Адският земен гърч в Турция и Сирия на 6 февруари т. г., последван от многобройни и силни вторични трусове, причини хиляди жертви и жестоки разрушения и в двете страни. Трагедията породи вълна от състрадание и подкрепа за пострадалите. Мобилизирана е мащабна международна помощ – към засегнатите региони потеглят хуманитарни пратки, спасителни бригади, репортерски екипи от различни държави, включително от България.
Само че те се съсредоточават предимно в Турция, а Сирия остава на втори план. Макар сирийците да страдат не по-малко, а дори повече от турците. Защото сегашният ужас при тях се наслагва върху продължаващата вече дванадесета година разруха на страната им, предизвикана от насъскан отвън въоръжен конфликт. Той доведе до разпокъсване на националната територия, части от които се контролират от военизирани групировки под чужди влияния. И отгоре на всичко Сирия е обект на сурови санкции от САЩ и ЕС, които блокират икономиката, търговията, финансовите ѝ операции. В резултат на което има хроничен недостиг на стоки от първа необходимост, на храни, медикаменти, горива, техника и т. н. Особено тежко бедстват милионите вътрешни бежанци, подслонени из временни лагери или вече увредени от бойните действия сгради в зони без реално действаща държавна система.
И ето в такова състояние Сирия бе връхлетяна и от сегашното кошмарно природно бедствие, особено силно ударило именно най-уязвимите райони с много бежанци. Въпреки апелите на правителството в Дамаск за спешно вдигане на санкциите, за да може страната бързо да получи жизнено важната ѝ помощ отвън, включително „забранени” ѝ машини за разгребване на руини, лекарства и медицинско оборудване, от говорител на Белия дом се чу категоричното становище, че санкциите няма да се вдигат, а хуманитарната помощ ще се изпраща само на опозиционни НПО.
На този фон повечето медии у нас просто не са в състояние да се ориентират какво и как да съобщават за положението в Сирия, съсредоточавайки се главно върху репортажи от Турция.
Но в гилдията все пак с открои един ярък журналистически глас, който неуморно информира за сирийската драма чрез свидетелства от там, от „първа ръка”. Глас, който се превърна и в глас на пострадалите от земетресението и войната в Сирия.
Става дума за журналистката, преводачка и поетеса Оля Ал-Ахмед, свързана и лично със Сирия, откъдето е бащата на порасналите ѝ синове. Завършила арабска филология и журналистика в СУ „Св. Кл. Охридски“, с магистратури по „Връзки с обществеността“ и „Здравен мениджмънт“ в УНСС, Оля е специализирала и съвременна арабска литература в Сирия. Била е експерт в Бежанско-мигрантската служба към БЧК. Дъщеря е на известната българска поетеса Ваня Петкова и на един от основателите на Арабска редакция в БНР – преводача и дипломата д-р Нури Садик от Судан.
В момента Оля работи в сайта „Факти.бг”, където буквално на всеки 3 минути обновява информационния поток, свързан с обстановката в Сирия. Публикува и разказва за видеосвидетелства, които ѝ изпращат нейни роднини и близки от Хомс, един от пострадалите от трусовете сирийски градове. Превежда и предава също и информациите на официалната сирийска информационна агенция САНА.
Оля преживява много лично драмата на Сирия в настоящата обстановка и се включва с емоционални коментари по темата в много телевизионни и радиопредавания, в които я канят тези дни.
В напрегнатия си график, който почти не ѝ оставя време за сън, Оля открои време и за интервю за „Барикада“.
– Оля, какво е да си гласът у нас на пострадалите от земетресението в Сирия? Усеща се, че във всичките ти изяви по тази тема ти влагаш и много лична емоция…
– Да, така се оказа, трябваше да стана този глас у нас, защото хората в Сирия иначе ще останат медийно неми, под пълна информационна блокада. Виж репортажите по телевизиите ни – те са само от Турция. Липсват журналисти, които да предават от Сирия.
Няма как да не съм емоционална, когато разказвам за положението там – та децата ми са наполовина сирийци. А специализацията си и доктората си по съвременна арабска литература съм ги правила в Халеб, както е арабското име на Алепо. Поддържам постоянна връзка със сирийските ми роднини и близки, които живеят в Хомс – един от пострадалите от земетресението сирийски градове. Те ми изпращат видеозаписи, в които хората пряко свидетелстват какво преживяват в момента.
Плача на повечето от тези записи, докато ги превеждам и качвам в YouTube. В последния засега един мъж, застанал върху руини, докато други около него се опитват да ги разчистват, се обръща сърцераздирателно към наложилите санкции САЩ и ЕС. Моли ги да ги отменят и да изпратят спешно техника и екипи, които да помогнат за спасяването на затрупаните хора. Сочи под краката си и обяснява, че семейството му е там, под отломките. Но как се вдигат бетонни плочи с голи ръце, или дори с лопати, с кирки?! А сирийците сега са обречени главно на това – да ровят с голи ръце и с примитивни инструменти в развалините с изтляващата всеки ден надежда да открият оцелели… „Елате тук, помогнете, тук никой не идва, изоставени сме сами!” – нарежда човекът от видеото. И аз наистина съм неспособна да гледам такива кадри, без да плача…
Разбира се, следя и превеждам и официални сирийски медийни източници – като информационната агенция САНА, например. Мисля, че никой друг български журналист в момента не го прави.
– Коя е по-голямата трагедия в Сирия – сегашното земетресение или незарастващите рани от войната?
– Трагедията на Сирия е тройна. Първо, това са подхранените отвън вътрешни междуособици, които доведоха до война и разпад на страната. Тя стана като един разплетен пуловер, на който не можеш да хванеш краищата, та да го изплетеш отново.
Втората трагедия е икономическата блокада, санкциите на САЩ и ЕС и техните последствия, които са огромни. Хората, които не са избягали от Сирия и са останали там, са едновременно в капан и в лабиринт. Накъдето и да тръгнеш, опитвайки се да се справиш с тази реалност, все се връщаш в изходната точка. Санкциите доведоха до още по-голям вътрешна трагедия. До лишаване на хората там от работеща икономика, от храна, горива, медикаменти, машини, препарати, какво ли не. Насред 21-ви век, преди няколко месеца Сирия бе сполетяна и от епидемия от холера – заради замърсяване на питейната вода. Пречиствателните агрегати и елементите им се оказаха в санкционния списък… Не е ли геноцид това? Истински геноцид спрямо този изстрадал, нещастен народ… Не могат дори апаратура за животоспасяващи операции да си внесат. Да не говорим за храни.
Знае ли се у нас с какво се изхранват сирийските деца? Със сух арабски хляб. У нас някои си купуват арабски хляб за глезотия. А там дечицата ядат само това…
Междувременно ЕС постоянно повдига въпроса кога ще се приберат от Европа сирийските бежанци, избягали още по времето на активните бойни действия в Сирия. Ами как да се върнат в страна с глад и холера? Кой би се върнал в такива условия? А за да се променят те, трябва спешно да се отменят санкциите.
Това е още по-необходимо сега, когато Сирия се потопи и в третата си трагедия – ужасните последствия от земетресението на 6 февруари и от другите вторични трусове.
– Какво още е различното при Турция и при Сирия в условията на бедствието?
– Както съобщи турският президент Ердоган, на страната му помагат 70 държави. А помагащите на Сирия отначало бяха десет пъти по-малко – 7. Днес вече станаха 12. Но все едно съотношението е драстично. Възпиращото действие на санкциите продължава да пречи.
Естествено, на мен ми е еднакво жал и за хората и в Турция, и за хората в Сирия. Не ги деля по националност. На мен, която носи кръвта на пет нации, смесена във вените си, такива деления са ми противни.
– Кои са страните, помагащи на Сирия?
– Първа започна да помага Русия, която прави същото и за Турция, впрочем. Тя изпрати в Сирия не само самолети с хуманитарна помощ, но и специализирани спасителни отряди на министерството си на извънредните ситуации (МЧС). Както съобщава сирийската информационна агенция САНА, Русия ще се заеме и с възстановителните строителни работи в страната.
Освен това помощ за Сирия докараха и три самолета от Иран. Китай изпрати и свои спасителни отряди, и много силен апел към САЩ да отменят антисирийските санкции, които носят геноцид за народа на страната.
ОАЕ изграждат полева болница в Сирия. Помощи изпратиха и Оман, Малайзия. Включи се със свой самолет и Индия, макар тя самата да преживява сложен период. Дори такива съсипани страни като Афганистан и Либия изпратиха хуманитарна помощ.
Силно впечатление прави фактът, че и държави, които сами са под американски санкции, каквито са Куба и Венесуела, също отделиха буквално от залъка си, за да помогнат на Сирия. Куба е подготвила своя бригада от 27 лекари, които ще заминат за Сирия, както съобщи сирийският посланик в Хавана в предаване по кубинската телевизия. А Венесуела вече изпрати свой самолет с 22 тона храни и медикаменти и с 52-членна бригада от лекари, пожарникари и спасители, плюс обучени кучета. Те ще се включат и в помощ на Турция.
От Латинска Америка още Аржентина, Бразилия, Мексико, Салвадор обявиха, че ще помогнат и на двете пострадали страни с храни, лекарства и спасителни екипи.
От балканските ни съседи помощ за Сирия изпрати Румъния. А Чехия и Словакия призоваха да се махнат антисирийските санкции.
Нека отбележа, че дори и Държавата Палестина, която сама е в тежко положение, също помага на Сирия. Дори Израел обяви, че чрез трети страни е готов да помогне, макар, както е известно, дори да няма мирен договор със Сирия. Тук не мога да кажа обаче дали Дамаск ще приеме това, нямам сигурна информация. Да не пропусна и Армения, която веднага изпрати помощ и за Турция, и за Сирия.
– А Българският Червен кръст как помага на Сирия и Турция?
– Разговарях лично с генералния директор на НС на БЧК проф. Красимир Гигов. Той обясни, че БЧК събира дарения на една обща банкова сметка. Хората, които правят преводи, отбелязват дали искат те да отидат за Турция, или за Сирия. Съответно с тези уточнения средствата след това се изпращат до централата на Международния Червен кръст в Женева. А там вече кое как ще се разпределя, няма как да се знае…
– Доколкото разбирам, заради санкциите не може да се направи пряк паричен превод направо за Сирия…
– Така е, не може – именно заради санкциите. Те са тези, които ни отвеждат през лабиринта пак в изходната точка. Те спъват и различните парични системи. Ето нещо, което научих директно от сблъскали се с това хора – стотици европейци от различни страни на ЕС са правили опити да преведат пари в Сирия чрез системата PayPal. Но щом стигнат до графа „Дарение” и напишат „Сирия” – край, системата ги изхвърля и съобщава, че транзакцията не може да бъде извършена.
Специално искам да подчертая с огромно вълнение, че стотици българи ми звънят, за да ме питат как могат да помогнат на хората в Сирия материално – искат да знаят какво да купят, какви са нуждите, къде да го предадат. Това е страхотна вълна на солидарност, която също ме разплаква, защото знам какво им коства на хората при тукашната скъпотия да отделят средства, за да помогнат. Възхитена съм от този човешки порив.
– Кажи и тук, моля те, къде е най-добре да се носят помощи? В посолството на Сирия ли?
– Има разкрити дарителски пунктове, включително и частни. Но да, посолството на Сирия е сигурното място, от където се организира доставката на помощите до страната. Също така е важно да се обърне внимание на списъка от най-належащи нужди, разпространен от сирийското посолство. В него са посочени и конкретни технически средства за спасителните работи, каквито в момента просто липсват – и хората дълбаят с ръце и лопати в срутените тухли, мазилки, бетон… И другото важно в списъка на посолството са конкретните лекарства, от които също има огромна нужда – те са изброени с наименованията си. Посочена е също и медицинска апаратура, тя е описана на английски.
– В „Барикада“ вчера публикувахме списъците за най-необходими помощи, разпространени от посолствата и на Сирия, и на Турция…
– Чудесно! Всеки желаещ може да уточнява тези неща и по телефоните на сирийското посолство, ето тези: 02 962 57 42, 02 962 45 80, 02 962 53 89. Адресът на посолството е Симеоновско шосе 13-А.
Ще добавя, че желаещите да следят и развитието на новините от Сирия могат да следят моите постоянно обновявани публикации на тази тема на сайта Факти.бг. Обобщавам всичко най-актуално на всеки 3 минути.
Ето например една позитивна новина от вчера – в Латакия е възстановено електрозахранването. А това е много важно, за да се осигури топлина на хората, изгубили домовете си. Трябва да се има предвид, че времето в онези зони на Сирия в момента е като у нас – много е студено, температурите са минусови, вали сняг. Мога да съобщя още една статистика, излязла вчера – във всички засегнати от бедствието сирийски градове са сринати общо 248 училища…
– С какво според теб българската държава е пропуснала да подпомогне пострадалите в Сирия?
– Българската държава изпрати самолети с помощи „Спартан” за Турция, но не и за Сирия. Защо? Летищата в Дамаск, в Алепо, в Латакия работят. Приемат самолети. Къде са българските „Спартани”? Моля, който там отговаря за държавата ни, която така и няма редовно правителство, нека се постарае да осигури поне един „Спартан” и за пострадалите от това ужасно природно бедствие в Сирия!
И още – свържете се българските възпитаници там! Толкова много сирийци са завършили висшето си образование у нас! Включително много лекари, медици! Те обичат България, говорят български. Изпратете екипи с български медици сега, тези хора ще ги насочат, ще съдействат, за да се осигури най-ефективна българска медицинска помощ!
Нека бъда правилно разбрана – в никакъв случай не подценявам и трагедията на хората в Турция. Но Турция е голяма, добре организирана държава със силна икономика. Тя вече уреди настаняването на останалите без подслон хора в хотелите по турските курорти по специална програма. Обеща до една година да построи наново всичко разрушено. Освен това Турция има изключително развита медицина и страхотни лекари – всички знаем, че българи отиват там да се оперират. Турция няма такава остра нужда от български медицински екипи, каквато има сега Сирия. Нека помогнем на Сирия! Къде може Сирия да настани сега останалите без подслон хора? Тя няма хотелите на Турция, тя вече отдавна е съсипана от войната…
Пратете един-два „Спартана” в Сирия! Нека да не гледаме сега политиката, да не умуваме кои райони под чий контрол са, да не се занимаваме с режима или с бунтовниците. Те да си се оправят с това. Нека ние да се стараем да спасяваме хора, а не да политизираме това хуманитарно бедствие!
Ако към Сирия потегли наш „Спартан”, ще се кача в него като журналист, ще отразявам събитията, ще превеждам…
Добре, че хората четат онова, което пиша сега във Факти. Бг. Много медии се обърнаха към мен, поканиха ме тези дни да разказвам какво точно се случва в Сирия. Наистина не може информационният прожектор да е обърнат само към едната страна, всички да агледат само Турция. Мисията ми като журналист и гражданин е да насоча прожекторите и към Сирия. Не искам тя да страда от още една трагедия – от информационното затъмнение. Трябва да се знае какво става, в колко тежко положение са хората там, под руините, или вече извадени, но гладни, жадни, без дрехи, без лекарства… Искам да се радваме на повече спасени живи хора, а не да броим трупове. 19 600 станаха вчера общо загиналите в Сирия и Турция, сигурно ще станат и повече…
