Александра Булат е 26-годишна румънка, избрана за окръжен съветник в Кембриджшир, Англия, както и научен сътрудник в университета в Стратклайд. Работи и за “3-те милиона” – НПО, която провежда кампании за правата на гражданите на ЕС, живеещи във Великобритания.
Г-жо Булат, нека започнем дискусията си с това злополучно развитие, при което „Европа“ и „европейски“ се превърнаха в обидни думи в Обединеното кралство. В страната има все повече скандали или проблеми, свързани с европейците. Наскоро някои европейци, влизащи във Великобритания, бяха задържани, тъй като нямаха трудов договор. Как се стигна до тази ситуация, в която да бъдеш европеец те превръща в опасност и в нежелан човек?
Да, за съжаление много неща са се променили от 2016 г. до сега. През 2016 г. проведохме референдума за Брекзит във Великобритания. Британската общественост избра да напусне ЕС. В продължение на много години имаше преговори. След 1 януари 2021 г. Обединеното кралство прекъсна всички връзки с ЕС по отношение на имиграцията.
Какво означава това за европейците във Великобритания? Тези, които са пристигнали в Обединеното кралство преди 31 декември 2020 г., трябва да кандидатстват за новия статут на пребиваване. Става въпрос за статут на предзаселване или заселване. По принцип тези, които са пристигнали преди тази дата, могат до голяма степен да запазят досегашните си права. Но онези, които пристигнаха в Обединеното кралство след този преходен период между Обединеното кралство и Европейския съюз, приключил на 1 януари 2021 г., трябва да имат виза, за да работят и учат в Обединеното кралство. Студентите от Румъния или България, които искат да учат тук, трябва да получат студентска виза. По същия начин тези, които искат да работят, трябва да имат работна виза.
През изминалия период много европейци осъзнаха, че правата им са се променили, че трябва да предприемат различни мерки, да изготвят различни документи, за да притежават повече права. Преди това – след 2015 г. румънците и българите имаха пълни трудови права и не мислеха, че това може да се промени след Брекзит.
Изучавали сте като част от докторантурата си мигрантските общности от Европа, включително от страни в Централна и Югоизточна Европа като Полша и Румъния. В момента изучавате формирането на европейска мигрантска общност в Обединеното кралство с европейска идентичност. Какво характеризира тези европейски общности, които са във Великобритания и вероятно са много разнообразни? Предполагам, че търсят повече политическо представителство?
Да, наистина, мисля, че преди референдума през 2016 г. много хора се асоциираха със страната, в която са родени – че са румънци, българи или французи, но след Брекзит много европейци имаме европейска идентичност. Защото независимо къде се намираме, правата ни се променят. Всички трябваше да кандидатстваме за нов статут и имахме много въпроси. Сега работя много сред румънската общност. Редица други европейци тук ми казват, че след Брекзит са развили европейска идентичност.
За съжаление, както отбелязахте, да бъдеш европеец не винаги е с много положително значение – специално за онези британци, които са гласували за напускане на ЕС. Те гласуваха и за ограничаване на имиграцията от ЕС. И в известен смисъл вече има повече негативни стереотипи за европейците, за въздействието на европейците върху пазара на труда тук и други неща. Така че за мнозина новата европейска идентичност след Брекзит е начин да се чувстват по-обединени, защото има проблеми, които засягат всички тях. Но от друга страна, да бъдеш „европеец“ е свързано с негативен образ за някои хора и медии във Великобритания.
Работите с организацията “3-те милиона”, която подкрепя имигрантите и европейците във Великобритания. Можете да ни разкажете малко повече за работата си там и за самата организация. Как тя допринася за решаването на социални проблеми?
След като разбрах резултата от референдума за Брекзит през 2016 г., се заинтересувах повече от британската политика. Преди 2016 г. не знаех много за политиката тук. Дори не знаех дали мога да гласувам на местните избори, какви права имам като румънски и европейски гражданин във Великобритания.
След референдума започнах да ходя на различни събития за правата на европейците във Великобритания. Така разбрах за съществуването на организацията „3-те милиона“. По това време организацията едва се сформираше, имаше само група във Facebook и някои много ангажирани хора в общността, които искаха да провеждат информационни кампании за правата на европейците във Великобритания.
През 2017 г. организацията стана официална, регистрирана и придоби по-голямо политическо влияние във Великобритания. Започнах да участвам като доброволец. Хората в организацията дори ме поканиха след няколко срещи. Те заявиха, че нямат много доброволци от Централна и Източна Европа, които да участват в борбата за европейските права след Брекзит. Аз бях първата румънка там и един от малкото хора в Централна и Източна Европа, които искат да участват в организацията. Започнах да се включвам и работех по няколко доброволчески проекта. Една от кампаниите се проведе след като системата на пребиваване във Великобритания бе променена. Първоначално всички европейци трябваше да платят такса от £ 65, за да кандидатстват за статут на нов пребиваващ. Намесихме се и затова през 2018 г. ни обещаха, че европейските граждани, заселили се във Великобритания, вече няма да трябва да плащат, за да получат местожителство.
От 2019 г. работя по проект, наречен “Мрежа на младите европейци”. Забелязах, че малко млади европейци участват в тази неправителствена организация или в британската политика като цяло. В момента координирам някои проекти за млади хора във Великобритания, включително за помощ за регистрация на млади хора. Правим и информационни проекти за европейски студенти във Великобритания. Като цяло се опитваме да популяризираме положителния имидж на европейците и да защитим правата им. Това ни беше обещано през 2016 г. Когато политиците говореха тогава за напускане на ЕС, никой не каза, че можем да загубим права. Те казаха, че всички европейци, които са били във Великобритания по това време, ще запазят всичките си права.
Организацията “3-те милиона” работи за това – за да запазим правата си такива, каквито бяха преди и каквито бяха обещани от политиците.
Вие сте и окръжен съветник. Какви възможности ви дава тази позиция? Какви планове и намерения имате в ролята си на политик за подобряване на положението на европейците?
За съжаление миграционните политики във Великобритания се решават на правителствено и парламентарно ниво, а не на местно ниво. Но местният съветник може да направи различни неща, за да подобри живота на европейците и на всички хора в района си, може да провежда информационни кампании. Като европейци, пристигнали тук преди 31 декември 2020 г., имаме срок до 30 юни 2021 г., за да кандидатстваме за разрешение за временно пребиваване или за разрешение за постоянно пребиваване. Всички местни политици във Великобритания могат да информират хората в техния район, че е важно да подадат документи, за да защитят правата си.
Работническите права също са тема, за която могат да се организират информационни кампании. Има доста хора извън Кеймбридж, които работят в селското стопанство. И условията не са непременно много добри. Важно е хората да знаят правата си по време на работа, колко трябва да им се плаща, какви трудови обезщетения имат, какъв платен отпуск могат да имат. Въпреки че не можем да променим миграционната политика на ниво държава, можем да информираме по-добре обществеността. По-информираното население е по-активно, по-ангажирано и по-щастливо. Когато знаем трудовите си права и къде можем да се обадим за помощ, ако имаме нужда, в крайна сметка имаме по-добър живот.
Но като цяло местната политика се занимава с неща като като екологични политики, улици и магистрали, зелени площи, училища, детски градини и т.н. Въпреки че това не засяга само европейците, европейците са засегнати от местната политика, защото за всички живеещи тук да от значение състоянието на улиците, зелените площи, местните училища, помощта за семействата. Затова е много важно да участваме и да представляваме всички хора в района, не само англичаните или не само онези, които гласуват с нас. Трябва да подобрим живота на всички, независимо къде са родени.
Според някои статистики броят на румънците в Обединеното кралство възлиза на един милион души. Освен тях има голям брой поляци и много хора от България и други страни от Централна и Югоизточна Европа. До каква степен политическото представителство съответства на размера на това население в Обединеното кралство?
За съжаление няма много политическо представителство. Ето защо се включих в политиката на изборите на 6 май 2021 г.
Преди година се поинтересувах от местната политика в Обединеното кралство и разбрах, че почти 800 000 румънци вече са кандидатствали за статут на пребиваващи (това са румънците, които искат да останат тук). Исках да разбера колко румънски местни представители има. И намерих само двама съветници – един от сектор на столицата Лондон и един съветник от селски съвет в източната част на Англия. Чудех се – защо имаме само 2 местни политици, след като тук живеят 800 000 румънци?
Същото е положението с останалите националности. Моите колеги откриха 10 или 12 полски съветници. Във Великобритания има повече поляци, отколкото румънци. Но все още няма достатъчно съветници предвид броя им в страната.
Не знам за българските съветници в местната власт. Имам български приятели, които работят за различни неправителствени организации и правят кампании. Познавам българи, участващи в Лейбъристката партия, но които не са се кандидатирали. Те казват, че има много малко българи, участващи в британската политика. Има много малко представители от Централна и Югоизточна Европа като цяло. Ето защо се кандидатирах. Може да се оплакваме, че сме много малко, но трябва да направим първата крачка. Нека се включим. Първо, нека гласуваме на местно ниво. Но можем да се включим по много начини – например в общностен проект. Има много румънски, полски и български училища. Има културни центрове и дейности, в които можем да се включим.
Вие се включихте в политиката чрез Лейбъристката партия, която е лява партия. Това е интересен избор, защото в нашите страни в Югоизточна Европа има стигма върху лявото.
Да, ситуацията е интересна. Говорила съм с много румънци във Великобритания и има много от тях, които гласуват за Консервативната партия, която е дясната партия в британската политика. В Кеймбридж, където се кандидатирах, има много румънци, които гласуват за Лейбъристката партия, Зелената партия или Либерално-демократическата партия. Либералните демократи са центристи, докато лейбъристите и зелените са леви.
Изборът ми е произтича от няколко събития в живота ми във Великобритания. Преместих се във Великобритания, когато бях на 18 години. Дойдох да уча, но също така трябваше да работя по време на следването, за да си плащам наема. И бях наистина шокирана от някои неща. В Румъния Великобритания имаше много положителен имидж. Когато бях в гимназията, си мислех, че Великобритания е богата страна, че няма бедност, че британците имат приличен живот. След това започнах да живея тук и да пътувам из страната. Започнах да виждам места, много наподобяващи Румъния по някакъв начин. Спомням си, че бях в село в източната част на Англия, наречено Джейуик (Jaywick). Този район е в топ 10 на най-бедните райони в Европа. Докато разговарях с хората там се чудех как е възможно да има такова място в Англия – петата най-богата държава в света преди Брекзит (сега седмата).
Това повлия на личните ми ценности. Видях как хората – не само европейците, но и всички, се сблъскват с ежедневни трудности. И разбрах, че гражданите не се възползват еднакво от политиките тук. Включих се в Лейбъристката партия, която има програми за по-равнопоставено общество, общество, в което ресурсите се разпределят в полза на хора, които сега нямат много добър живот.
Мисля, че е добре да мислим за другите, а не само как работим и как купуваме къщи и коли. Трябва да мислим повече за останалите. Бях силно повлияна от пътуванията си във Великобритания. Пътувайки осъзнах, че нашето общество не е много справедливо и нашата отговорност е да се включим, за да го направил по-равно и справедливо.
Лейбъристката партия беше много популярна в нашия район по времето на Корбин. Как се развива тази партия след напускането на Корбин? Стремите ли се към определени сътрудничества, разбира се в качеството Ви на местен политик с леви кръгове в нашия район – Румъния, България и т.н.?
Честно казано, нямам много политически опит, свързан с Румъния, защото напуснах на 18 години. Тогава не се интересувах от политика там. Заинтересувах се от политика след референдума.
Но би било интересно да науча повече за проектите и политиките на левицата в други страни. Темата с Корбин е наистина интересна. Често това, което виждаме по телевизията за Кийр Стармър, е различно от местната политика. На местно ниво повечето хора не са се занимавали с политика през целия си живот. Много хора са работили на различни работни места – в образованието, в медицинската система, те са хора в общността. След известно време на професионална дейност те решават, че е дошъл моментът да се включат, и го правят.
Приоритетите са различни между местния и националния план в британската политика. Например Кеймбридж е много проевропейска зона. Повече от 70% от хората гласуваха да останат в ЕС на референдума през 2016 г. Повече от 70% от гласоподавателите гласуват за проевропейски партии и много малко са консервативни.
На национално ниво партията се променя. Зависи и от лидера. Но не мисля, че лидерът на партията има голямо влияние върху местната политика. Случващото се в Парламента е много различно от случващото се в окръжния съвет в Кеймбридж, Оксфорд или друга част на страната.
Влизането в британската политика ви превърна в обект на атаки в социалните мрежи. Какво ви дава сили да ги понесете и да правите това, което смятате за правилно?
За съжаление бях изложена на такъв негативизъм още преди да се включва в политиката, тъй като участвах в няколко проимиграционни инициативи и проекти. След изборите не бях изненадана, че едно малцинство (защото мнозинството ме подкрепи и насърчи – за което благодаря) реагира с негативни коментари. Все пак тези коментари бяха повече, отколкото очаквах. Реакцията ми обикновено е много спокойна. Ако някой има отрицателно мнение, аз се опитвам да разбера какво казва този човек. Ако той каже, че трябва да има повече ограничения или че мигрантите не допринасят за развитието на обществото, аз се опитвам да създам диалог. Трябва да приемем, че не всички хора мислят като нас и трябва да проведем разговор.
От друга страна има и хора, които казват неща като: „Върви си у дома! Прибирай се! Какво търсиш в политиката в тази държава?“ Има и много расистки и ксенофобски реакции спрямо румънците, например коментари как всички румънци са престъпници, или че румънците крадат работни места. Чета ги, но винаги си казвам, че това не е представително за по-голямата част от хората. Повечето хора, с които разговарям и познавам, обикновено са отворени за разговори. Те също могат да видят положителни неща за миграцията. Винаги ще има хора, които говорят така за мигранти, бежанци и хора, които не са родени в тази страна.
Надявам да мога да направя нещо на местно ниво, за да подобря живота на хората и да се съсредоточа върху политическия аспект от живота на румънците и европейците във Великобритания.
