В Боливия се разгаря битка „за” и „против” нов мандат на Ево Моралес

В един и същи ден феновете на президента индианец заляха с митинги страната, а противниците му обявиха обща стачка, която обаче остана спорадична. „Щом народът иска, ще се кандидатирам пак,” казва Моралес, който два пъти е избиран на висшия пост от 2006 г. насам. Основният закон не предполага трети опит, но конституционният съд допусна такава възможност с решение от края на м.г.

Ево Моралес продължава да е горещо обичан от индианското население в Боливия. Снимка: CubaSi
Ево Моралес продължава да е горещо обичан от индианското население в Боливия. Снимка: CubaSi

Поредният фронт между „лявата вълна” в Латинска Америка и надигналия се в последните години десен реванш минава през Боливия и предстоящите там догодина президентски избори. От това, дали те ще бъдат спечелени от достатъчно популярен и последователен привърженик на лявата тенденция, или от десен кандидат, ще зависи до голяма степен и съдбата на развивания на континента вече десетилетие и половина алтернативен обществен модел.

Настоящият държавен глава Ево Моралес, който е едно от най-ярките олицетворения на този модел и в регионален, и в международен мащаб, вече има два мандата зад гърба си и конституцията не предполага трети. Референдумът, проведен през 2016 г. по този въпрос, също не подкрепи варианта за трети пореден мандат. Впрочем, разликата в гласовете тогава бе само 2%, а гласуването се проведе в разгара на брутална медийна кампания, която чрез подставено лице обвини Ево в нередно фаворизиране на китайска фирма – нещо, което никога така и не бе доказано. Ето защо Моралес счита референдума за проведен с измама. И вижда в атаките срещу себе си не принципна мотивация, а офанзива на десницата, за да бъдат ликвидирани социалните постижения на боливийския народ, за да бъде превзет още един рубеж от „лявата вълна”.

В края на 2017 г. към конституционния съд на Боливия бе отправено запитване за тълкувание относно възможността за кандидатиране за трети мандат. И висшият съдебен орган заключи, че това е възможно. Така че Ево Моралес вече обяви готовността си да се състезава отново за управлението на Боливия в изборите през 2019 г. – нещо, срещу което опозицията веднага скочи и обяви кампания на протести.

На 21 февруари т.г. опозиционни организации се опитаха да проведат обща стачка, която обаче остана само спорадична. Според разгласени от властите официални данни е отбелязано следното участие в стачката по департаменти. В Ла Пас 1000 души са направили блокади в 25 точки. В Санта Крус 2000 души са блокирали 60 точки. В Кочабамба 1300 души са участвали в 24 блокади. В Чукисака и Оруро общо са стачкували 750 души. В Тахира 250 души са организирали 24 блокади, а в Потоси и Пандо не е имало протести.

Паралелно с тази опозиционна акция, в същия ден привържениците на Ево Моралес свикаха свои масови митинги в негова подкрепа във водещи градове на страната. Най-много хора се събраха на проявите в централния град на страната Ла Пас (административна столица се води малкият Сукре) и в Кочабамба – средище на проспериращата петролно-газова промишленост със стара слава на сребърните си рудници и на развитото селско стопанство.

Момент от митинга в подкрепа на Ево Моралес в Ла Пас. Снимка: Prensa Latina
Момент от митинга в подкрепа на Ево Моралес в Ла Пас. Снимка: Prensa Latina

Многохилядни митинги и на двете места настояха за Ево отново да се кандидатира за президент. Пламенни слова с такива послания държаха представители на социални и синдикални организации. Ето например какво каза от трибуната в Ла Пас Серхио Рамирес, ръководител на Федерацията на обединенията на съседите (Fejuve) в Ел Алто: „Целта на десницата е Моралес да не участва като кандидат през 2019-та – разбира се, та тя си няма свой кандидат. Но днес Боливия вече не е страна просяк, сега вече ние сме желани за чуждите инвеститори, виждаме как се е променила страната. Така че ето затова отново искаме като кандидат Ево Моралес.”

Самият действащ президент не участва в тези прояви, оставил е подкрепящите го движения и формации сами да покажат и докажат дали масите наистина желаят отново неговото държавно лидерство. Засега Ево се ограничава само с изявления, в които зове за единство пред лицето на откровената амбиция на десницата за реванш и за унищожение на постигнатото социално израстване на народа, особено на индианското население.

Ево има на какво да стъпи – факт е, че под негово ръководство Боливия забрави за прозвището си „просяк на златен трон” и употреби внушителните си природни ресурси (особено газовите находища, чийто добив се изнася изгодно към Аржентина и Бразилия) за рязко вдигане на държавните постъпления и съответно за осезаемо повишаване на жизненото равнище. Това е страната с най-стабилен и постоянен икономически растеж от 5% годишно в Южна Америка. Освен това тук се прилагат подобни на венесуелските програми за осигуряване с жилища, за бонуси в прехраната, за достъп до медицински грижи и образование – достижения, за които тази доскоро пословично бедна и нестабилна латиноамериканска страна в близкото минало не е смеела и да мечтае.

Така че повикът на Ево – „Щом народът иска, ще се кандидатирам отново” – не е просто лозунг, нито жажда за власт, както го представят десните, а сигнал за реалната обстановка в Боливия, където народът, дори най-„тъмните” му доскоро индиански общности, наистина е прогледнал и е придобил ново самочувствие на активен и решаващ фактор в обществените процеси.

Още един момент от митинга в подкрепа на Ево Моралес в Ла Пас. Снимка: Rsumen Latinoamericano
Още един момент от митинга в подкрепа на Ево Моралес в Ла Пас. Снимка: Rsumen Latinoamericano

Освен това Моралес внимателно наблюдава ставащото с приятелите му наоколо – с президентите от други латиноамерикански страни от „лявата вълна”. И е наясно, че идването на противоположната политическа тенденция на власт със сигурност ще се хвърли да мачка всичко, постигнато досега. Емблематичен е случаят с институционалния държавен преврат в Бразилия, за чиито обстоятелства и последствие „Барикада” нееднократно е писала.

Но Моралес има пред очите си и още един тъжен опит – на своя приятел и колега Рафаел Кореа, който бе президент на Еквадор до началото на миналата година. В края на 2016-та Кореа реши да се оттегли от активната политика след края на втория си президентски мандат. Сметна, че ще остави постигнатото в сигурни ръце, защото за кандидат от неговата коалиция PAIS (Patria Altiva i Soberana – „Суверенна и горда родина”) в изборите в началото на 2017-та беше издигнат бившият му вице Ленин Волтер Морено, отстоявал винаги досега социалноангажирана позиция и зарекъл се да продължи социалната Гражданска революция. Кореа твърдо застана зад президентската кандидатура на Морено, издигната от общата им коалиция. И Морено спечели изборите.

Кореа, който е женен за белгийка, замина със семейството си за родината на съпругата си, където е следвал на младини, с намерението да се отдаде на научна кариера. Той бе спокоен и убеден, че делото му е поето от сигурен съратник, който ще развива и задълбочава социалните промени в интерес на народа. Кореа дори заяви, че нарочно се оттегля по-далеч, за да даде възможност на Морено да изгради собствен авторитет в страната.

Рафаел Кореа (вляво) подкрепи избирането на Ленин Морено за президент на Еквадор и се оттегли, спокоен, че социалният модел ще продължи. Но поел властта, Морено се обърна на 180 градуса и форсира социални орязвания. Снимка: mercopress
Рафаел Кореа (вляво) подкрепи избирането на Ленин Морено за президент на Еквадор и се оттегли, спокоен, че социалният модел ще продължи. Но поел властта, Морено се обърна на 180 градуса и форсира социални орязвания. Снимка: mercopress

Реалната политика на Морено обаче много скоро показа, че той тръгва към ревизиране и ликвидиране на постиженията на Гражданската революция. Започна бързо орязване на социалните програми под предлог за необходими икономии. Прибегна до масови уволнения от държавната администрация на хора, свързани с коалицията PAIS, аргументирайки се с борба с корупцията. Със същия мотив отстрани и своя вицепрезидент Хорхе Глас, който също е бил вице и на Кореа.

Тези действия предизвикаха завръщането на Кореа в Еквадор и включването му отново в политическия живот в опит да издигне алтернатива на Морено. Очевидно притеснен, че Кореа може да се върне на власт при следващи избори, Морено проведе референдум за конституционни промени, забраняващи кандидатирането за нов мандат на лице, което е имало вече два мандата (досега основният закон го допускаше, ако е имало прекъсване в последователността). И успя да наложи тази промяна. Нещо повече – употреби всички властови механизми, за да попречи на Кореа да регистрира като нова политическа сила своята новосъздадена формация „Гражданска революция”. Разбира се, Кореа не смята да се предава и мобилизира привърженици, за да се противопостави на тази фактическа подмяна на народния вот, очевидно подаден за Морено със съвсем други очаквания. Но битката за възвръщане на позициите, от които е бил изтласкан, изобщо няма да е лесна.

Няма съмнение, че този нагледен еквадорски урок също е силен стимул за убедеността, с която Ево Моралес сега отново се насочва към президентския пост в Боливия. Още повече, че отдясно наистина няма кой да му противостои по популярност и влияние. Което не значи, че съпротивата няма да е ожесточена. Екшънът предстои.

Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди. За връзка във Фейсбук – тук.

Оставете коментар