В категории:Латинска Америка / Свят

„Еквадорски Райхстаг” обърна кризата в Кито

Кой победи – въстаналите индианци или президентът Ленин Морено с МВФ? Как се стигна до бързия компромис помежду им и каква роля изигра подпалването на Сметната палата в разбунената столица край екватора?

Сметната палата в Кито беше подпалена на 12 октомври, когато тя се оказа без охрана и в нея нахлуха неизвестни вандали. Снимка: EFE

След 4-часови преговори, приключили късно вечерта на 13 октомври в еквадорската столица Кито, президентът Ленин Морено и представители на Конфедерацията на местните народи в Еквадор (CONAIE) постигнаха компромис. Отменя се президентският указ 883, с който на 2 октомври Морено въведе серия от съгласувани с МВФ икономически мерки, водещи до рязко поскъпване на горивата и предизвикали масови протести. Сформира се комисия, която да изработи нов документ, по-добре балансиращ социалното разпределение на тежестта от мерките. CONAIE спира протестите и пътните блокади.

Преговорите бяха осъществени с посредничеството на Еквадорската епископска конференция и на представителството на ООН в страната.

След оповестяването на споразумението по улиците на Кито излязоха да празнуват и да танцуват много от индианците, дошли в столицата за продължилите 11 дни бурни протести, които бяха съпроводени с брутални репресии от властите, довели до 7 човешки жертви, 1340 ранени и 1152 арестувани.

Ленин Морено също изрази радостта си от резултата на преговорите с CONAIE, оповестявайки в Туитър: „Едно решение в полза на мира и на страната: правителството ще замени указ 883 с нов, който ще съдържа механизми за насочване на ресурсите към най-нуждаещите се. Мирът е възвърнат и е спрян кореисткият преврат и ненаказуемостта!”

Тоест мерките на МВФ не се отменят, а само ще се пренаредят по-приемливо за CONAIE. Същевременно с това Морено легитимира своята непрестанно повтаряна през последните турбулентни дни фикс-идея за „кореистки преврат”. Така президентът интерпретира масовите протести, виждайки зад тях заговор за смяна на властта в страната, осъществяван според него от бившия държавен глава Рафаел Кореа с подкрепата на съмишленика му, венесуелския лидер Николас Мадуро.

Очевидно с тези обобщения на Морено са се съгласили и водачите на CONAIE. При такъв пропаганден резултат президентът очевидно има доста по-сериозен повод от индианците да празнува постигнатото на преговорите. Хем драконовските мерки не се отменят, а само им се слага по-приятна козметика. Хем изложилият се с внедряването им държавен глава не само остава на власт, но и изгрява като омиротворител. Хем официално прехвърля вината за всичко случило се на любимите си врагове.

Преговорите между президента Ленин Морено и CONAIE започнаха с изпълнение на националния химн. Снимка: Туитър

А само два дни по-рано – на 11 октомври, нещата изглеждаха съвсем различно. Радикализираната от варварските действия на полицията и армията срещу протестиращите CONAIE изобщо отказваше да преговаря и поставяше като предварително условие за какъвто и да е диалог не само отмяната на указ 883, а и пълен отказ от мерките на МВФ, както и въобще прогонване на Фонда от Еквадор. Какво се случи междувременно, та настъпи такъв рязък и бърз обрат?

Решаващото бе пламването на Сметната палата в Кито на 12 октомври преди обяд. С оглед обстоятелствата и ефекта, събитието може символично да се оприличи на един „еквадорски Райхстаг”. Както навремето нацистите са употребили подпалването на законодателния орган в Берлин, за да набедят комунистите и да го превърнат в повод за разправа с тях и с демокрацията изобщо, така и сега пламъците в Сметната палата в еквадорската столица станаха много удобен за президента Ленин Морено мотив да сатанизира своите врагове и да обърне предизвиканата от действията му криза в страната в своя полза.

На 12 октомври преди обяд група от около 30 незнайни лица, много от тях маскирани и представени от властите като участници в протестите, нахлуват в сградата на Сметната палата, намираща се в зоната на официалните институции в столицата, където се концентрират основните демонстрации. Излезли в социалните мрежи и медиите видеоклипове показват как нападатели изнасят от сградата столове на колелца и кашони, а скоро след това от палатата започва да излизат пушеци – очевидно от пламнал вътре пожар. Пожарните успяват да потушат огъня едва след няколко часа.

Демонстрант сочи пушеците около Сметната палата в Кито. Снимка: extra.ec

Според последвали съобщения на министърката на вътрешните работи Мария Паула Ромо и на шефа на Сметната палата Пабло Сели разграбванията и палежите са били осъществени на четвърти, пети и шести етаж на сградата. Там се съхранява документацията за одити на разходите на публични средства, включително и такива, които са в основата на обвинения за злоупотреби в многобройните съдебни дела срещу бившия президент Рафаел Кореа и други висши служители на неговата администрация. Сели твърди, че основната част от материалите, ползвани за съдебните дела, са съхранени, но тепърва ще се установява какви са щетите, нанесени при пожара и при потушаването му с водни струи.

Еднозначното тълкувание на властите бе, че атаката на сградата е дело на „кореисти”, вмъкнали се сред протестиращите от CONAIE, и че зад нея пряко стои експрезидентът, целящ да унищожи уличаващи го документи. Пред лидерите от CONAIE случаят бе размахан като доказателство, че „кореистите” използват протестите на Конфедерацията за постигане на собствените си цели.

Общ изглед към обвитата в пушеци Сметна палата и огньовете на демонстрантите наоколо. Снимка: El Universo

Трябва да се има предвид, че основаната още през 1986 г. CONAIE е автономна и затворена за външни влияния система. Тя винаги много решително отстоява интересите на индианските общности срещу всяка власт и има пряк принос за свалянето на трима посегнали на тези интереси президенти – Абдала Букарам през 1997 г., Хамил Мауад през 2000 г. и Лусио Гутиерес през 2005 г. CONAIE е влизала в остри конфронтации и с Рафаел Кореа по време на двата му мандата между 2007 и 2017 г., когато той се опитва да прокарва енергийни проекти на индиански земи, но среща решителен отпор и нищо не постига. Така че водачите на индианската Конфедерация са много чувствителни на тема „кореизъм”. И по време на 11-дневните протести нееднократно гневно отхвърляха твърденията на Морено, че са влезли в схема на Кореа за извършване на държавен преврат. Непрестанно наблягаха, че протестът им не е политически и че в редиците им няма агенти на бившия държавен глава.

Подпалването на Сметната палата обаче, както и твърденията на властите, че пожарът е целял да унищожи документи срещу Кореа, очевидно пречупиха твърдостта на водачите на CONAIE и те много бързо обърнаха своя курс, дотогава устремно напредващ към сваляне на Морено от власт. Пламъците в палатата явно ги убедиха, че действащият президент е прав да вижда сянката на Кореа в разиграващите се събития.

Добре е да се припомни също, че предишния ден – на 11 октомври, Морено рязко смени тона в обръщенията си към протестиращите. По-рано, докато от страх пред протестите беше избягал с администрацията си във втория по големина град – Гуаякил, Морено се появяваше във видеообръщенията си с намръщено лице, в строг костюм с вратовръзка, заобиколен от силовите си министри и от генерали, заканвайки се с разправа срещу „превратаджиите”, като слагаше под този общ знаменател всички демонстранти.

При обръщението си от Гуаякил навръх националната стачка на 9 октомври Ленин Морено (в центъра) се появи заобиколен от генерали и силоваци. Снимка: Secretaria General de Comunicacion

Но на 11 октомври той се представи в нов образ – сам на фона на националния флаг, в небесносиня риза с разкопчана яка, обръщайки се към „братята” индианци с призив да се освободят от проникнали в редиците им насилници и с покана да дойдат и да преговарят за мир в страната лично с него, като артистично протегна ръка напред.

А ето го и диалогичното лице на Ленин Морено два дни по-късно – на 11 октомври. Снимка: Ultimas Noticias

Вярно, буквално минути след този телевизионен сюжет на Морено охраняващата сградата на Националното събрание армия и полиция внезапно и без никаква причина тръгна да мачка, да бие и да сипе сълзотворен газ срещу мирните демонстранти, от часове заобикалящи парламента. Атаката продължи и към парка „Ел Арболито” по съседство, използван като импровизиран лагер от многобройни индиански семейства, дошли в Кито за протестите по призива на CONAIE.

Сградата на Няционалното събрание и демонстрантите, насядали край нея, минути преди полицията и армията да се нахвърлят срещу тях. Снимка: Туитър

Това беше един от най-бруталните епизоди в репресиите от последните дни, предизвикал поредна гневна декларация на CONAIE и остри реакции от международни правозащитни организации. Индианската конфедерация отсече, че никакви преговори няма да има, докато не спрат репресиите, не се отменят мерките на МВФ и не се скъсат отношенията с Фонда.

Полицаи и военни хвърлят сълзотворен газ и тръгват да атакуват демонстрантите от стълбите пред Националното събрание. Снимка: Туитър

На следващата сутрин обаче дойде палежът на Сметната палата с тълкуванията на властите – и всичко се преобърна за броени часове. Впрочем, освен пожар в палатата, в същия ден – на 12 октомври, имаше и нападения с подпалвания срещу вестник „Ел Комерсио” и телевизия „Телеамасонас”. В тях властите също съзряха действия на „кореистите”, а като „доказателство” представиха плакат, който Рафаел Кореа публикувал в своя Туитър – журналистически микрофон с формата на граната и надпис: „Да лъжеш също е насилие”.

„да лъжеш също е насилие“, пише на плаката, публикуван от Рафаел Кореа в неговия Туитър.

Плакатът кореспондира с многобройни обвинения от последните дни, отправяни включително от лидерите на CONAIE, че големите медии в Еквадор отразяват събитията изкривено и не дават гледната точка на протестиращите. Несъмнено Кореа е бил мотивиран да пусне плаката и заради безкритичното повтаряне в медиите на обвиненията на Морено срещу него, че подклажда опит за преврат – нещо, което Кореа многократно отрече. В тълкуванията на властите в Кито и обслужващите ги медии публикацията на плаката превръща бившия президент в „съучастник” на нападенията срещу „Ел Комерсио” и „Телеамасонас”.

Непосредствено след трите атаки – над Сметната палата, вестника и телевизията, ръководството на CONAIE, което предишния ден отхвърляше диалога, докато не се изпълнят поставените условия, излезе с комюнике, че приема преки преговори с президента Морено, за да бъде спряно кръвопролитието. Срещата с държавния глава вече е насрочена за следващия ден – 13 октомври, неделя.

Стъписването от обрата беше голямо, защото в онзи момент публиката още нямаше подробности за трите нападения и тълкуванията им. Преди да се разберат взаимовръзките, се появи кметът на Кито Хорхе Юнда, който обяви, че „пред лицето на тежката ситуация в страната съществува готовност на президента Ленин Морено да се анализира указ 883 и да се води диалог за прекратяване на националната стачка”.

Обтекаемият израз „готовност да се анализира указ 883” ясно показа, че Морено вероятно се е вслушал в съветите на наелата се с посредничество Еквадорска епископска конференеция, която вече дни наред предлагаше „временна отмяна” на мерките на МВФ, докато се успокои обстановката.

Преди обаче още да се осъзнае какво точно означава това, към 14.20 ч. същия ден, на 12 октомври, по телевизията се появи самият Ленин Морено, отново с много суров израз и с по един силовак от двете си страни, за да обяви, че за да се възстанови обществения ред, от 15 ч. се въвежда комендантски час и пълен военен контрол в Кито.

Той съобщи за нападенията над Сметната палата, „Телеамасонас” и „Ел Комесрио”, обвинявайки за това отново любимите си „тъмни сили, свързани с организираната политическа престъпност и ръководени от Мадуро и Кореа в съучастничество с наркотероризма”.

Атаката по телевизия „Телеамасонас“. Снимка: index.ec

Морено потвърди, че на следващия ден – 13 октомври, ще се състои негова среща с лидерите на CONAIE, за да се поведе диалог за преразглеждане на указ 883 и за спиране на протестите. Разбра се, че изобщо няма да става дума за пълна отмяна на мерките на МВФ, а че основната тежест от тях ще се прехвърли върху по-заможните слоеве от населението, като частните предприемачи ще бъдат задължени да компенсират служителите си с бон от по 20 долара месечно заради поскъпването на горивата.

След телевизионното обръщение на Морено по улиците на Кито последваха още репресии спрямо неуспелите да се приберат на закрито до 15 ч. десетки хиляди демонстранти из столичния център.

А малко по-късно CONAIE излезе с изрично комюнике, че организацията през целия ден е провеждала асамблея на своите дошли в Кито общности в Дома на културата и никой неин представител не е участвал в атаките над Сметната палата, „Телеамасонас” и „Ел Комерсио”. Това беше още едно указание за ключовия характер на тези събития в настъпилия обрат.

Вечерта стана ясно, че за подпалването на палатата са арестувани 34 души, като сред тях има жени и непълнолетни лица. Медиите многократно въртяха твърденията на президента Морено и на вътрешната министърка Ромо, че зад нападението стои Кореа, който искал така да прикрие престъпленията си. В стремежа си да бъде по-убедителна Ромо напомни, че извършеното на 12 октомври е вече второ покушение над палатата. Първият опит тя да бъде атакувана станал още на 8 октомври призори, но тогава бил отблъснат.

Част от арестуваните за нападението и подпалването на Сметната палата в Кито. Снимка: Туитър

Сред „обективните” официални еквадорски медии не се намери нито една, която да зададе точно тук някои простички въпроси. Щом Сметната палата вече е била атакувана веднъж, защо още тогава не е била подсилена охраната ѝ, което би предотвратило нахлуването и палежа на 12 октомври? Как така наводнилите центъра на Кито и особено пространствата около официалните институции полицаи и военни са липсвали край намиращата се в същата зона палата точно в момента на нападението?

Тепърва още много въпроси ще изплуват около драматичните дни, потопили Еквадор в насилие и хаос, и около внезапната, но едва ли окончателна развръзка на кризата. Захлупването на един врящ котел с частична договорка с лидерите на CONAIE не е никакво решение на същината на конфликта, който тежко рани не само индианските общности, а и цялото еквадорско общество.

Впрочем, без отговор засега виси категоричното искане на CONAIE, поставено на срещата с президента Морено – от постовете им да бъдат освободени вътрешната министърка Мария Паула Ромо и военният министър Освалдо Харин заради разпоредените от тях брутални репресии срещу протестиращите. Самият Морено след края на срещата показа съвсем друго отношение по въпроса – изрази специална благодарност на полицията и армията за това, колко добре се били справили с нарушенията на обществения ред…

Един от над 1300-та демонстранти, ранени в Кито по време на протестите. Снимка: Туитър

Не може да се избяга и от символиката на датата на обрата в Еквадор – 12 октомври. Това е денят, в който през 1492 г. Христофор Колумб стъпва в Новия свят и започва жестоката колонизация на заварените там народи, по грешка наречени индианци. Испания отбелязва 12 октомври като свой национален празник. Но в много страни от Латинска Америка това е Ден на съпротивата на коренните народи…

Предстои да видим как ще заработи договорената между Морено и CONAIE комисия, която да нагажда мерките на МВФ така, че да не предизвикват нови напрежения. Изобщо не е ясно по какъв начин може да стане това, освен ако не се приложи невиждано индианско шаманство. Прехвърлянето на тежестта от мерките върху други социални слоеве може само да предизвика поредна конфронтация, но от различна посока.

Мерките бяха обявени от Ленин Морено на 2 октомври с прословутия указ 883. Според Фонда те целят „стабилизация на икономиката” и срещу тях ще дойде първи кредитен транш от 4,2 млрд. долара с обещания за още милиарди след още подобни „стабилизации”. Акцентът в мерките е отмяната на съществуващите от над 40 години държавни субсидии на горивата. Досега те позволяваха жителите на тази страна производителка на петрол да плащат за нефтените продукти едни от най-ниските цени в Латинска Америка.

Пакетът от мерки включва още намаление на заплатите, пенсиите и отпуските, облагодетелства работодателите с по-лесни уволнения на служители, свива компенсациите при временни договори и т.н. Но премахването на субсидиите за горивата е най-болезненият от нанасяните удари. Защото без тези субсидии всички горива хвръкват нагоре, като най-драстично е поскъпването на дизела – със 123%. Верижната реакция е поскъпване на транспорта, превозите, производствата и практически на всички стоки и услуги. За индианските общности, които се занимават предимно със земеделие и животновъдство, това е пряк удар по поминъка им, защото тракторите и другите селскостопански машини са дизелови.

Мотивът на Морено да посегне на субсидиите е, че за тях отиват около 50% от БВП на страната. Същевременно с бонуса се злоупотребява, като процъфтява контрабандата на горива към съседни държави, където те се препродават много по-скъпо. Амбицията на Морено е да повиши производството на петрол и страната да печели повече от търговията с него. Заради това той обяви дори, че от 1 януари 2020 г. Еквадор ще напусне ОПЕК, в която членува от 1973 г. с малки прекъсвания. Вътрешните регулации на ОПЕК, ограничаващи производството и цените на страните членки, според президента и съветниците му са пречка.

Обявяването на 2 октомври на „пакета”, както еквадорците наричат мерките на МВФ, веднага получи отпор с национална транспортна стачка на 3 и 4 октомври. Тя обаче бе бързо пречупена от властите чрез арести на синдикалните лидери. Веднага се надигна и значително по-мощната и неудържима протестна вълна на CONAIE. Освен че излязоха на пътни блокади из цялата страна, индианците започнаха масово да се стичат в столицата Кито, а по-късно и във втория по големина град – разположения на Тихия океан Гуаякил, където заедно с администрацията си първоначално избяга стреснатият от мащаба на демонстрациите президент Морено. Оттам той веднага алармира, че е жертва на заговор и опит за преврат. И нарочи за главен конспиратор своя предшественик на президентския пост Рафаел Кореа, с когото преди години бяха от общ левичарски политически отбор и който лично го лансира за свой приемник в изборите през 2017 г. След като се качи на държавния връх обаче, Морено рязко зави кормилото и пое по противоположен на Кореа курс, предприемайки и чистка на всички предишни кадри. А срещу самия Кореа, установил се междувременно в родината на жена си Белгия заедно с цялото си семейство, инспирира над 20 съдебни дела за властови злоупотреби и корупция. Кореа от своя страна а категоричен, че всички обвинения са измислица и са с цел политическа репресия срещу него и съмишлениците му.

Още с кипването на сегашните протести Морено не спря да повтаря, че зад тях стои Кореа, крепен от неговия идеен приятел – венесуелския президент Николас Мадуро, и дори от колумбийски партизани от ФАРК, макар досега така и да не е извадил нито едно доказателство за тези твърдения.

Отначало Морено тръбеше също, че Кореа е във Венесуела и едва ли не всеки момент ще нахлуе оттам заедно с Мадуро и ще оглави индианските пълчища, тръгнали да сменят властта в Еквадор. Явно Морено се беше предоверил на венесуелската опозиция, която уверяваше, че е „локализрала” еквадорския експрезидент в град Баркисимето във венесуелския щат Лара. Кореа обаче ги направи за смях, като на 9 октомври – същия ден, в който в Еквадор започна обявената от CONAIE обща стачка – се появи на пресконференция в Европарламента в Брюксел, подмятайки в Туитър, че ЕП явно вече се е пренесъл в Баркисимето.

Рафаел Кореа говори пред журналисти в Европейския парламент в Брюксел на 9 октомври – по същото време, когато според Ленин Морено и венесуелската опозиция уж се е намирал във Венесуела. Снимка: EFE

Свой отговор на халюцинациите на Морено даде от Каракас и Мадуро. След като посъветва еквадорския си колега да поема сам отговорност за действията си, а не да търси виновни за кризата у дома си из чужди държави, Мадуро допусна, че Морено го вижда „не като Супермен, а като Супермустак”. Защото: „Според Ленин Морено излиза, че щом си мръдна мустака – и свалям правителства”.

Венесуелският президент Николас Мадеро се забавлява, че еквадорският му колега Ленин Морено явно го смята за „Супермустак“, способен „с едно помръдване на мустака да сваля правителства“. Снимка: EFE

Уверявайки се, че Кореа и Мадуро си стоят по къщите и са далеч от Еквадор, Морено се престраши да се върне в столицата Кито на 10 октомври, където по негова заповед армията и полицията бяха успели да барикадират със защитни съоръжения президентския дворец и подстъпите към него. Още с пристигането си той се опита да смекчи тона от предишните си изяви в Гуаякил, при които основно се заричаше, че никога няма да отмени своя указ за мерките на МВФ. На 10 октомври Морено вече с половин уста се обади за диалог с протестиращите. Но се чуха доста коментари, че може да е късно – вече беше пролята кръв, вече имаше настървение по улиците.

В предходния ден и през нощта Кито беше станал арена на ожесточени сблъсъци между протестиращите и отговарящите им с брутални репресии сили на реда. Вече имаше убити и  ранени – включително с извадени очи от гумени куршуми или сачми на полицията. Превърналите в своя агора Дома на културата индианци бяха извършили там ритуално изпращане на един от своите загинали вождове с емблематичното име Иносенсио (Невинен), а повикът „Народът обединен няма да бъде победен” беше станал общо заклинание. С индианците вече бяха студентите, много граждански и социални движения, а правозащитни организации, включително и международни, вече алармираха за зверска разправа на полицията с мирни демонстранти.

С пълна сила беше тръгнала и медийната война, като всички големи медии тиражираха тълкуванията на официални лица, че с индианските шествия в Кито и другите градове навлизат разбойници, идващи да грабят, палят и разрушават. Това дълбоко обиди индианците, огромното мнозинство от които всъщност изработват с труда си прехраната на Еквадор. В социалните мрежи се появиха много видеа с участници в шествията, които заявяваха, че са дошли да се преборят за интересите на всички еквадорци, защото мерките на МВФ са насочени срещу всички. Лидерите на CONAIE бяха категорични – искаха отмяна на президентския указ 883 (за мерките на МВФ) и пълно скъсване на отношенията с Фонда, като същевременно постоянно наблягаха, че протестът им е мирен и че не приемат да се приписват на CONAIE случаите на извършвани вандалщини. Пак в социалните мрежи се завъртяха клипове, на които личи как след края на шествията от редиците им се измъкват млади цивилни мъже, очевидно агенти и провокатори, които заедно с униформените се прибират по полицейските фургони.

От CONAIE предупредиха, че ще отговарят на репресиите със собствено индианско правосъдие – и наистина задържаха под свой арест неколцина полицаи и военни, които по-късно предадоха на представители на ООН. Принудително доведоха в Дома на културата и около 30 репортери, за да ги накарат да изслушат и тиражират гледната точка на протестиращите, която иначе липсва от големите медии. Впрочем, това после беше интерпретирано като „отвличане” от редица такива медии, които продължиха да наблягат на случаите на насилие от страна на демонстранти – каквито наистина имаше много, но никой не положи усилия да разбере кой стои зад тези екстремисти.

Една от асамблеите на CONAIE по време на протестите в Кито. Снимка: Туитър

Как се развиха нещата по-нататък, вече видяхме. Накъде ще поемат занапред – тепърва ще проличи. Очевидно е, че CONAIE отново показа силата си на еквадорската национална сцена, но същевременно за пореден път пролича, че стремежът на всяка цена да се избяга от политизиране може да се окаже и лесна клопка за подвеждане на индианските лидери именно от по-ловки или по-агресивни политически играчи.

Същевременно е редно да се отчете, че общо за индианските движения в Латинска Америка еквадорският опит от последните дни бе стимул именно за политическо израстване.

Що се отнася до шанса сегашният мощен протест в Еквадор да беше довел до кардинална промяна на политически модел в страната, това е очакване по-скоро от областта на фантастиката. Всички предишни смени на президенти, в които важна роля е играла CONAIE, са осъществявани с решаващата намеса на армията – нещо, което в този случай напълно липсваше. Военният министър на Морено – силно намразеният от демонстрантите Освалдо Харин, е генерал, обучен в печално прочутата „школа за диктатори” на САЩ в Зоната на Панамския канал. Известен е и с тесните си връзки с Израел. С тези две съюзни държави зад гърба си Харин е стоманеният стълб зад управлението на Ленин Морено. Еквадор е важна част от пъзела с десни правителства, които Вашингтон се стреми да задържи в Латинска Америка, за да задуши с тяхна помощ още опъващата му се Венесуела.

Общата картина на континента в момента обаче по-скоро сигнализира за ново надигане отляво.

На 20 октомври ще има президентски избори и в Боливия, където сондажите сочат за победител управляващя от 2006 г. ляв президент индианец Ево Моралес.

На 27 октомври са решаващите президентски избори в Аржентина, където всички проучвания предричат загуба за американското протеже Маурисио Макри и връщане на власт на левите перонисти в лицето на „двамата Фернандес” – Алберто Фернандес като възможен президент и Кристина Фернандес като евентуален вицепрезидент. Впрочем, поражението на Макри в Аржентина ще означава и поражение за МВФ, който президентът неолиберал върна в страната и чиито програми пак доведоха аржентинците до прогресиращо обедняване, а икономиката им до ръба на краха. В комплект със сегашния еквадорски случай това е красноречив измерител за гнева срещу Фонда, скоропостижно натрупван отново от латиноамериканците. Неслучайно бившата еврокомисарка по бедствията и настояща шефка на МВФ Кристалина Георгиева така и не посмя да отиде да усмирява лично индианците по площадите на Кито..

Също на 27 октомври в Колумбия предстоят местни избори в условията на остра конфронтация между десния президент Иван Дуке и широк спектър от лява опозиция, включваща наред със социалдемократически и екоформации, също така и комунистите, и легализираните като политическа партия бивши партизани от ФАРК. В залисията покрай драмите в съседен Еквадор светът почти не обърна внимание на колумбийските събития на 10 октомври например. Тогава в Богота, Меделин, Кали и други градове в Колумбия имаше масови студентски демонстрации срещу неизпълнени от държавата ангажименти за финансиране на висшето образование, като много от протестите, включително състоялият се в столицата, понесоха жестоки полицейски побоища. На същия 10 октомври пак в Богота беше направен опит за подпалване на общата централа на Колумбийската комунистическа партия и на Патриотичния съюз и беше атакувана централата на политическата партия ФАРК. За 17 октомври е обявена национална студентска стачка в Колумбия, а за 21 ноември – обща синдикална стачка срещу трудовата и пенсионната реформа на Дуке.

На свой ред с видеопризив към синдикатите в Бразилия за протестни действия срещу тамошната трудова и пенсионна реформа се обърна от затвора бившият бразилски президент Инасио Лула да Силва.

Дали всичко това е, защото Николас Мадро прекалено често си мърда мустаците?…

 

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар