Турция е извършила тежки въздушни и артилерийски удари срещу подкрепяните от САЩ кюрдски милиции в Северна Сирия, което представлява поредната ескалация на многостранните конфликти в региона. Стремежът на Анкара да блокира разширяването на контролираните от кюрдите територии в Сирия и Ирак застрашава успеха на операциите за завладяването на „столиците” на ИДИЛ в двете държави – Рака и Мосул. Така интересите на Турция се сблъскват пряко с тези на натовският ѝ партньор САЩ, които се надяваха с усилията на подкрепяните от тях кюрдски отряди да постигнат по-значими успехи срещу джихадистите преди предстоящите президентски избори.
Противоречиви заявления
Според официално съобщение на държавната Анадолска агенция между 160 и 200 кюрдски бойци са били убити при бомбардировки на турската авиация срещу кюрдски позиции на Север от град Алепо. Според съобщението са били хвърлени 26 бомби срещу 18 цели, включително девет сгради, използвани като щабове, прикрития и оръжейни складове.
Пред Асошиейтед прес кюрдският командир Махмуд Баркадан заяви, че жертвите са значително по-малко – между 10 и 15, включително цивилни. Той също така изтъква, че турски танкове са започнали да обстрелват кюрдските позиции още в сряда. Кюрдски източници съобщават и за интензивен артилерийски обстрел над кюрдски селища в анклава Ефрин, намиращ се до турската граница. Бомбардировките вероятно са отговор на опита на кюрдските отряди да стигнат до стратегическия град Ал Баб преди водената от Турция коалиция от сунитски групировки.
Turkish army conducts artillery and aerial attack on villages of Efrînhttps://t.co/hRgZ7ISxP1 pic.twitter.com/WiJ4LDFe3g
— Firat News Agency (@anfenglish) October 20, 2016
Отрядите за народна самоотбрана на сирийските кюрди (YPG) в Ефрин са част от подкрепяните и въоръжавани от САЩ „Сирийски демократични сили” (СДС). Сблъсъците между Турция и поддържани от нея (и от САЩ) сунитски групировки със силите на СДС в Ефрин ескалираха още през пролетта. Вашингтон оправдава мълчанието си по отношение на турските атаки срещу тях с това, че си партнира директно само с частите на YPG, действащи в Североизточна Сирия.
Този аргумент обаче не е е достатъчно оправдание, след като в края на август Турция започна военна операция в Северна Сирия, където се сблъсква директно с официално признатите съюзници на САЩ. Макар YPG в Сирия и силите на Кюрдската работническа партия (ПКК) в Ирак да са едни от основните сили, воюващи срещу ИДИЛ, Анкара провежда военни операции срещу тях, защото се опасява, че разширяването на позициите им в граничните региони ще засили сепаратистките настроения в самата Турция.
Турската операция в Сирия под названието „Щитът на Ефрат“ официално е за изтласкване от граничните райони на ИДИЛ и YPG. Реално основната цел на интервенцията, в която турската армия е подпомагана от финансирани от Анкара ислямистки групировки като „Султан Мурад” и „Нур ад-Дин аз-Зенки“, е да не позволи на сирийските кюрди да обединят контролираните от тях анклави, намиращи се по границата. Анкара заявява желание да превърне Северна Сирия в „буферна зона”, където да бъдат заселвани бежанци. Това на практика би означавало подменяне на етническата картина в региона в ущърб на кюрдското малцинство чрез заселване на араби-сунити и тюркмени, и обособяване на контролирана от Анкара територия по модела на Северен Кипър.
Врагът на моя враг…
Макар YPG да не са съюзници на сирийското правителство и понякога да се стига до сблъсъци с армията, Дамаск реагира остро на бомбардировките и заплаши да се намеси, ако Анкара отново прати самолети във въздушното пространство на страната. Сирийското министерство на отбраната определя действията на Турция като „явна агресия, насочена срещу невинни граждани”. „Това е опасно развитие, което може да доведе до ескалиране на ситуацията. Всякакъв нов опит за нарушаване на сирийското въздушно пространство от турски военни самолети ще получи отговор”, заявяват от министерството.
По-рано този месец правителството на Ирак също заплаши Турция с военни действия заради отказа на Анкара да изтегли военните си части от северната част на страната. Присъствието на турските военни затруднява и без това трудния баланс между силите, опитващи се да изтласкат ИДИЛ от град Мосул.
Въпреки острите реакции, турският президент Реджеп Ердоган се намесва все по-агресивно в Сирия и Ирак, без да се съобразява с интересите на натовските си съюзници. В отговор на заплахите от страна на Дамаск и Багдад той заявява, че „няма да чакаме проблемите да почукат на нашата врата. Ще унищожаваме и решаваме заплахите при техния източник”.
Ердоган многократно е отправял яростни нападки срещу САЩ, които по думите му си партнират с „терористичната организация” YPG в борбата срещу ИДИЛ, вместо да разчитат на натовския си партньор. Анкара представя отрядите на сирийските кюрди като част от ПКК. Атаките срещу YPG през последната година са част от политическите репресии и военните операции срещу кюрдското малцинство в самата Турция. В понеделник Ердоган заяви, че Турция ще вземе нещата в свои ръце, ако САЩ не накара сирийските кюрди да спрат настъплението си срещу ИДИЛ на Запад от река Ефрат и опитите да свържат анклава Ефрин с останалите контролирани от тях територии.
Въпреки обтегнатите отношение между Анкара и Вашингтон след опита за преврат в Турция това лято, САЩ не се конфронтират публично с Ердоган по отношение намесата в Сирия. Вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън, който бе на посещение в Турция в деня, в който бе дадено началото на „Щитът на Ефрат”, дори подкрепи основното искане на Турция – кюрдските сили да се изтеглят на изток от река Ефрат. Само две седмици по-рано YPG и „Сирийски демократични сили” изтласкаха ИДИЛ от град Манбидж, което беше представено като голяма победа за водената от САЩ анти-ИДИЛ коалиция.
Секретарят по отбраната на САЩ АШ Картър пристига в Турция края на тази седмица, за да обсъди операциите срещу ИДИЛ. Картър е отказал коментар по отношение на турските въздушни удари пред Wall Street Journal. Вашингтон се опитва да тушира сблъсъците между съюзниците си в региона и да даде тласък на операциите за изтласкване на ИДИЛ от „столиците” на групировката в Сирия и Ирак – градовете Рака и Мосул. Вашингтон разчиташе в това отношение да бъде постигнат бърз успех, който да върне на САЩ военната и дипломатическа инициатива в региона и да възстанови доверието във външната политика на президентската администрация преди предстоящите избори.
Освобождаването на Рака трябваше да стане със силите на кюрдите и „Сирийските демократични сили”. След като „Щитът на Ефрат” удари кюрдите в гръб, операцията за завземане на Рака на практика става невъзможна. Заявленията на Ердоган, че турската армия и подкрепящите я сирийски групировки могат да се заемат с тази задача, не изглеждат реалистични.
Надпревара за Ал Баб
В текущата ситуация действащите в Северна Сирия сили се опитват да заемат по-добри стратегически позиции, като кюрдите не са се отказали от стремежа да обединят териториите си, а Турция се опитва всячески да предотврати това. След като ИДИЛ изостави без бой две големи населени места в Северна Сирия – Джараблус и Дабик, водената от Турция коалиция успя да достигне на 12 км. от стратегически важния град Ал Баб. Кюрдските отряди от Ефрин също започнаха да се придвижват към града, изтласквайки силите на ИДИЛ. Точно това настъпление стана причина Турция да усили бомбардировките и обстрела срещу YPG. Надпреварата за Ал Баб, който е най-силно укрепеният опорен пункт на ИДИЛ в региона, може да се усложни още повече, ако в нея се включи и сирийската армия, чиито позиции са на юг от града.
Амбициите на Турция усложниха и без това заплетените конфликти в Сирия и Ирак, и заплашват да доведат до още по-сериозна ескалация на кръвопролитията. Нежеланието на никоя от замесените сили да прави компромиси, както и отказа на САЩ да изберат на страната на кой свои съюзник да застанат, работят в полза на ИДИЛ. През последната година групировката изгуби голяма част от териториите си в двете държави, но изглежда съперничеството между враговете ѝ ще ѝ позволи да удължи съществуването си за още неопределено време.
