Всички еквадорски и много световни медии съобщават все повече подробности за убийството на 9 август вечерта, след предизборен митинг в Кито, на кандидата за президент на Еквадор Фернандо Виявисенсио Валенсия. Той е бивш депутат и разследващ журналист, нашумял с анонсирани от него случаи на корупция.
Предсрочните президентски избори в латиноамериканската държава производителка на петрол трябва да се проведат на 20 август. В тях Вилависенсио се състезаваше като кандидат на центристкото движение „Construye” („Съграждай”). Освен него, има още седмина кандидати от различни формации.
59-годишният Виявисенсио е завършил журналистика в университет, който вече не съществува – бил е закрит заради злоупотреби и масово купуване на дипломи. Младият Фернандо става политически активист още в ранна възраст. През 1995 г., заедно с други съмишленици участва в основаването на Движението за многонационално обединение „Pachakutik” (названието иде от името на крал от империята на инките), свързано с местни коренни общности. През същата година Виявисенсио започва работа като пиар в държавната петролна компания „Petroecuador”. По-късно развива пак там дейност и като синдикалист.
В началото на 2000-те той се връща към активната журналистика и започва да трупа популярност като разследващ журналист в дигитални портали като „Vanguardia”, „Plan V”, „Разследваща журналистика” и др. В свое дадено наскоро интервю за вестник „El Universo” самият Виявисенсио твърди, че е правил журналистически разследвания по около 260 случая, свързани с корупция.
Поддържа добри и интензивни отношения с посолството на САЩ в Кито. Смята се, че важна част от данните, по които прави разследванията си, му е била подавана оттам.
По време на започналия през 2007 г. първи мандат на бившия президент Рафаел Кореа комисия от петролни експерти, в която влиза и Виявисенсио, предлага на държавния глава да прекрати съществуващ договор с бразилската компания „Petrobras” (в която по-късно е разкрита мащабна корупционна мрежа, обхващаща много политици и държавници из цяла Латинска Америка), тъй като договорът може да донесе „2 милиарда щети на държавата”. Кореа отхвърля препоръката. Тогава Виявисенсио сигнализира прокуратурата за президентска злоупотреба и се обявява за противник на „кореизма”.
През януари 2014 г. Виявисенсио и депутатът от „Pachakutik” Клевер Хименес, които продължават да поддържат обвинения в корупция срещу Кореа, са осъдени на 18 месеца затвор за обида и клевета срещу президента. И двамата се укриват в джунглите на Амазония. Виявисенсио напуска Еквадор и се установява за три години в Перу, след като тази страна му дава политическо убежище.
През 2017 г., по време на следващия президент Ленин Морено, обърнал се срещу Кореа, Виявисенсио се завръща в страната си. През същата година той подава жалба до прокуратурата за злоупотреба с публични ресурси при търговията със суров петрол между Еквадор и частната компания с китайски капитали „Petrochina” в периода на управлението на Кореа.
Виявисенсио е и сред лицата, които завеждат дело за подкупи, осъществени в периода 2012-2016, което става известно като „Зелен ориз”. По това дело вече бившият президент Рафаел Кореа, установил се междувременно в родината на жена си – Белгия, е осъден задочно на осем години затвор за подкуп. Самият Кореа винаги е твърдял, че всички тези дела срещу него са напълно необосновани и изпълняват политическа поръчка за очернянето му. Лицето, което се отъждествява с тях, е именно Фернандо Виявисенсио.
През октомври 2020 г. той се кандидатира за депутат от движението „Съюз на честта” и е избран. В Националното събрание влиза в поредица от сблъсъци и с опозицията, клоняща към Кореа, и с проправителствени групи. Между май 2021 г. и май 2023 г. ръководи Контролната комисия на парламента, докато президентът на страната Гийермо Ласо не се опитва да укрепи властта си чрез изкуствено предизвикан вот на доверие, който обаче губи и затова се налага свикването на сегашните предсрочни президентски избори.
На 12 юни т. г. Виявисенсио обяви своята кандидатура за президент в обща бюлетина с Андреа Гонсалес като кандидат за вицепрезидент. Испанската агенция EFE го описва като кандидат с идеи в полето на „умерената левица”, но самият той се представя като центрист. Сред неговите предложения се открояват проектите му за справяне с проблемите на сигурността в Еквадор. Лансира включително инициатива за изграждането на затвор със „строга сигурност“, който да „заключва“ най-търсените престъпници в страната.
В интервю за EFE през май Виявисенсио уверява, че иска да влезе в президентския дворец, за да надвие „мафиите, които превземат държавата и поставят обществото на колене“. Той твърди също, че ако победи на изборите, ще се бори с „политическите мафии, които са свързани с трафика на наркотици“, както и с „престъпните структури за нелегален добив“ и „корумпираните структури в публичния сектор“.
Неофициално се смята, че Виявисенсио е кандидат-президентът, зад който стои сегашният непопулярен държавен глава Ласо. Самият Виявисенсио нееднократно е декларирал, че се е включил в президентската надпревара, за да попречи на връщането на „кореизма” на власт.
„Кореизмът” на тези избори е представен от излъчената от движението „Гражданска революция” кандидатка за поста на държавния глава Луиса Гонсалес – 45-годишна адвокатка, родом от Кито, възпитаничка на мадридския университет „Комплутенсе”. Заемала е висши постове, включително министерски, по време на двата мандата на Рафаел Кореа (2007-2017 г.), била е и еквадорски консул в Аликанте и Мадрид. По-късно е била депутатка. Обявява президентската си кандидатура на 10 юни т. г. в двойка с кандидата са вицепрезидент Андрес Араус, който през 2021 г. сам беше кандидат за държавен глава. Интересното е, че Луиса Гонсалес, която е евангелистка по вероизповедание, навремето започва политическата си кариера в консервативната Социал-християнска партия, но по-късно преминава към „кореизма”. Мотото на сегашната ѝ президентска кампания е „Сигурност, работа, добруване”.
Макар че засега около 50% от еквадорските избиратели още не са решили за кого ще гласуват, именно „кореистката” Луиса Гонсалес със своите 25-30% подкрепа лидира в предизборните сондажи. Амбицираният да спре „кореизма” Виявисенсио е подреждан от социолозите едва четвърти с 9% или дори пети с 8%. Второ и трето място с приблизително равни прогнози от 12-13% си оспорват кандидатът на движението „Pachakutik” Яку Перес и предприемачът от германско-ливански произход Ото Соненхолцнер, който две години е бил вицепрезидент по време на управлението на президента Ленин Морено (2017-2021 г.).
Последните сондажи бяха публикувани на 9 август и други няма да има до самия вот на 20 август, защото по закон е забранено да се публикуват социологически проучвания за изборните нагласи в последните 10 дни преди гласуването.
И точно на 9 август бе извършено убийството на главния враг на „кореизма” – Фернандо Виявисенсио. Той бе застрелян вечерта на 9 август след току-що приключил негов предизборен митинг. Плътно обкръжилата го лична охрана го съпровожда през събралата се пред залата тълпа и го отвежда до колата му. Но след като той сяда в нея и вратата откъм охраната отвън се затваря, през прозореца от другата страна на автомобила са отправени няколко изстрели в главата на Виявисенсио – и той е убит. Изстрелите раняват още деветима души сред придружавалите го и присъствали на митинга му лица, включително полицаи и кандидат-депутати.
Един от стрелялите нападатели е бил задържан след престрелка с полицията, но по-късно е починал от раните си в болница. Като заподозрени за атентата са арестувани шестима души, обявиха разследващите. По-късно се разбра, че всичките шестима са колумбийци.
Междувременно движението „Construye”, чийто кандидат бе Виявисенсио, обяви, че различни офиси на тази политическа формация са били атакували от въоръжени лица.
След убийството на Виявисенсио петима от останалите кандидат-президенти, включително Луиса Гонсалес, обявиха прекратяване на кампаниите си, като всички осъдиха престъплението и отправиха остри критики към настоящото управление, че не е способно да гарантира сигурността и да контролира реда в държавата.
Президентът Гийермо Ласо въведе извънредно положение в страната за период от 60 дни, обявявайки, че „въоръжените сили са мобилизирани из цялата национална територия, за да гарантират сигурността на гражданите”. Насрочените за 20 август избори обаче няма да се отлагат.
Обявен е тридневен траур. Отменени бяха тържествата, които трябваше да състоят по повод отбелязвания в Еквадор на 10 август Ден на независимостта.
Държавният глава изрази съболезнованията си на семейството на Виявисенсио, заяви, че е потресен и възмутен от убийството и се зарече, че то няма да остане безнаказано. По-късно той оповести, че за разследване на престъплението в Еквадор пристига екип на американското ФБР, който ще поеме случая.
Експрезидентът Рафаел Кореа, чийто остър критик и опонент бе Виявисенсио, изрази от Белгия и своите съболезнования в социалните мрежи. Той заклейми властите, допуснали Еквадор да бъде просмукан от престъпност и нарече родината си „провалена държава”. Кореа написа в Туитър: „Дано онези, които искат да посеят още повече омраза с тази трагедия, разберат, че това само продължава да ни разрушава”.
Факт е, че Еквадор от години живее в постоянно нарастваща спирала от насилие и престъпност, за което способстват и наркобанди, свързани с мексикански криминални картели. На 23 юни т. г. бе застрелян кметът на град Манта на Тихоокеанското крайбрежие Агустин Интриаго. Седмица по-рано бе убит кандидат-депутатът Ридер Санчес от коалицията „Аctuemos” („Да действаме”), която също е издигнала кандидат-президент – Ото Соненхолцер. А председателката на Националния изборен съвет Диана Атамаинт алармира, че служители, натоварени с провеждането на изборите, постоянно получават заплахи за разправа.
Още първите спонтанни реакции след убийството на Виявисенсио подсказват, че в поляризираната политическа обстановка вероятно ще се завъртят спекулации срещу „кореизма”, чийто открит противник бе убитият. Но не са за подценяване и версиите, че чрез зрелищното жертване на и без това не разполагащия с шансове за победа „антикореист” Виявисенсио се цели хвърляне на сянка върху „кореизма” и избутване напред на някой от споделящите второ и трето място кандидати – Яку Перес и Ото Соненхолцнер. Които, впрочем, също са отдавна утвърдени „антикореисти“. Медийният фокус върху разправата с Виявисенсио, който ще продължи да се засилва, несъмнено ще помогне за сплотяване на всички „антикореисти“. И ако не на първия тур на изборите, то на втория, техният кандидат ще има повишени шансове да надвие Луиса Гонсалес. При всички случаи това престъпление нажежава още повече изборните страсти в Еквадор и неспиращата битка между ляво и дясно в цяла Латинска Америка.
Убийството на Виявисенсио бе осъдено от повечето латиноамерикански правителства, а също и от САЩ и Европейския съюз.
Вдовицата на убития Виявисенсио – Вероника Сараус, отправи обвинения срещу еквадорското ръководство, че не е предоставило достатъчно сериозна охрана на мъжа ѝ, а колата, изпратена да го вземе от митинга, не е била бронирана. Освен това според нея полицията е трябвало да изведе съпруга ѝ от задната врата на сградата, където се е провеждала предизборната проява, а не от централния вход, около който е било струпано човешко множество.
На свой ред присъствалият на предизборния митинг на Виявисенсио и на последвалото убийство чичо на кандидата – Гало Молина, се възмути публично, че задържаният за убийството е бил ранен смъртоносно от полицията при престрелката: „Запушихте му устата, нали? За да не се разбере кой е поръчителят!” Чичото настоя лично вътрешният министър Хуан Сапата да поеме отговорност за случилото се.
Самият Виявисенсио нееднократно е обявявал, че е заплашван с разправа от организираната престъпност. Точно ден преди покушението той е бил в прокуратурата, за да повдигне обвинение срещу един от мафиотските босове, чиято групировка „Los Choneros” е свързана с мексиканския наркокартел „Синалоа”. Заплахи от тази групировка е получавал и член на неговия екип за охрана. Същевременно кандидат-президентът публично е заявявал, че въпреки съветите да ходи с бронежилетка, е решил да изкара цялата си кампания „само по изпотена риза”, защото смята подкрепата на избирателите си за своята „най-сигурна бронежилетка”.
Няколко часа след убийството отговорност за него пое друга криминална банда – „Los Lobos” („Вълците”), отцепила се преди време от „Los Choneros”. В социалните мрежи бе разпространено видео на група мъже с черни качулки, които обявяват от името на „Los Lobos”, че такива действия ще се повтарят всеки път, „когато някой корумпиран политик, получавал от нас пари за кампанията си, не изпълнява обещаното”. Тези твърдения преобръщат публичния образ на Виявисенсио като борец тъкмо с мафиите и с корупцията.
„Los Lobos” е една от най-големите престъпни групировки в страната. Поне 8000 нейни членове са из различни еквадорски затвори. Смята се, че също е свързана с мексикански, а и с колумбийски наркокартели.
Скоро обаче след появата на видеото с хората с черни качулки бе завъртян и друг запис. На него мъже с открити лица и облечени в бяло твърдят, че тъкмо те са от групировката „Los Lobos” и нямат нищо общо с убийството. А първото видео е фалшификат.
Кой и защо е посегнал на Виявисенсио, криминален или политически е мотивът и как всичко това ще рефлектира върху изборите, а и върху развитието на страната след тях, ще са трескавите въпроси, които още дълго няма да дават мира на еквадорците.
Мнозина наблюдатели припомнят, че някога спокойният Еквадор, една от най-сигурните страни в Латинска Америка, през последните години влезе в страховита спирала на разрастваща се престъпност, насилие и голяма несигурност. Това е и най-големият обществен бич, с който се свързва крайно непопулярното управление на станалия президент през 2021 г. банкер Гийермо Ласо. Дошъл на власт с обещанието да овладее престъпността, той всъщност я докара до бурен разцвет. А последните месеци, когато управляваше без разпуснатия вече парламент, употреби, за да прокара с декрети няколко облагодетелстващи най-богатите закони, с които допълнително намали данъците им.
Може да се припомни, че политическият, социален и икономически срив на Еквадор започна още при предшественика на Ласо – станалия президент през 2017 г. Ленин Морено. Той беше вицепрезидент на Рафаел Кореа през първия му мандат и бе смятан за верен последовател на „кореизма”. Но щом взе властта през 2017 г., Морено се обърна на 180 градуса и поде сурова реваншистка политика спрямо наследството на своя предшественик и бивш ментор. Именно по времето на Морено беше даден ход на делата, подети от Виявисенсио срещу Кореа, които несъмнено целяха разбиване и на цялата политическа тенденция на „кореизма”.
Наред с това Морено сключи пагубно за живота и поминъка на широки трудови маси споразумение с МВФ, което през октомври 2019 г. предизвика бурни протести, координирани от влиятелната Конфедерация на коренните народности в Еквадор (CONAIE). Въпреки че протестите бяха туширани с обещание от Морено да предоговори условията на споразумението с МВФ, ревизията му бе само козметична, а ефектът бе ширещо се обедняване, което също е хранителна среда за престъпност и хаос.
Който и да победи в сегашните избори на 20 август, урните няма да му осигурят и вълшебна пръчица, та лесно да върне спокойствието и просперитета на Еквадор.
