По всичко изглежда, че огромното, продължаващо почти десетилетие прехвърляне на богатство към най-заможните, известно като „количествено облекчаване”, наближава края си. От четирите най-големи световни банки, участващи в тази практика – Федералният резерв на САЩ (ФЕД), Европейската централна банка (ЕЦБ), както и централните банки на Великобритания (BoE) и Япония, две вече прекратиха изкупуването на активи – ФЕД и BoE. ЕЦБ планира да направи същото през декември. Очаква се скоро ФЕД дори да започне да продава активите на стойност 3.5 трлн. долара, които изкупи по време на трите кръга на количествено облекчаване (QE).
Това е напълно логично като се има предвид, че по отношение на официално поставените си цели, количественото облекчаване е пълен провал. „Инжектирайки” пари в икономиката, QE се предполагаше да накара банките отново да кредитират, което да стимулира инвестициите и да повиши икономическия растеж. Във Великобритания обаче банковото кредитиране като цяло спадна след като централната банка започна програмата за количествено облекчаване. Кредитирането за малки и средни предприятия, които отговарят за 60% от икономиката на страната, се срина. Както отбелязва Лейт Халас, старши анализатор в Hargreaves Lansdown: „Централните банки наводниха глобалната икономика с евтини пари след финансовата криза, но глобалния икономически растеж остава потиснат, особено в Европа и Япония – макар че и на двете места за решаване на проблема бяха хвърлени колосални пакети със стимули”. Дори Forbes признава, че QE „до голяма степен се провали в съживяването на икономическия растеж”.
Това не е изненадващо, или поне не би трябвало да бъде. Количественото облекчаване винаги е било обречено да се провали по отношение на заявените цели, тъй като причината банките да не насочват пари към инвестиции в производство не е била, че липсват пари. Даже напротив – през 2013 г., доста преди да свърши програмата за QE, британските корпорации разполагаха с парични резерви от почти 500 млрд. паунда. Причината по-скоро е това, че световната икономика беше ( и е) в дълбока криза на свръхпроизводството. Казано просто, пазарите бяха (и са) пренаситени и няма смисъл да се инвестира в производство за пренаситени пазари.
Това означава, че новите пари, създадени от QE и „инжектирани“ във финансови институции като пенсионни фондове и застрахователни компании, не се инвестират в производствена индустрия, а отиват в капиталовите пазари и недвижимите имоти. Това повишава цените на акциите и жилищата, но без да генерира реално богатство и заетост.
Поради това собствениците на активи като акции и имоти имаха голяма полза от количественото облекчаване, което е увеличило богатството на най-заможните 5% от населението на Обединеното кралство със средно 128 хил. паунда на човек.
Как може да се случва това? Откъде е дошло това допълнително богатство? В крайна сметка, макар парите наистина да могат да се създават от въздуха – точно това прави QE – реалното богатство не може да се създава така. А QE не е създало никакво реално богатство. Въпреки това, най-богатите 5% от британците сега имат по 128 хил. паунда повече, които да харчат за яхти, имения, диаманти, хайвер и т.н. Откъде идва това богатство?
Отговорът е прост. Богатството, което количественото облекчаване прехвърли към собствениците на активи, е дошло на първо място от заплатите на работниците. QE обезценява валутата и намалява покупателната способност на парите, което ефективно понижава реалното заплащане. Във Великобритания то все още е с 6% под нивата преди да започнат програмите за QE. Поради това парите, взети от заплатите на работниците, съставляват част от онези 128 хил. паунда на глава от 5-те процента най-богати. Други източници на това допълнително богатство са купуващите си първо жилище и хората, които достигат пенсионна възраст.
Тези, купуващи си жилище, което е станало по-скъпо заради QE, по всяка вероятност ще трябва да работят хиляди допълнителни часове, за да покрият повишената цена на ипотеката. Тези допълнителни работни часове създават богатството, което субсидира яхтите и диамантите на най-богатите 5%. Разбира се, повишените цени на имотите се плащат от всички собственици на къщи, не само тези, които за пръв път купуват – но допълнителната цена за собственици, придобили имоти преди QE, се компенсира от повишената стойност на къщите им (или от акциите им, ако са достатъчно богати, за да притежават такива).
Заради количественото облекчаване новопенсионираните също са принудени да субсидират 5-те процента богати. Във Великобритания пенсионните вноски се използват за закупуване на „анюитет” – финансова кошница от акции и ценни книжа, дивидентите от които служат за приход на пенсионирания. Тъй като обаче QE е надуло цените на борсите, количеството акции, които могат да бъдат закупени от пенсиониращите се е понижено. Тъй като повишените цени на акциите не значат увеличен дивидент, това води до намаляване на пенсионните плащания.
Истината е, че историята как QE цели да окуражи инвестициите и да стимулира заетостта и растежа винаги е представлявала фантастична небивалица, предназначена да прикрие какво се случва реално – а именно огромен трансфер на богатство. Както го обяснява икономистът Давал Джоши още през 2011 г.: „Шокиращото нещо е, че след две години на привидно възстановяване, британските работници реално печелят по-малко, отколкото в пика на рецесията. Реалните заплати са спаднали с 4 млрд. паунда, а корпоративните печалби са се увеличили с 11 млрд. Ползите от това възстановяване са разпределени по възможно най-неравноправния начин”.
През март тази година Financial Times отбеляза, че макар брутният вътрешен продукт на Великобритания се е възстановил до предкризисните нива още през 2014 г., реалните заплати в страна все още са с 10% по-ниски, отколкото през 2008 г. „Тенденцията на свиване на реалните заплати в Обединеното кралство бе преобърната през 2015 г., но това няма да продължи дълго”, заявиха тогава от финансовия ежедневник, и бяха напълно прави. Същия месец, в който бе публикувана статията, реалните заплати почнаха отново да спадат и продължават да го правят оттогава. Същото се случва в Япония, където както пише Forbes „доходът на домакинствата реално се свива след прилагането на QE”.
Количественото облекчаване има подобен ефект и над „глобалния Юг” (третия свят) – притежателите на активи се обогатяват за сметка на бедните. Точно както притока на нови пари създаде балони в пазарите на акции и жилища, създаде балони и при суровините, тъй като спекулантите се втурнаха да инвестират във фючърси и деривати на петрол, храни и др. За някои страни производителки на петрол това имаше позитивен ефект, като им осигури средства за инвестиции в социални програми, какъвто първоначално бе случая с Венецуела, Либия и Иран. В тези три случая империята трябваше да прибегне до различни степени на милитаризъм, за да противодейства на непредвидените последици.
Скоковете в цените на петрола разбира се са в ущърб на страните, които не произвеждат петрол – а рязкото повишаване на цените нахраните винаги е опустошително. През 2011 г. британският вестник Daily Telegraph отбелязва „взаимовръзката между цените на храните и покупките на щатски държавни ценни книжа от Фед (т.е. програмата за количествено облекчаване). „Виждаме как индексът за цените на храните до голяма степен се стабилизира в края на 2009 и началото н 2010 г., но от средата на 2010 г. отново започва да расте, заедно с подновяването на количественото облекчаване… като цените нараснаха с около 40% за период от осем месеца”. Това рязко повишаване на цените вкарва 44 млн. души под границата на бедността само през 2010 г. Това се счита и за двигател зад недоволството и бунтовете, станали известни като „арабска пролет”. Бившият президент на Световната банка Робърт Зелик коментира по това време, че „днес инфлацията на цените на храните е най-голямата заплаха за бедните по света… едно климатично събитие и хората биват изхвърляни отвъд ръба”. Такава е цената на количественото облекчаване.
Икономиките от т.нар. група БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР) също бяха критични към QE, но по друга причина – те виждат в това непочтен метод за конкурента девалвация на валутите. Намалявайки стойността на собствените си валути, триадата САЩ-еврозона-Япония на практика оскъпяваха валутите на всички останали, което вреди на износа им. „Ефектите вече се чувстват в най-динамичните износители в света, източноазиатските икономики. Техният експорт в доларово отношение премина рязко от 10% ръст на годишна база до свиване с 12 на сто през първото полугодие. Резултатите са същите и ако се изключи Китай”, пише Forbes през 2015 г.
Основната полза от QE за развиващия се свят се предполагаше да се огромните притоци на капитал. Според оценките около 40% от парите, генерирани от първия рунд на количествено облекчаване на Фед са отишли в чужбина – най-вече в т.нар. „нововъзникващи икономики”. Същото стана и с една трета от парите, напечатани при втория рунд на QE. Това обаче не е задължително толкова страхотно, колкото изглежда. Голяма част от тези капитали бяха насочени не към производството, а към инвестиции в суровини, което както видяхме прави основни стоки като храните недостъпни за бедните. Друга значителна част бе инвестирана в местни валути, което допринесе за оскъпяването им, затрудняващо износа.
Още по-лошо – притокът на т.нар. „горещи пари” (свободен спекулативен капитал, за разлика от дългосрочния инвестиционен капитал) прави валутните курсове особено нестабилни и уязвими към неща като повишаване на основните лихвени проценти в чужбина. Ако лихвите в САЩ и Европа отново бъдат повишени, това вероятно ще доведе до масово изтегляне на капитал от нововъзникващите пазари (постепенното затягане на паричната политика в САЩ предизвика няколко такива вълни на нестабилност през последните години). Тези движения потенциално могат да доведат до колапс на местните валути. Точно наплива на „горещи пари” в азиатските валутни пазари, подобен на този по време на QE, предшества азиатската криза от 1997 г. Точно тези уязвимости вероятно ще бъдат подложени на тест – ако не и директно експлоатирани – при идващия край на количественото облекчаване и съпровождащото го повишаване на лихвените проценти.
