В категории:Анализи / Свят

В Рожава се ражда най-прогресивната демокрация в света. Не позволявайте тя да бъде задушена

Ердоган се опитва да удави в кръв един демократичен проект, който би трябвало да е модел за цяла Сирия, Близкия Изток, а защо не и за света

Рахила Гупта, CNN

Само три седмици след началото на инвазията на Турция и колаборационистите от Свободната сирийска армия в кантона Ефрин в Северна Сирия, този опасен обрат във войната вече не присъства на първите страници на вестниците и в новинарските емисии.

Ежедневно нарастващият брой на загинали цивилни, кадрите на ранени жени и деца, превърнатите в руини сгради и стелещия се черен дим не успяват да трогнат достатъчно хората. Но умората от състраданието не е необяснима – тя е резултат от това, че зрителите постоянно са бомбардирани с изображения на опустошение без подходящ контекст.

Конкретно седемгодишната гражданска война в Сирия, която се превърна в бойно поле за почти всички големи световни и регионални сили, и която е ръководена от привидно неуязвимия диктатор Башар Асад,  поражда особено усещане за безсилие. След като самопровъзгласилия се халифат на ИДИЛ бе сведен до миниатюра, публиката в САЩ допълнително загуби интерес към Сирия.

Сега обаче кюрдите, същите хора, които водеха успешна битка срещу ИДИЛ, са подложени на атака в Ефрин. Съединените щати, които осигуряваха въздушната подкрепа за битките им с джихадистите, сега се доказват като неверен съюзник.

Държавният секретар Рекс Тилерсон отказа да осъди турската инвазия, с което даде на Анкара карт бланш да бомбардира съюзниците на САЩ. Той признава “легитимните” опасения на Турция за границите ѝ, стига Реджеп Ердоган да показва умереност и да избягва цивилните жертви. Репортажите и докладите на Световната здравна организация от Ефрин обаче показват, че точно цивилните стават жертва на турските бомбардировки. Ето колко Турция се вслушва в съветите на своя мощен натовски съюзник.

В същия доклад на СЗО се заявява, че войските на сирийското правителство са блокирали всички изходи от Ефрин освен един. Турската инвазия от Север създава вълна от бежанци, която бива блокирана от сирийското правителство на Юг. Вместо да се чувства застрашен от турската инвазия, Асад изглежда позволява на Турция да му върши мръсната работа като задушава общият им враг – кюрдите.

Защо трябва да ни е грижа?

Защо трябва да ни пука за това поредно развитие на сирийската война? Защото Ефрин, заедно с кантоните Ефрат и Джазира, експериментира с форма на директна демокрация, действаща отдолу нагоре, за която може да се каже, че е по-прогресивна от която и да е система на Запад. Когато през март 2016 г. посетих Рожава – или Демократичната федерация на Северна Сирия, както се наричат общо трите кантона, станах свидетел на революция като никоя друга. Революция, чиято провъзгласена цел и двигател е равноправието на жените и слагане край на патриархалността.

Всяка институция – общинските съвети, училищата, болниците – се ръководи от съвместно председателство между мъж и жена. Всички постове са споделени по този начин, включително командването на силите за отбрана.

Снимките на жени във военни униформи и цветни шалове от отрядите за самоотбрана YPJ, воюващи по фронтовете срещу ИДИЛ, са единственият начин, по който външният свят наднича в това общество. Паралелно с администрацията с равни квоти за мъже и жени, съществуват и изцяло женски структури, които могат да налагат вето на всякакви политики и решения, засягащи жените.

След падането на Рака се появиха забавни съобщения от бежанските лагери, ръководени от водените от кюрдите “Сирийски демократични сили”. Арабски мъже, наскоро избягали от ИДИЛ, се оплакваха от настояването за равенство между половете. “Те дават много права на жените. Ако повиша глас на жена, може да ме вкарат в затвора”, казва един от тях.

Демократичната федерация на Северна Сирия също така следва принципа на равно представителство на малцинствата. Доктор Алан Семо, представител във Великобритания на Партията на демократичното единство, основната политическа организация в Рожава, описва как работи квотната система. Кюрдите са се отказали от мажоритарното представителство в местното федерално представителство и имат същия дял от гласовете като араби и християни – въпреки дългата история на дискриминация от страна на арабите.

В тази страна, разкъсвана от религиозни и сектантски сблъсъци, това светско общество предоставя освежаващо противопоставяне на общото течение – както и убежище за 2 млн. бежанци от териториите в Сирия и Ирак, които бяха овладяни от ИДИЛ. Но вместо този модел да бъде взет за пример за останалата част на Сирия, Близкия Изток, пък и целия свят, големите сили се опитват да угасят този пламък.

Вдъхновени от идеите на Абдула Йоджелан, лидерът на Кюрдската работническа партия, който лежи в турски затвор от 1999 г., сирийските кюрди вече не настояват за собствена национална държава – защото са развили критично отношение към анти-демократичните, милитаризирани и патриархални национални държави.

Те ще са доволни да останат в границите на Сирия като автономна, самоуправляваща се конфедерация. Хората обаче са толкова свикнали с идеята за собственост, граници и стремеж към териториално разрастване, че разбират кюрдското начинание само като опит за заграбване на земя. Точно по този начин се гледа на тях в Сирия и Турция. Освен инвазията в Ефрин, Турция провежда и малко известна война срещу собственото си кюрдско население заради опасенията, че то ще поиска независимост.

За външното възприемане на проекта Рожава не спомага и случващото се в съседен Иракски Кюрдистан, където през миналия септември бе проведен референдум за независимост, но надеждите за самостоятелност бяха смазани от централното правителство. Политическата идеология на сирийските и турските кюрди е безкрайно различна от тази на иракските кюрди. Този факт обаче понякога бива омаловажаван от самите кюрди в стремежа им да представят пред света един обединен фронт на онеправдания си народ.

За Турция Йоджелан е терорист заради това, че защитава интересите на кюрдския народ срещу насилствената асимилация и културното заличаване, налагани от държавата. Макар че тук може да се приложи обичайната мъдрост, че терористът за едни е борец за свобода за други, някак си е трудно да се повярва, че Западът е готов да приеме точно концепцията на Ердоган за “терорист”. Същият Ердоган, който провежда жестоки репресии и хвърля в затвора дисиденти, като според някои оценки чистките вече са засегнали стотици хиляди хора.

Революцията в Рожава акушира раждането на един нов свят. А Ердоган заявява, че мисията му  е “да го задуши, преди да се е родил”. Раждането обаче вече е факт – и може да създаде един по-хуманен, рационален, етичен и равноправен свят. Трябва да направим всичко по силите си, за да поддържаме тази революция жива. Можем да започнем като спрем доставките на оръжие за Турция и настояваме за изгонването ѝ от НАТО.

*Рахила Гупта е журналист на свободна практика, активист и писател.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар