В категории:Свят

Турция праща сирийски наемници да вардят газовите ѝ интереси в Либия

Либия започва да измества Сирия и Йемен като център на многостранната прокси война в Близкия Изток. Както и с повечето други конфликти в региона, разковничето е в контрола над енергийните ресурси

Хиляди бойци от някогашната „сирийска свободна армия“, вече официално на заплата от Турция, са прехвърляни в Либия. Снимка: Twitter

Поне две хиляди сирийски бойци, пратени от Турция, вече са пристигнали или са на път за Либия, за да вземат участие в гражданската война в северноафриканската страна, пише Guardian, позовавайки се на източници в трите държави. В края на миналата година турският президент Реджеп Ердоган обяви, че Анкара ще окаже помощ на признатото от ООН правителството на Фаиз Сарадж да отблъсне атаката на предвожданата от Халифа Хафтар “Либийска национална армия” срещу столицата Триполи.

От самото начало на конфликта в Сирия, Турция подкрепяше сирийските групировки, воюващи срещу правителството на Башар Асад. В момента голям брой ислямистки бойци, много от които са били част от “Свободната сирийска армия”, действат директно като наемници в кампанията на Турция срещу кюрдите в Северна Сирия. Според наблюдатели и правозащитните организации, те са отговорни за редица военни престъпления и нарушения на човешките права.

“Ситуацията в Либия е много различна от тази в Сирия. Антитурските настроения вече са значителни заради интервенцията на Анкара и само ще стават по-силни, което ще е от полза на Хафтар”, коментира пред Guardian Клаудия Газини, анализатор в International Crisis Group.

Първата група от 300 бойци от “Сирийската национална армия”, чадърната организация на финансираните от Турция “бунтовници”, е тръгнала към Либия на 24 декември, а други 350 са заминали на 29 декември. Те са пътували със самолети до либийската столица Триполи, след което са пратени на фронта срещу силите на Хафтар на Изток от града.

Други 1350 сирийски бойци са влезли в Турция на 5 януари. Някои от тях вече са разположени в Либия, докато други все още минават обучение в тренировъчни лагери в Южна Турция. Според информацията на Guardian още бойци от ислямистката групировка Файлак аш-Шам  обмислят да се включват в турската експедиция в Либия. Броят на турските наемници в Либия е по-голям, отколкото се смяташе доскоро.

Според един от източниците на Guardian, от сирийските бойци се очаква да се слеят с дивизия, кръстена на либийския бунтовнически лидер Омар ал Мухтар, екзекутиран от Италия през 1931 г., и използван като символ сред опозиционните среди в Сирия след 2011 г. Бойците подписват шестмесечни договори директно с либийското “Правителство на националното съгласие”, а не с турската армия. Обещаното им заплащане е по 2000 долара на месец, което значително надвишава заплатите от 450-550 турски лири (68-94 долара), които получават в Сирия. На всички е обещано и турско гражданство – морков, който Анкара отдавна използва, за да поддържа лоялността на сирийските си наемници.

Турция се е ангажирала и да поеме медицинските разходи за лечение на ранените бойци, както и да връща телата на убитите в Сирия. По информация на Guardian поне четирима сирийски наемници вече са загинали в Либия, макар че официално се водят убити по фронтовете срещу кюрдските отряди в Североизточна Сирия. През миналия месец в социалните мрежи беше разпространен клип на няколко мъже със сирийски акцент, намиращи се в Триполи. Единият от тях казва “Сирийската свободна армия е в Либия, за да защитава исляма”. Друг твърди, че те вече са “освободили цял военен лагер от силите на Хафтар”, след което се обръща към другите и пита “Как му беше името? Хафтар? Хантар?”. По онова време Анкара, Триполи и “Сирийската национална армия” все още отричаха присъствието на сирийски бойци в Либия. По информация на Guardian след този случай на наемниците е било забранено да публикуват в социалните мрежи доказателства за местоположението си.

Според изявленията на Ердоган, досега Турция е пратила само 35 свои войници като консултанти в Триполи. За разлика от офанзивата срещу контролираните от кюрдите територии в Сирия, интервенцията в Либия не се радва на голяма подкрепа сред турското общество. Според някои съобщения либийското правителство първоначално не е било склонно да приеме сирийски наемници вместо турски войски, но е приело идеята заради напредването на силите на Хафтар към столицата.


Хафтар се ползва от предимно неофициална подкрепа от Египет, Обединените Арабски Емирства, Франция, Йордания и Русия. Правителството в Триполи пък е подкрепяно от Турция, Катар и Италия. Представители на правителството обаче са изразявали недоволство, че с изключение на Турция, останалите им съюзници на практика са ги изоставили, след като Хафтар обяви намерението си да завладее Триполи миналия април. През декември Guardian публикува информация, че 3000 судански и около 600 руски наемници се бият на страната на Хафтар, което бе друг сигнал за разширяването на параметрите на конфликта.

Това разпределение на съюзите е донякъде в съответствие с традиционното разделение на сунитските държави в региона на два лагера – от една страна Турция и Катар, подкрепящи политически и военни групи, свързани с “Мюсюлманско братство”, а от друга Саудитска Арабия и нейният обръч от съюзници и проксита, в които челни позиции имат ОАЕ и режимът на генерал Сиси в Египет. Ескалирането и интернационализирането на конфликта в Либия обаче има един по-непосредствен и очевиден двигател – борбата кой да контролира добива и преноса на природен газ в Източното Средиземноморие, където според някои оценки има залежи на стойност 700 млрд. долара.

В замяна на турската военна помощ за оцеляването си, правителството в Триполи подписа с Турция споразумение за създаване на изключителна икономическа зона, простираща се от южното турско крайбрежие и Севернокипърската турска република до либийския бряг. Анкара заявява, че споразумението цели да предпазва правата ѝ според международното право, и че е готова да подпише подобно споразумения и с други държави, ако се основават на “справедливо споделяне” на ресурсите.

Гърция и Кипър, които имат десетилетни териториални спорове с Турция, от своя страна заявяват, че споразумението е нищожно и нарушава международното морско право. Те виждат в този ход цинично заграбване на ресурси, целящо да попречи на съперниците на Анкара да развиват добива на газ в Източното Средиземноморие. Гърция изгони либийския посланик от Атина и подаде оплакване в ООН. Кипър, част от чиято територия е окупирана от Турция от 1874 г., също повдигна официални възражения. През декември лидерите на ЕС излязоха с единодушна позиция в подкрепа на страните членки Гърция и Кипър.

Действията на Турция заплашват директно и икономическите интереси на Израел и Египет. През икономическата зона, за която претендира Турция, се предвижда да премине планираният газопровод, свързващ Израел с Крит, Гърция и Италия. Макар да не би било прецедент тръбопровод да преминава през икономическата зона на трета страна, Анкара вероятно ще използва сделката с Либия, за да блокира този проект, или за да извива ръцете на заинтересованите страни за други отстъпки. Египет, който е в конфликтни отношения с Турция след военния преврат, свалил Мохамед Морси, нарече сделката между Анкара и Триполи “незаконна и необвързваща”, а Израел заяви, че това може “да застраши мира и стабилността в региона”.

Дори без допълнителна ескалация, турско-либийското споразумение може да се окаже достатъчно тежък удар върху идеята за газопровод до Европа. На проекта вече се гледа скептично заради високата прогнозна цена (7-9 млрд долара) и трудностите при изграждането му, тъй като на места по трасето му морското дъно е на 3 км дълбочина. Според някои анализатори цената на така доставяния газ ще е твърде висока за европейските клиенти, които имат достъп до по-евтини доставки от Русия и Катар (което би могло да обясни и защо Катар не се присъединява активно към близкия си съюзник Турция по този казус).

“Това е много съществено развитие от гледна точка на геополитиката и добива на газ в Източното Средиземноморие. Турция предприема голям ход, за да принуди другите страни да преговарят по редица други въпроси. Това ще е много труден за разрешаване конфликт”, коментира пред Reuters Кадри Тастан, анализатор в „Германски фонд Маршал”. Освен че изостря споровете с Гърция и Кипър, това развитие обтяга още повече отношенията на Турция с ЕС и добавя още неизвестни към диспутите за миграцията и ролята на Турция в НАТО.

Русия също има очевиден интерес в това да има влияние върху събитията в регион, който може да се превърне в голям конкурент на енергийния пазар. Москва също така вероятно вижда в Хафтар най-силния залог за бъдещето на Либия – подобно на други световни и регионални сили, които наблюдават напредъка на “Либийската национална армия” с благосклонен неутралитет.

“Използването на сирийски проксита от страна на Анкара намалява риска турски войски да се сблъскат с руски наемници в Либия. Предстои да видим дали Путин ще продължи да толерира тази ситуация, или въпросът с Либия ще мине на заден план, ако Русия и Турция решат да приоритизират припокриващите им се стратегически интереси”, коментира Клаудия Газини.

Фаиз Сарадж 9в ляво) и Халифа Хафтар не успяха да се споразумеят за примирие в Москва.

За Москва и Анкара не е нещо ново да се намират от двете страни на военен конфликт, но същевременно да работят по общи проекти, най-вече в сферата на енергетиката и търговията на оръжие. През последните няколко години Владимир Путин и Реджеп Ердоган сключиха серия от споразумения за Сирия, които от една страна закрепиха позициите на съюзното на Москва правителство на Башар Асад, но от друга фактически предадоха значителни територии от Северна Сирия под контрола на Турция. Опитите да бъде постигнат подобен компромис и в Либия обаче пропаднаха – Халифа Хафтар, който е по-малко зависим от Русия, отколкото са властите в Дамаск, демонстративно напусна преговорите за примирие в Москва. В отговор Ердоган се закани, че Турция ще научи либийския военачалник “на урока, който заслужава”.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар