Подкрепяните от Анкара екстремисти са извършили многобройни зверства и престъпления в незаконно окупираните от Турция територии в Северна Сирия. Това са констатациите в последния двугодишен доклад на Независимата международна анкетна комисия за Сирия към ООН. Документът описва престъпления и нарушения на човешките права и международното право от страна на всички участници в деветгодишния конфликт, но за пръв път включва толкова подробни описания на мащабните престъпления, извършвани от турските сили и съюзните им сунитски ислямистки групировки.
В частта си за престъпленията срещу цивилни, извършени в Африн, Джараблус, Тел Абаяд, Рас ал Айн, Идлиб и другите контролирани от Турция сирийски територии, докладът посочва като основни виновници ислямистките милиции, оригинално създадени, за да воюват срещу сирийското правителство. В по-ранните етапи на конфликта много от тях се водеха част от “Свободна сирийска армия” и са получавали директна помощ от САЩ и други западни държави. Днес те действат под шапката на иронично наречената “Сирийска национална армия”, която е финансирана от Анкара, и която включва и представители на групировки, пряко свързани а Ал Кайда, както и бивши бойци на “Ислямска държава”. През изминалите години Турция използва тези сирийски наемници и в Либия, където те воюват на страната на подкрепяното от Анкара правителство срещу силите на Халифа Хафтар. Наскоро се появиха и непотвърдени съобщения, че бойци от Сирийската национална армия са били пратени в подкрепа на съюзния на Турция Азербайджан, на фона на ескалиращите погранични сблъсъци с Армения.
Докладът представя доказателства, че три от тези бригади многократно са извършвали военни престъпления като плячкосване, отвличания, изтезания и изнасилвания на задържани в населените предимно с кюрди Африн и Рас ал Айн. В доклада се подчертават и обвиненията на потърпевши, че турските сили са наясно с извършваните от съюзниците им кражби, както и с изтезанията, извършвани в центровете за задържане на милициите. Посочва се и че задържани в Северна Сирия хора биват прехвърляни в Турция, където биват съдени за “тероризъм”.
Населеният предимно с кюрди анклав Африн бе окупиран от Турция и съюзните ѝ джихадисти в началото на 2018 г., след като Русия изтегли оттам своята военна полиция в резултат на договорка с Анкара. В резултат на инвазията около 150 000 кюрди бяха принудени да избягат от Африн, а Турция започна да заселва в домовете им бойци от подопечните ѝ ислямистки групировки и техните семейства – включително такива, изтеглили се от други части на Сирия като Източна Гута след споразумения с правителството в Дамаск и Русия. Следващата голяма турска експанзия в кюрдските територии в Северна Сирия настъпи през миналата есен, когато след телефонен разговор между Ердоган и Тръмп, президентът на САЩ нареди американските части да се изтеглят от пограничните територии на Изток от р. Ефрат, с което даде зелена светлина на завоевателните амбиции на Анкара и доведе до нова вълна терор и етническо прочистване.
Престъпленията са насочени основно към местното кюрдско население, както и други малцинства като язиди и християни – огромна част от които вече да прогонени от овладените от Турция и съюзниците ѝ територии. Докладът описва подробно практиките на тормоз, кражби и принудително отнемане на имоти, отвличания и убийства на цивилни. Голяма част жертвите на тези престъпления са жени и деца. В доклада на ООН се отбелязва, че въоръжените милиции държат в нелегални затвори групи отвлечени жени и момичета, чиято съдба не е известна. ООН обръща внимание и на случаите на насилствена ислямизация на язиди. Сексуалното насилие е повсеместно, като жертвите му не са само жени. В доклада са описани случаи, при които протурските екстремисти в Африн са сплашвали задържани мъже, като са ги принуждавали да наблюдават групово изнасилване на малолетен.
Мишел Бачелет, върховният комисар на ООН за правата на човека, заяви, че има „тревожен модел на тежки нарушения“, като през последните месеци е документиран увеличен брой убийства, отвличания, незаконно отнемане на земя и принудително изселване без видима военна необходимост”. В добавка към това тя изтъква, въоръжените междуособици сред различните подкрепяни от Турция милиции за разпределение на територия и плячка причиняват допълнителни цивилни жертви и разрушаване на инфраструктура. Ръководената от Бачелет служба е потвърдила смъртта на поне 116 цивилни в тези територии през тази година в резултат на атаки с взривни устройства, като още 463 цивилни са били ранени. Бачелет призова Анкара “незабавно да започне безпристрастно, прозрачно и независимо разследване” и да потърси отговорност на извършителите на нарушения, които “в някои случаи представляват престъпления според международното право, включително военни престъпления”. По думите ѝ това става още по-важно предвид притеснителните съобщения за задържани и отвлечени от свързаните с Анкара въоръжени групировки в Сирия хора, които са били прехвърляни в Турция.
Не е ясно дали публикуването на доклада на ООН ще доведе до някакви промени на ситуацията в Северна Сирия или реакция от страна на международната общност. Престъпленията на протурските групировки в окупираните сирийски територии са документирани и от други организации като Amnesty International, но това е оставало без никакви последствия за Анкара. Правозащитни организации и активисти все пак приветстваха позицията на ООН.
“Съобщенията за груби нарушения на човешките права, засягащи почти всички аспекти от цивилния живот в Африн, започнаха още с началото на турската инвазия през януари 2018 г. За две години и половина обаче международната общност не е обърнала почти никакво внимание на това”, заявява пред Al-monitor Меган Бодет, независим изследовател и основател на Проекта за изчезналите жени в Африн – сайт, посветен на издирване на изчезналите в окупираните от Турция територия жени. “Този доклад на анкетната комисия бележи първия случай, в който Организацията на обединените нации извеждат толкова силни доказателства за военни престъпления, извършени от окупационните сили там – конкретно доказателства за изтезания и сексуално насилие. Да се надяваме, че това ще послужи като първа стъпка към така нужното търсене на отговорност”.
Използвайки типичния за ООН предпазлив език, докладът изтъква, че с това, че не са се намесили за предотвратяване на нарушенията, извършвани пред очите им, турските сили “може да са нарушили” международните си задължения за спазване на човешките права. Правни експерти коментират пред Al-monitor, че с тези формулировки ООН практически заявява, че Турция е участвала в нарушения на международното хуманитарно право.
Според Роджър Лу Филипс, юридически директор на “Сирийци за справедливост и отговорност” – базираната във Вашингтон организация, която документира нарушенията на правата в Сирия, “Анкетната комисия на ООН ясно заявява, че Турция е окупационна сила, и като такава има задължения съгласно Женевските конвенции и международното право за правата на човека”. Той изтъква, че “Турция фактически контролира тези територии чрез постоянно присъствие на турски военни, налагане на турско законодателство, администриране на училища и други обществени функции. Силите на Сирийската национална армия е прокси на Турция, и отговорността за техните действия е вменена на Турция”.
Пред Al-Monitor Филипс също така изтъква, че “Сирия би могла да оспори окупацията на Турция на нейна територия като акт на агресия пред Международния съд, който ще има юрисдикция да постанови незаконната окупация.“ По същия начин жертвите могат да предявят иск срещу Турция в Европейския съд по правата на човека. „Въпреки че има пречки за постигане на изпълнението на което и да е решение, жертвите може да успеят да повишат вниманието към злоупотребите, извършени от Сирийската национална армия, което да принуди Турция да озапти своите прокси сили“, добавя той. .
Други обаче са скептични, че докладът на ООН ще има последствия. Западен дипломат, говорещ под условие на анонимност, казва пред Al-Monitor, че “това е малко вероятно да размести дипломатическия пейзаж. Турските операции в Северна Сирия са възможни поради одобрението на Русия и САЩ. Така че те са тези, които биха могли да засилят международния отговор. Но едва ли Москва ще направи нещо, защото се надява да използва ситуацията, за да накара кюрдите да сключат мир с Дамаск. Разсеяни от президентските избори и нежелаещи да притискат Анкара, САЩ също няма да направят нищо”. Що се отнася до европейците, дипломатът заявява, че: „Повечето страни от ЕС отказват да финансират проекти в контролирани от Турция райони извън хуманитарната помощ, но това няма да промени турските планове. И като имаме предвид използването от Турция на тези сирийски наемници в Либия, или за неотдавнашните закани на тези сирийски групи, че са готови да се бият на страната на Турция срещу Гърция, докладът на ООН насочва вниманието към потенциално много тревожна тенденция за целия регион”.
При всички случаи, Анкара рядко се поддава на натиска от страна на ЕС по отношение на бруталното погазване на човешките права в собствените ѝ граници, така че едва ли има шанс да промени действията си в окупираните сирийски територии. След публикуването на доклада турското Министерство на външните работи отхвърли обвиненията в него като “безпочвени”. Анкара също така “строго осъжда” Мишел Бачелет за това, че не е споменала “сирийския режим и терористичните организации ПКК/YPG, които са основната причина за посочените в доклада нарушения”. Анкара използва тезата за “борба с тероризма” не само за да оправдава терора над кюрдското малцинство в страната, но и военната си експанзия в Северна Сирия и Северен Ирак.
Все пак има известни сигнали, че порицанието от страна на ООН може да има поне ограничен ефект. ООН отбелязва, че член на една от групировките в Сирийската национална армия – Ахрар ал-Шария, е бил осъден от военен съд на базираното в Турция “Сирийско временно правителство” за убийството Хеврин Халаф – кюрдската активистка за човешки права и политик от Северна Сирия, която бе убита при засада в началото на турската инвазия на Изток от Ефрат през миналата година. Роджър Лу Филипс обаче изтъква, че Турция продължава активно да задържа сирийски кюрди и да ги хвърля в затворите в своя територия по съмнителни обвинения в тероризъм.
Елизабет Цурков, сътрудник в Центъра за глобална политика, който следи отблизо сирийския конфликт казва, че основните усилия на Турция са фокусирани върху предотвратяване на документирането на тези престъпления, а не на самите престъпления. “Турски офицери на терен понякога спират нарушения, но няма цялостна политика за предотвратяването им. А Турция има лостове да го направи, защото тя плаща заплатите на тези бойци”, казва тя.
