На 7 февруари в Еквадор се провеждат общи избори. 13 милиона избиратели в общо 17-милионната латиноамериканска държава, разположена на екватора и производителка на петрол, са призовани пред урните, за да определят бъдещия си държавен глава, 137 депутати в Националното събрание и петима еквадорски представители в Андския парламент – съвещателен орган на Андската общност, в която членува Еквадор.
Регистрирани са рекорден брой кандидати за президентския пост – 16. Но само трима-четирима от тях набират по-сериозна подкрепа в сондажите, макар че никой не надминава 35-36%, което вещае неизбежен втори тур. Той е предвиден за 11 април.
Изборите се провеждат след полемичен и поляризирал страната 4-годишен мандат на досегашния президент Ленин Морено, който не е издигнал кандидатурата си за сегашния вот. Не би и имало смисъл да го прави, защото одобрението в момента за него е едва 7%. Докато в началото на мандата му през 2017 г. бе 77%.
Морено навремето бе издигнат с подкрепата на партията на управлявалия дотогава в Еквадор президент от латиноамериканската „лява вълна” Рафаел Кореа. След като изкара два мандата на власт и проведе многобройни социални реформи, Кореа реши да се оттегли от активната политика и да се отдаде на научна кариера в родината на жена си Белгия, където е получил икономическото си образование. Той счете, че оставя изградения соцалноориентиран модел на управление във верните ръце на своя съратник Ленин Морено, който в определен период бе вицепрезидент на Еквадор.
Само че много скоро, след като пое държавното управление, Морено рязко смени курса, зае се да ревизира „наследството” на Кореа, започна да орязва социалните бонуси за населението, върна облекченията за транснационалните корпорации, ангажира се с програмите на МВФ по „затягане на коланите”. Поде и открити атаки персонално срещу установилия се в Белгия Кореа, давайки ход на серия съдебни искове срещу него за корупция и злоупотреби, за които самият Кореа твърди, че са политическа поръчка. От администрацията бяха „прочистени” всички наследени от предишния президент кадри, като срещу много от тях също бяха заведени дела.
С най-силен международен отзвук сред многобройните „ревизии” на Морено бе решението му да предаде на британските власти нашумелия създател на разобличителната платформа „Уикилийкс” Джулиан Асанж, който по времето на Кореа получи убежище в еквадорското посолство в Лондон. Асанж се укриваше там 7 години, за да не бъде екстрадиран от британците в САЩ, където го застрашава доживотен затвор заради разгласени от „Уикилийкс” данни за американски военни престъпления в Ирак и Афганистан. Морено отмени даденото от Кореа убежище и през април 2019-та Асанж бе изведен насила от посолството от дошлите да го арестуват британски полицаи. Оттогава е в лондонски затвор. И макар на първа инстанция съдът да отказа екстрадирането му в САЩ, тепърва предстои дело за обжалване с неясен изход.
Това е само най-нашумелият по света акт на Морено, към който се добавят и много други с местно еквадорско измерение – и заради всички тях Кореа неизменно говори за него само като за „предателя”. Така Еквадор се раздели на два големи лагера – „кореисти” (привърженици на Кореа) и „антикореисти”.
Своя специфична роля между тях се опитва да играе силната CONAIE (Конфедерация на местните народи на Еквадор), която бе и водещ двигател в избухналите през октомври 2019 г. масови протести в страната срещу въведени от Морено по указания на МВФ строги ограничителни мерки. Сред тях бе например орязването на субсидиите за горивата, с което бе ударено особено болезнено по оцеляването именно на индианските общини. Протестите тогава разтърсиха цялото еквадорско общество и оголиха силно социално недоволство от политиката на Морено. Но бяха туширани, след като президентът успя да договори компромис с лидерите на CONAIE и отмени част от мерките на МВФ, събудили най-много гняв.
Социално-икономическите проблеми обаче така и не бяха решени, а разразилата се в началото на 2020-та пандемия от Covid-19, която доста болезнено удари Еквадор и особено главното пристанище на страната Гуаякил, допълнително влоши положението на населението. Здравеопазването изпадна в истински колапс заради предшествалите многобройни съкращения на персонал и орязванията с 64% на бюджета за здравни нужди, предприети от правителството на Морено.
Освен прекия здравен удар, еквадорците понесоха и допълнителни икономически лишения вследствие на пандемията. През 2020-та бе отбелязан 9-процентов спад в националната икономика. Ако по време на протестите през 2019-та бедното население възлизаше на 43%, днес този показател е вече 48,5%, а всеки 6 от 10 семейства с деца живеят в крайна бедност – без достъп до образование, здравни грижи, редовна храна, осигурена работа, социални осигуровки.
Официалната безработица не е толкова висока – води се под 7%. Но както обясняват експертите , проблемът не са толкова същинските безработни, колкото непостоянната и нерегламентирана заетост. Около 70% от работните места в страната са осигурявани от дребни и средни фирми, много от които обаче просто фалират много скоро след създаването си, а работниците дори не са регистрирани от социалните служби.
Също такава двоякост има и в статистиките за заразени и починали от Covid-19. По официални данни първите са около 250 000, а вторите – около 15 000. Но никой в страната не вярва на достоверността на тези данни, като се има предвид колко много хора въобще нямат достъп до здравни грижи и в колко много общини никой не отчита кой от какво боледува и умира.
Ето такъв е фонът, на който се разгърна предизборната кампания, спряла още на 4 февруари. Според местните закони дните за размисъл и без пропаганда са два – петъкът и съботата преди неделното гласуване.
За фаворити сред кандидат-президентите се смятат 36-годишният Андрес Араус и 65-годишният Гийермо Ласо. Двамата съответно са издигнати от „кореистите” и от „антикореистите”.
Андрес Араус е най-младият в съвременната история на Еквадор претендент за президентския пост – по-млад от него е бил само първият държавен глава на страната Хуан Хосе Флорес, поел поста през 1930 г. преди да е навършил 30 г. Издигнатият от „кореистката” формация Съюз за надеждата Араус е завършил математика и икономика в Университета на Мичиган в САЩ и е защитил докторат в Националния автономен университет на Мексико. Бил е министър на знанието и човешкия талант в правителството на Кореа в периода 2015-2017 г., а през 2017 г. за кратко и министър на културата, висшето образование, науката и технологиите.
Араус е член на Консултативния съвет на учредения през 2020 г. Прогресивен интернационал. В съвета влизат и личности като американският лингвист и философ Ноам Чомски, бившият вицепрезидент на Боливия Алваро Гарсия Линера, мексиканският актьор Гаел Гарсия Бернал и др.
Като кандидат-вицепрезидент в двойка с Араус в сегашните избори първоначално трябваше да се състезава Рафаел Кореа. Но това се оказа невъзможно заради многобройните проблеми с правосъдието, които му създаде Морено. Затова в крайна сметка „втори” на Араус сега е журналистът Карлос Хавиер Рабаскал.
Програмата на Араус-Рабаскал зове за „възвръщане на справедливостта” и установяването на „демокрация на участието, равноправието и продуктивността”. Един от водещите ѝ акценти е обещанието на „кореисткия” кандидат за президентския пост, че ще гарантира вноса в страната на 4 милиона ваксини срещу Covid-19 със съдействието на Аржентина. От правителството на Морено обсипаха Араус с подигравки, че само лъже и нищо такова не може да осигури, но аржентинският президент Алберто Фернандес потвърди, че наистина има договорка да съдейства на Араус за ваксините. Въпреки това младият кандидат до последно си остава най-атакуваният от големите медии в страната, които действат в синхрон с Морено и „антикореистите”. Ето и още някои от другите обещания на Араус: да раздаде още в първата си седмица като президент по 1000 долара на един милион семейства, за да предизвика оживление в икономиката; да осигури стимули за частния бизнес; да извърши пълен одит на публичния дълг – и вътрешния, и външния; да стимулира производството извън петролния сектор с фокус към секторите с добавена стойност; да задвижи програма „За универсален и достоен труд”; да реформира данъчната система въз основа на прогресивно удържане на данъци; да се възстанови регионалната интеграция на страната в организации като Съюза на южноамериканските нации (Unasur) и Общността на латиноамериканските и карибските държави (Celac).
Андрес Араус лидира в проучванията на социологическите агенции като фаворит в резултатите от вота – предричат му около 36% от гласовете.
На второ място с около 26% подкрепа социолозите поставят кандидата на „антикореистите” Гийермо Ласо, издигнат от движението „Създаване на възможности” (CREO). Ласо е ветеран в президентските кампании – състезава се вече за трети път. През 2017-та бе съперник и на Морено, с когото обаче след изборите се оказаха вече в един общ неолиберален отбор.
Ласо винаги обича да акцентира върху скромния си произход – как още 15-годишен бил принуден да започне работа на половин ден, за да може да си плаща образованието. Но тогава все пак е започнал не къде да е, а във Фондовата борса на Гуаякил. И нататък неизменно е „растял” във финансови холдинги, в частност – в Банката на Гуаякил.
Във възгледите си отстоява неолибералния модел и е противник на „социализма на ХХI век”, прокарван от латиноамериканската „лява вълна” и въплъщаван в Еквадор от Кореа и „кореизма”.
В сегашната си кампания Ласо обаче включва и редица предложения, с които се опитва да откликне на общите нагласи на еквадорците, ужасени от тежкото социално-икономическо положение и от неадекватните действия на правителството на Морено в условията на пандемията.
Ласо се опитва да надцаква обещанието на Араус за ваксините и на свой ред се зарича, че ако стане президент, още в първите си 100 дни на власт ще осигури ваксинирането на 9 милиона еквадорци. Нито от правителството, нито от медиите обаче го апострофират за това, както правят с Араус…
Другото щедро обещание на Ласо е да вдигне минималната заплата от сегашните 400 долара до 500 долара – макар това да противоречи на негови собствени по-раншни твърдения, че повишаването на заплатите само щяло да генерира повече безработица. Сега той обещава и още благини – например, че ще създаде нови 2 милиона работни места. Останалото от програмата му е значително по-близо до автентичните му разбирания – да предостави на частния сектор администрирането на всички болници; да отмени данъците върху износа на капитали; да направи „по-гъвкава” трудовата заетост, тоест да отърве предприемачите от ангажиментите по трудовите договори на работниците им и т. н.
За кандидат-вицепрезидент Ласо си е избрал доктора Алфредо Бореро – защото все пак прагматично си дава сметка, че здравната криза в страната наистина е най-нуждаещата се от компетентни решения.
Общо е мнението на наблюдателите, че Араус и Ласо ще са двамата, на които вотът на 7 февруари ще даде първите две места и ще ги прати на балотажа на 11 април. Почти липсват допускания някой от тях да е в състояние да победи още на първия тур, защото за това е необходимо да вземе или 50% плюс един глас, или 40% плюс 10% преднина от следващия кандидат.
Оживен интерес все пак буди и претендентът за президентския пост, когото сондажите класират трети с очаквани около 16% от гласовете – 51-годишният юрист Яку Перес от индианистката партия „Пачакутик”, който се определя като ляв екологист и „защитник на водата”. Впрочем, избраното от самия него име Яку означава именно „вода” на езика кечуа.
В едно от интервютата си той твърди, че не вярва „нито в капитализма, нито в социализма, нито в комунизма, а в комунитаризма”, имайки предвид комуналната организация на живота и взаимопомощта в повечето индиански общини.
Влиятелната CONAIE отначало не е била много склонна да подкрепи кандидатурата му, но накрая все пак му дава такава подкрепа с оглед на факта, че неговият проект тръгва от „колективната съпротива и решимост”.
За вицепрезидентския пост заедно с Яку Перес се състезава биоложката Вирна Седеньо. В програмата на тандема им има редица конкретни предложения за опазване на водоизточниците, за предотвратяване на замърсявания от минното дело и от нефтени сондажи, за изработване на цялостен план за „междукултурна медицина”, за намаляване на заплатите на висши държавни служители начело с президента и т.н.
Яку Перес се обявява за еднакво далеч и от „кореизма”, и от „антикореизма”, но според наблюдателите при необходимост да избира към кого да насочи избирателите си на втория тур – към Араус или Ласо, все пак ще предпочете първия.
Внимание в последните седмици на кампанията привлече и бързо издигналият се до четвърто място в сондажите 48-годишен агроинженер Хавиер Ервас от Партията на демократичната левица. Той доби популярност най-вече чрез участието си в любимата на еквадорската младеж социална мрежа TikTok. В същата мрежа, впрочем, се изявява и Яку Перес, който обаче е пуснал там само 30 свои видеа. Хавиер Ервас го изпреварва значително със своите 130.
Ервас има успешен бизнес със седем компании главно в селското стопанство. За вицепрезидентския пост си е избрал юристката Мария Сара Хихон. Ето и част от предложенията им: създаване на специален фон за начален тласък на новите предприемачи; превръщане на Еквадор във важна сила в устойчивото земеделие и устойчивия туризъм; опазване на природните резервати и водоизточниците; развитие на културни индустрии; преконструиране на здравната система през призмата на човешките права и т.н.
При балотаж избирателите на Ервас, също като онези на Перес, едва ли биха завили към Ласо – по-вероятно е да прелеят при Араус.
Дали след Боливия и Еквадор ще се завърне към „лявата вълна”?…
