Изглежда в Еквадор се разигра римейк на драмата, която наблюдавахме и преди три години, при мащабните протести и обща стачка срещу неолибералната политика на тогавашния президент Ленин Морено. И тогава, и сега протестите са предвождани от Конфедерацията на коренните еквадорски народи (CONAIE), и приключиха след половинчати споразумения в резултат на напрегнати и противоречиви преговори. Нерешените тогава проблеми продължиха да се възпаляват през трите изминали години и избухнаха с нова сила с обявяването на 13 юни т. г. нова обща стачка начело с CONAIE, оглавявана вече от нов, по-радикален лидер – Леонидас Иса, и взела на прицел все така неолибералната политиката и на новия държавен глава – Гийермо Ласо.
В крайна сметка, след 18-дневна стачка, съпроводена с блокади на предприятия и пътища и с насилствени сблъсъци между протестиращи и хвърлените срещу тях с безогледни репресии сили на реда, причинили 6 човешки жертви и стотици ранени, на 30 юни CONAIE обяви, че е постигната победа и прекрати стачката. Като победа бяха представени поредица отстъпки от страна на управляващите, издействани по време на започнатите на 27 юни преговори. Впрочем, диалогът бе прекъснат от властта на 28 юни, след пореден насилствен инцидент, при който този път загина полицай. После все пак беше възстановен, защото икономиката на държавата и особено ключовата ѝ нефтена индустрия беше пред колапс заради стачката – и беше жизненоважно да се постигне компромис и тя да бъде прекратена. Така че властта също отчита резултата от преговорите, оформени в подписан Акт за мир, като своя победа. Поне в такъв дух бе коментарът на президента Ласо, който иначе поддържаше постоянно твърд подход срещу протестиращите и особено срещу лидера им Иса, към когото не спря да отправя и персонални нападки.
CONAIE още преди година беше формулирала и представила пред управляващите своите искания от 10 точки, заради чието неизпълнение беше обявена и сегашната стачка. Припомняме ги:
- Сваляне и отказ от ново поскъпване на цените на горивата. Замразяване на цената на дизела на 1,50 долара, а за екобензина – на 2,10 долара.
- Икономическа закрила за над четири милиона семейства, като се въведе най-малко едногодишен мораториум и се предоговорят банковите им дългове като бъдат намалени лихвите във финансовата система (в държавни, частни и кооперативни банки).
- Въвеждане на справедливи изкупни цени за селскостопанската продукция.
- Гарантиране на правото на труд и трудовите права.
- Мораториум върху разширяването на границите за добив на нефт и други изкопаеми; одит и цялостна репарация за социално-екологичните въздействия.
- Зачитане на фиксираните 21 права на селските колективи и колективите на коренните народи.
- Спиране на приватизацията на стратегически сектори, които са национално богатство на еквадорците.
- Установяване на контрол върху цените и върху пазарните спекулации със стоки от първа необходимост.
- Приоритет за здравеопазването и образованието. Отпускане на извънреден бюджет заради недостига в болниците на лекарства и персонал. Гарантиране на достъпа на младежите до висше образование и подобряване на инфраструктурата в училищата, колежите и университетите.
- Сигурност, защита и генериране на ефективни публични политики за спиране на вълната от насилие, от която страда Еквадор.
Ако сега стачката е победа, това означава ли, че всички тези искания са изпълнени? Не, далеч не са изпълнени всичките, повечето остават „висящи”, а онези, по които е постигнат компромис, са видоеизменени спрямо първоначалното си поставяне – което, разбира се, е обичайна практика при всякакви преговори. Но като важно постижение се изтъква договорката Масата на диалога да продължи да работи, като в продължение на 90 дни постигне споразумения и по все още „висящите” точки от исканията. Същевременно не можем да не си спомним, че подобни обещания за продължаване на диалога и бъдещи отстъпки на властта имаше и при прекратяването на стачката на CONAIE преди три години, но нещо позитивно не произлезе от това.
Въпреки всичко сега CONAIE поддържа триумфалистки тон. Ето какво написа Конфедерацията в своя Туитър: „Само борбата ни позволи да отвоюваме своите права! Да, имаме резултати на националната ни програма от 10 точки. Да, постигнахме облекчаване за икономическото положение, за здравеопазването и образованието на най-уязвимите семейства от селото и града. Възпряхме укази, за да защитим живота”.
Споменатите укази са с номера 95 и 195 и са издадени от президента Ласо миналата година. Първият постановява още по-широко разгръщане на добива на въглеводороди и на нефтената индустрия, давайки по-голяма роля в тези дейности на частния сектор, а вторият разширява зоните за добив, засягайки територии на общностите на коренните народи. След преговорите указ 95 бе отменен, а указ 195 ще се реформира.
В изброяването на постигнатите сега 6 споразумения на първо място се изтъкват именно тези договорки – отмяната на указ 95 и предстоящата редакция на указ 195. Очевидно това се смята за най-голямото постижение. След това е посочено споразумяването Масата на диалога да продължи работата си и да уточнява и останалите „висящи” искания в следващите 90 дни.
След това са посочени точките за прекратяване на стачката и за отмяна на обявеното от властите извънредно положение.
И чак на последно място е споменат компромисът относно цената на водещите горива. В началния си списък от 10 искания CONAIE поставяше тази тема на първо място и изискваше замразяване на цената на дизела на 1,50 долара, а на екобензина – на 2,10 долара. Сега обаче компромисът е постигнат на други нива – 1,75 за дизел и 2,40 за екобензина.
