Победителят в проведените на 18 октомври т. г. извънредни президентски избори в Боливия Луис (Лучо) Арсе официално положи клетва като държавен глава с тържествена церемония в Многонационалното законодателно събрание (парламента) в Ла Пас, състояла се на 8 ноември, неделя. В присъствието на 240 официални гости, сред които и редица чуждестранни делегации начело с държавни ръководители и външни министри, Арсе заяви: „Желанието ни е да започнем нов етап в историята. Правителството ни иска да възстанови единството на страната, за да живеем заедно в мир”.
Два дни по-рано, на 6 ноември, Лучо Арсе и вицето му Давид Чокеуанка, участваха и в специален предколумбов ритуал, с който потърсиха благословия за управлението си от духовете на Пачамама (Майката Земя) и предците на местните народи. Ритуалът протече при изгрев слънце сред каменните постройки на древната държава Тиуанако край най-високопланинското езеро в света Титикака.
Официалната клетва на Арсе на 8 ноември също беше съпроводена от традиционни ритуали. Те се състояха на централния площад в Ла Пас, край парламента и Големия дом на народа – завършения през 2018 г. внушителен стъклен небостъргач, извисил се над стария президентски дворец и събрал под своя покрив президентството, по-голямата част от министерствата и държавната администрация, както и представителствата на социални и обществени организации на местните народи.
Въпреки апела си към помирение, в своята реч при поемането на властта Лучо Арсе не спести острите критики към управлявалото почти година досегашно временно правителство на самообявилата се за президентка Жанин Аниес. Тя зае държавния връх след преврата срещу президента Ево Моралес, принуден от военните да подаде оставка на 10 ноември м. г. До това се стигна след предшествали триседмични размирици заради обвинения на опозицията в измами на състоялите се на 20 октомври м. г. президентски избори, спечелени от Моралес. Както се доказа по-късно, никакви измами не е имало, но опозицията бе подкрепена от Организацията на американските държави, което тласна уличното насилие към ескалация. За да избегне по-голямо кръвопролитие, Моралес се оттегли от поста си и напусна страната на 11 ноември м. г. с изпратен му от Мексико самолет. По-късно експрезидентът се установи в Аржентина.
Междувременно самоназначилата се за президентка Аниес, подкрепена от краойнодесния деец от град Санта Крус Фернандо Камачо и други радикални представители на десницата, поде открито репресивна линия срещу привържениците на Моралес и на неговата партия MAS („Движение към социализъм”), както и срещу надигналите се на протести общности на местните народи. Срещу демонстрантите бяха хвърлени части на армията и полицията, като в районите Сенката, Сакала и Ел Педрегал бяха дадени и над 20 жертви. Политиката на Аниес бе открито реваншистка, конфронтационна, расистка, насочена към разрушаване на модела, изграден по времето на Моралес – независимо от признавания и на международно ниво факт, че точно под управлението на Моралес Боливия е постигнала незапомнен икономически растеж и напредък.
Въпреки първоначалните си твърдения, че поема властта с единствената цел да организира възможно най-скоро нови избори, Аниес неколкократно отлагаше датата на провеждането им, оправдавайки се с разразилата се междувременно пандемия от Covid-19. Тя не спря и с репресивните действия срещу многобройните протести на местните общности против нейното управления, на което те пък отговориха с безкомпромисни пътни блокади.
В такива условия в крайна сметка на 18 октомври т. г. все пак се състояха дългоочакваните извънредни избори. В тях убедително победи с 55% от гласовете кандидатът на партията на Моралес MAS – Лучо Арсе, дългогодишен икономически министър, комуто приписват пряката заслуга за „боливийското икономическо чудо”. Неговият триумф, оставил далеч назад втория по резултат десен кандидат Карлос Меса с 29%, ясно показа разположението на силите в тежко поразената от разделенията и настървението през последната година страна.
В словото си при инаугурацията сега Арсе очерта така преживяното от родината му: „Боливия стана арена за вътрешна война. Временното правителство се налагаше силово. Сееше смърт, страх и дискриминация, ожесточи расизма и се възползва от пандемията, за да удължи срока на едно незаконно и нелегитимно управление. Само приказваха за демокрация, докато се мъчеха да поставят извън закона не само MAS, а и целия народ… Това бе година, в която всички завоевания на боливийския народ бяха върнати назад… Нараснаха безработицата, бедността, неравенствата….”
Без да споменава поименно временната президентка Аниес, която не присъстваше на церемонията, Арсе все пак подчерта отговорността на нейното управление за „тройната криза” – политическа, санитарна и икономическа, в която бе хвърлена Боливия. И отдаде специална почит към жертвите на репресивните действия в Сенката, Сакала и Ел Педрегал.
Арсе продължи с неколкократно отправени призиви за възстановяване на единството на страната, „за да живеем в мир”. Той подчерта: „Вярвам в справедливостта, а не в подхранването на атмосфера на ненавист и отмъщение, която не уважава разнообразието в мисленето и при която да си от друга партия или от друг политически цвят, те превръща в обект на омраза. Това трябва да приключи”. Арсе цитира и следното обобщение на писателя социалист Марсело Кирога Санта Крус, важен ориентир на боливийската интелектуална левица, убит от диктатурата през 1980 г.: „Не омразата направлява нашите действия, а страстта към справедливост”.
Новият президент продължи: „Днес сме тук, за да отправим послание на надежда към всички нации, формиращи нашата Боливия, към смелите жени и мъже, които ден след ден се борят, за да надмогнат тази трудна ситуация… Трябва да сложим край на страха в Боливия… Ще управляваме с отговорност и с включване, за да може Боливия да се върне на пътя на стабилността, за да станем правителство на народа, надигнал се, за да си възвърне демокрацията… Ще надвием пандемията и икономическата криза, както сме го правили и по-рано… Ангажираме се да поправим онова, което е било погрешно, и да задълбочим онова, което е било добро… С дадения ми от вас мандат приемам президентството с голямо смирение и отговорност… Поглеждам към миналото и откривам всичко, което сме преживели и надмогнали. Повдигам очи и виждам надежда. Да вървим напред в мир, един до друг, за да го постигнем”.
След тази емоционална клетва в парламента и след колоритните ритуали на площада, Лучо Арсе прие поздравления от чуждестранните лидери, гостуващи за церемонията, и проведе с тях двустранни срещи в Големия дом на народа.
С особена сърдечност премина срещата му с президента на съседна Аржентина, левия перонист Алберто Фернандес. Направи впечатление, че делегацията на Испания се водеше от крал Фелипе Шести, като в нея влизаше и испанският вицепремиер и лидер на лявата партия „Подемос” Пабло Иглесиас. Венесуелският президент Николас Мадуро не пристигна лично, а изпрати външния министър Хорхе Ареаса. Не дойде и мексиканският ляв президент Андрес Мануел Лопес Обрадор. Но присъстваха десните лидери на Колумбия и Парагвай – Иван Дуке и Марио Абдо, с всеки от които Арсе също проведе протоколни срещи. Той прие и делегацията на САЩ за церемонията, която беше на скромно ниво – водеше се от подсекретаря по международните въпроси на финансовото министерство Брент Макинтош. В нея влизаха също помощник-подсекретарят за Западното полукълбо на Държавния департамент Кевин Майкъл О’Райли и директорът по въпросите на Западното полукълбо в Националния съвет за сигурност Джон Хогс.
Впрочем, официалните покани за инаугурацията бяха разпращани от досегашното правителство на Жанин Аниес, което беше поканило и самообявилия се за временен президент на Венесуела Хуан Гуайдо, търсейки така дипломатически скандал. Но Гуайдо не се появи. Самата Аниес демонстративно не се включи в церемониите, оттегляйки се в родния си край Бени.
На клетвата на Лучо Арсе нарочно не дойде и Ево Моралес. Обвиненията, повдигнати срещу бившия президент на Боливия по време на управлението на Жанин Аниес, бяха официално оттеглени още веднага след изборите, така че формално вече няма никакви пречки за завръщането му в родината. Но той предпочете да изгледа церемониите дистанционно, от изгнанието с в Аржентина, за да не засенчи с присъствието си авторитета на новия държавен глава. Моралес написа в Туитър: „Заедно с народа, нека пазим нашето правителство, нека пазим нашия процес на промяна, да работим за единството и да излезем от икономическата криза за доброто на бъдещите поколения.”
Голямото завръщане на Ево в родината ще започне днес, в понеделник, 9 ноември. Предвидено е той да прекоси пеша аржентинско-боливийската граница в района на граничния пункт Киака, придружаван от аржентинския президент Алберто Фернандес. Въпросният пункт е затворен заради пандемията, но ще отвори временно заради преминаването на Моралес, който на боливийска територия ще бъде очакван от масов митинг на свои привърженици и от кортеж от 800 коли. Така ще започне тридневно шествие на експрезидента из Боливия, докато в сряда, на 11 ноември, точно една година след принудителното му напускане на страната, той триумфално ще влезе и ще бъде посрещнат в Чиморе, в района на Кочабамба – точно мястото, от което му се наложи да отлети в емиграция преди 12 месеца. Така символично ще бъде затворена черната страница от историята на страната, която боливийците преживяха през последната година.
