В категории:Свят

„Ще сваляме когото си искаме“ – Илон Мъск и превратът в Боливия

Един изпуснат туит от собственика на Tesla подчертава нещо, което вече бе известно – смачкването на демокрацията в южноамериканската държава бе в името на заграбването на природни ресурси 

Илон Мъск несъмнено искрено вярва, че е оправдано да се свалят демократично избрани правителства, които му пречат да заграбва ресурси. Снимка: Wikimedia Commons

Виджай Прашад и Алехандро Бехарано, counterpunch.org

Наскоро Илон Мъск написа в Twitter, че вторият държавен пакет финансови стимули за справяне с кризата „не е в най-добрия интерес на хората“. Някой му отговори с коментар: „Знаеш ли кое не беше в най-добрия интерес на хората? Организираният от властите в САЩ преврат срещу Ево Моралес в Боливия, за да можеш ти да сложиш ръка върху залежите на литий там“. Мъск на свой ред заяви: „Ще сваляме с преврат когото си искаме! Приемете го.“

Мъск има предвид преврата срещу президента Ево Моралес, който бе отстранен незаконно от поста си през ноември 2019 г. Моралес току-що бе спечелил избори за нов мандат, който трябваше да започне през януари 2020 г. Дори ако се приемат възраженията срещу избирането му за нов мандат, той трябваше да продължи текущия си президентски мандат до края на годината. Вместо това боливийските военни, по повелята на крайната десница и властите на Съединените щати, заплашиха Моралес, и той трябваше да отиде в изгнание в Мексико, а сега се намира в Аржентина.

По онова време „доказателствата“ за измама на изборите бяха осигурявани от крайната десница и от „междинен доклад“ на Организацията на американските държави. Едва след като Моралес бе отстранен в либералните медии в САЩ се появиха неохотни признания, че всъщност няма каквото и да е доказателство за измама. Но вече беше твърде късно за Боливия, на която бе натрапено опасно правителство, заело се веднага да суспендира демокрацията в страната.

Литиев преврат 

По време на 14-те си години като президент, Моралес се бори да запази природните богатства на Боливия за боливийския народ, който се радваше – след векове на потисничество – на забележителен напредък в икономическо и социално отношение. Нивата на грамотност се повишиха, а броят на гладуващите намаля. Използването на богатствата на страната в интерес на местните хора, а не на североамериканските мултинационални корпорации, представляваше ерес в очите на посолството на САЩ в Ла Пас, което започна да подстрекава най-лошите елементи от военните и крайната десница да свалят правителството. И точно това стана през ноември 2019 г.

Макар и невъздържано, признанието на Мъск поне бе откровено. Неговата компания Tesla отдавна иска да получи достъп на ниски цени до огромните залежи на литий в Боливия. Тази суровина е ключова за акумулаторните батерии на електрическите автомобили. По-рано тази година Мъск и Tesla разкриха, че искат да построят завод в Бразилия, който да се снабдява с литий от Боливия. Тогава публикувахме статия, озаглавена „Илон Мъск се държи като нео-конкистадор за южноамериканския литий„. Всичко, написано в нея е концентрирано в този туит на Мъск: арогантността към политическия живот на другите държави и алчността за ресурси, върху които хора като Мъск смятат, че имат изконно право.

По-късно Мъск изтри туита и заяви, че „ние вземаме лития си от Австралия“. Добивът на литий в Австралия впрочем също е проблемен заради щетите върху околната среда, които предизвикват все повече критики.

Суспендиране на демокрацията

След отстраняването на Моралес, незначителният представител на крайната десница Жанин Аниес присвои властта в противоречие с конституционния процес. Тя демонстрира същността на политика си още на 15 ноември 2019 г., когато подписа указ, даващ на военните да правят каквото си искат. Дори собствените ѝ съюзници осъзнаха, че това е прекалено и го отмениха на 28 ноември.

Арестите и сплашването на активисти на Движението за социализъм (MAS) – партията на Моралес – започнаха през ноември 2019 г. и не са спирали. На 7 юли т.г. седем щатски сенатори излязоха със заявление, че са „все по-загрижени от нарастващия брой нарушения на правата на човека и ограничаване на гражданските свободи от временното правителство на Боливия“. „Без промяна на курса от страна на временното правителство, ние се опасяваме, че основните граждански права в Боливия ще бъдат подкопани допълнително и легитимността на предстоящите важни избори ще бъде изложена на риск“, заявяват още те.

Тези притеснения обаче изглеждат излишни, тъй като Аниес не желае да проведе избори – вероятно защото всички социологически проучвания показват, че тя ще претърпи разгром. Наскоро публикувано изследване на El Centro Estratégico Latinoamericano de Geopolítica (CELAG) отчита, че Аниес би получила едва 13.3% от гласовете – далеч зад прогнозираните 41.9% за кандидата на MAS Луис Арсе и 26.8% за дясноцентриста Карлос Меса. Изборите трябваше да бъдат проведени през май, но бяха отложени за 6 септември, а след това за 18 октомври. Така Боливия няма да има избрано правителство поне една година.

Луис Арсе наскоро заяви, че „ние сме подлагани на преследване и следене… изправени сме пред много трудна кампания, но сме сигурни, че ще спечелим тези избори“. Ако бъде позволено да се проведат избори.

Проучването на CELAG показва, че 9 от 10 боливийци страдат от понижени доходи заради коронавирусната рецесия. Заради това, както и заради атаките срещу MAS, 65.2% от боливийците имат негативно отношение към Аниес. Важно е да се отбележи, че поради положителните политики по времето на Моралес, сред обществото има широка подкрепа за социалистическа ориентация; 64.1 процента от боливийците поддържат облагането на богатите, има и консенсус в подкрепа на ресурсния социализъм на MAS и Моралес.

Коронашокът и Боливия

Правителството на Аниес действа изключително некомпетентно по отношение на пандемията. Броят на потвърдените случаи на COVID-19 в тази страна с население 11 млн. е над 75 хил. души, но тъй като нивата на тестване са ниски, броят им вероятно е много по-висок.

Тук отново се появява името на Мъск. На 31 март т.г. външният министър на Боливия Карен Лонгарик изпрати на Мъск раболепническо писмо, в което го моли да има предвид страната в заявените намерения да помага за доставката на белодробни вентилатори за нуждаещи се държави. „Ако не е възможна доставка до Бразилия, ние сме готови да организираме получаването им в Маями, Флорида и да транспортираме оттам възможно най-бързо“, се заявяваше в писмото. Такава доставка на медицинско оборудване така и не се осъществи.

Вместо това правителството купи 170 белодробни вентилатора от испански доставчик за 27 000 долара бройката – макар местни производители да декларираха, че могат да доставят машините на цена от 1000 долара. Здравният министър в правителството на Аниес, Марсело Наваяс, бе арестуван заради този скандал.

В отговор на туита на Мъск, Ево Моралес излезе със следното изявление: „Илон Мъск, собственикът на най-голямата компания за електрически автомобили, казва по отношение на преврата в Боливия, че те „ще свалят когото си поискат“. Това е поредното доказателство, че целта на преврата бе боливийският литий. Това стана на цената на две кланета. Ние винаги ще защитаваме ресурсите си!“

Споменаването на кланетата е важно. През ноември, докато беше в Мексико, Моралес наблюдаваше как правителството на Аниес пуска своите отряди на смъртта срещу боливийския народ в градове като Кочабамба и Ел Алто. „Те избиват моите братя и сестри. Това е същото, което правеха старите военни диктатури“, заяви сваленият президент на специална пресконференция тогава. Сега Боливия отново е обхваната от протести за възстановяване на демокрацията.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар