В категории:Икономика

Три семейства в САЩ са увеличили състоянията си с 6000%

Главоломният скок на богатствата им е само за 36 години. Тези династии вече притежават над 348 млрд. долара. С всяко следващо поколение преходът от демокрация към плутокрация става по-виден

Братя Кох използват наследственото си богатство, за да влияят на политиката – и да трупат още повече богатство. Снимка: MSNBC

Чък Колинс, Guardian

Вече трудно може да мине за новина това, че САЩ се превръщат в страна с изключително голямо неравенство. Всяка година сащисващи статистики правят съпоставка между стагниращите от десетилетия заплати за половината трудещи се в страната, и екстремната концентрация на богатство и власт в ръцете на шепа хора.

Тримата най-богати милиардери в САЩ – Джеф Безос, Бил Гейтс и Уорън Бъфет – вече притежават богатство колкото цялата по-бедна половина от населението на страната.

Това е възможно защото една пета от домакинствата в САЩ са финансово “под водата” – с нулево или негативно нетно богатство. Следващата една пета от семействата имат толкова малко активи, на които да разчитат, че живеят в постоянен страх, че ще изпаднат в лишения.

“Превръщаме се в плутокрация”, заяви наскоро един от бившите председатели на Федералния резерв Пол Волкър.

Един обезпокоителен индикатор, че се движим към общество, управлявано от богатите, е разрастващото се богатство на династиите от наследствени милиардери.

Трите най-богати семейства в САЩ са собствениците на Walmart Уолтън, “сладкарската” фамилия Марс и братя Кох, наследници на втората най-голяма частна компания в страната – енергийният конгломерат Koch Industries. Всички тези бизнеси са изградени от родителите и прародителите на днешните богати наследници.

Тези три фамилии имат общо състояние от 348.7 млрд. долара, което е четири милиона пъти над медианното богатство на домакинствата в САЩ. След 1982 г. богатството на трите семейства се е увеличило с близо 6000%, като се вземе предвид инфлацията. Същевременно медианното богатство на домакинствата в САЩ е намаляло с 3% за същия период.

Династичното богатство на Уолтън е нараснало от 690 млн. долара през 1982 г. (или 1.81 млрд. според стойността на долара през 2018 г.) до 169.7 млрд. долара – невъобразимо увеличение от над 9000%.

Това не се вписва в нормалната динамика на богатството в САЩ, където има традиционна неприязън към идеята за наследствено богатство и власт. От началото на 20 век повечето големи състояния са се разпръсвали, докато стигнат до децата и внуците. Оттам идва и старата поговорка, че богатството се губи за три поколения.

Обикновено богатството се смалява от поколение на поколение като парите биват изхарчвани, прехвърляни на наследници, раздавани за благотворителност или облагани с данъци. Само когато семействата се намесват агресивно, за да спрат този цикъл, богатството продължава да расте, дори когато броят на наследниците се увеличава.

Няколко богати династии са използвали значителното си влияние върху политиката точно за такива интервенции – харчейки милиони, за да си спестят милиарди. Те лобират в Конгреса, за да променят правилата в полза на династичното богатство, включително чрез данъчни облекчения и обществени политики, обогатяващи допълнително бизнесите им. В началото на този век семействата Марс, Уолтън и Гало активно лобираха за премахване на федералния данък върху недвижимите имоти, който засяга най-вече мултимилионери и милиардери. Братя Кох пък впрегнаха прословутата си донорска мрежа да лобира за данъчни облекчения и разхлабване на регулациите за енергийната индустрия, която е източник на богатството им.

Други милиардерски фамилии използват агресивни техники, за да укриват богатството си и да прехвърлят на наследниците без да плащат данъци. Те наемат армии от счетоводители, адвокати и мениджъри на капитали, които създават тръстове, кухи фирми и офшорни сметки, чрез които въртят парите, избягвайки всякаква отчетност.

Казино магнатът Шелдън Аделсън например, който се нарежда на 15 място в класацията за богаташи на „Форбс“, използва сложни схеми с тръстове, за да прехвърли 7.9 млрд. долара на децата си, като същевременно избягва плащането на 2.8 млрд. долара данъци. Аделсън счупи всички рекорди за политически харчове на скорошните междинни избори за Конгрес, като инвестира над 100 млн. долара под формата на дарения за кампаниите на предпочитани от него кандидати.

Не всички богаташи се фокусират върху трупането на активи за следващите поколения. Уорън Бъфет – третият най-богат човек в класацията на „Форбс“, е решил да не оставя огромното си състояние на децата си. Вместо това е обещал да даде цялото си богатство за благотворителност и да допринася за общото благо като си плаща данъците.

Вместо да се включи в лобирането за данъчни облекчения, Бъфет свидетелства пред Конгреса в полза на разширяване на облагането върху имотите. “Династичното богатство е враг на меритокрацията и се разраства”, заяви Бъфет на конгресмените още преди десетилетие. “Същевременно равенството на възможностите намалява. Нужен е прогресивен и смислен данък върху имотите, за да се предотврати преход от демокрация към плутокрация”.

На фона на отслабеното данъчно законодателство и агресивното укриване на богатство, светът се изправя пред появата на все повече богати династии. Френският икономист Тома Пикети предупреждава, че сме се запътили към “патримониален капитализъм”, при който потомците на днешните милиардери ще доминират политиката, културата, филантропията и икономиката.

Това е свят, от който никой от нас не иска да бъде част.

Чък Колинс е съавтор на доклада “Милиардерска бонанза 2018: Наследствени богаташки династии в Съедините щати през 21 век”. Той също така е директор на Програмата по неравенството към Института за политически изследвания и редактор на Inequality.org

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар