В категории:Свят

Чудовищата на Тереза Мей

Тереза Мей се закрепва за изплъзващата ѝ се власт благодарение на подкрепата на един от най-лошите елементи на британската политика: крайнодясната Демократична юнионистка партия.

Ежегоден парад на „Оранжевия орден“. Източник: Youtube

Керби Милър и Конър Луиз, Jacobin magazine

Извънредните парламентарни избори в Обединеното кралство представляваха необикновена победа за левицата в Лейбъристката партия, която води свирепа битка със своето дясно парламентарно крило още от 20-те години на миналия век. Тази битка бушува още от времената на разцвет на Независимата лейбъристка партия, като атаките на блеъристите срещу лявото крило на Джереми Корбин напомнят силно на атаките срещу Джеймс Макстън през 30-те и Тони Бен през 70-те и 80-те.

Въпреки вътрешните борби, лейбъристите постигнаха исторически резултат – благодарение на смелият анти-остеритетен манифест, Корбин постигна неочаквано силен резултат за партията си. В съчетание с намаляващия, но все още силен вот за Шотландската национална партия, както и историческия пробив на Шин Фейн, резултатът на лейбъристите дава широк мандат за левицата и анти-остеритетната политика.

Макар левицата с право да празнува тези резултати, не може да се игнорира чудовището, което бе разкрито от тези избори. Поне засега торите смятат да задържат властта с подкрепата на североирландската Демократична юнионистка партия (DUP). Хлабавото споразумение между двете партии ще даде безпрецедентно влияние на един от най-лошите сегменти на британската политика.


Основана от консервативния зилот Иън Пейзли, DUP силно напомня на домораслия фашизъм на Британската национална партия и на европейската крайна десница. Първоначално Пейзли влиза в общественото внимание през 50-те, когато се изживява като кръстоносец срещу дори най-малкия намек за икуменизъм, идващ от религиозните центрове в Кентърбъри или Рим. През следващите 20 години той се утвърждава като твърдолинеен опонент на Североирландската асоциация за граждански права, както и на споразумението за споделяне на местната власт, което цели възстановяване на мира в Северна Ирландия.

Неговите огнени проповеди и речи, често промотиращи анти-католицизъм, в някои случаи са ставали непосредствена причина за директно насилие. През 1966 г. той вдъхновява Доброволческите сили на Улстър, тогава под ръководството на Гъсти Спенд, да извършат серия от убийства. Пейзли е най-известен и с това, че през 1988 г. е изхвърлен от Европейския парламент, след като нарича Папа Йоан Павел II „антихрист”.

Идеологията на Пейзли има стари корени. Тя се гради върху надкласовия протестантски триумфализъм, създаден, за да гарантира колониалното превъзходство в Северна Ирландия. Протестантската буржоазия векове наред работи, за да спечели за каузата някога радикалните нисши класи, за които са били характерни вярата в социалната промяна и пламенния републиканизъм.

След неуспешния ирландски бунт от 1798 г. – воден от презвитериани от Ълстър, съюзени с католически селяни – икономическият хаос и репресиите карат стотици хиляди религиозни и политически дисиденти да заминат за Съединените щати. Останалите в Ирландия трябва да се обърнат, в някои случаи с отвращение, към британската държава, земевладелците или ултра-протестантския Оранжев орден за помощ срещу безработицата, глада и опасността да изгубят домовете си.

Шовинизмът, потискането на католическото малцинство и превъзходството на протестантското мнозинство се превръщат в ядрото на лоялистката политика, която поддържа привилегиите на определени групи за сметка на „папистите” и ирландските републиканци. Архитектите на това движение разчитат на мита за ълстърските шотландци и крехкото усещане за британска идентичност, за да закрепят своята идеология. Тези крайно-десни протестанти ревностно защитават короната и яростно се противопоставят на галско-ирландската култура и католицизма. Те винаги са се страхували, че тези, чиято собственост и земя са отнели, ще въстанат насилствено срещу тях, поради което продължават да представят католически кланета отпреди векове като актуална заплаха.


Тези лоялисти също така се гордеят със своите героични саможертви за краля и страната – от кървавите завоевания на Британската империя през седемнадесети век до ужасните битки на Първата световна война. DUP ежегодно подсилва усещането за превъзходство на привържениците си по време на маршовете, отбелязващи края на династията на Стюардите при битката при река Бойн през 1689 г. Участниците в тези триумфални паради атакуват католически общности и изгарят републикански символи.

Случвало се е класовата политика все пак да пробие през тази сектантска схема. По време на стачката на докерите в Белфаст през 1907 г. се изгражда краткосрочен съюз сред жителите от работническата класа. По време на погромите през 1920-1922 г. протестанти социалисти и синдикалисти биват изхвърлени от корабостроителниците заедно с католически работници. Въпреки това системата на покровителство, понякога подкрепяна от смъртоносно сътрудничество между държавата и паравоенни групировки, успява ефективно да поддържа „карнавала на реакцията”, както го определя революционерът социалист Джеймс Коноли.

В последно време DUP се фокусира върху социално консервативните политики, черпейки силно вдъхновение от евангелистите в южните щати на САЩ (Щатският протестантски университет „Боб Джоунс” награждава Пейзли с почетна диплома през 1966 г.). Днес DUP яростно отрича климатичните промени, семейното планиране и особено еднополовите бракове. Партията не само подкрепя Брекзит, докато всички останали североирландски партии му се противопоставяха, но и служеше за канал за незаконно финансиране на кампанията за напускане на ЕС.

Не трябва обаче да сме особено изненадани, че въпреки всичко Консервативната партия иска да работи с DUP. Торите отдавна си сътрудничат с най-реакционерските елементи от североирландското общество – като се почне още с подстрекателските речи на лидера им Андрю Бонар Уол преди век. Историци, правозащитници и журналисти са документирали подробно сътрудничеството на британската държава с подкрепяните от DUP лоялистки паравоенни по време на кампанията на терор в Северна Ирландия през 70-те години.

Независимо от споровете им относно Англо-ирландското споразумение от 1985 г., тачеристите и десните консерватори винаги са били привлечени от DUP и тяхното бленуване по „загубеното величие” на Британската империя. Повечето североирландски юнионисти нареждат ирландските католици сред „низшите породи” на Киплинг, нуждаещи се от имперска дисциплина. В днешно време хардлайнерите сред тях окичват домовете си с израелски знамена, за да подчертаят подкрепата си за колониализма и потисничеството.

Политиките на DUP не са се променили от основаването ѝ, но сега десетте ѝ депутати в парламента имат възможност да получат плашещо влияние. Техните гласове ще подкрепят оставането на власт на торите, но без да са обвързани с коалиционно споразумение.

Те без съмнение ще използват тази си позиция за постигането на ужасни цели: Северна Ирландия да напусне ЕС без специален статус, да бъдат поддържани зловредните политики на остеритет, да се блокира всякакво разширяване на равенството при браковете, да се запазят драконовските ограничения за семейно планиране, както и да поддържа влияние в местната власт. На фона на политическата безизходица в Североирландския парламент, правителството на Тереза Мей, върху което DUP ще имат влияние, може да възстанови директния контрол. Това прави вероятен сценарий, при който мирното споразумение от 1998 г. ще бъде оставено на милостта на фанатици.

Резултатите от изборите са повод за радост. Те показват широка подкрепа за премахване на политиките на остеритет, внушителна активност на младите, и да се надяваме представляват последен пирон в ковчега на блеъризма. Бъдещето на Лейбъристката партия и британската левица изглежда светло. Но докато хватката на торите върху властта е крехка, засега Мей я подсигурява с една фаустовска сделка, която не може да бъде търпяна.

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар