Въоръжените сили на иракското правителство започнаха да се придвижват към стратегически точки в богатите на петрол околности на град Киркук в неделя вечерта. До това се стигна след като министър-председателят на страната Хайдер ал-Абади нареди на армията да подсигури контрола над оспорваните територии заради скорошния кюрдски референдум за независимост.
Според иракската държавна телевизия армията вече контролира големи части от региона, което се оспорва от някои кюрдски източници. Иракското вътрешно министерство заявява, че армията вече контролира военновъздушната база К-1, петролните полета „Баба Гургур” и „Баи Хасан”, както и инсталации на Северната газова компания (NGC), полицейски участък, електроцентрала и системата за напояване на Киркук.
Според местни източници на Агенция France-Presse, много бойци от кюрдските сили Пешмерга са били ранени при сблъсъците. Бригаден генерал Базад Ахмед, говорител на кюрдските сили, е потвърдил пред Associated Press, че федералните сили са овладели индустриални зони южно от Киркук, и че в резултат на боевете има много жертви, но без да споменава броят им. По думите му иракските сили „са изгорили много къщи и са убили много хора” в населени места като Дакук, намиращи се на Юг от Киркук. Кюрдските източници също така съобщават за унищожена бронирана техника на иракската армия. Губернаторът на Киркук Наймалдин Карим призова гражданите на да излязат на улиците в знак на протест и изрази увереност в способността на Пешмерга да защитят града.
The Iraqi army managed to penetrate the outskirts of Kirkuk in a few hours.#Kurdistan #Kirkuk pic.twitter.com/6k6ALcR2k4
— Rojava News (@Rojava_News_) October 16, 2017
Според изявления на старши съветници на президента на кюрдската автономия Масуд Барзани, той е наредил на Пешмерга да не инициират сблъсъци, но да отговарят, ако бъдат нападнати. В местни медии и социални мрежи се публикуват съобщения, според които някои от зоните около Киркук са изоставени по инициатива на отделните кюрдски командири в противоречие със заповедите на централното командване.
Иракското правителство заявява, че проправителствените милиции, съставени предимно от щиитски бойци, са получили заповед да не навлизат в самия град Киркук и да действат само в околностите му. Така наречените „Сили за народна мобилизация” са гледани с недоверие от страна на кюрдското население, тъй като се считат за по-верни на съседен Иран, отколкото на централното правителство. Преди повеждането на референдума иранският генерал Касим Сюлеймани, който отговаря за спонсорираните от Техеран шиитски милиции в Ирак и Сирия, заяви на кюрдското ръководство, че няма да спира шиитсктие сили да нападат Киркук, ако вотът не бъде отменен.
Вътрешно разделение
Същевременно иракският парламент обвинява ръководството на кюрдската автономия, че разполага чуждестранни бойци в Киркук, включително такива от Кюрдската работническа партия (ПКК). Според Багдад това е равносилно на обявяване на война. Кюрдското ръководство отрича тези обвинения.
Регионалното правителство, контролирано от Масуд Барзани, по принцип има обтегнати отношения с действащите на негова територия сили на ПКК. Острата реакция на Багдад и съседните държави срещу референдума за независимост създадоха предпоставки за съдействие между различните кюрдски фракции, но хаотичното отстъпление от Киркук по-скоро показва задълбочаване на разделението.
Rudaw’s war reporter Hunar Ahmed attempts to help civilians attacked by Hashd al-Shaabi in #Kirkuk. #KurdistanBlockade pic.twitter.com/shELzzjf8J
— Rudaw English (@RudawEnglish) October 16, 2017
Голямата част от базираните в Киркук сили на Пешмерга са лоялни на Патриотичния съюз на Кюрдистан, а не на Кюрдската демократична партия на Барзани. Двете основни партии на иракските кюрди имат зад гърба си десетилетна история на съперничество и междуособици. След инвазията на САЩ в Ирак през 2003 г. местните кюрди получиха широка автономия, като Кюрдската демократична партия пое местното управление, а представител на Патриотичния съюз на Кюрдистан – Джалал Талабани, стана президент на Ирак. Сегашният президент на Ирак Фуад Масум също е представител на тази партия. В неделя Масум проведе среща с Барзани в опит да се намери изход от ситуацията, но последвалата ескалация показва, че тези усилия не са дали резултат.
Официалният мандат на Барзани като президент на регионалната кюрдска автономия изтече през 2015 г., като според някои критици той е инициирал референдума за независимост в опит да оправдае оставането си на власт.
Борба за независимост и петрол
Куркук е мултиетнически град с население от над 1 млн. души, съставено то кюрди, араби и тюркмени. Силите на кюрдската автономна област в Северен Ирак поеха контрола над града през 2014 г., когато офанзивата на ИДИЛ в региона доведе до колапс на иракската армия.
През последните години иракските сили за сигурност бяха изградени наново с помощта на САЩ и получиха бойна закалка в операциите за изтласкване на ИДИЛ от Мосул и други градове. Багдад не приема кюрдските претенции за контрол над Киркук и настоява за установяването на съвместна администрация. Иракските власти също така се противопоставят на износа на петрол от полетата край Киркук през тръбопровода, изграден от кюрдите до турска територия.
Напрежението в региона ескалира преди няколко седмици, когато иракските кюрди проведоха референдум за независимост от Багдад. Този ход предизвика остра реакция не само от страна на централното правителство, но и страна на Турция и Иран, които имат големи кюрдски малцинства. Дълго време правителството на Барзани поддържаше близки отношения с Анкара като начин да намали зависимостта си от Багдад. Преди година Ирак и Турция дори бяха на прага на военен конфликт заради присъствието на турски войски на иракска територия по покана на Барзани. Турският президент Реджеп Ердоган от своя страна виждаше в сътрудничеството си с Барзани начин да противодейства на влиянието на ПКК сред кюрдите в Турция, Сирия и Ирак.
Решението на Барзани да направи крачка към фактическа независимост обаче обедини Багдад, Анкара и Техеран, и трите страни наложиха блокада на кюрдската автономия. Иракското правителство забрани международни полети до летищата в региона и помоли Иран и Турция да затворят границите си. В неделя Иран затвори и трите контролно-пропускателни пункта на границата с Иракски Кюдистан. Техеран също така замрази валутните трансфери към четири банки, опериращи в кюрдския регион.
САЩ, които се водят съюзници едновременно и на Багдад, и на Ербил (административната столица на кюрдската автономия), също се противопоставиха на провеждането на референдума, и най-вече на включването в допитването и на оспорвани територии като Киркук. Щатското Министерство на отбраната призова иракските и кюрдски сили „да избягват допълнителна ескалация”, която би попречила на съвместната битка срещу Ислямска държава. Полковник Райън, говорител на водената от САЩ анти-ИДИЛ коалиция, заяви в Twitter, че следи внимателно ситуацията около Киркук, и призова двете страни „да завършат борбата срещу ИДИЛ, които са най-голямата заплаха”.
„Барикада“ призовава всички свои читатели да подкрепят петицията за промяна на несправедливата и неработеща данъчна система в България. Подпишете се тук:
