В категории:Икономика

Боливийският литий привлече и Русия

Без „бялото злато” са немислими батериите на смартфоните и електромобилите. Споразумение, подписано от Владимир Путин и Ево Моралес при срещата им в Москва наскоро, отваря път към партньорска разрабаротка на природното богатство

Ево Моралес и Владимир Путин с папките с подписаните документи за сътрудничество при срещата им в Москва. Снимка: „Известия“

Владимир Добринин, „Известия”

Неотдавнашното посещение на президента на Боливия Ево Моралес в Москва премина без особена шумотевица. Да, дойде ръководител на приятелска страна, проведе преговори, официалните лица заявиха за постигнато взаимно разбирателство и за подписване на някои документи за сътрудничество. Отразяването на визитата на Моралес мина между другото. А всъщност сред подписаните документи има един, чието изпълнение може да изведе Русия сред световните технологични лидери…

Цялото технологично съвършенство, което ни заобикаля днес, а утре ще ни прегръща още по-силно, зависи в крайна сметка от едно-единствено нещо – наличието на електричество. И то не такова електричество, което държи апаратите вързани с кабели за контактите, а мобилно. Накратко – става дума за акумулаторни батерии. А такива не могат да се произвеждат без прилагането на литий.

Този алкален метал, наречен от някои медии „бяло злато”, скоро ще задмине по значение обикновеното злато. И ще превърне Латинска Америка, която разполага с големи залежи, в нова Саудитска Арабия. Тоест, ще позволи на онези държави на континента, в чиито недра има литий, неприлично бързо да вдигат нивото на своето благосъстояние.

Въпросните държави обаче за момента не са много силни във финансово и технологично отношение. Без чужда помощ няма да се справят с разработването на литиевите находища. Затова не е чудно, че техните ръководители търсят съдружници, готови да отпуснат пари и/или да вземат участие в разработването. Лидерите по света са наясно, че сега е моментът да се възползват от ситуацията. Утре ще е късно.

Голяма част от установените литиеви резерви са съсредоточени в триъгълника, който образуват Аржентина, Чили и Боливия. Находищата там са били открити доста отдавна, но са били разработвани без излишен ентусиазъм, тъй като по-рано потребността от литий не е била особено висока. Това косвено може да се потвърди от следните данни: през 1988 г. цената на един тон литий на лондонската борса е била равностойна на 1670 евро днес. Докато към края на 2016 г. цената на този метал се изстрелва до 7200 евро, в средата на 2017 г. става 8600 евро, а през 2018 г. нараства с още 50%. Особено забележим скок на „бялото злато” е извършен в Китай – според „Форбс” заради сложности около логистиката там цената на един тон литий вече се върти около 20 000 долара.

Споменатите три латиноамерикански страни притежават 58% от целия световен запас от „бяло злато”. Установеното досега общо количество се изчислява на около 14 милиона тона. Ежегодният добив е около 35-38 хиляди тона. Около 40% от целия добив отиват за производство на акумулатори, 26% се влагат в изработването на стъкло и керамика, 13% се падат на смазочните материали, 7% се прилагат в металургията, 4% се употребяват в климатиците, 3% – в медицината и в производството на полимери.

„Резкият скок в търсенето на литий показва, че ние вероятно сме на прага на възникването и консолидирането през следващите 20 години на нов енергиен център на планетата – именно в триъгълника с „бялото злато”. Още в близките години потребността от този метал ще нарасне с 2,5-3 пъти – особено ако си спомним за активните опити за създаване на електрически автобуси и за идеите да се прехвърли градския обществен транспорт, а впоследствие и личния, от двигатели с вътрешно горене към електромотори”. Това сочи Хуан Карлос Сулета, боливийски експерт по пазара на метали.

Постоянното покачване на цените, установено през последните година и половина-две, потвърждава казаното от него. Свой принос към повишения интерес в тази посока даде и небезизвестният Илон Мъск, който заяви през 2015 г., че неговата Tesla Motors започва да произвежда по 500 000 електромобила годишно и „това ще доведе до поглъщане на целия изработван на планетата литий”.

Оттогава производството започна да върви стръмно нагоре. Ако през 2008 г. в света са били произведени 27 400 тона от този метал, то през 2018 г. вече имаме 38 000 тона. А през 2020 г. според Allied Market Research обемът ще достигне до 60 000 тона. Специалистите от фирмата са убедени, че догодина пазарът за литиеви изделия ще възлезе на 46 милиарда евро.

Боливия засега е единственият възможен партньор на Русия в развитието на литиево производство. С другите две страни, разполагащи с такива залежи, сътрудничеството е малко вероятно и сложно. Чили отдавна е ориентирана към САЩ във всички отношения и няма изгледи са се освободи от тази обвързаност. С Аржентина, където Кристина Киршнер бе сменена на президентския пост от вторачения във Вашингтон, а не в Москва Маурисио Макри, също едва ли ще може да се разработват съвместни проекти.

Но позициите на Владимир Путин и Ево Моралес по много въпроси от международните отношения съвпадат. Така че подписаният неотдавна в Москва от „Росатом” и боливийското министерство на енергетиката меморандум за сътрудничество в развитието на промишлени и изследователски проекти в литиевата промишленост изглежда като документ, доказващ, че страните са доволни от отношенията си в тази сфера и смятат за перспективно продължаването им.

Най-голямото литиево находище в света – Салар де Уюни – е разположено в боливийските Анди, на Алтиплано. Преди няколко хиляди години в тези места, на височина почти 3700 метра над морското равнище, е съществувало солено езеро, което постепенно изсъхнало, превръщайки се в огромна пустиня, покрита със сол, под чийто горен слой обаче е пълно с литий. Става дума за площ от 10 500 кв. км. Засега Боливия не е извлякла особена полза от този природен дар, освен че мястото привлича туристи от цял свят. В сезона на дъждовете тази белоснежна равнина се превръща в най-голямата на Земята огледална повърхност, а когато изсъхва, се покрива с корички във вид на шестоъгълници.

Гледка от Салар де Уюни. Снимка: tangol

Правителството на Боливия твърди, че притежава 70% от световните запаси на литий. Това предизвиква огромен интерес от много големи компании. Находището би могло да подобри финансовото положение на една от най-бедните страни в Южна Америка. Но има опасения, че процесът по добив на литий ще окаже пагубно въздействие върху крехката екосистема на соленото езеро и ще нанесе щети на природната красота на популярния туристически обект. А и правителството се въздържа да допуска до разработката чужди компании.

Боливийските власти запазиха хладнокръвие в преговорите с подредилите се на дълга опашка представители на минни компании, оглеждайки се внимателно за подходящ партньор.

Моралес избираше в продължение на около три години, стараейки се да не обиди никого. През това време онези, които не издържаха конкурса, успяха да разпространят мнението, че „на боливийския президент му липсва стратегическо мислене и той налага прекалено строги ограничения за допускането на чужди компании до разработването на находището”.

„Да, тук има литий и добивът му е относително евтин  Но приложението на този материал е в доста ограничени сфери и шумотевицата не съответства на реалните перспективи”, сочи цитираният от колумбийския в. „Ел Конфиденсиал” експерт Хайме Алее. Той продължава: „Да, може да се спечели от това, но е малко вероятно приходите от добива на литий да могат да изхранват за дълго време страната. Литият е само катализатор за развитието на някои технологии. Да го наричаме „бяло злато” и да го слагаме на едно ниво с „черното” – петрола, е прекалено помпозно. Технологиите на литиева основа тепърва има дълго да се развиват и разширяват, докато заемат толкова значително място, колкото в днешния свят имат нефтът и газът. Електромобилът ще стане привлекателен тогава, когато акумулаторът му ще може да се зарежда за няколко минути. И никой не гарантира, че точно литиевите технологии ще могат да решат тази задача. Но все пак, докато сега е налице толкова трескав интерес към лития, страните, които имат находища от този метал, могат за известно време да си осигурят благоденствие”.

Президентът на Боливия отначало беше решил добивът на литий да бъде възложен само на национални предприятия, контролирани от държавата. Но за осъществяване на този грандиозен план беше необходимо да се намерят 900 милиона евро инвестиции. Никой не се осмеляваше да дава кредити на Боливия. Ето защо ръководството на страната започна да разглежда предложения от чужди компании за дялово участие в разработката на находищата. Но при това внимание се обръщаше на заявките само от предприятия, намиращи се под контрола на правителствата на други държави. Именно затова Русия и Китай получиха предимство, тъй като пробвалите да се включат в производството на боливийски литий фирми от други страни бяха частни.

Боливия разчиташе да пусне в експлоатация литиево-карбонатния завод в Уюни още през 2018 г. През април с.г. енергийният министър на страната Рафаел Аларкон съобщи, че в правителството са постъпили много предложения от различни страни. Само от Китай и Канада са дошли осем такива оферти. Но най-голям интерес у министъра са събудили проектите, изпратени от Русия и Германия. С окончателния избор на стратегическия партньор за строителството на комбината по производство на литиев карбонат бе натоварена „Литиевата депозитна компания на Боливия” (YLB).

Според информация на кубинската новинарска агенция „Пренса Латина”, която се позовава на източници, близки до боливийското правителство, до края на януари 2018 г. „общата сума на събраните инвестиции за строителството е била 66,6 милиона долара и е предстояло да се осигурят още 875 милиона долара”. Ясно е, че при такива темпове за събиране на нужните средства за стартиране на завода до края на 2018 г. вече спира да се говори.

През февруари 2019 г. YLB подписва договор с китайския консорциум ТВЕА Group-Baocheng, който се съгласява да инвестира „в производството на литий и други метали в Боливия 2,3 милиарда долара, като освен това ще построи в Китай завод за производство на литиеви акумулатори, в който YLB ще е мажоритарен акционер”.

След публикуването на тази новина Русия решава да ускори преговорния процес. Изглежда с подписването на 11 юли т.г. на споразумението между „Росатом” и боливийското министерство на енергетиката Русия все пак успява да скочи в последния вагон на влака, заминаващ към боливийските солници.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар