През 2007 г. прочутият ляв британски интелектуалец Стюард Хол бе попитан дали за него е тежко да наблюдава как един по-равноправен свят, за какъвто е настоявал през целия си живот, изглежда като все по-далечна възможност. “Усещам света по-отчужден, откогато и да било”, отговори той. Трябва ли да имаме политическа партия, която вярва, че трябва да настройваме обществото си в съответствие с глобалната икономика? Разбира се – но не трябва да имаме две или две и половина такива партии! Когато всички действат според едни и същи параметри, единственият дебат, който може да се води, е суифтиански – сега ли трябва да изядем децата си, или по-късно?
Когато Джереми Корбин се кандидатира за лидер на Лейбъристката партия, той обяви като своя цел да разшири този дебат. Неговата победа бе продукт не на движение, а на момента. Той излезе на предна линия във време, в което социалдемократическите партии в западния свят бяха смазвани на избори, защото не предлагаха адекватни решения на поколението на стагниращите заплати, дерегулацията, неолиберализма, над десетгодишната война, петгодишната криза и остеритет и постоянно влошаващата се климатична криза.
Въпросът бе дали лявоцентризмът е способен да осигури визия за общество, в което бедните не плащат за кризите на богатите, слабите не се превръщат в изкупителни жертви за безумните прищевки на могъщите, и планетата не плаща цената за всичко. Корбин спечели не защото имаше всички отговори – или дори каквито и да е отговори. Той спечели, защото за разлика от другите поне бе готов да постави въпросите. Това не бе просто кандидатура за позиция. Избран в годината преди Великобритания да гласува Брекзит и преди Америка да избере Тръмп, неговото изненадващо издигане не бе причина за криза в избираемостта на Лейбъристката партия – то бе отговор на тази криза.
Новият манифест на Лейбъристката партия, представен в четвъртък, демонстрира защо корекцията на курса бе както спешна, така и необходима. Манифестът не оправдава всичко, което партията е свършила или не е свършила през последните четири години. Това, което прави документът, е да издигне електоралния разговор отвъд личността на Корбин, да постави на преден план приоритетите, ценностите и интересите, които са представлявани от неговото избиране за лидер.
През по-голямата част от зрелия ми живот Лейбъристката партия се е опитвала да ме подкара към урните със заплахата, че ако загуби, нещата ще станат много по-лоши. Истинско облекчение е да има партия, която се стреми да ме спечели с идеята, че ако победи, нещата могат да станат много по-добри. Намеренията на партията да се облагат петролните компании, за да се финансира “позеленяване” на икономиката, да се облагат технологичните гиганти, за да се финансира масовият достъп до високоскоростен интернет, за национализация на железопътния транспорт, за строеж на общински жилища и осигуряване на безплатно обучение за възрастни са все идеи, които искам да бъдат приложени, и съм готов да платя своя дял за това. Още повече, че те се основават на ценности, които поставят в центъра хората, а не печалбите. (Подробно за предложенията виж по-долу)
Такъв манифест разширява разбирането не само за това, какво е желателно, но и какво е възможно. Той принуждава другите партии и коментаторите да обяснят защо не желаят тези неща или не са готови да ги превърнат в приоритет. Те ще лъкатушат между твърдения, че Лейбъристката партия не може да плати за обещаното, и оплаквания, че не им харесва как ще плати за обещаното, и ще настояват, че обещанията са нежелателни, несъстоятелни или неизпълними. Предвидимо, Консервативната партия, която похарчи над 2 млрд. паунда за подготовка на Брекзит без сделка и още милиард, за да получи подкрепа от Демократичната юнионистка партия, ще се възмущава най-силно от предлаганото “разточителство”.
Тези, които твърдят, че плановете на лейбъристите ще съсипят икономиката, трябва да помислят за кого в крайна сметка трябва да е икономиката. Когато петата най-богата държава в света не може да нахрани децата си, да осигури жилища за работещите бедни или да лекува болните си, то икономиката вече е съсипана. Тези, които се жалват от това, между кои кандидати трябва да избират, сега имат възможност да обмислят и избора на дневен ред – да оценят не само кой ще спечели, но и какво би могло да се промени. Манифестът ще бъде мислен най-вече в контекста на трите седмици, оставащи до парламентарните избори. Това е разбираемо. Целта обаче не е тези планове да се сложат на масата и да започне разговор, а да се убедят хората да гласуват за тях и да започне трансформация. Предложенията на манифеста ще бъдат оценени, несъответствията му ще бъдат изгладени, сметките му ще бъдат подложени на проверка.
През 2017 г. друг манифест на лейбъристите отбеляза задаващата се промяна. След като някои хора се оплакваха от Корбин, агитаторите решиха да сложат ударението на политиките. Оказа се, че в много случаи избирателите харесват това, което той би направил, ако дойде на власт, повече, отколкото не харесват лично него. За пръв път след избирането му за лидер много членове на партията излязоха от защитната си поза и започнаха да защитават, ако не задължително него, то дневния ред, който го направи възможен.
Макар електоралният ефект от такива манифести да е важен, те са на първо място политически документи. Ако има място за сериозна критика към Лейбъристката партия в това отношение, то тя е, че между двата манифеста се появиха твърде малко съществени неща, които да напомнят какво отстоява партията и защо на избирателите трябва да им пука какво прави. Както казва Линтън Кросби, австралийският консултант, който оформя изборната стратегия на консерваторите: “Не можеш да угоиш прасето в деня за пазар”. Борбата против бедността и неравенството, милитаризма и насилието трябва да се води постоянно и последователно, а не чрез еднократни партийни напъни.
Тези теми имат потенциала да активизират една значителна, но инертна част от избирателите. В деня, в който бе представен манифестът от 2017 г., разговарях с фокус група от избиратели, които не бяха решили дали и за кого да гласуват. Една от участничките – Сара, разказа как е слушала предложенията по радиото, докато пътува. По-високото облагане на хората, печелещи повече от 80 000 паунда годишно, ѝ се струваше разумно. “Нещата са се наклонили твърде много в грешната посока. Време е да станат по-справедливи”, заяви тя, задавайки тона на групата. Друга жена, Деби, също бе съгласна: “Трябва да се покаже на хората, че някой го е грижа за тях”.
Макар британската преса да осъждаше манифеста заради “затъването в социалистическа ортодоксалност и марксистка догма” – както със сигурност ще го направи и с новия манифест – хората около онази маса ги приемаха много по-умерено и отзивчиво. Деби и Сара не коментираха само предстоящите избори – те говореха за акумулираната през изминалото десетилетие деградация и как тя може да бъде преодоляна. Те смятаха, че страната като цяло би могла да се справя по-добре. Едно от последствията от хроничната липса на интерес на медиите какво прави Корбин привлекателен във и извън партията е това, че подкрепящите го са представяни като вманиачени и твърдоглави – докато реално подкрепата за него винаги е била много по-разбираема и не толкова идеологическа.
Вече не сме 2017 г. Още няма как да знаем какъв ефект ще има новият манифест. Не трябва да допускаме, че ще е като предишния път. Консерваторите имат друг лидер, Брекзит вече е различен звяр, общественото мнение за Корбин се е изменило, традиционните политически съюзи отслабват. Всичко може да се случи.
Но има едно безспорно нещо – бе представена алтернатива. Във времена, в които за мнозина е по-лесно да си представят края на света, какъвто го познаваме, вместо края на капитализма, това не е малко.
……………………………………………………………………………………..
Какво предлага Лейбъристката партия в манифеста “Време е за истинска промяна”
Здравеопазване
- Увеличение на бюджета за Националната здравна служба със средно 4.3% годишно
- Спиране и обръщане на процеса на приватизация на здравните услуги, потвърждаване на задължението на държавата за осигуряване на цялостно и универсално здравеопазване.
- Безплатни годишни прегледи при зъболекар
- Нова Национална служба за грижа, която да се справи с кризата на социалните грижи. Таван от 100 000 паунда за доживотните разходи за лични грижи.
- Допълнителен данък върху захарните напитки, забрана на заведения за бързо хранене в близост до училища и промени в правилата за рекламирането им, както и по-стриктни норми за съдържанието на сол в храните.
Брекзит
- Отказ от договорената от Борис Джонсън сделка с ЕС, договаряне на нова в рамките на три месеца, която след това ще бъде подложена на “законово обвързващ” референдум.
- Сделката трябва да включва цялостно митническо споразумение между Обединеното кралство и ЕС; „Тясно привеждане в съответствие с единния пазар“ и „динамично привеждане в съответствие“ на правата на работниците и околната среда, което да гарантира, че страната “като минимум” ще е в крак с всяка бъдеща защита на потребителите в ЕС.
- Предвижда се Великобритания също така да продължи да участва във финансирането на европейските програми за наука и околна среда, и ще отмени извънредните планове, подготвени от консерваторите в случай на излизане от ЕС без сделка.
Имиграция
- Планът на лейбъристите предвижда компромис. Ако британските избиратели потвърдят излизането от ЕС на втори референдум, правата на имигрантите ще бъдат обект на договаряне в сделката с ЕС, като партията признава ползите от свободното придвижване на хора.
- Подобряване на системата за събиране на семейства, премахване на изискванията за минимални доходи и въвеждане на промени в системата за издаване на визи, за да се реши проблемът с недостига на работна ръка в определени сектори.
- Прекратяване на безсрочното задържане на бежанци и затваряне на два от центровете за задържане. Това представлява отстъпление от решенията на партийната конференция през септември, когато мнозинството делегати одобриха затваряне на всички центрове и разширяване на правата за свободно придвижване.
Образование и грижа за децата
- Потвърждава се намерението от манифеста от 2017 г. За премахване на таксите за образование. Безплатните училища и академии ще бъдат върнати под контрола на местните власти и общности.
- До шест години безплатни курсове и обучения за възрастни.
- Партията обещава да запуши данъчните вратички, използвани от частните училища, и да постави задача на планираната комисия по социална справедливост да изготви план за интеграцията им в държавната образователна система. Това също е по-малко радикално от позициите на партийната конференция, на която делегатите призоваха за затваряне на частните училища и конфискуване на активите им. Манифестът също така не повдига въпроса за опрощаване на съществуващите студентски дългове.
- Децата между 2 и 4-годишна възраст ще имат право на 30 часа безплатни грижи седмично, а платеното майчинство ще бъде удължено до 12 месеца.
Икономика
- Създаване на нов “Национален фонд за трансформация” за 400 млрд. паунда, който да инвестира в инфраструктура и нисковъглеродни технологии. Мандатът за кредитиране ще е свързан с поставените климатични цели и производителността.
- Железопътните линии, инфраструктурата за високоскоростен интернет, пощенските услуги, доставчиците на електроенергия и вода ще станат обществена собственост, като за това ще бъде платено с емитиране на държавни облигации.
- До 2030 г. трябва да е осигурен безплатен достъп до високоскоростен интернет за всички граждани. Нужните за това капиталови инвестиции се оценяват на 40 млрд, паунда, а годишната издръжка за безплатната услуга на 5 млрд.
- Контролът върху голяма част от предвидените разходи ще бъде прехвърлен върху общините.
Данъци, бизнес и заплащане
- Въвеждане на допълнителен данък върху печалбите на петролни и газови компании в зависимост от приноса им за климатичните промени след 1996 г. Предвижда се това да осигури приходи от 11 млрд. паунда.
- Повишаване на данъка върху дохода на печелещите над 80 000 паунда годишно, което засяга около 20% от хората с най-високи доходи в страната..
- Отмяна на данъчните облекчения за корпорациите и данък наследство, направени след 2010 г.
- Данъците върху капиталовите печалби и дивидентите ще бъдат изравнени с данъците върху доходите. Облагане на финансовите транзакции. Предвижда се към 2023-24 доходите от допълнителните данъци да възлизат на около 80 млрд. паунда, с които да бъдат покрити предвидените нови разходи.
- Манифестът гарантира, че няма да има увеличение на ДДС.
- 5% повишаване на заплащането на работниците от публичния сектор
- Минимално заплащане от 10 паунда на час за всички работници над 15 годишна възраст. Забрана на “нулевите” трудови договори. В рамките на десетилетие ще бъде въведена 32 часова работна седмица без загуба на заплащане.
- В рамките на десетилетие големите компании ще трябва да отделят 10% от акциите си за фондове за “приобщаваща собственост”, които ще бъдат колективна собственост на работниците. Служителите ще получават дивиденти в размер до 500 паунда годишно.
- Във всички сектори на икономиката ще бъде въведено колективно трудово договаряне, за да не могат “лошите работодатели да продължават да подкопават добрите”
- Една трета от местата в управителните съвети ще са резервирани за избрани представители на работниците.
- Ще се прилага проверка за защита на обществения интерес при враждебни изкупувания на компании.
- Големите счетоводни фирми ще трябва да разделят одиторската си дейност от останалите операции.
Социална политика
- Лейбъристите се заричат да превърнат храната в основно право. Целта е в рамките на година да намалят наполовина използването на хранителни банки, а за три години напълно да елиминират нуждата от тях.
- Премахване на “универсалния кредит” – противоречивата система за социални помощи, въведена от консерваторите, заради която помощите за много нуждаещи се биват забавяни или отказвани.
- Премахване на таваните за помощи и ограничението за броя на децата в семейство, имащи право на социално подпомагане.
- Прекратяване на “дехуманизиращите” оценки за работоспособността и самостоятелността на хората с увреждания.
- Лейбъристите обещават да не увеличават пенсионната възраст над 66 години и да поддържат правилата за индексиране на пенсиите според инфлацията.
- Стартиране на мащабна програма за строеж на социални жилища, създаване на над 1 милион домове в рамките на десетилетие. Прогнозираната стойност е 75 млрд. паунда.
- Нов данък върху втори имоти, използвани като ваканционни жилища, приходите от който ще бъдат използвани за справяне с кризата с бездомните.
- Градовете ще получат право да налагат тавани на наемите и друг вид контрол.
- Общинските съвети ще получат правомощия и ресурси да контролират автобусните услуги, като хората под 25 години ще имат право на безплатно пътуване.
Околна среда
- Планът на лейбъристите предвижда прилагане на “Нов зелен курс”, който ще цели елиминиране на “значителна част” от въглеродните емисии на страната до 2030 г. Партийната конференция настояваше да се постави цел от нулеви нетни емисии до 2030 г., но тази цел е отпаднала от манифеста под натиска на синдикалните организации, настояващи “зелената индустриална революция” да не е за сметка на благосъстоянието на работниците. Не са предвидени и мерки за понижаване на емисиите в авиацията. Плановете на лейбъристите все пак са далеч по-амбициозни от тези на консерваторите.
- “Зелените” инвестиции трябва да осигурят 1 милион работни места.
- Фонд с размер 250 млрд,. паунда ще се използва инвестиции в чиста енергия и за обновяване на енергийната и транспортна мрежи на страната.
- Компании, които не се справят с намаляването на въглеродните емисии, ще бъдат принудително делиствани от Лондонската стокова борса.
- Приемане на нов закон за чистота на въздуха, включващ и схема за бракуване на превозни средства и поставяне на цел за постепенно намаляване на автомобилите, използващи дизел и бензин.
- Повишаване на бюджета за предотвратяване на наводненията с 5.6 млрд. паунда.
- Производителите ще трябва да плащат за създадените от тях отпадъци, е бъдат създадени и нови схеми за рециклиране на бутилки.
Транспорт и енергетика
- Железопътната мрежа ще бъде отново одържавена. Всеки влак трябва да има охрана и обучен за мерките за безопасност екипаж.
- Изграждане на високоскоростни жп връзки в северната част на страната.
- Правилата за таксиметровите услуги ще бъдат реформирани, за да се подсигурят равни условия.
- В добавка към инвестициите в обновяване на енергийната мрежа, се предвижда обновяване на 27 милиона жилища до най-високите стандарти за енергийна ефективност. Лейбъристите очакват това да елиминира “енергийната бедност” и да спестява по 417 паунда от сметните на всяко домакинство до 2030 г.
- Регионалните енергийни мрежи ще бъдат национализирани, а шестте големи енергийни компании ще бъдат вкарани под шапката на Националната енергийна агенция, отговаряща за намаляването на въглеродните емисии в сектора.
- Въвеждане на перманентна забрана за добив чрез фракинг.
Конституция
- Предвижда се премахване на Камарата на лордовете и замяната ѝ с избираем Сенат.
- Отмяна на Закона за фиксиране на парламентарния мандат от 2011 г., който създава възможности за блокиране на парламента.
- Въвеждане на по-строги правила за лобирането и забрана депутатите да имат втора работа с минимални изключения.
- Понижаване на възрастта за гласуване до 16 години и даване на избирателни права на всички постоянни живеещи в Обединеното кралство. Въвеждане на автоматична регистрация за гласуване.
Правораздаване и сигурност
- И в тази сфера лейбъристите планират преобръщане на наложените след 2010 г. орязвания. Предвижда се възстановяване на броя на охранителите в затворите и полицаите. В манифеста се предвижда наемане на 22 000 нови полицейски служители, което е с 2000 повече, отколкото обещава Борис Джонсън.
- Прекратяване на изграждането на частни затвори и интегриране на съществуващите такива в държавната система.
- Партията се зарича да работи за елиминиране на институционалните предразсъдъци към малцинствата.
- Създаване на специална комисия за общественото здраве, която да разработи подход към злоупотребата с наркотици, основаващ се на намаляване на употребата, вместо на криминализация.
- Преразглеждане на противоречивата Програма за превенция, целяща намаляване на радикализацията.
Външна политика
- Приемане на Закон за военните правомощия, който да не позволява на министър-председателя да заобикаля парламента, когато замесва страната във война.
- Незабавно прекратяване на продажбите на оръжия за Саудитска Арабия и Израел. Забраната ще се отнася за оръжията, които “саудитците използват в Йемен, а Израел използва за нарушаване на човешките права на палестинците”. В това отношение резолюцията на партийния конгрес също бе по-смела от манифеста. В нея се настояваше бъдещото лейбъристко правителство да признае престъпленията, извършени от израелските милиции и армия през 1948 г. Резолюцията също така се противопоставяше на всякакво “решение” за палестинците, което не се основава на международното законодателство, включително на тяхното право на завръщане. В манифеста не са включени подобни коментари.
- Извършване на оценка за ефекта от британското колониално наследство.
- Съдебно разследване за обвиненията в незаконно задържане и изтезания.
- Сред другите точки са официално извинение за ролята на Великобритания в клането в Амритсар и гарантиране на правото на завръщане на островите Чагос и наследниците им (Според решение на съда в Хага, тази седмица Лондон трябваше да върне контрола върху тези острови на Мавриций, но не го направи)
- Лейбъристите се ангажират да отделят поне 2% от БВП за отбрана и да направят оценка на стратегическата отбрана и сигурността на страната. Партията потвърждава и пълната си ангажираност с Департамента по международно развитие, за чийто бюджет обещават да отделят 0.7% от брутния национален доход.
About The Author
