Защо Еквадор пак пламна?

Градусите на политическото напрежение отново нажежиха Еквадор, където не само не са решени, но стават и все по-тежки проблемите, вече довели до социален взрив и бурни протести още през октомври 2019 г. Както и тогава, така и днес, главната обществена сила, катализирала сблъсъка с властта, е влиятелната Конфедерация на еквадорските коренни народи (CONAIE), обявила безсрочна обща стачка на 13 юни т. г. Причината, както и преди три години, е възмущението от неолибералната правителствена политика, стоварваща цената на икономическите несгоди върху силно обеднелите трудещи се класи и необосновано повишаваща цените на горивата, макар страната да е петролопроизводителка.

Този път обаче не само президентът на Еквадор и лидерът на CONAIE са други, но и обстановката. Много наблюдатели отбелязват, че ако през 2019-та основната конфронтация се разигра в столицата Кито, където се концентрираха и протестните прояви на CONAIE, и репресиите, а после бе постигнат и половинчат компромис между тогавашното управление и демонстрантите, то сега от протести и полицейско насилие е обхваната и внушителна част от страната. Стачката на Конфедерацията на коренните народи е подкрепена и от синдикатите, като блокираната поради тази причина петролна индустрия – ключов източник на бюджетните приходи – е пред колапс. Междувременно в парламента е задвижена и процедура по искането на водеща опозиционна партия за отстраняване на настоящия държавен глава от власт.

Нека напомним – през 2019-та детонатор на конфликта стана сключеното от тогавашния президент Ленин Морено споразумение с МВФ за „оздравителна програма”, която оряза съществували от десетилетия бонуси в цените на горивата за селскостопански производители (каквито са много от членовете на CONAIE) и ги ощети с още поредица от други неолиберални мерки – най-вече поскъпване на базови стоки, вдигне на такси и данъци, „либерализиране” на трудовите договори.

Срещу бурните тогавашни протести, които дори накараха уплашения Ленин Морено да избяга с правителството си от столицата Кито в пристанищния град Гуаякил, бяха хвърлени армията и полицията. 11 демонстранти бяха убити, а над 1300 – ранени, като 11 загубиха по едно око от полицейските сачми.

Морено в крайна сметка успя да убеди тогавашните лидери на CONAIE да започнат преговори с него, като им обеща да замрази мерките на МВФ – но това бе само временно, докато отшуми конфронтацията, а после нещата продължиха по старому.

Морено също така спекулира тогава, че CONAIE е използвана като инструмент срещу него от политическия му враг – бившия президент и представител на т. нар. „боливарска тенденция” в латиноамериканската левица Рафаел Кореа. Морено беше вице при управлението на Кореа (2007-2017 г.) , който го лансира като кандидат за президентските избори през 2017-та с убеждението, че ще продължи дотогавашната политика. Но щом пое властта, Морено се обърна на 180 градуса. Зае се не само да разгражда социалния държавен модел, а и да преследва Кореа (който от 2017-та живее със семейството си в родината на жена си Белгия) и съратниците му от предишното управление със съдебни дела за хипотетична корупция. Смени и геополитическия курс, превръщайки се в адепт на САЩ и неолиберализма.

Твърденията на Морено пред лидерите на CONAIE, че ги употребяват за целите на „кореизма”, предизвикаха сред тях смут, защото тази организация е влизала  в конфликти и с Кореа по време на управлението му и политически се разграничава категорично от него. Така че манипулирането с тази чувствителна тема игра през 2019-та в полза на Морено и поне временно свали напрежението в страната.

Но след като никой от породилите онова избухване проблеми така и не беше решен, а дори се добавиха и нови, допълнително отежнени и от ковид-кризата, беше неизбежно Еквадор да пламне отново. Което и виждаме сега.

Нека маркираме настъпилите междувременно развития и новите моменти. Преди всичко страната премина в началото на 2021 г. през президентски избори, които бяха спечелени от десния кандидат, банкера Гийермо Ласо – настоящия президент. Негов съперник на балотажа беше Андрес Араус, кандидат на лявото обединение UNES („Съюз за надежда”), представляващо „кореизма”. Араус загуби. „На косъм” с балотажа се размина друг интересен кандидат – Яку Перес, излъчен от партията „Пачакутик”, смятана за политическото крило на CONAIE. Яку Перес се обяви тогава за еднакво отхвърлящ и неолиберализма на Ласо, и „кореизма” на Араус – но отпадна от втория тур. CONAIE и представяните от нея общности на коренните народи се почувстваха при онзи вот за пореден път изиграни от традиционната политическа класа.

Гийермо Ласо пое властта на 24 май м. г. Броени дни по-късно, още на 5 юни с г., влизащото в CONAIE Движение на селяните и коренните народи от Котопаси (еквадорска провинция), известно със съкращението MICC и оглавявано от Леонидас Иса, един активните лидери на протестите през 2019 г., проведе първото си шествие вече при властта на новия президент, отправяйки към него конкретни искания за действия за облекчаване на положението на трудещите се. Настояваше се да се отменят указите на предишното управление за поскъпване на горивата, да се обяви едногодишен мораториум върху банковите кредити на земеделските производители и дребните стопани, да се определят справедливи изкупни цени за селскостопанската продукция, да се осигури достъп до образование в селските сектори на страната на всички нива, да се прекрати незабавно добива на нефт в териториите на коренните общности и др.

Президентът Ласо не откликна на тези искания. Междувременно обаче на състоялия се в края на юни м. г. конгрес на CONAIE за председател вече на цялата Конфедерация беше избран същият този Леонидас Иса, формулирал въпросните искания. И те съответно се превърнаха в официален документ на CONAIE с 10 точки, който бе връчен на Ласо през август м. г.

Ето кои са тези 10 точки, заради чието неизпълнение пламна и сегашната обща и безсрочна стачка на CONAIE – безкомпромисният Иса е категоричен, че стачката няма да спре, докато всичките точки не станат реалност:

1. Сваляне и отказ от ново поскъпване на цените на горивата. Замразяване на цената на дизела на 1,50 долара, а за екобензина – на 2,10 долара.
2. Икономическа закрила за над четири милиона семейства, като се въведе най-малко едногодишен мораториум и се предоговорят банковите им дългове като бъдат намалени лихвите във финансовата система (в държавни, частни и кооперативни банки).
3. Въвеждане на справедливи изкупни цени за селскостопанската продукция.
4. Гарантиране на правото на труд и трудовите права.
5. Мораториум върху разширяването на границите за добив на нефт и други изкопаеми; одит и цялостна репарация за социално-екологичните въздействия.
6. Зачитане на фиксираните 21 права на селските колективи и колективите на коренните народи.
7. Спиране на приватизацията на стратегически сектори, които са национално богатство на еквадорците.
8. Установяване на контрол върху цените и върху пазарните спекулации със стоки от първа необходимост.
9. Приоритет за здравеопазването и образованието. Отпускане на извънреден бюджет заради недостига в болниците на лекарства и персонал. Гарантиране на достъпа на младежите до висше образование и подобряване на инфраструктурата в училищата, колежите и университетите.
10. Сигурност, защита и генериране на ефективни публични политики за спиране на вълната от насилие, от която страда Еквадор.

След дългото разсейване на президента Ласо по тези искания, най-после в началото на октомври 2021 г. се провежда първа среща за диалог по тях между правителството и представители на CONAIE, но разговорите приключват без никакво споразумение. На 10 ноември м. г. следва втора подобна среща, на която уж се постига някакво сближаване по част от точките, но пак няма споразумение. В резултат в края на ноември CONAIE под ръководството на Иса (който, между другото, е голям почитател на идеите на перуанския марксист Хуан Карлос Мариатеги) решава да прекъсне диалога с властта, след като той недава резултат.

Започва да расте напрежението, персонализирано вече между Иса и Ласо. През декември президентът клейми публично лидера на CONAIE като „анарахист” и „терорист”, който искал да всее хаос в страната и такива като него трябвало „да изгният в затвора”. Иса не остава длъжен обвинява Ласо, че има „фашистко поведение” и това „само демонстрира неспособността за решаване на проблемите на еквадорците”.

През януари т. г. Ласо вдига градуса на нападките, като заявява, че Иса залагал на насилието, искал да свали правителството, бил „враг на демокрацията” и затова щял да срещне отпор с цялата твърдост на закона. Отговорът на Иса не закъснява – той пък бодва Ласо, наричайки го „беглец от данъци” заради появата на името му в нашумялото международно журналистическо разследване, известно като „Досетата Пандора”.

Това е атмосферата, в която се стига до решението на CONAIE на 13 юни да обяви безсрочна обща стачка в отговор на нежеланието на властта да се отзове на издигнатите още преди година 10 искания. Стачката започва с блокади на пътища и предприятия и с протестни шествия, а президентът хвърля полицията да действа силово срещу демонстрантите, което води и до човешки жертви – петима са загиналите досега, и до вече стотици ранени.

Още на втория ден от стачката Ласо разпорежда и ареста на Иса, за което всъщност липсва юридическо основание. Лидерът на CONAIE е задържан за 24 часа, а после е освободен със съдебно решение. Макар и кратък, арестът му долива масло в огъня на възмущението срещу арогантния президент банкер – и бунтът пламва с още по-голяма сила. А пък държавния глава въвежда извънредно положение в шест провинции, включително и в столицата, като репресиите се ожесточават.

Ласо през цялото време твърди, че е отворен за диалог, но няма да позволи да му се извиват ръцете с блокади и стачки, които подкопавали държавата според него. На дело той не прави нищо за действително конструктивен и ефективен диалог, а напротив, подклажда напрежението като се опитва да манипулира и противопоставя различните сектори на трудовите класи в страната. Голямо възмущение буди обявеното му намерение да ореже заплатите на държавните служители, та да се намерили средства за удовлетворяване на част от исканията на CONAIE. Ласо очевидно се надява така да настрои синдикатите срещу CONAIE, но постига точно обратното – синдикатите застават на страната на CONAIE и също се присъединяват към стачката.

Най-широки слоеве от населението в страната са гневни от политиката на Ласо и смятат исканията на CONAIE за напълно обосновани. Натрупано е силно недоволство от антисоциалните действия на властите, отекнали особено болезнено по време на епидемията от Ковид-19, която оголва тежкото положение в националното здравеопазване. А особено възмущение буди упорството на Ласо в отказа му да свали цените на горивата – и то при положение, че Еквадор е страна петролопроизводителка. И при сегашния скок на международните цени на нефта в държавния бюджет и сметките на добивните компании влизат огромни допълнителни приходи. Но народът е задушаван от непосилни разходи за оставащите крайно скъпи за него горива.

Ласо и министрите му на финансите и икономиката уверяват, че откликването на исканията на CONAIE ще срине икономическите баланси на страната. Само че с напредването на дните на стачката вече става ясно, че и самата тя също предизвиква пагубни икономически последствия. Заради блокирането на петролодобивните предприятия тази индустрия е пред колапс и целият еквадорски добив на нефт може да спре всеки момент.

Междувременно в парламента в Кито беше внесено искане на депутатите от опозиционното „кореистко” обединение UNES за отстраняване на президента от поста му поради неговата неспособност да се справи с кризата и репресивните му мерки, които само я задълбочават. Проблематично е дали това искане ще събере достатъчно брой депутатски гласове – необходими са 92 от общо 137 депутати, а UNES имат само 47. Но самият факт, че в законодателния орган се дискутира този въпрос в толкова невралгичен момент е показателен за изолацията, в която се е поставил Ласо.

Той не пропусна да разиграе същата карта, която преди три години използва и Морено – също обяви, че е жертва на заговор на „кореистите”, които използвали CONAIE, за да му спретнат преврат. Но повторението на тази легенда само го злепоставя още повече.

Притиснат от наистина широкото обществено отхвърляне, Ласо в последните дни уж демонстрира някаква отстъпчивост – например, отмени извънредното положение в шестте провинции, а на 26 юни обяви и че ще свали цената на галон бензин с 10 цента. Толкова нищожно сваляне обаче прозвуча като подигравка. И Леонидас Иса обави след поредната асамблея на CONAIE, проведена в Дома на културите в Кито (там традиционно се събира Конфедерацията), че стачката няма да бъде прекратена, докато не бъдат изпълнени всичките 10 искания, заради които е започнала. Също така посочи, че това символично 10-центово поевтиняване на бензина изобщо не може да се приеме като реално сваляне на цената.

„Тази мярка е недостатъчна и безсърдечна, защото нехае за бедността, с която се сблъскват милиони семейства,” заявява CONAIE в свое становище по въпроса. В него се посочва още, че мобилизацията със стачката „дава своите плодове” – постигната е готовност на властите да правят отстъпки по 5 от 10-те точки с исканията на стачкуващите.  Отбелязва се също, че „правителството винаги е държало в ръцете си възможността да откликне на 10 точки от исканията, но то няма политическа воля да води диалог и да търси решения”.

Участниците в стачката уверяват, че ще продължат да проявяват солидарност с нуждите на народа и ще пропускат през блокадите си медикаменти и стоки от първа необходимост.

Следобеда на 27 юни из Кито премина масово шествие на протестиращи, които скандираха: „Става дума за 10 точки с искания, а не са 10 цента“.

Докато вървеше шествието, ръководството на CONAIE оповести, че е приело да се срещне в базилика в историческия център на еквадорската столица с представители на петте власти в страната – изпълнителната, законодателната, съдебната, изборната и гражданската (така са записани по конституция). Пояснява се, че решението е взето с участието и на още две организации, участващи в стачката – FEINE (Съвет на евангелистките коренни народи и организации в Еквадор) и FENOCIN (Национална конфедерация на организациите на селяните, коренните народи и чернокожите).

Проведената среща продължи два часа и фактически постави началото на преговори между властта и протестиращите. Постигната бе договореност за отмяната на един от двата указа на Ласо, издадени миналата година и касаещи разширяването на зоните за добив на петрол, но по втория указ споразумение не се получи.

Предвидено бе преговорите да продължат и днес, 28 юни. Но представителите на правителството не се явиха на тях, след като се разбра, че предишната нощ в местността Шушуфинди в провинция Сукумбиос в еквдорска Амазония е имало сблъсък между военни, съпровождащи конвой с гориво, и стачници, установили пътна блокада в района. При инцидента е загинал един сержант, а други 12 военнослужещи са ранени, някои от тях тежко.

Президентът Гийермо Ласо направи гневно телевизионно обръщение по повод тези събития и ги използва като предлог, за да обяви, че прекъсва диалога и няма да преговаря с „онези, които държат като заложник Еквадор“ и прилагат насилие. Той отправи и персонални нападки срещу водача на CONAIE Леонидас Иса, обвинявайки го, че само използва организациите на коренните народи, за да преследва свои лични политически интереси. Според версията на Ласо за конкретния инцидент в Амазония военните от конвоя са били нападнати с оръжие от стачниците. От CONAIE обаче обявиха нещо различно – че хората от пътната блокада, сред които също има ранени, изобщо не са имали оръжие, а онези, които са атакували и стреляли, са били военните, решили да минат насилствено през блокадата. Лидерът на Конфедерацията Леонидас Иса каза: „Представят пред света нещата така, сякаш демонстрантите са нападнали. Моля ви, не можем да живеем с тази политика на лъжи“. Той настоя независима комисия да извърши обективно и прецизно разследване на случилото се.

По-късно бе разгласено и официалното становище на CONAIE за спирането на преговорите от страна на Ласо. В него е посочено: „Правителството прекъсна диалога, потвърждавайки своя авторитаризъм, липса на добра воля и некомпетентност. Ще държим отговорен Гийермо Ласо за последствията от неговата конфронтационна политика. Изискваме уважение към нашия лидер. Ласо къса диалога не с Иса, той къса с народа“.