Референдумът за независимост на кюрдите в Северен Ирак завърши с огромна подкрепа от 92%. Това дава нова енергия на кюрдския национализъм и желанието за създаване на независима кюрдска държава.
„Чао, Ирак, сбогом, Ирак” скандираха след края на вота празнуващите тълпи по улиците на Ебрил, столицата на Кюрдското регионално правителство.
Влиянието на референдума не е ограничено до Ирак. Той предизвика вълни на националистически ентусиазъм и в Иран, където хиляди местни кюрди организираха демонстрации в своите градове, за да подкрепят гласуването. Много от тях носеха маски, за да крият лицата си от иранските сили за сигурност, наблюдаващи митингите.
Official result from referendum shows Iraqi Kurds have voted overwhelmingly in favor of declaring independence https://t.co/nNVkuqWqIp pic.twitter.com/6dper9BfSA
— CNN Breaking News (@cnnbrk) September 27, 2017
Гневният и заплашителен отговор на референдума от страна на правителствените лидери на околните държави подчертава колко ще е трудно за която и да е част от 30-те милиона кюрди в региона да постигнат независимост. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган предупреди, че може да затвори тръбопровода, пренасящ петрол от Иракски Кюрдистан до Средиземноморието и настоя ръководството на кюрдската автономия „да изостави тази авантюра с мрачен край”. Министерството на отбраната в Багдад обяви широкомащабни военни маневри съвместно с турската армия (а само преди една година Багдад и Анкара бяха на ръба на военен конфликт бел. ред.)
Засега тези заплахи не трябва да се приемат твърде сериозно. Ердоган често отправя апокалиптични заплахи към враговете си, но обикновено е по-предпазлив при действията срещу тях. Иракските военни сили спечелиха голяма победа с освобождаването на Мосул от ИДИЛ по-рано тази година, но тогава те можеха да разчитат на мощната въздушна подкрепа от водената от САЩ коалиция. Багдад няма да има същото предимство, ако се стигне до война с кюрдите.
Но осъждането на кюрдския референдум от всички от Вашингтон до Техеран показва до каква степен кюрдите в Ирак са изолирани и без съюзници в стремежа си към независимост. Единствено Израел им е декларирал пълна подкрепа – нещо, което трудно ще им спечели приятели в региона. Критици от Багдад активно използват това и обвиняват кюрдите, че искат да създадат „втори Израел” в арабския свят.
People celebrate in Arbil after Iraq’s Kurds announce a massive „yes“ vote for independence in a referendum that has incensed Baghdad pic.twitter.com/rxZgbOz3me
— AFP news agency (@AFP) September 28, 2017
Реално погледнато балансът на силите между иракските кюрди и техните многобройни врагове не се е променил особено в дългосрочен аспект и остава силно наклонен в техен ущърб. Балансът се беше понаклонил в тяхна полза през 2014 г., когато ИДИЛ победи иракската армия в Мосул и САЩ започнаха да осигуряват въздушна подкрепа на кюрдските сили Пешмерга, когато и те бяха нападнати от джихадистите.
Три години по-късно ИДИЛ е близо до окончателния си разгром, а самопровъзгласеният им халифат е разбит на парчета. Кюрдите в Ирак и Сирия, които осигуряваха голяма част от наземните сили за битката с ИДИЛ, вече не са нужни на международната общност. Иракското и сирийското правителства постигнаха военни победи над ИДИЛ, което вещае, че сега могат да насочат вниманието си към борба срещу кюрдите.
Това показва колко сериозен е проблемът с уязвимостта на иракските кюрди. Те се възползваха от колапса на иракските въоръжени сили през 2014 г., за да разширят собствените си територии. Според някои оценки те са увеличили териториите си с 40%, като в много зони населението от араби, кюрди и други малцинства е смесено. След като ИДИЛ бъдат елиминирани, „оспорваните територии” – като богатата на петрол област около град Киркук – със сигурност ще провокират търкания и възможен въоръжен конфликт.
Пълномащабна война между централното правителство в Багдад и иракските кюрди не изглежда вероятна, защото и двете страни имат външни съюзници, които вероятно биха предотвратили излизането на сблъсъците извън контрол.
Дали президентът Масуд Баразни направи грешка със свикването на референдума, както много външни сили заявяват? Отговорът на този въпрос ще зависи от това дали някои от сега отправяните заплахи срещу кюрдите се окажат повече от просто думи. Ако останат в сферата на реториката, колкото и да е войнствен тонът, Барзани ще може да твърди, че успешно е върнал националните стремежи на кюрдите в международния дневен ред – макар и кюрдската държавност да остава далеч.
