Деветима убити, над 100 ранени, над 300 арестувани и малтретирани. Това е равносметката на бруталната разправа на полицията в боливийския град Кочабамба с хиляди индианци от селската провинция Чапаре, опитали се на 15 ноември да навлязат в града по мост в предградията му, за да протестират срещу извършения на 10 ноември преврат срещу президента на Боливия Ево Моралес.
Полицаите препречиха пътя на моста и стреляха срещу множеството с бойни куршуми. Трагедията вече стана известна в социалните мрежи като „клането от Кочабамба”. Циркулират и разтърсващи видеа.
#Cochabamba
Así la @Pol_Boliviana gasificó a los #Cocaleros. Video: RRSS pic.twitter.com/eAd5BytFjo– ERBOL (@ErbolDigital) November 15, 2019
Същата вечер гневни демонстранти окупираха моста на разстрела, носейки ковчезите на петима от убитите, които бяха идентифицирани. Други четири жертви останаха за разпознаване в моргата в Кочабамба. Протестиращите размахваха куршумите, извадени от труповете, и скандираха срещу самопровъзгласилата се за президентка Жанин Аниес: „Аниес – убийца!” Другият най-често повтарян лозунг бе „Справедливост!”, допълнен с въпроса „Кога?” и с отговора „Веднага, по дяволите!”
Общият брой на жертвите на репресивни полицейски и армейски действия в Боливия след преврата на 10 ноември надхвърли 20 души, а ранените са над 700, става ясно от данни на омбудсмана на Ла Пас Тереса Субиета. Тя уточни, че наред с жертвите в Кочабамба има още четирима убити при масови демонстрации в столицата Ла Пас през последните дни, а останалите са загинали при други подобни сблъсъци из различни части на страната, включително из многобройните протестни блокади по пътищата.
Особено тревожно е, че силите за сигурност използват бойни куршуми срещу протестиращите. Терор над гражданите упражняват и десни паравоенни формирования, срещу които има многобройни оплаквания, предупреди още омбудсманът.
След трагедията в Кочабамба получилият политическо убежище в Мексико Ево Моралес отправи апел към боливийските въоръжени сили и полицията „да спрат клането” и да не позволяват униформите им „да се опръскат с кръвта на народа”. Той обвини за репресиите „диктатурата” на Жанин Аниес и на „превратаджиите”.
Случилото се в Кочабамба подтикна към емоционална реакция в Туитър и известния бразилски писател Пауло Коелю, който се възмути, че „един велик народ с невероятна култура сега е под прицела на оръжията, насочени срещу него от един безскрупулен и безсрамен елит”. Коелю порица и мълчанието на водещите световни медии по темата. Той илюстрира написаното с видео, на което плачещ жени се молят на полицаите да спрат да стрелят.
Междувременно стана известен декрет на Жанин Аниес, с който тя освобождава от наказателна отговорност служители на армията и полицията за действия, извършени от тях при потушаване на протести, и им дава право да ползват огнестрелни оръжия.
На „клането от Кочабамба” реагира и Междуамериканската комисия по човешките права (CIDH) към Организацията на американските държави, която настоя: „Огнестрелните оръжия трябва да са изключени от средствата, използвани за контролиране на социални протести”. CIDH изиска сформираното от Аниес „преходно правителство” да гарантира „правото на живот и физическа цялост на мирно протестиращите”. Изразена бе и загриженост от прекомерното участие на въоръжените сили в операции срещу демонстранти.
CIDH специално обърна внимание върху посегателствата и нападенията над чужди репортери, отразяващи боливийската криза, като бе изискано да се гарантира свободното упражняване на журналистическата професия. Многобройни такива атаки от последните дни срещу „неправилно” интерпретиращи събитията кореспонденти принудиха например всички аржентински репортерски екипи да се изтеглят от Боливия.
С позиция специално за агресиите срещу чуждестранни журналисти, осъществявани както от силите за сигурност, така и от надъхани улични групи, поддържащи преврата, излезе и Интерамериканското сдружение на пресата (SIP). В становището на тази организация се осъжда и заканата на назначената от Аниес за министърка на информацията Роксана Лисарага да дава на съд или експулсира кореспонденти, които „подклаждат размирици” с отразяването си на събитията. Впрочем, Лисарага, която също е журналистка и е известна с острите си критики срещу управлението на Моралес, заплаши с наказателни мерки и боливийските медии, близки до партията „Движение към социализъм” (MAS) на сваления президент, ако те „не си променят линията”.
Чужди кореспонденти свидетелстват, че основните големи медии в Боливия винаги са били настроени против управлението на Моралес – затова сега изцяло подкрепят преврата срещу него и новото самопровъзгласило се ръководство. Журналистите, близки до MAS, сега са обект на постоянни заплахи и нападения.
Ултраконсервативният „кабинет на прехода”, сформиран от Аниес, блесна и със закани за откровен „лов” на бивши министри от екипа на Моралес. Такъв стремеж изрази определеният от нея за министър на правителството „ястреб” Артуро Мурийо, приближен на един от съперниците на Моралес в изборите на 20 октомври Оскар Ортис. Мурийо атакува остро Хуан Рамон Кинтана – бивш министър на президентството по времето на Моралес, като го нарече „животно” и го обвини, че организирал протестите срещу превратаджиите на индианците от Ел Алто, а също и пътните блокади. „Тръгваме на лов за Хуан Рамон Кинтана,” отсече Мурийо. И още: „Да се пази всеки, който замисля размирици”.
Както и при протестите в Еквадор и в Чили, в Боливия също се завъртяха твърдения за външна намеса от страна на Венесуела, на Куба, та дори и на бивши партизани от ФАРК (Революционни въоръжени сили на Колумбия), които злонамерено бунели боливийците да се вдигат срещу превратаджийското управление. С подобни недоказани обвинения бяха арестувани общо шестима членове на кубинската медицинска мисия в Боливия. Хавана отхвърли възмутено обвиненията, настоя за незабавно освобождаване на задържаните и обяви, че изтегля от тази страна целия си медицински персонал от 725 души.
Междувременно назначената за боливийски външен министър Карен Лонгарик оповести, че къса отношенията с Венесуела и експулсира всички венесуелски дипломати, защото се месели във вътрешните работи на Боливия. Съобщено бе за ареста на девет лица, смятани за венесуелци, които надъхвали демонстранти.
Лонгарик извести също, че кани самообявилия се за временен президент на Венесуела Хуан Гуайдо да открие свое представителство в боливийската столица. Освен това Боливия напуска регионалната организацията за коопериране и сътрудничество ALBA (Боливарски съюз на народите от нашата Америка), създадена през 2004 г. по инициатива на покойния венесуелски лидер Уго Чавес за взаимодействие между страните от т.нар. „лява вълна” в Латинска Америка. Лонгарик също така уволни 80% от боливийските посланици по света, назначени от правителството на Моралес, и се зае са им търси замени.
Същевременно скоростно се тръгна към затопляне на отношенията със САЩ, които по времето на Моралес бяха хладни заради американския „принос” към заговор за сепаратистки пуч срещу управлението му през 2008 г. Сегашнят временно управляващ посолството на САЩ в Ла Пас Брус Уилямсън веднага поеска като първа стъпка към новото сближаване да се гарантира завръщането на мисията на DEA (американската Служба за контрол на наркотиците) в Боливия. Ключова част от дейността на DEA в тази страна преди идването на Моралес бе унищожаването на насажденията от кока – практика, с която Моралес усърдно се бореше, водейки международна кампания за реабилитиране на коката като неразривно от традицията на народите от Андите растение, погрешно приравнявано към кокаина. Завръщането на DEA би било сериозен удар по интересите на кокалеросите – производителите на кока (какъвто е бил и самият Моралес навремето). Именно от техните среди сега идват и голяма част от протестиращите срещу преврата.
Ако трябва да се приписва възмущението им на някоя чужда сила, то това може да са само САЩ, в чиято политика тези хора виждат пряка заплаха за поминъка си и за социалните си права. И понеже те са предимно индианци, няма как да не ги гневи и демонстративното расистко отношение към тяхната общност, техните традиции и символи – като нашумялото пъстро индианско знаме Уипала – от страна на водещите фигури в завзелата сега властта компания, отличаваща се с настървен католицизъм. В първите ни след преврата опозиционни бойни групи палеха по улиците знамето Уипала. Чести бяха надписите: „Боливия, свободна от индианци!”
А когато Жанин Аниес реши да се самопровъзгласи за временна президентка пред полупразната зала на Сената, в отсъствието на съставляващите две трети от гласовете и в двете парламентарни камари представители на MAS, из социалните мрежи се завъртяха нейни стари туитове, в които тя нарича индианците „сатани”. Като се добави и религиозният фанатизъм, с който Аниес размахваше библия над главата си, влизайки в президентския дворец, беше изключено тя да се възприеме като „обединителка” и „помирителка” на нацията, за каквато се обяви.
Броени дни по-късно обаче тя каза пред ВВС, че туитовете ѝ не били истински, че ги измисляли и разпространявали незнайни „дигитални бойци” – и това при положение, че са съхранени и видеозаписи с нейни съвсем автентични расистки изцепки.
Аниес никак не се притеснява да представя настъпателно свои крайно фриволни интерпретации на действителността като единствена истина. Тя не спира с апломб да говори за „измами” от страна на отбора на Моралес на президентските избори на 20 октомври. А всички направени от различни организации проверки, както независими, така и одитът на де факто съдействалата на превратаджиите Организация на американските държави, откриват нарушения едва в 0,22% от избирателните секции, което не би променило резултата от гласуването. Той е еднозначен – Ево Моралес наистина е спечелил вота на 20 октомври с разлика от над 10% от най-близкия си съперник Карлос Меса. Но този факт просто е изчезнал от медийното говорене. Неспирно се върти приказката за „измамата” и гьобелсовият номер проработва – една лъжа, изречена 100 пъти, престава да е лъжа…
И ето – в Европейския парламент мнозинството отказва да обсъжда очевадния факт за преврата в Боливия и съпровождащите го брутални репресии, а се хваща за същите тези химерични „измами” на изборите, доверявайки се на „временната президентка” за провеждането на нови, „честни избори”…
А абсурдите напират и напират – само да има кой да си отваря очите за тях. Например – че нелегитимно самопровъзгласилата се президентка отказва да признава решенията на легитимно събралите се и избрали свое ново ръководство горна и долна камари на парламента, и двете доминирани от представители на MAS. В 36-членния Сенат партията на Моралес има 25 места, а в 130-членното Многонационално законодателно събрание (както е официалното наименование на Камарата на депутатите) местата на MAS са 88.
На 14 ноември депутатите и сенаторите на MAS се събраха, образувайки безспорен кворум и в двете камари. Съответно избраха Моника Ева Копа от MAS за председателка на Сената, а Серхио Чоке – за шеф на Камарата на депутатите. И двамата призоваха армията и полицията да спрат с репресиите.Чоке предложи и проектозакон, с който да бъде разпоредено на военните да се върнат в казармите. Същевременно обаче опозиционна депутатка подаде иск в Конституционния съд за анулиране на избора на ново ръководство на Камарата на депутатите.
Жанин Аниес отказва да се съобразява с парламентарните структури и смята да управлява с президентски декрети, а не със закони.
В различни свои коментари през последните дни тя неколкократно изказа противоречиви мнения относно ролята на MAS в политическия живот и в евентуалните нови избори, които всички очакват да бъдат организирани. От една страна тя постоянно натяква, че MAS се е компрометирала като партия при управлението на Моралес и трябва да понесе последствията от това, като дори намекна, че може и да не бъде регистрирана от новия състав на Висшия изборен съд. А от друга страна уверява, че все пак MAS ще може да участва наравно с другите във вота, но трябва да си намери друг кандидат, а не Моралес. Аниес категорично отказва на Моралес и на вицето му Алваро Гарсия Линера правото да се кандидатират.
Същевременно назначеният от нея за министър на президентството Херхес Хустиниано обяви, че между „преходното правителство” и представители на MAS се води диалог с цел омиротворяване на страната при посредничеството на ООН, католическата църква и представителството на ЕС в Ла Пас. Според различни съобщения са се провели вече няколко поредни срещи в течение на изтичащата седмица. В първата такава среща MAS е била представена от подалата оставка като председателка на Сената Адриана Салватиера и от депутатката Бети Яникес, които обаче досега не са правили изявления по темата.
Но пък получилият политическо убежище в Мексико Моралес отправи специални благодарности за посредничеството към генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, който е изпратил в Боливия френския дипломат Жан Арно. Не е ясно обаче доколко тази мисия се препокрива с посредничеството на църквата и на ЕС, където е активна испанската дипломация.
Според Хустиниано представителите на MAS са поставили три условия на преговорите. Първо, да се приеме специален закон, с който да се гарантира, че няма да се упражнява политическо преследване срещу дейците на тази партия. Второ, да се осигури свобода на придвижването им. Трето, Ево Моралес да се завърне в страната. Хустиниано твърди, че нямало проблем да се изпълнят и трите условия и че преговорите напредвали позитивно. Само че Аниес се включи със свое уточнение в едно от многобройните си интервюта – че няма никакъв проблем Моралес да се върне, но че ще бъде предаден на правосъдието.
Самият Моралес си представя нещата по друг начин – в едно от изявленията си от Мексико спомена, че ако доминираното от MAS и вече реактивирано Многонационално законодателно събрание отхвърли оставката му, подадена под принудата на армията, това може да го върне на власт и така той да спомогне за възстановяването на мира и спокойствието в страната. В друго интервю пък каза точно обратното – че предпочита депутатите в Ла Пас да потвърдят оставката му и така той щял да може да се върне като редови гражданин, за да спомага отново за помирението. Моралес прави и уговорката, че всъщност изобщо не иска властта и няма повече да се кандидатира, ако това ще спре кръвопролитията. Но смята, че ако се върне, е в състояние да внесе омиротворение.
Не е ясно дали от дистанцията си дава сметка за нивата на ожесточаващата се поляризация в страната, подхранвана и от пролятата кръв. Все по-фанатичното размахване и на религиозни символи от противниковия му отбор е открито предизвикателство към приетата през 2009 г. конституция, която отдели църквата от държавата. Много наблюдатели дори започнаха да правят паралели с „реконкистата”. Репортаж на испанския в. „Ел Паис” от град Санта Крус описа тези дни и как там се надъхват с масови религиозни заклинания привържениците на „боливийския Болсонаро” Луис Фернандо Камачо – водача на бойните групи, нагнетили провокиралото преврата насилие след изборите на 20 октомври. Ето какво чува кореспондентът на вестника от оратор на трибуна в града, край която се събират хиляди хора: „Сега завързваме сатаната… Завързваме всички демони и вещици – и ги запращаме в бездната в този час. Установяваме ново време в небесата над Боливия. Сатана, вън от Боливия! Сега!”
„Какво е това?! Пак тръгват да избиват индианци, да ни превръщат в роби – сякаш сме в 18-ти век! Светът не вижда ли какво става тук?! Защо не реагира?!” – така изплака в телевизионен репортаж от Ел Алто млада индианка, участваща редом с още стотици хора в протестна пътна блокада.
Събитията в Боливия остро отекват във Венесуела. Опозиционерът и събрат на Жанин Аниес по самозванство Хуан Гуайдо свика в събота, 16 ноември, шествие на свои симпатизанти с намерението да ги вдъхнови с примера на Боливия. Но дори включили се в инициативата участници скептично споделят пред репортер на „Ел Паис” , че във Венесуела нещата са различни – армията плътно стои зад президента Николас Мадуро.
Самият Мадуро по същото време свика друго шествие, подкрепящо Ево Моралес и осъждащо преврата в Боливия. То бе много масово, в него се включиха и мотористи от други части на страната.
Случващото се сега с боливийците е като червена лампичка за венесуелците. Едва ли може да им изглежда привлекателна перспективата религиозни фундаменталисти и униформени да избиват народа, да му отнемат гарантираното с кубинските медицински програми здравеопазване и другите социални права, да преобръщат с главата надолу политическите и икономически приоритети… Посланието от Боливия сега очевидно е да не се допуска подобно „падане в капана”, каквото самият Ево Моралес признава за себе си в поредно интервю от Мексико, отчитайки, че не си е дал навреме сметка какво се готви срещу него.
На фона на всичко това доста противоречиво отекнаха думите по боливийската криза, изречени от руския президент Владимир Путин в Бразилия, на негова пресконференция в рамките на състоялата се там среща на върха на групата БРИКС. Той каза за Боливия, обобщавайки и за трусовете в други латиноамерикански страни: „Властта я няма изобщо. Всички действащи власти се отказаха от нея. Там вторият спикер в Сената… трябваше да се взима някакво специално решение на Конституционния съд… Опозицията с това не се съгласи. Практически власт няма. Безвластие. Напомня на Либия. Да се надяваме, че здравият смисъл и разбирането за интересите на хората, на населението на тези страни, отговорността за положението на гражданите на тези държави ще надделее над някакви лични или групови политически, партийни амбиции и в тези страни ще настане успокоение.”
Тези сякаш накъсани съждения пораждат озадачаване – възможно ли е Путин да е объркан кой е всъщност опозиция в Боливия и от кои е „вторият спикер” (Жанин Аниес, която бе втори зам.-председател на Сената и която пред липсата на кворум при самопровъзгласяването ѝ за времeнна президентка трябваше да си издейства утвърждаване от Конституционния съд)? Или пък недовършените фрази са нарочно търсен ефект за неопределеност? Но каква ти неопределеност, след като съпровождащият Путин в Бразилия зам.-министър на външните работи на Русия Сергей Рябков недвусмислено заяви, че макар страната му да смята случилото се в Боливия за преврат, все пак признава за временна президентка Жанин Аниес – само до провеждането на законни избори и с всичките резерви заради липсата на кворум при инагурацията ѝ.
С това явно родено в Бразилия решение (незнайно под чии експертни съвети) Москва изуми всички – та Ево Моралес беше неин съюзник! А и първите реакции на руското външно министерство бяха категорично в негова защита, осъждаха остро преврата. Но ето, че вече стъпил на бразилска земя и пообщувал с домакина си Жаир Болсонаро, Путин излиза и натяква как „всички действащи власти” в Боливия са се отказали от пълномощията си и са допуснали безвластие. За силовак като Путин това очевидно е непростима слабост. Вероятно руската публика го разбира и си го харесва. Но той излезе да говори тези неща в Латинска Америка. И то в момент, в който уж признатата от Москва само заради бевластието „втори спикер” Жанин Аниес заповядва стрелба срещу народа си… Впечатлението е еднозначно грозно. И неразбираемо – като се има предвид, че в същото време Русия доста твърдо подкрепя притиснатите от американски санкции Венесуела и Куба. Ако обаче и те в един момент се окажат в прекалено слаба позиция?…
