„Сталинградската битка” за Еквадор ще е и битка за лявата Латинска Америка

0,65% не стигнаха на „официалисткия” кандидат-президент Ленин Морено, за да победи още на първия тур в еквадорските избори за нов държавен глава. Отиването на втори тур дава големи шансове на дясната опозиция, която се кани да обедини сили зад класиралия се сега втори Гийермо Ласо и така да обърне курса и в тази досега левичарски управлявана страна – както вече стана в Аржентина и Бразилия

Сегашният президент Рафаел Кореа с вдигнат юмрук и широка усмивка нарече "победа" класирането на Ленин Морено (на преден план) начело в първия тур на изборите. Снимка: elpais.com
Сегашният президент Рафаел Кореа с вдигнат юмрук и широка усмивка нарече „победа“ класирането на Ленин Морено (на преден план) начело в първия тур на изборите. Снимка: elpais.com

С четири дни закъснение Еквадор най-после обяви резултатите от състоялите се там в неделя, 19 февруари, президентски избори. Защо беше забавянето ли? Ето защо.

По конституцията на страната за избран се смята кандидатът, който успее да събере 40% от гласовете, но също така постигне и поне 10% преднина от онзи, който е след него. Ако никой не изпълни тези две условия, се отива на втори тур.

Целта на управляващото ляво движение Alianza PAIS (Съюз „Страна” – думата „страна” е абревиатура от „Горда и суверенна родина”) бе издигнатият от нея досегашен вицепрезидент Ленин Морено да победи още на първия тур, за да не може дясната опозиция да се прегрупира и да се обедини зад онзи от своите фаворити, който се класира втори, и така да надделее при евентуален балотаж.

Интригата стана драматична, след като още в нощта след вота се разбра, че Ленин Морено със сигурност е с най-малко 10% преди класиралия се на второ място опозиционер Гийермо Ласо, но вероятно „на косъм” няма да стигне 40-те процента. Ето защо прецизното броене се оказа толкова съществено и се проточи толкова дълго.

През всичкото време, докато бяха най-после огласени официалните резултати, опозицията шумно негодуваше от забавянето, свикваше протестни митинги на привържениците си и нагнетяваше заедно със свои чуждестранни покровители атмосфера на подозрителност за предполагаеми „изборни измами”.

Докато резултатите се бавеха, привържениците на опозицията бяха нахъсвани по площадите от лидерите си, че властта готви изборни измами. Снимка: elpais.com
Докато резултатите се бавеха, привържениците на опозицията бяха нахъсвани по площадите от лидерите си, че властта готви изборни измами. Снимка: elpais.com

В крайна сметка изнесените чак в четвъртък резултати показаха, че Ленин Морено наистина съвсем за мъничко се разминава с победата – взима 39,35% от гласовете, тоест не му достигат 0,65%, за да бъде избран още сега. Иначе има над 11% преднина от получилия 28% от излезлия втори Гийермо Ласо. При това положение окончателният победител все пак ще трябва да се определи с балотаж, който ще се състои на 2 април.

Целокупната опозиция се впусна в шумни улични веселби, вдъхновена от простите сметки, че ако зад Ласо се съберат всички гласове, подадени и за останали по-назад опозиционни кандидати, на втория тур Морено ще бъде надвит. Нейната кауза беше именно да се стигне все пак до балотаж – и поне това наистина беше постигнато.

Континенталният сблъсък зависи от Ленин

Залогът е драматично висок, защото на практика битката за властта в Еквадор е и битка за съдбата на прословутата „лява вълна” в Латинска Америка. Десницата е в офанзива за реванш из целия континент. Тя вече успя да обърне курса в Аржентина, където на изборите в края на 2015 г. победи десният кандидат Маурисио Макри. В Бразилия бе разигран грозният спектакъл с отстраняването от властта на президентката Дилма Русеф по повече от спорни обвинения в административни нарушения – процес, който тя директно нарече държавен преврат. В резултат кормилото на управлението там бе поето от бившия вицепрезидент Мишел Темер и той рязко насочи страната надясно.

Успоредно с всичко това расте и конфронтацията във Венесуела, където опозицията също в края на 2015-та успя да спечели две трети от местата в парламента и оттогава не спира опитите си да отстрани президента Николас Мадуро от поста му.

Ето защо на целия този фон еквадорските избори се превръщат в проба дали левицата на континента още има сили да запази позициите си, или махалото вече неудържимо се е люшнало надясно.

Досегашният президент на Еквадор Рафаел Кореа, който е на власт от 2007 г. и е представител на „боливарската” тенденция (лансираната навремето от покойния венесуелски президент Уго Чавес инициатива ALBA – Боливарска алтернатива за Америка), вече няма право да се кандидатира за нов мандат. Затова в президентската надпревара се впусна Ленин Морено – вицепрезидент на страната до 2013 г., колоритна и харизматична личност с впечатляваща съдба, за която „Барикада” вече писа.

Пълното си име – Ленин Волтер Морено Гарсес, той дължи на родителите си учители, които били почитатели и на Ленин, и на Волтер. От 1998 г., когато е прострелян в гръбнака от бандит, опитващ се да открадне колата му, Ленин Морено е парализиран от кръста надолу и се придвижва в инвалидна количка. Духът му обаче не е сломен, а драмата го стимулира да разработи цяла система за лечение чрез смехотерапия.

Ленин Морено. Снимка: alchetron.com
Ленин Морено. Снимка: alchetron.com

Рафаел Кореа го кани за свой вице в предизборната кампания през 2006 г., която води до победата им. Като вицепрезидент Ленин Морено отговаря за социалната политика и подарява големи бонуси в тази сфера на еквадорците, включително и на хората с увреждания – постижения, заради които е номиниран за Нобелова награда за мир през 2012 г. В същата 2012-та отново заедно с Кореа се състезава за втори мандат – и пак печелят. Но през 2013-та Ленин Морено се оттегля от активната политика и става специален пратеник на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун по проблемитe на хората с увреждания. Завръщането му в политиката е в края на 2016-та, когато PAIS го издига за кандидат-президент, призован да продължи линията на Кореа и „боливарската” тенденция в развитието на Еквадор, а явно и на Латинска Америка.

Ще се върне ли Кореа?

Самият Рафаел Кореа, сигурен в победата на съратника си, беше обявил, че сега вече е негов ред да се отдръпне от политиката и да се отдаде на научните си занимания (той е доктор по икономика) в родината на жена си Белгия, където навремето е учил и специализирал. Но след като се разбра, че ще има втори тур на изборите, на който опозицията се заканва да вземе реванш, Кореа заяви пред чужди кореспонденти в столицата Кито: „Ако опозицията победи, ще се наложи да се върна, за да откликна на историческия момент”.

В същото време президентът не пропусна да демонстрира увереност, че няма да се стигне дотам и спечелената на 19 февруари от Ленин Морено преднина ще го изведе до победа на балотажа: „Щастливи сме, че сега спечелихме с над един милион гласа. А ако те (опозиционерите – б.р.) са щастливи, че са постигнали втори тур, ами хайде, ще ги победим и през април”. Според Кореа десницата, която се изправя срещу досегашния модел на развитие, е „пещерна, тотално отдадена на Севера” (САЩ – б.р.). Той нарече предстоящия сблъсък „Сталинградска битка”, в която „ще се наложи да се сражаваме с цялата световна десница” и в която „ще се излеят стотици милиони долари”, „но вече ни се е случвало да се сблъскваме с такъв тип сценарии и сме побеждавали”.

Кореа подчерта също, че „времената са трудни за прогресивните хора”, споделяйки, че личният му живот е бил ощетен „от всички тези нападки, заплахи” и че дължи на семейството си „няколко години мир и спокойствие”. Президентът отбеляза, че страната се нуждаела от по-малко поляризираща обществото личност и именно такъв е Ленин Морено. Но според него поляризацията ще се задълбочи, ако все пак победи опозицията.

Наблюдатели отбелязват, че независимо кой ще стане президент, управляващата сега PAIS ще запази абсолютното си мнозинство в парламента и ще има силата да блокира всяко решение на новия държавен глава, което сметне за погрешно. При победа на опозиционния кандидат това вещае сблъсък между различните видове власт и високо напрежение в страната, което наистина може да приключи с връщане на Кореа от Белгия до една година.

Банкер, журналистка и генерал ще стягат единен опозиционен фронт

Съперникът на Ленин Морено за балотажа – Гийермо Ласо, е родом от Гуаякил (най-големият град в страната, пристанище и индестриален център) и е представител на висшата социална прослойка на еквадорското общество. Допреди да се впусне в президентската надпревара бе изпълнителен директор на Банка „Гуаякил”. Твърдо консерватор е по убеждения, въпреки че сам се представя като либерал и привърженик на „всички добри идеи”. Горещ поклонник е на възгледите на бившия десен премиер на Испания Хосе Мария Аснар. Принадлежи на католическата организация със съмнителна слава „Опус Деи”. Противник е на абортите, но пък е привърженик на свободната търговия със САЩ и ЕС. Зарекъл се е, че ако стане президент, ще изгони от еквадорското посолство в Лондон основателя на „Уикилийкс” Джулиан Асандж.

Гийермо Ласо вече приема овации по улиците, убеден, че с общите гласове на опозицията ще победи на балотажа. Снимка: elpais.com
Гийермо Ласо вече приема овации по улиците, убеден, че с общите гласове на опозицията ще победи на балотажа. Снимка: elpais.com

Гийермо Ласо е убеден противник на ALBA, която подиграва като „империята на Третия свят”, и на курса на Рафаел Кореа. Именно за да му противостои, през 2012 г. основава своето Movimiento CREO (Движение „Вярвам”; CREO като дума означава „вярвам”, но като абревиатура се разшифрова така – „Създавайки възможности”).

Самият факт, че президентската надпревара сега отива на втори тур, вече се изживява в лагера на Ласо като сигурен път към победа. Целта на опозиционера сега е да привлече избирателите на останалите кандидат-президенти, представили се на първия тур, и с общите гласове да събере повече гласове от Ленин Морено на балотажа.

Засега подкрепата си за Ласо е декларирала само останалата трета с 16% Синтия Витери – тя му е „градска”, също е родом от Гуаякил. Амбициозната изрусена дама е дългогодишна депутатка в Националното събрание от Социал-християнската партия. Била е адвокатка и журналистка. Настървена критичка е на Рафаел Кореа, когото многократно е атакувала и с остри изблици в парламента, и с писма в медиите – дотолкова остри, че Кореа ѝ е отвръщал в Туитър, че от съдебна отговорност за тях я спасява само депутатския ѝ имунитет. Изявявала е открито и подкрепата си за лидери на венесуелската опизиция, дори е участвала в техни прояви във Венесуела.

Синтия Витери в атака по време на парламентарни дебати. Снимка: Уикипедия
Синтия Витери в атака по време на парламентарни дебати. Снимка: Уикипедия

Че Синтия определено диша в синхрон с Ласо, беше отдавна ясно. По-мъглива беше ситуацията около четвъртия в досегашното класиране – социалдемократа Франсиско Монкайо, по-известен като Пако Монкайо, който взе 6,7% от гласовете. Но той бързо проясни предпочитанията си – вече категорично обяви: „Никога няма да подкрепя Ленин Морено”. И отправи призив за „национален диалог” към Гийермо Ласо с цел „да се възстанови демокрацията, без връщане към миналото”. Монкайо е бивш военен, генерал, от 2000 до 2009 г. е бил и кмет на столицата Кито.

Пако Монкайо (в центъра) вече декларира, че няма да подкрепи Ленин Морено и призова Гийермо Ласо за "национален диалог". Снимка: elcomercio.com
Пако Монкайо (в центъра) вече декларира, че няма да подкрепи Ленин Морено и призова Гийермо Ласо за „национален диалог“. Снимка: elcomercio.com

Любопитното е, че на сегашните избори зад него застана и крайнолявата формация Народно единство, наследничка на някогашното марксистко Народно-демократично действие (MPD). Народно единство отначало си имаше собствен кандидат, бивш депутат, който… също се казва Ленин – Ленин Уртадо.

Ленин Уртадо от Народно единство. Снимка: larepublica.ec
Ленин Уртадо от Народно единство. Снимка: larepublica.ec

Този Ленин е син на основателя на MPD Хайме Уртадо, който пък е бил първият чернокож депутат в еквадорския парламент. Дали защото са сметнали, че ще объркат избирателите с втори Ленин (освен Ленин Морено), дали по други причини, но в крайна сметка лидерите на Народно единство решиха да подкрепят Монкайо. А какво ще решат избирателите им за балотажа засега е загадка.

„Сталинградската битка” за Еквадор все още е с открит финал, но е сигурно, че по ожесточение ще гони оригинала.

„Етичният пакт” срещу офшорни политици получи „да” от еквадорците

Добре е да се припомни и още нещо важно от вота на еквадорците на 19 феруари, което неоправдано остана в сянка за световните медии. Гласуването в неделя всъщност беше 2 в 1 – избори за нов държавен глава едновременно с референдум за „Етичния пакт”. Това е краткото наименование на родилото се след прословутия Панама-гейт предложение на правителството на Рафаел Кореа да бъде забранено държавни и изборни постове да се заемат от лица със сметки в офшорки. И с 55% от гласовете това предложение беше одобрено. А опозицията зовеше да се гласува против. Може би това също е някакъв индикатор за разположението на силите в страната, където очевидно ще се решава съдбата на латиноамериканската левица.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар