В категории:Рикошет

Връщам ви бушона, махнете си палатките

Снимка: Барикада

Ако трябва да изобразим правителствата на ГЕРБ като електрическа схема, тя би била доста проста. Схемата е организирана около предпазването на Бойко Борисов чрез системата от бушони на министерски или други висши държавни постове, чиято задача е да поемат напрежението в обществото или… да изгърмят, след което да бъдат заменени с други. Нещо такова се случи дори със Симеон Дянков, когато земеделските производители и „електрическите“ бунтовете от 2013 г. повишиха напрежението. Но тогава бушонът се задейства твърде късно и напрежението отдавна бе извън контрол, така че кабинетът падна след по-малко от месец.

Оттогава премиерът Борисов се е обиграл в старанието си нито образът му, нито провежданите от кабинета политики да не бъдат засегнати. Той много внимателно подбира момента, в който да задейства даден предпазител, така че всякакъв потенциален дотогавашен напредък да бъде заличен и всичко да започне отначало. Това трябваше да се случи и със социалния министър Бисер Петков, който подаде оставката си, след като се разбра, че протестите на хората с увреждания няма да могат да бъдат потушени както обикновено – с малки подаяния.

Като причина за оставката бе посочена „невъзможността да овладее създалото се напрежение”, т.е. да се спрат продължаващите протести на хората с увреждания без да бъдат удовлетворени исканията им. От началото на годината правителството се справи с недоволството около сделката за ЧЕЗ като оставката на министър Теменужка Петкова беше временно „подадена” до успокояване на страстите две седмици по-късно.

В края на миналата година оставка подаде и здравният министър Николай Петров след появили се съмнения за конфликт на интереси на предишната му месторабота като директор на ВМА, които така и не се потвърдиха. Но в сектора му имаше напрежение, което той не можеше да овладее, поне не без пари. Лекари от потънали в дългове държавни и общински болници протестираха заради неизплатени заплати и липса на оборудване и медицински изделия, които правят работата им невъзможна или поне рискова. Той обясни, че не може да се намеси, защото това би било „неправомерна държавна помощ” за търговски дружества, макар и болници, така че можеше само да почака момента, в който оставката ставаше неизбежна.

Наследникът му Кирил Ананиев проточи протестите с повече от половин година, но накрая се оказа, че или и той трябва да стане поредният изгърмял здравен министър, или държавата да се намеси с „неправомерната” си помощ. През 2016 г. като предпазен бушон се задейства и образователния министър Тодор Танев, след като невъзможността да се справя със системните проблеми в образованието без да влезе във фундаментално противоречие с правителството си покачваше напрежението месеци наред. Накрая за причина бяха посочени скандали около нови учебни програми, заподозряни, че не са достатъчно патриотични. Бойко Борисов загуби търпение, а Тодор Танев – поста си, след което и програмите направиха остър патриотичен завой.

От началото на годината кабинетът успешно се справи с протестите на БАН, Софийски университет и полицаите, което струваше около 125 млн. лв. на бюджета. Протестите на лекарите поне временно бяха овладяни с много по-малко пари и то предоставени като безлихвен заем, колкото да се закърпи положението със забавените с месеци заплати. Разликата в случая с хората с увреждания е, че необходимата сума вероятно ще е значително по-висока (кабинетът говори за 300 млн. лв.) и то не като еднократно плащане, а постоянен ангажимент на държавата.

Протестиращите искат нов Закон за личната грижа, който да подсигури, че те няма да се налага да кандидатстват всяка година за асистент, живеейки в постоянна неяснота докога ще могат да се възползват от правото си на такъв. Те настояват и държавата да третира хората с увреждания по едни и същи правила, независимо от това дали са пълнолетни, или не.

През 2017 г. помощите за деца бяха диференцирани и увеличени, най-вече за тези с поне 90% степен на увреждане. Но когато те достигнат пълнолетие, трябва да преминат на инвалидна пенсия, която може да е в пъти по-малка. Тези пенсии и съпътстващите помощи бяха увеличени минимално в началото на годината след повишаването на гарантирания минимален доход, но политиката на правителството е по-скоро да ги ограничава, позовавайки се на предполагаеми злоупотреби.

Така че кабинетът е изправен пред напрежението между собствената си дългогодишна политика на икономии и очакванията на хората с увреждания – а между тях седи само социалният министър Бисер Петков. 

„Да седнат и да направят така, че тази тема да ми се махне от главата” – беше коментарът на Бойко Борисов, когато обяви, че оставя министъра на работа, след като срещу оставката му се обявиха КНСБ, КТ „Подкрепа” и самите протестиращи. „Факт е, че в тази сфера палатков след палатков лагер” – добави той, след като констатира, че министърът като цяло се справя добре – „Не мога да го гледам това”.

Макар да изглежда като обичайната неумела импровизация, в изказването си Бойко Борисов внимателно представя политиката си на поддържане на ниски инвалидни пенсии като такава на отговорност към данъкоплатците, макар че той сам не се колебае да бръкне с две ръце в държавната хазна, ако това може да махне злополучен билборд на полицаите, черни знамена на сградата на БАН или някоя протестна палатка.

За него нормализирането на тези пенсии неизбежно минава през орязвания другаде: „Ще вземем от учителите, или от армията, или от МВР, или от пенсиите, отнякъде трябва да ги вземем“. Това твърдение е вярно, но лежи върху предпоставката за ограничената преразпределителна роля на държавата и неприкосновеността на сегашната данъчна система.

Тоест, на допускането, че ниският плосък данък върху доходите и печалбите е по-важен от задълженията на обществото към онези, които не могат да си помогнат сами. Протестиращите вече разбраха, че оставката на един министър-бушон не им носи нищо, защото проблемите им имат по-дълбок корен. Остава да го изкопаят целия.

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар