В категории:Свят

Тайните операции на Великобритания и съюзниците ѝ за сваляне на Асад

Още от началото на конфликта през 2011 г. Лондон, Вашингтон и страните от Залива водят политика, която само удължава и радикализира опустошителната война в Сирия

„Помощта“ на Запада за Сирия носи само разрушение. Снимка: Wikimedia Commons

Марк Къртис, Middle East Eye

Някои коментатори в британските мейнстрийм медии вярват, че Обединеното кралство “не е направило нищо” относно войната в Сирия и оплакват провала на властите да помогнат за спирането на конфликта.

Реално обаче от повече от шест години Великобритания участва заедно в съюзниците си в тайни операции за свалянето на президента Башар Асад – политика, която помага за удължаването и радикализирането на тази ужасна война. Действията, а не бездействието на Великобритания са най-големият проблем на политиката на Лондон спрямо Сирия. Пълната история за тези операции вероятно ще излиза в продължение на години, но някои от елементите вече могат да бъдат навързани.

Затягане на контрола върху Близкия Изток

Прикритите операции на Великобритания изглежда са започнали към края на 2011 г., няколко месеца след като през март същата година започнаха масови демонстрации срещу управлението на Асад. Този режим, който вече бе репресивен, прибегна до насилие за да потуши протестите, като освен стрелбата, хиляди хора бяха задържани и подлагани на мъчения.

С нарастването на броя убити от властта, растеше и съпротивата срещу нея. Великобритания и съюзниците ѝ видяха в това възможност, за която са чакали отдавна – да премахнат един независим, националистически режим, и да затвърдят цялостния си контрол над Близкия Изток.

Катар започва да доставя оръжия на опозиционните групировки с одобрението на САЩ през пролетта на 2011 г. Само след няколко седмици администрацията на Обама започва да получава съобщения, че оръжията се оказват в ръцете на радикални групировки. Към края на годината бившият офицер от ЦРУ Филип Джиралди пише, че “немаркирани самолети на НАТО” са пристигнали в Турция и са доставили оръжия и 600 бойци от Либия в подкрепя на “Свободната сирийска армия” (ССА), която в онзи момент е съставена от дезертьори от сирийската армия.

Британските тайни служби MI6 и френските специални части започват да помагат на бойците в Сирия за обучението, оръжията и комуникациите, а ЦРУ предоставя оборудване и разузнавателни данни.

По този начин правителството на Дейвид Камерън започва прикритите си действия в Сирия, веднага след като свалило Муамар Кадафи в Либия – и в двата случая работейки съвместно с ислямисти. За някои от либийските бойци, присъединили се към бунта в Сирия, има информация, че са обучавани от британски, френски щатски военни, за да воюват срещу Кадафи. Някои от тях по-късно се присъединяват към Ислямска държава или крилото на Ал Кайда в Сирия – Фронтът Ан Нусра, който се превръща в най-силната бунтовническа групировка в страната.

Британия е въвлечена в тайните канали за доставки на оръжия от Либия до Сирия през Южна Турция. Тази схема е одобрена в началото на 2012 г. след тайно споразумение между САЩ и Турция. Този проект, разкрит от журналиста Сиймур Хърш, е финансиран от Турция, Саудитска Арабия и Катар, докато ЦРУ, с подкрепата на MI6, отговаря за прехвърлянето на оръжия от арсенала на Кадафи към Сирия. Хърш изтъква, че операцията не е била разкрита пред комисиите по разузнаването в Конгреса, както изисква законът в САЩ, а “участието на MI6 позволява на ЦРУ да избегне законовия контрол като класифицира тази мисия като операция за свръзка”.

Разследващият журналист отбелязва, че “мнозина от тези в Сирия, в чиито ръце се оказваха оръжията, бяха джихадисти”, някои от които свързани с Ал Кайда. Има достатъчно причини да се смята, че Катар – ключов съюзник на Великобритания в свалянето на Кадафи, който след това пое същата роля и в Сирия – насочва оръжия и пари към Фронта Ан Нусра. Вестник Telegraph цитира близкоизточен дипломат, според когото Катар е отговорен за това, че Нусра „разполага с пари, оръжия и всичко, от което се нуждаят“.

През 2012 г. Британските военни изготвят планове за сформиране на 100-хилядна армия от “умерени” бунтовници за свалянето на Асад. Намеренията са тази сила да тръгне към Дамаск с военновъздушна подкрепа на Запада и страните от Персийския залив. Дейвид Камерън е бил уведомен, че тази инициатива за  екипиране и обучение ще отнеме около година, но Съветът по национална сигурност отхвърля идеята като твърде рискована. През 2013 г. обаче САЩ излизат с план за обучение на значителна сила от сирийски бунтовници, който се счита за продължение на британския.

По същото време британските власти оторизират обучението на сирийски бунтовници в бази в Йордания, а за специалните части, опериращи от там, се заявява, че “вероятно” изпълняват мисии и в самата Сирия.

Към август 2012 г. британската военна база в Кипър също вече е започнала да предава разузнавателна информация към ССА през Турция, като Великобритания осигурява на бунтовническите групи и сателитни телефони за координация на военните операции. Според появилата се в британските медии информация, външното министерство на страната също така “обучава опозиционните лидери на преговорни и “стабилизационни” умения, и го съветва как да комуникират със сирийския народ и международната публика”.

Оръжия за твърдолинейни групировки

През октомври 2012 г. медиите съобщават, че САЩ са напълно наясно, че повечето оръжия, осигурявани от саудитските и катарски съюзници отиват при “твърдолинейни ислямистки джихадисти, а не при светските опозиционни групи”. Въпреки това участието на САЩ и Великобритания във войната се разраства през ноември 2012 г., когато по време на конференция в Катар на т.нар. група “Приятели на Сирия” Великобритания обявява, че иска да организира въоръжените сирийски бунтовници в “ефективна бойна сила”.

Тогавашният британски външен министър Уилям Хейг планира да бъде установено временно правителство в Северна Сирия, около което сирийските опозиционни сили на терен да се обединят с цел свалянето на Асад. Два дни по-късно шефът на британския Генерален щаб, ген. Дейвид Ричардс, свиква среща в Лондон, посветена на по-нататъшното въоръжаване на опозицията. Скоро след това САЩ координират въздушни доставки на 3000 тона оръжия за ССА от Хърватия с помощта на Великобритания и други европейски държави. За оръжията плаща Саудитска Арабия.

Малко по-късно бившият лидер на Либерал-демократите Лорд Ашдал коментира, че това огромно количество оръжия в крайна сметка е свършило “почти изключително в ръцете на джихадистки групировки”. Ан Нусра и друга твърдолинейна групировка, Ахрар аш Шам, се сдобиха с част от от доставяните за ССА оръжия, а някои от пратките стигнаха до бойците на Ислямска държава в съседен Ирак.

Великобритания бе интимно въвлечена и в операцията на Обама Timber Sycamore, стартирана през април 2013 г. Това се превърна в основната операция на САЩ за осигуряване на оръжия и обучение за предплагаемо “проверени” сирийски опозиционни групи. Центровете за контрол в Турция и Йордания, съставени от офицери от разузнавателните служби на САЩ, Великобритания, Турция, Франция, Саудитска Арабия и Обединените Арабски Емирства, организират доставките на противотанкови ракети и други оръжия за различни опозиционни групировки.

Отново много от тези оръжия се казват в ръцете на ИДИЛ и Ал Кайда, понякога чрез търговия на черния пазар. САЩ наляха над 1 млрд. долара в операция Timber Sycamore, която бе спряна от новия президент Тръмп през 2017 г.

“Пресцентър” на ССА

През есента на 2013 г. стартира мащабно пренасочване на кампанията си в подкрепа на сирийската опозиция, за която вече е ясно, че е доминирана и предвождана от екстремисти и джихадисти. По-късно вестник Guardian разкри, че Лондон харчи милиони за частни подизпълнители, които да осигуряват “стратегическа комуникация и медийни операции в подкрепа на сирийската умерена въоръжена опозиция” – ситуация, описана като “поддържане на пресцентър за ССА” от страна на Великобритания.

Джайш ал Ислам (Армия на исляма), финансирана от Саудитска Арабия коалиция от около 50 ислямистки фракции, е една от групите, считани от Великобритания за част от “умерената въоръжена опозиция”. По-късно през същата година пратеници на САЩ и Великобритания проведоха тайна среща с лидери на някои от сирийските ислямистки групировки в Анкара, като според съобщенията в медиите целта е била да се подпомогне изграждането на съюз между тях. Вестник Telegraph отбелязва, че в разговорите са участвали “военизирани групировки, настояващи за създаване на твърдолинейна шериатска държава, тъй като светските групировки, които те в миналото подкрепяха, все повече губят позиции”.

Не е ясно точно с кои групировки са се срещали официалните лица от Великобритания и САЩ, но по същото време се появява една нова коалиция – Ислямски фронт, която включва Джайш ал Ислам и Ахрар аш Шам. Последната редовно си сътрудничи с Нусра и дори с ИДИЛ до януари 2014 г. Един от основателите на Ахрар аш Шам, Абу Халид ал Сури, бе и представител на Ал Кайда в Сирия, преди да бъде убит през февруари 2014 г. Серия от парични трансфери и лични контакти го свързват с бомбените антентати в Мадрид през 2004 г.

Тайните операции на САЩ и Великобритания в ранните години на войната са изцяло фокусирани върху свалянето на Асад. През септември 2014 г. САЩ започват въздушни удари срещи Ислямска държава в Сирия. Не съм открил доказателства, че Великобритания се е включила в обучението на сили за борба с ИДИЛ преди май 2015 г. Тогава Лондон праща контингент от 85 войника в Турция и Йордания, където да помагат за обучението на бунтовници, които да воюват както срещу ИДИЛ, така и срещу Асад.

Към юли 2015 г. Великобритания обучава сирийци в Саудитска Арабия, Турция, Йордания и Катар за да се бият срещу ИДИЛ, но войната срещу Асад също продължава.

Митът за умерената опозиция

Години наред операциите на Великобритания и съюзниците ѝ в Сирия включват работа редом с екстремистки и джихадистки групировки, с което на практика те биват подкрепяни и овластявани. Бившият британски посланик в Сирия Путър Форд заяви пред парламента през 2016 г., че съществуването на “умерени” групи сред въоръжената опозиция е до голяма степен “Рожба на въобрабението”.

Макар че в “Свободната сирийска армия” имаше някои светски подразделения, на практика тя бе съюзена с ИДИЛ до края на 2013 г. и си сътруднечеше с тях на бойното поле до 2014 г., въпреки напрежението между групировките. “Имаме добри отношения с нашите братя от ССА”, заяви през 2013 г.  Абу Атеер, един от лидерите на ИДИЛ. Добрите отношения включваха покупки на оръжие от ССА.

Подкрепяните от Лондон бунтовници имаха още по-близки връзки с Фронта Ан Нусра. През 2013 г. Пол Ууд от BBC отчита, че “ССА е толкова близка до Нусра, че почти са се слели”. ССА редовно си сътрудничи с Нусра по време на целия конфликт.

През 2015 г. британският съд трябваше да се откаже от дело срещу шведа Берин Гилдо, обвинен, че се е обучвал заедно с терористи, за да воюва в Сирия. По време на делото стана ясно, че британските разузнавателни служби са подкрепяли същите опозиционни групи като обвиняемия. Според съобщенията на британските медии Гилдо е воювал заедно с Нусра или друга близка джихадистка групировка – Катаиб ал Мухаджирин.

Все пак не стана ясно дали Великобритания директно подкрепя тази конкретна групировка. По-вероятната причина за пропадането на процеса е това, че Лондон подкрепя въоръжената опозиция в лицето на ССА, чиито сили са практически неразличими от джихадистките групировки, към които се присъединяват типажи като Гилдо.

Малко е вероятно Великобритания директно да е въоръжавала джихадистки групировки в Сирия, но тези сили със сигурност са облагодетелствани от политиките на Лондон. Бившият офицер от MI6 Алистър Круук отбелязва, че “Западът реално не е давал оръжия в ръцете на Ал Кайда, да не говорим за ИДИЛ, но изградената от тях система в крайна сметка води точно до това”. Доставяните на оръжия за ССА “бяха възприемани като някакъв вид супермаркет, чрез който по-радикалните групировки могат да се сдобият сдобият с оръжия и да водят джихад”, добавя той.

Опитите за “верифициране” на групировките преди да получат западна помощ са един вид признание за водещата роля на екстремистите в опозицията – но тези политики се оказаха до голяма степен безсмислени. Тайните операции на западни държави като Великобритания в Сирия представляват част от мащабна програма, чрез която Саудитска Арабия и Катар изхарчиха милиарди долари за подкрепа на предимно екстремистки групировки.

Подвеждане на парламента

През 2017 г. британското правителство разкри, че от 2015 г. е изхарчило 199 млн. паунда (277 млн. щатски долара) за подкрепа на “умерената опозиция”, противопоставяща се на Асад и ИДИЛ. Тази подкрепа е включвала “комуникационно, медицинско и логистично оборудване”, както и обучение на журналисти за развитие на “независима сирийска медия”. Но детайлите за по-скорошните тайни операции на Великобритания в Сирия остават неясни и в медиите не се е появявала много информация по въпроса.

Правителството освен това отговаря по подвеждащ начин на въпросите, задавани от депутати. През април властите не успяха да отговорят на въпрос на лейбъристкия депутат Лойд Ръсел-Мойл кои въоръжени групировки са били обучавани от Великобритания след 2012 г. Правителството се опита да намекне, че е осигурявало подобна подкрепа само за сили, борещи се с ИДИЛ, и то след 2016 г.

В отговор на друг парламентарен въпрос за броя на британските войници в Сирия, правителството също по подозрителен начин избегна спецификата и заяви само, че в целия Близък Изток е разположен персонал от 600 души, и отново с твърдение, че това е свързано само с войната срещу ИДИЛ.

Същевременно британското правителство продължава да настоява, че “основните опозиционни въоръжени групи на терен” в Сирия “не са терористи” и подкрепят политическо решение на кризата.

Политиката на Великобритания и съюзниците ѝ е допринесла за страданията на сирийците и по никакъв начин не е била мотивирана от тяхното добруване. Тази политика също така допринася и за терористичнтната заплаха в самата Великобритания. Смята се, че стотици британски граждани, включително джихадисти, сътрудничещи си с най-склонните към насилие групировки, са обучавани в Сирия и биват окуражавани да се върнат в Обединеното кралство и да извършат атаки. Британската активна, военолюбива политика към Сирия е катастрофална както за сирийците, така и за британците.

Тази статия представлява извадка от най-новата книга на Марк Къртис “Тайни дела: Сътрудничеството на Великобритания с радикалния ислям”. Марк Къртис е историк и анализатор на британската външна политика. Автор е на шест книги.

Оставете коментар