В категории:Латинска Америка / Свят

Гуайдо в пола добави фарс в драмата в Боливия

Самообявилата се за президентка Жанин Аниес се закле в Ла Пас пред полупразна зала без две трети от депутатите, които са от партията на принудения да подаде оставка и да отлети за Мексико Ево Моралес. Синдикати започват протести и стачки докато се възстанови конституционният ред

Жанин Аниес се радва на президентската лента, която ѝ закачват военните по време на фарсовата церемония в Сената при липсващ кворум. Снимка: Фейсбук

Боливийската опозиция, предизвикала най-голямата за последното десетилетие и половина политическа криза в страната, се опита да запълни вакуума във властта в Ла Пас чрез лансирането за временна президентка на зам.-председателката на Сената Жанин Аниес. Но церемонията, лишена от всякаква законност, се превърна във фарс.

Както е известно, след президента Ево Моралес на 10 ноември оставки подадоха също и вицепрезидентът Алваро Гарсия Линера, както и председателите на Конгреса – Виктор Борда, и на Сената – Адриана Салватиера. Така бяха оголени и трите поста, чиито титуляри биха могли временно да поемат президентските функции по конституция. По нисходяща линия е възможно с това да бъдат натоварени и зам.-председателите на двете камари на законодателния орган, в които, впрочем, мнозинство от две трети имат представителите на партията на Моралес „Движение към социализъм” (MAS).

Втората зам.-председателка на Сената от опозиционното Социалдемократическо движение Жанин Аниес – 52-годишна бивша адвокатка и телевизионна водеща – обяви още на 11 ноември, че именно тя ще поеме временно президентстването и на 12 ноември реши да свика общо заседание на двете камари в сградата на Сената. По конституция на него би трябвало първо да се гласува освобождаването от поста на официалния президент Моралес, чиято оставка, ако не е минала през такъв вот, няма как да е законна. Същата процедура се предполага и спрямо другите подали оставки висши дейци.

След това вече би могла да бъде предложена и гласувана кандидатура за временен държавен глава, като наред с Аниес за такава би могла да претендира и зам.-председателката на Конгреса от MAS Сусана Риверо Гусман.

Всичко това би било законно, само ако е налице кворум и в залата присъстват поне една трета от депутатите и сенаторите. Но кворум липсваше. При вихрещото се по улиците на Ла Пас насилие, нападения и палежи от въоръжени групи плюс излязлата на сцената армия, депутатите и сенаторите от MAS поискаха да им бъдат осигурени гаранции за тяхната физическа сигурност, за да дойдат на заседанието – нещо, което Жанин Аниес не направи, а и нямаше как да го направи в качеството си на неконтролираща нищо сенаторка.

В крайна сметка тя се самопровъзгласи за президентка в полупразна зала, без кворум, в отсъствието на две трети от сенаторите и депутатите, аплодирана само от съмишлениците си. Церемония, която не би могла да се асоциира с нищо друго, освен с фарс, и която не би трябвало да бъде признавана от поставящи закона над идейните пристрастия чужди правителства и институции.

Жанин Аниес не показа ни най-малко притеснение от гротескната си роля и обяви, че ще подготвя нови избори в страната, като преди това ще назначи нов Върховен изборен съд – а това е много ключов орган, защото гарантира честността на изборите. Опозиционните протести започнаха първо с искане за подмяна на членовете на този орган поради съмнения, че те са на страната на Моралес. Ако при сегашната мътна обстановка в държавата тази подмяна остане в ръцете на опозиционерката Аниес и на сенаторите и депутатите от нейния политически отбор, може да се очаква само, че Върховният изборен съд ще се напълни просто с хора от противоположната на Моралес тенденция.

Жанин Аниес продължи шоуто си и със зрелищно влизане в стария президентски дворец (по времето на Моралес беше построен нов, с индианска символика), носейки високо над главата си голям том с Библията и викайки пред камерите: „Библията се завръща в президентския дворец! С Христос напред!”.

Жанин Аниес размахва Библията, влизайки в стария президентски дворец в Ла Пас. Снимка: Фейсбук

След това тя се поява на балкона на двореца в компанията на свои съратници, сред които бе и шефът на бойните опозиционни групи, развихрили насилието след изборите – върлият католик с крайнодесни убеждения Луис Фернандо Камачо. Там Библията вече я държеше той, а край Аниес демонстративно се развяваха националният трибагреник и постановеното от конституцията също като национален символ индианско знаме Wiphala, което в предишни дни беше горено по улиците от расистки настроените командоси на Камачо. Старанието на Аниес очевидно бе да се представи като обединителка и помирителка на нацията.

Социалните мрежи реагираха незабавно на тази показност, вадейки стари расистки публикации на Аниес в Туитър и Фейсбук, в които тя нарича индианците „сатани“.

Междувременно депутати от MAS свикаха пресконференция, на която обявиха, че насрочват за днес, 13 ноември, от 16 ч. местно време (времевата разлика между София и Ла Пас е 6 часа) легитимно заседание на парламента с кворум от две трети от гласовете, което ще се проведе в населеното предимно с индианци предградие или по-скоро град-сателит на Ла Пас – Ел Алто. Намеренията на организаторите са да отменят незаконните решения на заседанието от 12 ноември, на което се самоназначи Жанин Аниес, и да изработят легитимна програма за възстановяване на конституционния ред в страната и за връщане на власт на законния президент Ево Моралес, чийто настоящ мандат изтича чак догодина.

На свой ред най-големите синдикати обявиха, че започват протести и стачки със същата цел – възстановяване на конституционния ред и връщане на Ево на власт. Това прокламират и мирните индиански шествия, които от вчера прииждат към Ла Пас.

Първите разпореждания на Жанин Аниес със самочувствието ѝ вече на временна президентка бяха към армията и полицията – да се противопоставят на излезлите да демонстрират срещу нея хора. Двете силови институции обаче са в стара вражда и съперничество, така че координацията им куца дори в репресивните действия. Аниес ги порица за това. Тя побърза да обяви още, че сменя досегашния командващ войската – същия онзи Уилямс Калиман, който уж беше близък с Ево Моралес, но на 10 ноември го принуди да подаде оставка. Именно Калиман закачи президентската лента на самозванката Аниес. За „благодарност“ тя на следващия ден оповести, че го маха от поста му и вместо него назначава генерал Карлос Ореяна Сентеяс, като слага нови хора и начело на генералния щаб, сухопътните сили, ВВС и ВМФ. Назначи си и ново правителство.

Въпреки цялата гротеска на ситуацията, Аниес бе най-сериозно призната за временна президентка на страната си от САЩ, Великобритания, Бразилия и Колумбия. Признанието си ѝ поднесе и първопроходецът в самообявяването за държавен глава – венесуелецът Хуан Гуайдо, който се самоизживява като „временен президент“ вече 11 месеца.

Междувременно в Европарламента беше внесено предложение за спешно обсъждане на боливийската криза като най-дълги препирни предизвика самата формулировка на темата – дали да се обсъжда просто „Ситуацията в Боливия“ или „Ситуацията в Боливия след преврата“. Спорът беше за думата „преврат“ и накрая мнозинството се наложи тя да падне. Самото обсъждане според кореспонденция на испанския в. „Ел Паис“ е  преминало при полупразна зала. Групите на ЕНП, на социалистите и демократите, на либералите и зелените са обвинили за кризата кандидатирането на Ево Моралес за нов мандат и нередностите около провеждането на президентските избори на 20 октомври – нередности, които вече навсякъде се поднасят като доказани, макар никъде да не е излизал ясен и почиващ на конкретни факти независим доклад с такива изводи. Единствено от групата на левите настояха за категорично осъждане на преврата срещу Моралес. Изработването и гласуването на резолюция на ЕП по темата е предвидено за след две седмици.

Шумен конфуз предизвика на 13 ноември появата пред Сената в Ла Пас на все още фактическата му председателка Адриана Салватиера в компанията на нейни съпартийци от MAS.

Кадър от телевизионно излъчване на инцидента пред Сената, когато полицията попречи на все още фактическата му председателка Адриана Салватиера да влезе в сградата. Снимка: Туитър

Въпреки че Салватиера публично оповести оставката си на 10 ноември, тя не може да встъпи в сила преди да бъде одобрена с гласуване в Сената, каквото не се е провеждало. Салватиера пожела да влезе в сградата на горната камара заедно с придружителите си, но охраняващата полиция не ѝ позволи, като се стигна до груби сцени на блъскане и дърпане, а блузата на сенаторката беше скъсана.

Напрежението в Боливия не спада, откак страната фактически бе обезглавена със серията оставки на 10 ноември и така на практика бе осъществен държавен преврат. Това стана в условията на дни наред ескалиращо насилие. То бе подклаждано от опозиционни групи, които извършваха нападения, палежи и физически разправи с дейци на управляващата партия MAS, отхвърляйки така резултатите от президентските избори на 20 октомври, дали победа на Моралес.

В тази обстановка полицията отказа да се подчинява на президента и да опазва обществения ред. Моралес обяви, че ще бъдат организирани нови президентски избори, както искаше опозицията. Но въпреки това командващият армията Уилямс Калиман настоя държавният глава да подаде оставка, което той и направи на 10 ноември вечерта, оповестявайки в обръщението си, че това е принудително решение с цел да се възпре насилието и да се предотврати кръвопролитие, защото в страната всъщност е извършен държавен преврат.

Укрит при свои синдикални поддръжници в департамента Кочабамба, за да избегне заплахата от физическа разправа, Моралес прие предложеното му политическо убежище от Мексико – страната, която вече беше приютила в посолството си в Ла Пас над 20 министри и висши държавни дейци от правителството му.

Така дойде и одисеята с отпътуването на Моралес от Боливия за Мексико със специален военен самолет, изпратен му от мексиканското ръководство. Операцията бе координирана лично от мексиканския външен министър Марсело Ебрард, който по-късно я нарече „пътуване из латиноамериканската политика”. За да кацне самолетът на летището в боливийския град Чиморе в Кочабамба и да вземе Моралес, е трябвало да се получи разрешение от командването на боливийските военно-въздушни сили, „което показва кой държи властта сега в Боливия”, изтъкна мексиканският министър.

Самото пътуване продължи над денонощие, защото редица десни правителства в съседни страни отказаха съдействие на самолета, след като той взе на борда си Ево Моралес. Така например Перу, което вече беше пуснало самолета през въздушното си пространство на отиване към Боливия, след това не му позволи кацане за зареждане в Лима по обратния маршрут.

Бързата намеса на новоизбрания, но още не встъпил в длъжност аржентински президент Алберто Фернандес, който влезе в преки преговори с парагвайския държавен глава Марио Абдо Бенитес, успя да осигури кацане и зареждане на самолета в Асунсион, столицата на Парагвай. Престоят там обаче се проточи още часове наред, по време на които се водеха инфарктни дипломатически преговори, тъй като Боливия отказа да разреши на самолета ново преминаване над въздушното си пространство. А Еквадор, който първоначално се беше съгласил да позволи междинно кацане за евентуално ново зареждане, оттегли това разрешение. Дипломатическите усилия на Мексико с неочакваното съдействие на бразилския посланик в Асунсион накрая позволиха да се намери маршрут по ръба на границата между Боливия и Бразилия, а и Еквадор в последния момент отново се върна на първоначалното си разрешение за зареждане, каквото обаче не се наложи.

В крайна сметка самолетът с Ево Моралес, вицето му Алваро Гарсия Линера и министърката на здравеопазването Габриела Монтаньо благополучно кацна в Мексико във вторник, 12 ноември, около 11 часа местно време. Пътниците бяха посрещнати на пистата лично от мексиканския външен министър Марсело Ебрард. При последвалите изявления пред медиите Ево Моралес благодари на Мексико, че му е спасило живота и разказа как офицер от вече бившата му президентска охрана го е информирал, че е получил оферта да го предаде на превратаджиите срещу 50 000 долара.

Мексиканският външен министър Марсело Ебрард посреща Ево Моралес до стълбичката на самолета при кацането му в Мексико. Снимка: Туитър

От съображения за сигурност не бе оповестено къде точно в Мексико ще се установят Моралес и  съратниците му. Той обаче незабавно прояви голяма активност в социалните мрежи, окуражавайки своите поддръжници в Боливия. Коментира в Туитър и фарсовото самообявяване за президентка на Жанин Аниес: „Извършен е най-злонамереният и престъпен държавен преврат в историята. Една дясна сенаторка превратаджийка се самопровъзграси първо за президентка на Сената, а после и за временна президентка на Боливия без законодателен кворум, заобиколена само от компания съучастници и крепена само от въоръжените сили и полицията, репресиращи народа”.

Огромен интерес предизвика пресконференцията, която Ево Моралес даде в Мексико на 13 ноември. На нея той заяви, че е готов бързо да се върне в Боливия и да спомогне за омиротворяването на страната, включително и за провеждане на избори без да се кандидатира в тях. Той припомни, че тъкмо това беше обявил точно преди военните да го принудят да подаде оставка, като изтъкна, че към натиска да се оттегли се е присъединила и Организацията на американските държави. Моралес предложи тя да се преименува на „Организация  на северните щати“ и подчерта, че превратът за свалянето му от власт е бил политико-икономически заговор, дошъл от САЩ. В такъв дух бяха и интервютата му, дадени за TeleSur и „Ел Паис“.

Ево Моралес по време на интервюто му за испанския в. „Ел Паис“, дадено в Мексико. Снимка: El Pais

Отразявайки драмата със самолета, много медии припомниха преживяното пак от Моралес през 2013 г. На връщане от негово официално посещение в Москва тогава Франция, Португалия, Испания и Италия отказват междинно кацане и преминаване през въздушните им пространства на неговия президентски самолет заради лансирано от САЩ подозрение, че на борда му може да е бил взет разобличителят на американската Агенция за национална сигурност Едуард Сноудън, по онова време очакващ решение за статута си в ничията зона на московското летище „Шереметиево”. В крайна сметка тогава самолетът на Моралес кацна във Виена и никакъв Сноудън нямаше на борда. Сега Моралес отново бе поставен в подобна абсурдна и рискова ситуация, вече като главен герой.

Боливийският казус стана повод и за остра конфронтация между заелото принципна позиция по случая Мексико и ръководството на Организацията на американските държави (ОАД) в лицето на генералния ѝ секретар Луис Алмагро. През цялото развитие на кризата той не само не предприе никакви действия в защита на конституционния ред в Боливия и на законния ѝ президент, а напротив – всячески поддържаше и насърчаваше предизвикалата и де факто осъществила преврата опозиция. Впрочем, Алмагро и сега отрича в Боливия да е бил извършен преврат, а вини Моралес, че всъщност той имал превратаджийски щения чрез явяването си на избори за нов мандат.

Трябва да се припомни, че правителството на Моралес покани ОАД като наблюдател на самия вот, а след това, при оспорването на резултатите от опозицията, предложи същата организация да извърши одит. И такъв одит вече беше започнат, когато ескалираха опозиционните насилнически действия, довели до преврата.

Позицията на Мексико, твърдо отстояна на състоялата се извънредна сесия на ОАД по боливийската тема, е категорична – превратът е факт, а Алмагро не е реагирал на това в съответствие с устава на организацията, поради което Мексико внася оплакване срещу него.

Алмагро пък отвърна, мобилизирайки своя обичаен отбор от 15 държави от общо 35-те членки на ОАД. Това са САЩ, Аржентина, Хуан Гуайдо, който претендира, че представлява Венесуела, след като тази държава напусна организацията, Еквадор, Колумбия, Хондурас, Панама, Парагвай, Чили, Канада, Бразилия и Гватемала. Тези страни излязоха с писмо, в което обявяват, че не признават събитията в Боливия за преврат и призовават временен прецизент да организира нови избори.

Видя се вече как боливийската опозиция се опита да реализира това напътствие. Произведе си собствен Хуан Гуайдо в пола – подигравка с правото и демокрацията.

Решителната намеса на Мексико в боливийския случай постави под светлината на световните прожектори цялата грозна система за манипулации и идейни пристрастия в ОАД, която досега усърдно сатанизираше със същите методи страни като Венесуела, Куба или Никарагуа. С Боливия обаче не само не им се получава, а това може да отпуши международни преоценки и спрямо другите три държави. Тоест, пожеланието на американския президент Доналд Тръмп, който приветства преврата в Боливия и обяви в Туитър, че случилото се там трябвало да бъде сигнал и към лидерите във Венесуела и Никарагуа, може да се задейства в точно обратна посока…

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар