Боливия е в безвластие, след като президентът Ево Моралес бе принуден да подаде оставка на 10 ноември, притиснат от армията и полицията. След него от постовете си се оттеглиха също вицепрезидентът Алваро Гарсия Линера, председателите на Конгреса – Виктор Борда, и на Сената – Адриана Салватиера, министрите, ръководителката на Върховния изборен съд и др.
Ево Моралес отправи своето обръщение за оставката на 10 ноември следобед от неизвестно място в Кочабамба – град и обширен едноименен департамент в централната част на страната, където навремето е развивал активна дейност като синдикалист. Скоро след това къщата му в града, в която нямаше никой, бе нападната и разграбена от опозиционни групи. Много от измъкнатите оттам вещи бяха подпалени отвън.
Minutos después de que Evo Morales anunciara su dimisión a la presidencia de Bolivia, grupos de opositores irrumpieron en su residencia en Cochabamba para saquearla y quemar las pertenencias pic.twitter.com/nz3hQ04tSd
– RT en Español (@ActualidadRT) November 11, 2019
Моралес аргументира решението си да остави поста на държавен глава със стремежа да възпре развихрилите се през последните дни актове на насилие, упражнявани от агресивни опозиционни групи, които осъществиха множество нападения и палежи на официални и частни сгради, както и физически разправи с поддръжници на президента и дейци на неговата партия „Движение към социализъм” (MAS).
С особена настървеност са малтретирани представители на индианските общности – било участници във властови структури или активисти на социални и граждански движения. Много от тях алармираха в социалните мрежи, че се извършва „фашистки” и „расистки” преврат. Нашумя видео с кметицата на община Винто в Кочабамба – Патрисия Арсе, която бе публично бита, влачена, остригана и залята с червена боя. Многобройни са сигналите и за други драстични случаи, включително изнасилвания и убийства.
Опозиционните протести в страната ескалираха и преляха в насилие след президентските избори на 20 октомври, в които по официални резултати нов мандат спечели Ево Моралес. Съперникът му в надпреварата – опозиционерът Карлос Меса, отказа да признае резултатите и призова симпатизантите си към улично противопоставяне на властите. Вандалските и насилнически прояви започнаха още в нощта след изборите и през последните дни непрестанно се разрастваха. Като особено деен в организирането и координацията на акциите се изяви Луис Фернандо Камачо, водач на граждански комитет от глад Санта Крус – традиционна крепост на боливийската десница.
Още след първите изявления за оспорвания на вота боливийското външно министерство покани участвалата като наблюдател на изборите Организация на американските държави (ОАД) да извърши одит на резултатите. И такъв одит наистина протичаше през последните дни, макар той да бе отхвърлен от опозицията. Още преди да приключи проверката ОАД препоръча провеждането на нови избори.
В петък, на 8 ноември, Ево Моралес отправи към опозицията призив за диалог за намиране на законов изход от кризата, но това бе отхвърлено. В събота, на 9 ноември, президентът обяви, че ще бъдат проведени нови избори. Но след още ден, на 10 ноември, бе принуден да подаде оставка, след като опозиционното насилие доби неконтролируеми размери при отказ на армията и на полицията да му се противопоставят. На 8 ноември полицията отказа да изпълнява задълженията си под предлог, че иска по-високи заплати заради порасналото натоварване на служителите ѝ в последните дни.
Същия ден опозиционни групи наред с други нападения осъществиха и атаки над държавните радио и телевизия, които превзеха и с обиди и малтретиране изгониха журналистите оттам, като спряха сигналите и на двете медии.
Превзето бе и радиото на Единната синдикална централа на трудещите се селяни, а неговият директор Хосе Арамайо бе завързан за дърво и бит.
Шефът на Камарата на депутатите в парламента Виктор Борда алармира, че брат му е взет за заложник от опозиционери. Министри информираха, че домовете им са нападани и подпалвани от демонстранти, а семействата им – малтретирани. Атакувана и опожарена бе и къщата на сестрата на Ево Моралес.
На 10 ноември командващият армията Уилямс Калиман настоя президентът Моралес да подаде оставка „за доброто на нашата Боливия”. Това изненада мнозина, защото се знаеше, че личните отношения между Моралес и Калиман са много добри.
Следобед същия ден намиращият се в Кочабамба по повод открито в провинцията ново нефтено находище Моралес оповести във видеообръщение оставката си от президентския пост. Наред с другото, той съобщи, че при него е идвал полицейски представител, който искал да го арестува с противоречаща на закона заповед. По-късно националният шеф на полицията Владимир Юри Калдерон отрече да е издавана такава заповед. В понеделник Калдерон подаде оставка.
В обръщението си на 10 ноември Ево Моралес каза: „Мое задължение е като президент на индианците и на всички боливийци да гарантирам социалния мир. Подавам оставка, за да спрат Меса и Камачо да малтретират семействата на нашите другари, за да спрат да нападат министри и депутати, за да спрат да тормозят най-слабите… Борбата няма да приключи. Онеправданите, патриотите, ще продължим да се борим за равенство и мир. Дано да са разбрали посланието ми Меса и Камачо – не тормозете бедните, не нанасяйте вреди на народа. Искаме да се върне социалният мир. Олигархични групи осъществиха заговор срещу демокрацията. Това е гражданско-полицейски преврат. Боли ме много от това, което става.”
Моралес добави още: „Моят грях е, че бях синдикален лидер, че съм индианец. Моят грях навярно също е, че съм кокалеро (производител на кока – традиционно за Андите растение, от което се прави жизненонеобходим за високопланинските области чай и за което Моралес води кампания да не бъде асоциирано с кокаина – б.р.). Сега вече могат да са доволни Меса и Камачо”.
Междувременно Камачо, който действа като основен водач на най-активните и крайни опозиционни групи, макар да не е преминавал през никакви избори, обяви, че Моралес се намира в провинция Чапаре в департамента Кочабамба и надъха екстремистите през Туитър: „Военните са му взели президентския самолет, крие се в Чапаре, отивайте за него!”
Преди няколко дни Камачо нашумя и с апел пак през социалните мрежи да се внедри „опитът на Пабло Ескобар” (легендарния колумбийски наркобарон), като се правят списъци с „предатели”, на които да се види сметката. Камачо произлиза от влиятелно и богато семейство в град Санта Крус с бизнес интереси в различни сфери. Фамилни фирми на клана фигурират в нашумелите „Панамски досиета”.
Смятат „Мачо Камачо“, както е прякорът на опозиционера, за „боливийския Болсонаро”. Той не крие възхитата си от крайнодесния бразилски президент. Наскоро Камачо е гостувал в Бразилия и се е срещал с бразилския външен министър Ернесто Араужо. По примера на бразилската десница е привлякъл боливийските евангелисти в лагера на опозицията срещу Ево Моралес. Иначе Камачо е страстен католик, ходи навсякъде с Библията в ръка и с хъс зове за връщане на християнството в държавните институции – на мястото на религиозния атеизъм и таченето на индианските природни традиции, прокарвани от Моралес.
Вече след оставката на президента Камачо призова уличните действия на последователите му да продължат поне още два дни, за да се закрепяла „победата”.
След вестта за оставката на Моралес другият опозиционен водач – Карлос Меса изрази в Туитър радостта си от „този уникален ден” и от „падането на тирана”.
Междувременно агресивни опозиционни групи от хора с качулки атакуваха посолствата на Венесуела и на Куба в Ла Пас. И двете страни направиха официални оплаквания пред международни институции за посегателства срещу официални дипломатически представителства. Венесуелската посланичка Джени Миранда Кунстман писа в социалните мрежи, че персоналът е напуснал мисията и не е пострадал, но нападателите са хвърлили в сградата динамит преди да я щурмуват и не могат да се преценят нанесените щети.
На свой ред посолството на Мексико подслони около 20 министри и други служители на държавната администрация на Ево Моралес, притеснени за живота си. Външният министър на Мексико Марсело Ебрард обяви, че страната му е готова да даде убежище и на подалия оставка като президент Моралес, следвайки традиционната мексиканска политика за подкрепа на преследвани хора и за ненамеса във вътрешните работи на други държави.
Плановете на опозицията са да се свикат нови избори, като в тях ще е забранено да се кандидатират Ево Моралес или досегашният вицепрезидент Алваро Гарсия Линарес, който при подаването на своята оставка заяви, че винаги ще остане редом до Моралес – „и в добро, и в лошо”.
Поради фактическото обезглавяване на страната след оставките на всички водещи дейци, които биха могли по конституция да поемат временно държавното ръководство, беше обявено сформирането на временна гражданска хунта. Инициатор за нея е десният радикал Луис Фернандо Камачо. Той предложи в хунтата да влязат представители на армията и полицията. Двете силови структури обаче са в старо съперничество. Засега няма яснота за отговора им. Но наблюдатели припомнят, че в полицейските среди недоволството от Моралес и симпатиите към опозицията са били подхранени, след като вече бившият президент е отнел редица прерогативи на институцията вследствие на шумен скандал с бившия шеф на сцециалните полицейски части Рене Санабрия, уличен в наркотрафик.
Сенаторката Жанин Аниес, която е от опозиционното Социалдемократическо движение на Карлос Меса и заема зам.-председателско място в Сената, обяви, че се кани на 11 ноември да положи клетва като временна президентка, докато в страната се проведат нови избори.
Не е ясно дали това е сериозно и дали Сенатът би гласувал кандидатурата ѝ, защото и двете камари на парламента разполагат с по двама заместник-председатели, като всеки от тях има поне толкова право, колкото Аниес, да претендира за временен президент.
Впрочем, в понеделник, 11 ноември, Аниес се появи насълзена пред камерите, за да оповести, че няма никакви властови амбиции (в каквито явно е била обвинена междувременно от собствения си лагер) и била предложила кандидатурата си, само за да не бъде хвърлена Боливия в безвластие и хаос. Други обаче явно имат различни сметки. Камачо вече обяви ултимативно, че трябва да с махнат и всички депутати на MAS – а това са две трети от законодателите в Конгреса…
Междувременно фактическото безвластие вече провокира в страната атмосфера на насилие и безнаказаност, като бруталният „лов на вещици” се развихря във всички посоки и с все повече насилие. Съобщено бе за арест на подалата оставка шефка на Висшия изборен съд Мария Еухения Чоке, но по-нататъшната ѝ съдба е неизвестна. Също като много други дейци от държавната администрация по времето на Ево Моралес, тя е от индиански произход.
По улиците се извършват многобройни демонстративни актове на посегателства срещу индианската идентичност, включително палене на традиционното многоцветно индианско знаме Wiphala, провъзгласено от конституцията за един от националните символи.
Grupos racistas de #Bolivia celebran la consumación del Golpe de Estado quemando la Bandera Wiphala, símbolo de los pueblos indígenas reconocido como emblema patrio en la Constitución del Estado Plurinacional pic.twitter.com/obcHmYe52e
– Larissa Costas (@Larissacostas) November 11, 2019
В отговор обаче започват да се мобилизират и индианските общности. Федерацията на съседските съвети в Ел Алто – район, населяван предимно от индианци, оповести в Туитър свое настояване радикалът Луис Фернандо Камабо и свързаните с него опозиционни групи да напуснат незабавно Ла Пас. Федерацията оповестява също създаването на комитети за самозащита, които ще бъдат в постоянна мобилизация. Отправен е и призив към полицията да защити народа, а не превратаджиите.
Federación de Juntas Vecinales de El Alto da plazo de 48 horas para abandonar La Paz a Luis Fernando Camacho y su comitiva. Instruye la conformación de comités de autodefensa, bloqueos y movilización permanente. Llaman a la policía a proteger al pueblo#ElMundoConEvo pic.twitter.com/fAby8cKCDH
– VTV CANAL 8 (@VTVcanal8) November 10, 2019
Следобед на 11 ноември в социалните мрежи се появиха кадри от Ел Алто със събиращи се групи за самоотбрана, противопоставящи се на преврата, размахващи индиански знамена и скандиращи: „Сега – гражданска война!“
На свой ред Политическият комитет на партията на Ево Моралес „Движение към социализъм” (MAS) оповести, че започва „дългият път на съпротивата”. В позиция на организацията се казва: „Днес десницата поругава нашето знаме Wiphala и с това поругава нашето индианско достойнство. Няма да ни поставят на колене, ще защитаваме нашите конституционни символи. В близките дни ще продължи ловът на другари. И нашата отговорност е да се опазим след братята, да възстановим социалната тъкан, да пазим и закриляме преследваните водачи. Днес е моментът на солидарността, утре ще е моментът на реорганизацията и преминаването начело на тази борба, която не свършва със сегашните тъжни събития. Лозунгът е СЪПРОТИВА, ЗА ДА СЕ ВЪРНЕМ УТРЕ КЪМ БОРБАТА. Ще действаме, за да защитим постиженията на най-великото правителство, каквото Боливия е имала през цялата си история. Родина или смърт!!! MAS е историята, десницата е срамът!!!”
Още преди Моралес да подаде оставка HispanTV разпространи коментар на известния американски учен и общественик Ноам Чомски, за събитията в Боливия. Според Чомски Вашингтон е задвижил два сценария за смяна на властта в тази южноамериканска република. Единият е „преврат на боливийската олигархия, която разполага с пълната подкрепа на правителството на САЩ, отдавна мечтаещо да махне Ево Моралес и неговото движение от властта”. Вторият американски план според Чомски е убийството на Моралес. Ученият смята, че всичко това представлява грубо нарушение на Устава на ООН и на принципа за ненамеса във вътрешните работи на суверенни държави.
Междувременно в независими боливийски и други латиноамерикански медии вече се разпространяват аудиозаписи, сочещи, че опозиционни лидери са получавали директни инструкции за действията си от американското посолство в Ла Пас, а освен това и от известни сенатори от САЩ с латинокорени.
Появиха се хипотези, че изненадалото мнозина рязко форсиране на опозиционното противопоставяне срещу Ево Моралес, чието управление се признаваше в цял свят като много успешно за нарастващата с близо 4% икономика на Боливия, е провокирано от негова „несговорчивост” към проявени от транснационални компании с американско участие апетити към разработване на богатото боливийско находище на литий в солената пустиня Салар де Уюни. Литият, както е известно, е стратегически материал, неотменим при производството на батерии, включително за все по-търсените по света електромобили, но също и за нуждите на военната индустрия.
Левите латиноамерикански лидери незабавно реагираха на събития в Боливия с осъждащи преврата декларации и с изразяване на подкрепа за Ево Моралес и за социалните постижения на боливийския народ, осъществени при неговото управление. В този дух изявления направиха лидерът на Куба Мигел Диас-Канел, президентът на Мексико Андрес Мануел Лопес Обрадор, вицепрезидентката на на Аржентина Кристина Фернандес, бившият президент на Бразилия Инасио Лула да Силва и др.
Венесуелският президент Николас Мадуро алармира, че животът на Ево Моралес е в опасност и светът трябва да се мобилизира, за да попречи на разправата с него: „Трябва да спасим Ево, защото фашистите и расистите смятат, че е дошло време да отнемат живота на президента на Боливия. Трябва по цял свят да излезем и да бъдем нащрек, да изразим солидарност с правата на народа на Боливия”.
Бившият еквадорски президент Рафаел Кореа коментира, че ако Моралес не бил подал оставка, Боливия щяла да бъде залята от „кървава баня”. Кореа осъди преврата, осъществен чрез отказа на армията и полицията да спазват конституционния ред и да се подчиняват на президента. Еквадорският политик обърна внимание също на двойните стандарти на опозицията, която говори за демокрация, само когато с това може да обслужи интересите си, а иначе не спазва никакви демократични принципи, дори напротив – действа „с кръв и огън, както виждаме в Боливия”. Кореа подчерта: „Искат избори без Моралес, за да спечели онзи, който им харесва на тях. Махнаха насила един президент, който беше победил в иборите убедително, с над 10 процента разлика.”
Асоциацията за приятелство „България-Венесуела”, която преди два дни изрази тревогата си от обстановката в Боливия, след преврата срещу Ево Моралес излезе с втора декларация със следния текст:
„Асоциацията за приятелство „България-Венесуела” категорично осъжда развихреното от опозиционните среди насилие в Боливия, довело до фактическо идвършване на държавен преврат. В стремежа си да възпре многобройните разправи и нападения на опозиционни групи срещу дейци и привърженити на управляващата партия „Движение към социализъм”, срещу официални лица и институции, срещу граждански и социални активисти, президентът Ево Моралес бе принуден да подаде оставка. Тя бе последвана и от оставките на вицепрезидента, ръководителите на парламента и Сената, на Върховния изборен съд, на всички министри и много депутати. Страната е във фактическо безвластие.
С дълбока тревога следим събитията. Сериозно обезпокоени сме от тревожните новини, идващи от Боливия – страната, носеща името и досега следвала заветите на Освободителя Симон Боливар. Нейният народ не заслужава отново да бъде хвърлен в хаос и братоубийство, след над десетилетие успешно социално-икономическо развитие под ръководството на президента Моралес, довело да стабилен растеж и преборване на бедността.
Разтревожени сме за съдбата на законно избрания президент, за чието местонахождение идват противоречиви съобщения. Шокирани сме от многобройните съобщения за насилие над представители на официални институции и техните семейства. Апелираме армията и полицията да изоставят своята едностранчива подкрепа за опозиционните действия и да гарантират конституционния ред в страната и сигурността на гражданите, включително на държавния глава.
Настояваме международната общност, включително ООН и Европейският съюз, да съдействат активно, отговорно и позитивно за намиране на демократично и конституционно решение на създалата се напрегната ситуация – решение, което да отговаря и на международното право, и на принципа на ненамеса във вътрешните работи на суверенни държави.
Народът на Боливия заслужава да бъдат опазени големите му социални постижения от последните години, да бъдат гарантирани мирът и просперитетът на родината му.
Борис Цветков,
председател на Асоциацията за приятелство „България-Венесуела”
София, 11.11.2019 г.”
About The Author
