Месец след като Турция нахлу в Сирия, за да прогони съюзните на САЩ сирийски кюрди от голяма част от пограничните територии, подкрепяните от Анкара милиции са обвинявани във все по-дълъг списък от престъпления срещу местното население, пише Independent. По данни на ООН над 200 000 души са били принудени да избягат от домовете си в резултат на турската инвазия, което допълнително изобличава като лъжа официалните твърдения на Анкара, че целта на операцията е да се създаде “зона за сигурност” за цивилните.
Семейства, избягали в други части на Северна и Източна Сирия, заявяват, че турските арабски проксита извършват масови екзекуции, пребиват, отвличат или арестуват техни роднини и плячкосват жилищата, бизнесите и собствеността им. Бежанците изтъкват, че на практика се провежда етническо прочистване – операция, която те виждат като напълно преднамерен опит кюрдите и техните поддръжници да бъдат подменени с араби, лоялни към Турция.
След като получи зелена светлина от Доналд Тръмп, на 9 октомври турският президент Реджеп Ердоган предприе отдавна подготвяната офанзива в съседна Сирия с цел да изтласка от пограничните райони “Сирийските демократични сили” (SDF) – амалгама от милиции, предвождани от кюрдските народни отряди за отбрана YPG.
Турция на практика е делегирала наземната офанзива на “Сирийската национална армия” – чадърна организация от ислямистки бунтовнически групировки, сражавали се срещу правителството в Дамаск в предишните етапи на военния конфликт. Много от тези фракции, състоящи се основно от сирийски араби, вече са се сражавали като наемници в предишните две военни операции на Турция, довели до окупацията на погранични градове като Ал Баб и кюрдския анклав Африн.
Точно бойците от “Сирийската национална армия” са обвинявани за грабежите и зверствата, принудили хиляди цивилни да напуснат домовете си. Представители на военната групировка са признали пред Independent, че има случаи на нарушаване на човешките права, но настояват, че от SDF преувеличават злоупотребите.
Сред принудените да бягат е Фатех, 38-годишен бръснар от пограничния град Рас ал-Айн. Като арабин от турски произход, той е сред хората, от които би могло да се очаква да подкрепят турското нахлуване. Но в телефонно интервю от град Ракка, където е избягал заедно със семейството си, той изразява отвращение от “Сирийската национална армия”. “Тези хора са изпълнени с омраза и жажда за кръв. Не правят разлика между араби и кюрди, мюсюлмани и немюсюлмани. Те се свързаха с мен преди атаката и ми казаха, че като арбин и мюсюлманин, е мой дълг да въстана срещу кюрдите и да помогна на Турция да нахлуе в града ми”, казва Фатех, който не иска цялото му име да бъде споменавано заради страх от репресии. Той е поддръжник на “Сирийските демократични сили” и свързаните с тях административни структури, поради което е отхвърлил турското предложение и заедно с кюрдските си приятели е избягал от Рас ал-Айн.
Мохамед Ареф, рентгенолог от друг граничен град – Еал Абаяд, също разказва, че е получил телефонно обаждане, което обаче е било заплашително. “Някой ми се обади и просто заяви “искам главата ти” – сякаш това, че откраднаха дома ми и ме прогониха от града ми само защото съм кюрд не бе достатъчно”. Ареф, който сега се намира в град Кобане, казва, че турското нашествие му напомня за нахлуването на ИДИЛ в родния му град през 2013 г. Той разказва как членове на “Сирийската национална армия” са унищожили каменен барелеф на лъв на входа на жилищната му сграда, защото са помислили, че това е идолопоклонничество. “Те взеха килимите ни и ги хвърлиха по улицата, за да ги използват по време на публичните молитви, които организират”.
Друг прогонен от офанзивата е Микаел Мохамед, кюрдски собственик на магазин за дрехи в Тал Абаяд. Сега той и семейството му се намират в Ракка, където заедно с три други семейства са наблъскани в едностаен апартамент, изоставен от обитателите си. “Да сме наясно – Тал Абаяд не е под контрола на Турция, а на турските наемници. Те отнеха домовете на кюрдите като нас и се настаниха в тях”, казва той. Негови роднини, които не са успели да избягат от Тал Абаяд, са му казали, че семейства на бойци от ИДИЛ, избягали от намиращ се наблизо затворнически лагер, сега са се настанили в неговата сграда.
“Всеки един от тези турски наемници се държи все едно градът е негов. Те влизат по къщите и ги обявяват за свои. Отвличат и екзекутират хора, защото били “атеисти” и “богохулници”. Плячкосват собствеността на хората посред бял ден”, заявява Мохамед по телефона.
Друг сирийски кюрд от Рас ал-Айн, говорещ под условия за анонимност заради страх за безопасността си, заявява, че при тази ситуация “всъщност най-добрият сценарий за един кюрд е да не му бъде позволено да се прибере у дома”. Социалният работник, който сега живее в град Камишли, казва, че бойците от “Сирийската национална армия” “вярват, че като отнемат живота ти вършат работата на Бог, и че кражбата на собствеността ти е тяхната награда за това”. Той добавя, че когато турските военни са наблизо, сирийските наемници се сдържат да не крадат и да не нараняват никого. “Турците са наясно на нарушенията на човешките права, и се опитват да ги ограничават, но не се стараят прекалено”.
Наскоро турският президент Реджеп Ердоган защити своите съюзници от сирийските “бунтовнически” групировки, заявявайки, че те не са “терористи”, а ислямски свещени воини, които “защитават своята земя, рамо до рамо с моите войници”.
Сделката, сключена между Москва и Анкара на 23 октомври на практика отстъпи на Турция голямо парче от територията, контролирана от SDF – 120 км. дълго и 30 км дълбоко, от Тал Абаяд до Рас ал-Айн.
Малко след началото на инвазията в интернет се появиха клипове, показващи как една от подкрепяните от Турция фракции, Ахрар ал-Шаркия, екзекутира група военнопленници на магистрала в близост до Тал Абаяд. Същата групировка е отговорна и за убийството на кюрдския политик Хеврин Халаф, която бе убита след като колата ѝ попадна в засада на 12 октомври.
През последната седмица имаше и няколко случая, при които турски войници прегазват или стрелят по цивилни кюрди, протестиращи срещу съвместните руско-турски патрули около град Кобане.
Според публикация в Wall Street Journal, все още намиращите се в Сирия американски военни също са станали свидетели на потенциални военни престъпления от страна на бойците, подкрепяни от натовския им съюзник. Според официални лица, цитирани от вестника, през октомври щатски дронове са заснел два инцидента, при които бойци от “Сирийската национална армия” изглежда стрелят по цивилни. Тези видеозаписи са били включени във вътрешен доклад на Държавния департамент, описващ четири случая на вероятно военни престъпления от страна на подкрепяните от Турция сили.
В отговор на острите международни реакции, “Сирийската национална армия” сформира комитет, който да разследва престъпленията, за които са обвинявани членове на военната коалиция. Комисията е председателствана от полковник Хасан Хамаде, зам. Министър на отбраната в самообявилото се опозиционно “Сирийско временно правителство”. “Ние признаваме, че имаме войници, които извършват нарушения на човешките права… Липсата на хомогенност в “Сирийската национална армия” прави по-трудна задачата да се дисциплинират всички. Все едно кърпим скъсани дрехи”, заявява полковникът пред Washington Post.
Той обаче отхвърля повечето обвинения, циркулиращи в интернет, наричайки ги част от клеветническа кампания на SDF – но без да уточнява кои обвинения намира за неверни. “С всички тези фалшиви обвинения те искат да ни представят като диви зверове“. Полковникът дори твърди, че тези слухове всъщност са причината много хора да избягат от градовете и селата си, преди да бъдат “освободени”.
За прогонените хора като Фатех и Мохамед обаче тези зверства не са само слухове. “Четирима въоръжени влезли в магазинчето на брат ми в Рас ал-Айн, взели си цигари и други неща и отказали да платят. Когато той настоял да платят, казвайки им, че има деца да храни, те го пребили и изпочупили витрините”, разказва Фатех. Според него случващото се в Североизточна Сирия е равносилно на етническо прочистване. “Турция приказва за защита на местното население и прехвърляне на властта на местните съвети в завладените територии. Какви местни съвети? Няма истински местни съвети, когато населението е прогонено в опит да се промени демографията на района”.
