С нова сграда и 10 млн. лв. допълнителен бонус към субсидията за 2018 г. правителството убеди Софийския университет да се откаже от планираните за втората половина на януари протести. Решението за започване на протестни действия бе взето от Академичния съвет на университета на 3-ти януари – в същия ден, в който Министерски съвет реши да отпусне допълнителни 15 млн. лв. на БАН.
Представители на управляващото мнозинство твърдяха, че академията не може да получи нито лев повече по време на цялата бюджетна процедура в края на 2017 г. Председателят на бюджетната комисия към парламента Менда Стоянова обвини учените, че искат сигурни заплати през бюджета, но не са готови да кандидатстват за предвидените в бюджета 60 млн. лв. за научни проекти. Три седмици по-късно Стоянова участва в срещата на Бойко Борисов, финансовия и образователния министри с ръководството на БАН, на която те решиха да пренасочат 15 млн. лв. от въпросния научен фонд в бюджета към академията, отказвайки се от лансирания дотогава проектен принцип.
Ако това е научило на нещо ръководството на СУ, то е, че протестите или дори само заплахите за протести от страна на академичната общност, притесняват правителството в началото на председателството на ЕС. Затова университетът почерпи опит от академията и заплаши, че не просто ще спусне черни знамена, а ще опакова ректората в черно. Освен това институцията заплаши с протестни шествия, спиране на обучението на студенти и недопускане на правителствени представители в сградите на университета. Последното, по думите на ректора Атанас Герджиков, “ще е много забавно в периода на европредседателството, тъй като в ректората на университета се правят много събития”.
Като мотив за протеста бе посочено отнемането на сграда, в която трябвало да се обучават студенти по медицина. Загубата на сградата на столичния булевард “Стамболийски” обаче е показателна за странния начин, по който се управлява университетът. В края на 2016 г. членовете на Академичния съвет получават предложение от ректора Атанас Герджиков да подкрепят по електронната поща без заседание и обсъждане прехвърлянето на сградата в полза на болница “Лозенец”, която можела да я ремонтира и впоследствие използва за подготовка на студентите от Медицинския факултет. Причината за това допускане е, че и факултетът, и болницата се управляват от д-р Любомир Спасов, с който ръководството явно има договорка. Нищо такова обаче не се случва и МС решава да прехвърли сградата на Висшия съдебен съвет.
До този момент професорите в ръководството на СУ изглеждат изиграни като деца, което води и до решението им да вървят към протестни действия. Ден след като то е обявено ректорът Атанас Герджиков рязко смекчава тона, след като кабинетът намеква, че ще го компенсира с друга сграда: “Едно от нашите искания към правителството от вчерашния Академичен съвет е да бъдем обезщетени с подходяща сграда, която да ни бъде предоставена за управление и която да е подходяща за обучение на студенти… Оставам с впечатлението, че правителството е имало точно това намерение, но имаме сериозен комуникационен проблем.” Ректорът завършва сюреалистичното си изказване с извода, че “правителството досега реагира напълно адекватно”.
Интересно е за какъв „комуникационен проблем“ става дума, след като по време на заседание на АС в края на декември, както „Офнюз“ съобщава, че Атанас Герджиков прекъсва дискусиите, за да отиде до офиса си и да проведе разговор по телефона с образователния министър Красимир Вълчев, който му казва, че се обсъжда вариант за компенсация с друга сграда. Така че правителството е имало такава идея и ръководството на СУ го е знаело.
Затова по-късно същия ден (4 януари) членовете на АС получават за одобрение проект за позиция с искания до правителството, които вече включват 15 млн. лв. “за достойно отбелязване на 130-годишнината на най-стария български университет”. Ако от БАН са поискали и получили, логично е и в СУ да опитат, макар че сигурно преподавателите от най-старото учебно заведение у нас биха могли да измислят по-сериозни основания за искане на значителна допълнителна субсидия от отбелязването на годишнина.
За разлика от БАН обаче, те не могат да се позоват на аргумента за ниските заплати на професорите и особено младите преподаватели. Не защото те не са ниски, а защото разследвания от последните месеци показват, че част от административното и академично ръководство на университета е получавало неправомерни доплащания в смущаващи размери. Тези разкрития дойдоха малко след отказа на Сметната палата да завери отчета на учебното заведение с аргумента, че “не дава вярна и честна представа за финансово състояние и имущество на Софийския университет към 31 декември 2016 г.”
Актуален одит на МОН за изплащаните допълнителни възнаграждения през 2016 г. показва наличие на неправомерни плащания и странни критерии. Служители са получили бонус за извършване на “нетипични административни дейности”, без да се посочи какви са те. Друг бонус е отишъл във връзка с получаването на диплома, която се е изисквала поначало за заемане на съответната позиция. Извънредни плащания са извършени дори за дейности, които са част от длъжностната характеристика на съответния служител. Системата за бонуси според одиторите съдържа разпоредби, осланящи се на субективни критерии като “инициативност” и “ритъм на работа”. От одитният доклад не произлизат никакви конкретни последици за ръководството на университета.
