на службата за сигурност на Левантския фронт в района Сук ал-Хал в Африн; затвора ал-Барад, контролиран от „Танзим ал-Устаз“ (повече за тази организация по-долу); затвора ал-Масара в района на ал-Ра’И, контролиран от туркменската дивизия Султан Мурад – от който досега не е освободен нито един задържан – и затвора на службата за сигурност на дивизията ал-Мутасим в района на Мареа.
На тези места сирийски граждани като Надя Хасан Сюлейман са лишени от свобода за дълги периоди от време без никакъв правен контрол. Условията, описани пред автора от бивши задържани, са крайно примитивни. Затворниците са държани в килии, покрити с мръсотия, без достъп до естествена светлина.
Всички са подложени на изтезания с електрошокове, системно гладуване и побои. Сексуалното насилие над задържаните мъже и жени е рутинна практика. Авторът е видял фотографски доказателства за тези условия, направени с голям риск от задържаните.
И така, КОЙ носи отговорност за тази система? Каква е цялостната структура на управление? Според показанията на „Юсуф“, наскоро дезертирал от милициите, съществува централен координационен орган за различните структури за сигурност, които поддържат тези съоръжения. Той е известен като „Танзим ал-Устаз“ (Организация на учителя/професора) или по-официално като „Мухабарат ал-Сари“ (Тайно разузнаване).
Тази структура отговаря за цялостната координация, надзор и управление на мрежата от тайни затвори, описани по-горе. Тя е върховен орган за различните екипи за сигурност и разузнаване, поддържани от фракциите.
Лицето, което стои на върха на тази структура, „професорът“ от заглавието на организацията, е Камал Газван Камал, известен също като Абу ал-Хасан, иракчанин по рождение, с турска съпруга. Бивш висш служител по сигурността на ИДИЛ в Мосул, Камал е арестуван от турските власти през 2017 г.
След това съдейства за задържането и арестуването на други членове на ИДИЛ и установява връзки с високопоставени фигури в свързаната с Турция сирийска опозиция. В резултат на това сътрудничество той се превръща в надеждна фигура с очевидно подходящи умения.
Понастоящем не се провежда официално разследване на нито едно от тези твърдения. Контролът на ислямистките милиции на терен в този район прави невъзможно нормалното провеждане на журналистическо или друго разследване.
Но Северозападна Сирия не е изоставена територия. По-скоро тя е под фактическия контрол на Турция, страна членка на НАТО с добри позиции. Съществуват солидни доказателства, които сочат, че в контролираната от Турция Северозападна Сирия системно и постоянно се извършват ужасни престъпления като тези, извършени спрямо Надя Хасан Сюлейман. Необходимо е да се окаже натиск, и то скоро, за да се даде възможност за разследване на тези многобройни обвинения.
