В категории:Анализи / Свят

Осем пъти, когато САЩ са предавали кюрдите

Нищо на света не е сигурно освен смъртта, данъците и това, че Aмерика предава кюрдските си съюзници

Джон Шварц, Intercept

В неделя вечерта Белият дом обяви, че Съединените щати дават на Турция зелена светлина да нахлуе в Северна Сирия, като щатските войници ще се изтеглят към друга част на страната. Това е сценарий, от който сирийските кюрди отдавна се опасяваха. Този ход на Тръмп почти неизбежно ще доведе до турска атака срещу кюрдските милиции в Сирия – бойци, които лоялно помогнаха на САЩ да разруши Ислямска Държава, но за които Турция лъжовно твърди, че са терористи.

В понеделник сутринта, колумнистът на New York Times Пол Кругман попита в Twitter защо Доналд Тръмп е взел това решение:

(a) Защото има бизнес интереси в Турция?

(b) Бруталният автократ Ердоган просто е негов тип

(c) Шефът му Владимир Путин така му е казал

Кругман обаче не споменава най-вероятното обяснение: (d) Тръмп е президент на Съединените щати. Нищо на света не е сигурно освен смъртта, данъците и това, че Aмерика предава кюрдите.

САЩ вече са предавали кюрдите минимум осем пъти за последните 100 години. Причините за това са доста ясни. Кюрдите са етническа група от около 40 млн. души, съсредоточени на територии, разделени между Турция, Сирия, Иран и Ирак. Много от тях естествено искат собствена държава. Четирите държави, в които живеят, естествено не искат това да се случва.

От една страна, кюрдите са перфектен инструмент за външната политика на САЩ. Вашингтон може да въоръжава кюрдите в тези държави, които в момента са му врагове – било то, за да създаде проблеми за управляващите тази държава, или за да постигнат някакви други цели. От друга страна, САЩ не искат кюрдите, които използват, да станат твърде силни. Ако това се случи, на другите кюрди – т.е. тези, които живеят от другата страна на границата в държави, които в момента са съюзници на Вашингтон – може да почнат да им хрумват идеи за свобода и независимост.

Ето как се е развивала тази динамика, отново и отново в целия период след Първата световна война:

1 – Подобно на много други национализми, кюрдският също процъфтява към края на 19 век. В онзи момент всички населени с кюрди територии са управлявани от разпрострялата се върху целия регион Османска империя. Империята обаче се срива, след като се сражава на загубилата страна в Първата световна война. Разбираемо, кюрдите вярват, че е дошъл техният момент.

Подписаният през 1920 г. Севърски договор напълно разкъсва Османската империя, включително териториите на днешна Турция, и определя зона, която може да се превърне в независим Кюрдистан. Турците се съпротивляват и създават достатъчно неприятности, за да накарат САЩ да подкрепят нов договор през 1923 г. – Лозанския. Новото разделение позволява на британците и французите да отделят за себе си днешните Ирак и Сирия, но не осигурява нищо за кюрдите.

Това е първото, и най-малко американско предателство към кюрдите. Към онзи момент главните предатели на кюрдите за британците, които смазват просъществувалото за кратко Кралство Кюрдистан в Ирак през 1920 г. Няколко години по-късно, британците първоначално са доволни от създаването на кюрдската „Република Арарат“, защото е на турска територия. Само че турците се оказват по-важни за британците от кюрдите, така че Обединеното кралство в крайна сметка позволява на Турция да смаже новата държава.

Това е едно от нещата, заради които Британската империя си спечелва прозвището „Коварният Албион“. Сега Америка е поела мантията на вероломството.

2 – След Втората световна война, САЩ постепенно поемат британската роля като основна колониална сила в Близкия Изток. Вашингтон въоръжава иракските кюрди по време на управлението на Абдул Карим Касим през 1958-1963 г., защото Касим отказва да следва заповедите. След това САЩ подкрепят военния преврат срещу Касим през 1963 г. – който включва малка поддържаща роля на младия Саддам Хюсеин. Веднага след това Вашингтон не само спира помощта за кюрдите, но и снабдява новото иракско правителство с напалм, който да използва срещу тях.

3 – През 70-те години иракските власти са се придвижили към съветската орбита. Администрацията на Никсън, предвождана от Хенри Кисинджър, изработва план за въоръжаване на иракските кюрди заедно с Иран (по онова време предвождан от шаха и съюзник на САЩ). Планът не е кюрдите в Ирак да победят, тъй като това би окуражило кюрдите в Иран също да въстанат. Целта е просто да се пусне кръв на иракското управление. Но както отбелязва по-късно доклад на Конгреса: „Тази политика не бе заявена на нашите клиенти, и те бяха окуражавани да продължат да се борят. Дори в контекста на прикритите операции, тези наши действия бяха цинични“.

Впоследствие САЩ посредничат за споразумение между шаха и Саддам, което включва орязване на помощта за кюрдите. Иракските военни навлизат в северните региони и избиват хиляди, докато САЩ игнорират сърцераздирателните молби за помощ на доскорошните си кюрдски съюзници. Попитан за това, безразличният Кисинджър обяснява, че „прикритите операции не трябва да се бъркат с мисионерската работа“.

4 – През 80-те иракските власти предприемат същински геноцид срещу кюрдите, включително с използване на химически оръжия. Администрацията на Рейгън е напълно наясно с факта, че Саддам използва нервнопаралитичен газ, но тъй като им се харесва какви щети нанася той на Иран, блокират усилията на Конгреса за налагане на санкции на Ирак. Медиите също изпълняват вярно ролята си. Когато репортер от Washington Post се опитва да публикува снимки на кюрди, убити от химически оръжия, редакторът му отговаря: „Кого ще го е грижа за това?“

5 – Докато САЩ бомбардират Ирак по време на войната в Залива през 1991 г., Джордж Буш-баща призовава „иракските военни и иракския народ да вземат нещата в свои ръце, и да принудят Саддам Хюсеин, диктаторът, да се откаже от властта“. Както иракските шиити в южната част на страната, така и живеещите на Север кюрди чуват тези призиви и се опитват да направят точно това. Оказва се обаче, че Буш не е бил 100% откровен за чувствата си по този въпрос. Щатските военни не се намесват, докато лоялните на Саддам сили избиват бунтовници из цялата страна.

Защо? Скоро след това колумнистът на New York Times Томас Фридман обяснява, че „Буш никога не е подкрепял кюрдските и шиитски бунтове срещу Хюсеин, или което и да е демократично движение в Ирак“, защото железният юмрук на Саддам „поддържа Ирак цял, което е в интерес на американските съюзници Турция и Саудитска Арабия“. Това, което САЩ са искали е иракските военни, а не обикновените хора, да поемат контрола. „В такъв случай Вашингтон би разполагал с най-доброто от двата свята: действаща с железен юмрук иракска хунта, но без Саддам Хюсеин“, пише Фридман.

6 – Въпреки това, избиваните иракски кюрди изглеждат толкова зле по международните телевизионни емисии, че администрацията на Буш е принудена да направи нещо. В крайна сметка САЩ започват да подкрепят британските усилия за защита на кюрдите в Северен Ирак.

По време на администрацията на Клинтън през 90-те, кюрдите в Ирак са добрите кюрди. Тъй като те са преследвани от Ирак, който в този момент е враг на САЩ, те се радват на симпатиите на Вашингтон. Но кюрдите, живеещи няколко километра на Север в Турция също започват да надигат глава. Но тъй като те дразнят съюзник на САЩ, се оказват лоши кюрди. САЩ пращат на Турция огромни количества оръжия, които са използвани – със знанието на Вашингтон – за избиването на десетки хиляди кюрди и разрушаването на хиляди селища.

7 – Преди началото на войната от 2003 г., анализатори като Кристофър Хитчънс казваха, че САЩ трябва да нападнат Ирак, за да помогнат на кюрдите. В контраст с това може да припомним този откровен разговор между разкрилият „Досиетата на Пентагона“ Даниел Елсбърг и неоконсерватора Уилям Кристол точно в началото на войната:

Елсбърг: Кюрдите имат всяка причина да вярват, че отново ще бъдат предадени от Съединените щати, както се е случвало толкова често в миналото. Гледката как каним турците в тази война… не може да е подействала успокояващо на кюрдите…

Кристол: Аз съм против да предаваме кюрдите. Наистина ли казвате, че след като сме ги предавали в миналото, трябва да го направим и този път?

Елсбърг: Не че трябва, че ще го направим.

Кристол: Няма да го направим. Няма да го направим.

Елсбърг, разбира се, се оказва прав. Получената след войната независимост на иракските кюрди изнервя силно Турция. През 2007 г. САЩ позволяват на Турция да предприеме тежки бомбардировки срещу кюрдите на иракска територия. В онзи момент списанието на Кристол Weekly Standard уверено твърди, че предаването на кюрдите е точно това, което Америка трябва да прави.

С одобрението на Тръмп за поредно клане на кюрди, Америка вече достига предателство номер 8. Каквото и да може да се каже за действията на САЩ, не може да се отрече, че в това отношение са последователни.

Кюрдите имат една стара, известна поговорка, според която единствените им приятели са планините. Днес повече от всякога е трудно да се твърди, че не е вярна.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар