Иракското правителство официално обяви началото на дълго подготвяната операция за освобождаване на град Мосул от „Ислямска държава” (ИДИЛ). Изтласкването на джихадистите от втория най-голям град в страната обаче може да бъде помрачено от нова хуманитарна криза и конфликтите между силите, участващи в операцията.
„Дойде време за победа. Операциите за освобождаването на Мосул от насилието и тероризма на ИДИЛ стартираха”, обяви в специално телевизионно обръщение министър-председателят на Ирак Хайдер ал Абади. Мосул падна в ръцете на ИДИЛ през юни 2014 г., когато разпадът на иракските сили за сигурност позволи на джихадистите да завземат една трета от територията на страната. През последната година иракското правителство и подкрепящите го милиции успяха да изтласкат ИДИЛ от други големи градове като Фалуджа и Рамади. Багдад получава значителна техническа и военна помощ както от САЩ, така и от Иран.
#BREAKING:
Peshmerga artillery shells ISIS positions near Mosul.
مدفعية #البيشمركة تقصف داعش الان#MosulOps #TwitterKurds #Mosul #Peshmerga pic.twitter.com/NjsqDVQZSQ— Peshmerga (@KURDISTAN_ARMY) October 16, 2016
Още вечерта в събота срещу неделя в медиите се появиха съобщения за интензивен артилерийски и въздушен обстрел в околностите на Мосул. В понеделник офанзивата поведоха около 4000 души от Пешмерга – военните сили на кюрдската автономия в Северен Ирак. Тяхната задача е да освободят група селища на Изток от Мосул, за да блокират пътищата за бягство на бойците от ИДИЛ. В последствие към тях трябва да се присъединят силите на иракското правителство, които според различни съобщения са между 30 и 45 хиляди. Освен иракската редовна армия и специални части, в офанзивата ще се включат шиитски, сунитски, хрисиянски и язидски милиции.
Участие на САЩ
Очаква се освен с въздушна подкрепа, САЩ да се включат в офанзивата и с наземни сили. През миналия месец президентът Барак Обама съобщи, че в Ирак ще бъдат пратени допълнително 600 щатски военни, които да помагат за операцията в Мосул. Преди това заявление американското военно присъствие в страната вече достигаше 4500 души. През 2011 г. администрацията на Обама обяви пълно изтегляне на войските от Ирак, но разрастването на контролираните от ИДИЛ територии стана оправдание за връщането им.
Секретарят по отбраната на САЩ Ащън Картър заяви, че офанзивата към Мосул е „решаващ момент” в кампанията срещу ИДИЛ. „Ние сме уверени, че иракските ни партньори ще надделеят над общия враг и ще освободят Мосул и останалата част от страната от омразата и бруталността на ИДИЛ. САЩ и останалата част от международната коалиция са в готовност да подкрепят иракските сили за сигурност, бойците на Пешмерга и хората на Ирак в трудния бой, който предстои”, заявява той, цитиран от New York Times. Според различни оценки силите на ИДИЛ в Мосул възлизат на между 3 и 10 хил. бойци.
Хуманитарна криза
Започващата офанзива към Мосул създава опасения за сигурността на над 1 милион цивилни, живеещи в града. Представители на ООН предупреждават, че още в първите дни на битката около 200 хиляди души могат да бъдат принудени да напуснат домовете си, а хуманитарни групи се опитват да подготвят лагери за бежанците.
„Аз съм изключително притеснен за сигурността на до 1.5 млн. души, живеещи в Мосул, които могат да бъдат засегнати от военните операции за превземането на града. Има изключително висок риск семействата да попаднат под кръстосан снайперистки огън. Десетки хиляди иракски момичета, момчета, жени и мъже могат да се окажат под обсада и да бъдат използвани като живи щитове”, се казва в изявление на Стивън О’Брайън, координатор по спешната помощ в ООН. Той предупреждава, че при най-лошото развитие на събитията до един милион души мога да бъдат принудени да напуснат домовете си. „Въпреки положените усилия и щедрите дарения, хуманитарните организации нямат достатъчно финансиране, за да се подготвят за най-лошия сценарий”, подчертава О’Брайън. Международният комитет на Червения кръст също предупреди за възможността битките в Мосул да създадат над 1 млн. бежанци. Организацията заявява, че има възможност да окаже помощ само на около 300 хил. от тях.
Iraqi Kurdish forces take lead in Mosul battle @AP @washingtonpost https://t.co/kogsExQr3p pic.twitter.com/8NQCWeBbbA
— Mutlu Civiroglu (@mutludc) October 17, 2016
Иракското правителство използва радиообръщения и хвърляни от самолети листовки, за да призове цивилните жители на Мосул да останат по домовете си. Листовките включват списък с инструкции – гражданите се призовават да облепят прозорците на домовете си, да откачат газовите уреди, да държат в себе си пари и други ценности, и да стоят на по-ниските етажи. Същевременно правителството призовава младите мъже в Мосул да започнат въстание срещу ИДИЛ.
Крехък баланс
Стартирането на кампанията показва, че засега е намерен крехък компромис между иракското централно правителство, кюрдската автономия и Турция. В началото на месеца отношенията между Багдад и Анкара се изостриха и се стигна до отзоваване на посланиците и заплахи за военни действия заради отказа на Турция да изтегли силите си, намиращи се в кюрдската автономия. Турция официално държи 150 военни в град Башика, на около 30 км от Мосул, чиято задача е да обучават местни кюрдски, сунитски и тюркменски милиции за борба с ИДИЛ. Според иракското правителство военните съветници на Анкара в Северен Ирак наброяват над 2000 души, и присъствието им нарушава суверенитета на страната. През миналата седмица иракският премиер отново заяви категорично, че няма да позволи на турските военни да участват в операциите в Мосул.
Според Анкара нейните военни са там в съответствие с договорка от 2014 г. и по покана на Масуд Барзани – президента на кюрдската автономия, с който Анкара поддържа тесни връзки. Освен подкрепата за Барзани, целта на турските войски е и да блокират действията на силите на Кюрдската работническа партия (ПКК) в Ирак. Турция представя ПКК за терористична организация наравно с ИДИЛ. САЩ също държат ПКК в списъка с терористични организации, макар тези кюрдски сили да имаха решаваща роля в спирането на офанзивата на ИДИЛ, освобождаването на град Синджар и спасяването на хиляди язиди от провеждания от ИДИЛ геноцид. Анкара изразява и опасения и относно участието на шиитски милиции в боевете, което създава „опасност от насилствена промяна на демографските характеристики на региона”.
ПКК засега изглежда не взимат пряко участие в битката за Мосул, което вероятно е част от компромиса, постигнат между страните. Турските военни в региона също не участват пряко, но в офанзивата са включени обучаваните от тях местни милиции, включително тюркменски. Същевременно началникът на Генералния щаб на Пешмерга Джамал Иминики заявява, че според постигнатото с централното правителство споразумение силите на кюрдската автономия няма да навлизат в самия град. Предвижда се те да освободят и заемат само селища, които преди навлизането на ИДИЛ са били дом на кюрди, християни и други малцинствени групи.
„Не могат да се правят предвиждания за град кто Мосул. ИДИЛ има значителни сили там. Много от екстремистите, които бяха победени в Рамади, Тикрит и други градове, може би са в Мосул, макар че част от тях вероятно са отишли в Сирия. Ние имаме споразумение с иракчаните и коалицията Пешмерга да не влиза в града”, заявява Иминики пред новинарската агенция Rudaw.
Намесата на Турция вече постави под въпрос осъществяването на друга стратегическа цел във войната срещу ИДИЛ – освобождаването на сирийската „столица” на групировката Рака. Вашингтон се надяваше това да се случи преди края на мандата на Барак Обама и разчиташе на „Сирийските демократични сили”, организирани около отрядите на сирийските кюрди YPG.
Макар YPG в Сирия и ПКК в Ирак да са едни от основните сили, воюващи срещу ИДИЛ, Анкара провежда военни операции срещу тях, защото се опасява, че разширяването на позициите им в граничните региони ще засили сепаратистките настроения в самата Турция. В края на август Турция започна подготвяна отдавна интервенция в Северна Сирия. Операцията, наречена „Щитът на Ефрат“ официално е за изтласкване от граничните райони на ИДИЛ и YPG. Основната цел на интервенцията, в която турската армия е подпомагана от финансирани от Анкара ислямистки групировки от „Сирийската свободна армия“, е да не позволи на сирийските кюрди да обединят контролираните от тях анклави, намиращи се по границата. Въпреки обтегнатите отношения с президента на Турция Реджеп Ердоган, Вашингтон публично подкрепя действията на Анкара, макар те да са насочени срещу други съюзници на САЩ в региона.
„Тактическо отстъпление“
Според някои съобщения е възможно битката за Мосул да не се окаже толкова голяма колкото се очаква, тъй като ИДИЛ обмисля да изостави града. Wall Street Journal цитира интервю с командир на „Ислямска държава”, осъществено през Facebook, в което той заявява, че групировката е взела тактическо решение да изостави Мосул, за да съсредоточи ресурсите си в Сирия. Тези заявления не са потвърдени от други източници, но ИДИЛ вече направи няколко такива „тактически отстъпления“. Предвожданите от Турция сили в Сирия влязоха в два града – Джараблус и Дабик, след като ИДИЛ ги изостави без бой.
Latest on #MosulOffensive: Peshmerga forces advance towards al-Hamdaniya district southeast of Mosul, an ISIS stronghold outside the city. pic.twitter.com/8KvyqjEWRL
— Rudaw English (@RudawEnglish) October 17, 2016
Мосул не е само вторият по големина град в Ирак, но и се намира в близост до важни находища на петрол, които осигуряват финансови ресурси на ИДИЛ. В миналото градът е имал разнообразно население, включително много шиити и християни. В резултат на разразилите се религиозни конфликти след инвазията на САЩ през 2003 г. и най-вече след офанзивата на ИДИЛ през 2014 г., днес градът е предимно сунитски.
При офанзивата на ИДИЛ юни 2014 г. иракската армия, в която САЩ бяха инвестирали десетки милиарди долара, буквално се разпадна, изостави оръжията си и избяга. Първоначално значителна част от сунитското население на Мосул подкрепи ИДИЛ. За това може да се търси обяснение и в конфликтите между сунитското малцинство в страната и доминираното от шиити централно правителство. Точно в Мосул лидерът на ИДИЛ Абу Бакр ал Багдади обяви създаването на нов халифат в завладените от групировката територии на Ирак и Сирия. Бруталното налагане на шериата, масовите екзекуции и другите ексцесии на джихадистите обаче вероятно са намалили подкрепата за ИДИЛ сред населението.
