Снимка: Wikimedia Commons
През 2014 г. Софийският университет излезе на първо място в рейтинговата система на висшите училища в България в направление “Икономика” и оттогава е лидер в тази област, но паралелно с това от 2012 г. насам най-добрият университет у нас не успява да предаде нито един адекватен годишен финансов отчет, а последният публикуван на сайта му е от 2013 г., въпреки че има задължение за публикуването му заедно с резултатите от одита.
През последните 5 години Сметната палата на три пъти все пак е заверявала отчетите, но с резерви, а два пъти такава заверка е била отказана. Последният заверен без резерви отчет датира от далечната 2011 г., когато е имало само „обръщане на внимание“. Финансовият отчет за 2016 г. също получава отказ за заверка. За него одиторите съобщават, че “не дава вярна и честна представа за финансово състояние и имущество на Софийския университет към 31 декември 2016 г.” Това означава, че висшето учебно заведение, значителна част от бюджета на което се формира от субсидията, отпускана през държавния бюджет, не може да докаже, че използва всички тези средства по предназначение. Състоянието на отчета е такова, че “Сметната палата няма увереност кои са достоверните данни и какви са реалните им стойности”.
Несъответствията понякога се измерват в милиони. Според одиторите по сметката “Компютри и хардуерно оборудване” (сякаш компютрите не са хардуерно оборудване) са записани 9.24 млн.лв., но при инвентаризация са установени 4.56 млн. Над 10 милиона пък е разликата между отчет и инвентаризация по сметката „Други машини, съоръжения, оборудване“. Намереният стопански инвентар за 1.6 млн.лв. пък е двойно повече от този, който се води на отчет.
Отделно от касите на Ректората се “изплащат многократно служебни аванси на стойност над 10 000 лв.” и “внасят суми по банковите сметки на доставчици за задължения, на стойност над 10 000 лв.”, което представлява нарушение на Закона за ограничаването на плащанията в брой. Промени в този закон, които в момента се обсъждат в парламента предвиждат от август да бъдат забранени кешовите разплащания над 5 хил. лв. и те да бъдат ограничени до 1000 лв. в следващите две години.
Това едва ли сериозно ще затрудни работата на СУ, след като оттам и сега не обръщат особено внимание на този закон, като от това не следват никакви последствия за институцията. От ВУЗ-а дори са броили на ръка близо 60 хил. лв. за еднофамилна вила в Черноморец. Въпреки закупуването на такъв необичаен за огромен университет недвижим имот, университетът не изглежда особено загрижен за наличните свои обекти. Не са били предприети действия за освобождаване на имоти от “наематели, чиито договори за наем са изтекли и същите продължават да ползват имотите, без да плащат наем и разходи за консумативи”, нито за събиране на дължимите суми от тях.
В официалната позиция на СУ не се коментират конкретните нарушения, но се признава наличието на счетоводни “пропуски”, като те се оправдават с наличието на на “близо петдесет вътрешни разпоредители с бюджет в общо 16 факултета и три департамента” – очевидно точният брой не е съвсем сигурен. Университетът е изградил електронна система, свързваща въпросните отделни звена с централното счетоводство, за да се следи информацията в реално време, като системата фунционира от месец юни. В същото време, въпреки изискванията, за СУ все още не функционира системата на електронни бюджетни разплащания – СЕБРА, въведена в публичния сектор преди 15 години.
От констатираните неточности и нарушения не следват никакви задължителни последствия, а в университета няма практика за подаване на оставки на ръководни длъжности при откриване на 7-цифрови финансови несъответствия. Сметната палата е дала 6-месечен срок за изпълнение на зададените препоръки, след което ще извърши нова проверка.
