С четири дни закъснение Еквадор най-после обяви резултатите от състоялите се там в неделя, 19 февруари, президентски избори. Защо беше забавянето ли? Ето защо.
По конституцията на страната за избран се смята кандидатът, който успее да събере 40% от гласовете, но също така постигне и поне 10% преднина от онзи, който е след него. Ако никой не изпълни тези две условия, се отива на втори тур.
Целта на управляващото ляво движение Alianza PAIS (Съюз „Страна” – думата „страна” е абревиатура от „Горда и суверенна родина”) бе издигнатият от нея досегашен вицепрезидент Ленин Морено да победи още на първия тур, за да не може дясната опозиция да се прегрупира и да се обедини зад онзи от своите фаворити, който се класира втори, и така да надделее при евентуален балотаж.
Интригата стана драматична, след като още в нощта след вота се разбра, че Ленин Морено със сигурност е с най-малко 10% преди класиралия се на второ място опозиционер Гийермо Ласо, но вероятно „на косъм” няма да стигне 40-те процента. Ето защо прецизното броене се оказа толкова съществено и се проточи толкова дълго.
През всичкото време, докато бяха най-после огласени официалните резултати, опозицията шумно негодуваше от забавянето, свикваше протестни митинги на привържениците си и нагнетяваше заедно със свои чуждестранни покровители атмосфера на подозрителност за предполагаеми „изборни измами”.
В крайна сметка изнесените чак в четвъртък резултати показаха, че Ленин Морено наистина съвсем за мъничко се разминава с победата – взима 39,35% от гласовете, тоест не му достигат 0,65%, за да бъде избран още сега. Иначе има над 11% преднина от получилия 28% от излезлия втори Гийермо Ласо. При това положение окончателният победител все пак ще трябва да се определи с балотаж, който ще се състои на 2 април.
Целокупната опозиция се впусна в шумни улични веселби, вдъхновена от простите сметки, че ако зад Ласо се съберат всички гласове, подадени и за останали по-назад опозиционни кандидати, на втория тур Морено ще бъде надвит. Нейната кауза беше именно да се стигне все пак до балотаж – и поне това наистина беше постигнато.
Континенталният сблъсък зависи от Ленин
Залогът е драматично висок, защото на практика битката за властта в Еквадор е и битка за съдбата на прословутата „лява вълна” в Латинска Америка. Десницата е в офанзива за реванш из целия континент. Тя вече успя да обърне курса в Аржентина, където на изборите в края на 2015 г. победи десният кандидат Маурисио Макри. В Бразилия бе разигран грозният спектакъл с отстраняването от властта на президентката Дилма Русеф по повече от спорни обвинения в административни нарушения – процес, който тя директно нарече държавен преврат. В резултат кормилото на управлението там бе поето от бившия вицепрезидент Мишел Темер и той рязко насочи страната надясно.
Успоредно с всичко това расте и конфронтацията във Венесуела, където опозицията също в края на 2015-та успя да спечели две трети от местата в парламента и оттогава не спира опитите си да отстрани президента Николас Мадуро от поста му.
Ето защо на целия този фон еквадорските избори се превръщат в проба дали левицата на континента още има сили да запази позициите си, или махалото вече неудържимо се е люшнало надясно.
Досегашният президент на Еквадор Рафаел Кореа, който е на власт от 2007 г. и е представител на „боливарската” тенденция (лансираната навремето от покойния венесуелски президент Уго Чавес инициатива ALBA – Боливарска алтернатива за Америка), вече няма право да се кандидатира за нов мандат. Затова в президентската надпревара се впусна Ленин Морено – вицепрезидент на страната до 2013 г., колоритна и харизматична личност с впечатляваща съдба, за която „Барикада” вече писа.
Пълното си име – Ленин Волтер Морено Гарсес, той дължи на родителите си учители, които били почитатели и на Ленин, и на Волтер. От 1998 г., когато е прострелян в гръбнака от бандит, опитващ се да открадне колата му, Ленин Морено е парализиран от кръста надолу и се придвижва в инвалидна количка. Духът му обаче не е сломен, а драмата го стимулира да разработи цяла система за лечение чрез смехотерапия.
Рафаел Кореа го кани за свой вице в предизборната кампания през 2006 г., която води до победата им. Като вицепрезидент Ленин Морено отговаря за социалната политика и подарява големи бонуси в тази сфера на еквадорците, включително и на хората с увреждания – постижения, заради които е номиниран за Нобелова награда за мир през 2012 г. В същата 2012-та отново заедно с Кореа се състезава за втори мандат – и пак печелят. Но през 2013-та Ленин Морено се оттегля от активната политика и става специален пратеник на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун по проблемитe на хората с увреждания. Завръщането му в политиката е в края на 2016-та, когато PAIS го издига за кандидат-президент, призован да продължи линията на Кореа и „боливарската” тенденция в развитието на Еквадор, а явно и на Латинска Америка.
Ще се върне ли Кореа?
Самият Рафаел Кореа, сигурен в победата на съратника си, беше обявил, че сега вече е негов ред да се отдръпне от политиката и да се отдаде на научните си занимания (той е доктор по икономика) в родината на жена си Белгия, където навремето е учил и специализирал. Но след като се разбра, че ще има втори тур на изборите, на който опозицията се заканва да вземе реванш, Кореа заяви пред чужди кореспонденти в столицата Кито: „Ако опозицията победи, ще се наложи да се върна, за да откликна на историческия момент”.
В същото време президентът не пропусна да демонстрира увереност, че няма да се стигне дотам и спечелената на 19 февруари от Ленин Морено преднина ще го изведе до победа на балотажа: „Щастливи сме, че сега спечелихме с над един милион гласа. А ако те (опозиционерите – б.р.) са щастливи, че са постигнали втори тур, ами хайде, ще ги победим и през април”. Според Кореа десницата, която се изправя срещу досегашния модел на развитие, е „пещерна, тотално отдадена на Севера” (САЩ – б.р.). Той нарече предстоящия сблъсък „Сталинградска битка”, в която „ще се наложи да се сражаваме с цялата световна десница” и в която „ще се излеят стотици милиони долари”, „но вече ни се е случвало да се сблъскваме с такъв тип сценарии и сме побеждавали”.
Кореа подчерта също, че „времената са трудни за прогресивните хора”, споделяйки, че личният му живот е бил ощетен „от всички тези нападки, заплахи” и че дължи на семейството си „няколко години мир и спокойствие”. Президентът отбеляза, че страната се нуждаела от по-малко поляризираща обществото личност и именно такъв е Ленин Морено. Но според него поляризацията ще се задълбочи, ако все пак победи опозицията.
Наблюдатели отбелязват, че независимо кой ще стане президент, управляващата сега PAIS ще запази абсолютното си мнозинство в парламента и ще има силата да блокира всяко решение на новия държавен глава, което сметне за погрешно. При победа на опозиционния кандидат това вещае сблъсък между различните видове власт и високо напрежение в страната, което наистина може да приключи с връщане на Кореа от Белгия до една година.
Банкер, журналистка и генерал ще стягат единен опозиционен фронт
Съперникът на Ленин Морено за балотажа – Гийермо Ласо, е родом от Гуаякил (най-големият град в страната, пристанище и индестриален център) и е представител на висшата социална прослойка на еквадорското общество. Допреди да се впусне в президентската надпревара бе изпълнителен директор на Банка „Гуаякил”. Твърдо консерватор е по убеждения, въпреки че сам се представя като либерал и привърженик на „всички добри идеи”. Горещ поклонник е на възгледите на бившия десен премиер на Испания Хосе Мария Аснар. Принадлежи на католическата организация със съмнителна слава „Опус Деи”. Противник е на абортите, но пък е привърженик на свободната търговия със САЩ и ЕС. Зарекъл се е, че ако стане президент, ще изгони от еквадорското посолство в Лондон основателя на „Уикилийкс” Джулиан Асандж.
Гийермо Ласо е убеден противник на ALBA, която подиграва като „империята на Третия свят”, и на курса на Рафаел Кореа. Именно за да му противостои, през 2012 г. основава своето Movimiento CREO (Движение „Вярвам”; CREO като дума означава „вярвам”, но като абревиатура се разшифрова така – „Създавайки възможности”).
Самият факт, че президентската надпревара сега отива на втори тур, вече се изживява в лагера на Ласо като сигурен път към победа. Целта на опозиционера сега е да привлече избирателите на останалите кандидат-президенти, представили се на първия тур, и с общите гласове да събере повече гласове от Ленин Морено на балотажа.
Засега подкрепата си за Ласо е декларирала само останалата трета с 16% Синтия Витери – тя му е „градска”, също е родом от Гуаякил. Амбициозната изрусена дама е дългогодишна депутатка в Националното събрание от Социал-християнската партия. Била е адвокатка и журналистка. Настървена критичка е на Рафаел Кореа, когото многократно е атакувала и с остри изблици в парламента, и с писма в медиите – дотолкова остри, че Кореа ѝ е отвръщал в Туитър, че от съдебна отговорност за тях я спасява само депутатския ѝ имунитет. Изявявала е открито и подкрепата си за лидери на венесуелската опизиция, дори е участвала в техни прояви във Венесуела.
Че Синтия определено диша в синхрон с Ласо, беше отдавна ясно. По-мъглива беше ситуацията около четвъртия в досегашното класиране – социалдемократа Франсиско Монкайо, по-известен като Пако Монкайо, който взе 6,7% от гласовете. Но той бързо проясни предпочитанията си – вече категорично обяви: „Никога няма да подкрепя Ленин Морено”. И отправи призив за „национален диалог” към Гийермо Ласо с цел „да се възстанови демокрацията, без връщане към миналото”. Монкайо е бивш военен, генерал, от 2000 до 2009 г. е бил и кмет на столицата Кито.
Любопитното е, че на сегашните избори зад него застана и крайнолявата формация Народно единство, наследничка на някогашното марксистко Народно-демократично действие (MPD). Народно единство отначало си имаше собствен кандидат, бивш депутат, който… също се казва Ленин – Ленин Уртадо.
Този Ленин е син на основателя на MPD Хайме Уртадо, който пък е бил първият чернокож депутат в еквадорския парламент. Дали защото са сметнали, че ще объркат избирателите с втори Ленин (освен Ленин Морено), дали по други причини, но в крайна сметка лидерите на Народно единство решиха да подкрепят Монкайо. А какво ще решат избирателите им за балотажа засега е загадка.
„Сталинградската битка” за Еквадор все още е с открит финал, но е сигурно, че по ожесточение ще гони оригинала.
„Етичният пакт” срещу офшорни политици получи „да” от еквадорците
Добре е да се припомни и още нещо важно от вота на еквадорците на 19 феруари, което неоправдано остана в сянка за световните медии. Гласуването в неделя всъщност беше 2 в 1 – избори за нов държавен глава едновременно с референдум за „Етичния пакт”. Това е краткото наименование на родилото се след прословутия Панама-гейт предложение на правителството на Рафаел Кореа да бъде забранено държавни и изборни постове да се заемат от лица със сметки в офшорки. И с 55% от гласовете това предложение беше одобрено. А опозицията зовеше да се гласува против. Може би това също е някакъв индикатор за разположението на силите в страната, където очевидно ще се решава съдбата на латиноамериканската левица.
