През нощта на 15 август 1969 г. протестантска тълпа нахлува в католическата част на Западен Белфаст и изгаря къщи на и около улица Бомбей, принуждавайки католическото население да избяга. Погромът оказа травматично въздействие върху католиците в Северна Ирландия, делегитимира властите, толерирали и дори помагали на тълпата, и изигра ключова роля за формирането на Временната ирландска републиканска армия IRA.
През миналата седмица протестантска тълпа от Шанкил роуд използва автомобили, за да си пробие път през масивните стоманени порти в т.нар. стена на мира, разделяща протестанти от католици в Западен Белфаст. “Атаката бе много опасна”, казва Брайън Фийни, историк и колумнист на The Irish News, който подчертава, че това се е случило много близо до възстановената Бомбей стрийт и събужда стари страхове. “Ако тълпата бе успяла да пробие, вероятно щеше да бъде посрещната с изстрели”, добавя той.
Медийното отразяване за изблиците на насилие в Северна Ирландия през изминалата седмица – според полицията най-тежките от десетилетия – не отчита, че бунтовете в тази провинция биват два типа, които изглеждат еднакво отстрани, но носят съвсем различни бедствия. Единият тип са сблъсъци с полицията, включващи подпалване на коли и хвърляне на камъни, коктейли “Молотов” и фойерверки. Това е практикувано и от двете общности в различни моменти, за да направят видими своите оплаквания – заради правилната презумпция, че събития в Северна Ирландия ще бъдат игнорирани от хората във Великобритания и по-широкия свят, освен ако няма драматични сцени на насилие, които да привлекат вниманието им.
Но има и друг, много по-опасен вид безредици, при които едната общност се изправя срещу другата, и които събуждат спомени за сектантските кръвопролития от миналото. Именно това дава на атаката от протестантския Шанкил роуд към католическия Спрингфийлд роуд от миналата седмица такъв смъртоносен потенциал.
“Това е толкова депресиращо. Смятах, че сме оставили този тип неща зад гърба си”, ми каза приятел от Белфаст, който има дълъг опит с конфликта. Сектантската враждебност между католиците и протестантите никога не угасна изцяло, но за 23 години Споразумението от Разпети петък (GFA) поддържаше труден, но ефикасен баланс на силата между двете общности, които сега отново са на ръба на разрива.
Гореспоменатият ми приятел от Белфаст, който оплаква връщането към старите вражди, приписва голяма част от вината на първия министър и лидер на Демократичната юнионистка партия (DUP) Арлин Фостър. „Тя е невероятно некомпетентна“, казва той. Нейното минало определено показва некадърен опортюнизъм, отслабващ собствената ѝ общност и изострящ сектантските разделения.
Но ескалацията на конфликта не може да се обясни само с провалите на Фостър и DUP. Юнионистите, решени да запазят Северна Ирландия като част от Великобритания, са изправени пред по-обща криза. Произходът на този проблем може да се проследи до края на съществуването на доминираната от протестантите държавица, дошъл в резултат на това, което учтиво бива наричано “Смутните времена” – макар че си беше жестока, нискоинтензивна война, продължила 30 години.
В демографско отношение протестантите бавно, но сигурно губят. Те са съставлявали две трети от населението на Северна Ирландия, когато държавата е създадена преди век, но днес вероятно не са и половината – нещо, което ще стане по-ясно при преброяването следващата година. Шин Фейн може да се превърне в най-голямата партия в местния парламент на изборите през май 2022 г., получавайки правото да назначи първи министър.
Подобни дългосрочни тенденции може би можеха да бъдат абсорбирани по мирен начин, но те се превърнаха в истинска отрова след референдума за напускане на ЕС през 2016-та, когато населението на Северна Ирландия гласува категорично за оставане. Решението на Обединеното кралство да напусне съюза автоматично отвори отново “Ирландския въпрос”, който трови британската политика от 2000 години, и който временно бе успокоен от Споразумението на Разпети петък. Разделението на Ирландия отново се превърна в активен политически проблем – за радост на Шин Фейн. Дългата 480 км граница между Северна Ирландия и република Ирландия формално сега е международна граница между Обединеното кралство и ЕС. Но тъй като премахването на “твърдата граница” е ключова част от Споразумението на Разпети петък, фактически границата минава през Ирландско море.
DUP за кратко държаха политически козове между 2017 г. и 2019 г., защото осигуряваха парламентарно мнозинство на консервативното правителство в Лондон. Но те преиграха с позицията си по катастрофален начин, довериха се на обещанията на Борис Джонсън да отхвърли всякакви идеи за граница през Ирландско море, и в крайна сметка приеха Ирландския протокол, който е възможно най-лошият вариант от юнионистка гледна точка.
Графити, зовящи “Убийте протокола” започнаха да изникват по стените в протестантските квартали по-рано тази година, след като започнаха да се прилагат новите регулации за търговията между Северна Ирландия и останалата част от Великобритания. Макар тези разпоредби да не са особено значими в търговски план, те изглеждат като много видим клин, разделящ Обединеното кралство.
Още по-притеснително за DUP е това, че проведено през февруари социологическо проучвания показва, че изостават значително от Шин Фейн, и че избирателите им насочват доверието си към твърдолинейната партия Традиционен юнионистки глас. Затъващата DUP отчаяно започна да търси нов политически образ, обърна се срещу протокола и поведе напразни усилия да го замени. Същевременно партийните ѝ лидери, които управляват Северна Ирландия, трябва да прилагат протокола.
Фостър и DUP заложиха на стратегията “умряла котка” – застават в драматични пози, за да разсейват вниманието от грешките си. Резултатът от това е, че Фостър настоява ръководителят на полицията в Северна Ирландия да подаде оставка, защото не е започнал преследване срещу членове на Шин Фейн, за които се твърди, че са нарушили противоепидемиологичните ограничения при погребението на лидера на IRA Боби Стори през миналия юни.
Всъщност решенията да не се започва съдебно преследване бе взето от ръководителя на прокуратурата, защото се прецени, че няма шанс за успех – тъй като здравните ограничения “са променяни девет пъти за кратък период от време, и всъщност никой не знаеше какви точно са разпоредбите”. След протестите на DUP сега това решение се преразглежда.
Изискването на стриктно прилагане на закона срещу опонентите, докато ти сам ги игнорираш, е част от богатата политическа традиция на Северна Ирландия. В момента опасността е в това, че подобна размяна на удари само засилва усещането сред протестантите, че те са на губещата страна, а Шин Фейн и републиканците печелят. Ълстърските юнионисти винаги са бързали да обявят, че са предадени – а този път те наистина бяха предадени от Борис Джонсън, въпреки че едно по-малко наивно ръководство на DUP би видяло отдалеч какво се задава.
Някои коментатори омаловажават значението на безредиците, като правилно посочват, че те са оркестрирани от банди от лоялистките групировки UDA и UVF, чието основно занимание е бизнес с наркотици. В последно време тези банди са подложени на силен натиск от страна на полицията, като много от лидерите им са арестувани и чакат процес. Но това не променя факта, че сред хората от протестантската работническа класа има усещане, че не са спечелили много от Споразумението на Разпети петък, и че, подобно на останалата част от Великобритания, те също страдат от изчезването на добре платените индустриални работни места в корабостроенето, машиностроенето и текстилната промишленост. Голяма част от безредиците се случват в бедни райони с висок процент засегнати от пaндемиятa.
Нито обединена Ирландия, нито сектантска гражданска война са сценарии, които неизбежно дебнат зад ъгъла, но е безспорно, че Северна Ирландия отново се превърна в най-опасната кървяща рана в британския политически живот.
