В категории:Свят

Замирисва на Френска пролет

Вълна от стачки и студентско недоволство разтърсват Франция в последно време – но дали това ще се превърне в първото истинско предизвикателство към плановете на Макрон?

Коул Стенглър, Jacobin

Не са само жп работниците.

От университетските кампуси през супермаркетите до летищните терминали, недоволството къкри в цяла Франция. На фона на националната стачка в железниците – много символна борба, която изглежда ще бъде дълга и интензивна – студенти и работници в други сектори предприемат свои действия.

Това не е първият значителен израз на недоволство, откакто на власт е президентът Еманюел Макрон – през миналата година неговите реформи в трудовото законодателство бяха посрещнати със стачки и демонстрации – но сегашната вълна е по-мащабна. През уикенда имаше стачка в най-големия работодател във Франция – търговската верига Carrefour, която бе последвана от стачки в железопътния сектор и летищата, които засегнаха тежко транспорта в страната. Отново процъфтяващото студентско движение също се присъединява към протестите срещу властта.

Далеч не е ясно дали тези разнообразни протести ще се слеят в единно движение. Засега те остават до голяма степен изолирани едно от друго. Но е все по-трудно да бъде игнориран потенциалът за това, което френските леви активисти наричат “конвергенция на борбите”. Ето каква е ситуацията до момента.

Железопътни работници

След като подкрепиха протеста на държавните служители на 22 март, железопътните работници в цяла Франция започнаха последователни стачки. Синдикатите призовават правителството да изостави предложените реформи, които ще орежат социалните придобивки на работниците. Профсъюзите също така виждат промените като подготовка за пълномащабна приватизация на Френската национална железопътна корпорация (SNCF), която в момента е обществена собственост. Според плановете за стачките, работниците ще предприемат серия от двудневни акции на работните си места, отделени от тридневни интервали. Предвижда се стачките да продължат до 28 юни.

Стачните действия са подкрепени и от четирите основни синдиката. Те включват най-големия синдикат в SNCF – CGT, както и по-умерените профсъюзни организации CFDT и UNSA. По-радикалният синдикат SUD-Rail, който е третият най-популярен сред работниците в железниците, призовава работниците да определят сами стачните планове чрез ежедневни общи събрания.

Обикновените служители на железницата участват масово в протестните действия. Според SNCF 34% от 150-те хил. служители на компанията са се включили в последната стачка. Това е приблизително същото ниво на участие като при стачката на 22 март. Този процент обаче обхваща и чиновниците. Тази седмица са стачкували 48% от служителите, които “са незаменими за движението на влаковете”, включително 77% от кондукторите. Заедно те успяха да блокират жп системата – само един от всеки осем влака от междуградската високоскоростна мрежа TGV вървеше по график, както и само един от всеки пет регионални влака. Стачката засегна и метрото в Париж, което работеше с около една четвърт от обичайния си капацитет.

Нивото на участие все още е несравнимо със стачките от 1995 г., когато организираните действия в железопътния и други публични сектори блокираха напълно националния транспорт и предотвратиха прилагането на предложените от правителството пенсионни реформи. Тогава около 60% от служителите на SNCF взеха участие в стачките.

Предвид значителните смущения и закъснения на публичния транспорт, отношението на обществото вероятно ще се окаже ключово за изхода от стачката. Железопътните работници се опитват да представят своята борба като част от по-обща битка за защита на обществените услуги, които остават високоценени във Франция.

От своя страна Макрон и правителството му се опитват да обрисуват железопътните работници като “привилегирована” фракция в трудовата сила, вкопчена в неразумни облаги. Общественото мнение се накланя в полза на синдикатите: според социологическо проучване, публикувано на 1 април, 46% от анкетираните заявяват, че стачките са оправдани, спрямо 42% две седмици по-рано. Подобно на нивата на участие в стачката, обществените нагласи ще бъдат внимателно следени както от синдикатите, така и от правителството.

Междувременно в страната набират скорост и други стачни движения.

Частен сектор

Миналият уикенд бе белязан от национална стачка в супермаркетите Carrefour, които са най-големият секторен работодател във френския частен сектор. Стачката бе организирана в отговор на обявените по-рано тази година съкращения на 2400 души и затварянето на близо 300 магазина. Работниците са разстроени и от оскъдните бонуси, които тази година възлизат на средно 57 евро, спрямо 610 евро през миналата. Същевременно акционерите са получили дивиденти на стойност 345 млн. евро през 2017 г. Засега не е ясно дали ще последват нови действия на служителите.

Служителите от чистотата също стартираха отдавна планираната стачка, водени от синдиката CGT. Настоява се работниците в сектора, някои от които са в частни фирми, да бъдат признати за служители от обществения сектор. Те искат и въвеждане на възможност за ранно пенсиониране и намаляване на работните часове.

Недоволство има и в авиопревозвача Air France, където синдикатите също са известни с войнствеността си. Тази седмица пилоти, стюарди и наземен персонал излязоха на стачка за четвърти път от края на февруари, настоявайки за увеличение на заплащането с 6%. Макар компанията да се опитва да всее разделение между синдикатите по време на преговорите, засега организациите поддържат единен фронт. Около една трета от работната сила на компанията е взела участие в последната стачна вълна. При последната стачка Air France обяви, че може да гарантира три от всеки четири полета. Следващите стачки са насрочени за 7, 10 и 11 април.

CGT увеличиха натиска върху правителството и с официално предупреждение за стачни действия в енергийния сектор през идните три месеца, които, ако се осъществят, ще съвпаднат с действията в железниците. CGT е най-големият синдикат в частично приватизирания енергиен сектор, който включва френските АЕЦ и електропреносната мрежа. Синдикатът призовава да се прекрати дерегулацията в сектора и предупреждава, че може да се стигне до целеви спирания на тока и намаляване на производството. CGT обаче засега не възнамерява да мобилизира ежедневно енергийни работници и подчертава, че официалното предупреждение просто дава право на служителите да стачкуват.

Държавни служители и студенти

Стачката на служителите в обществения сектор на 22 март бе пример за по-обширно единство сред работническата класа, каквото ще е нужно, за да могат железопътните работници да спечелят противопоставянето си срещу правителството. На този ден десетки хиляди учители, медицински сестри, жп работници и други изпълниха площада на Бастилията в Париж. Те протестираха срещу замразяването на заплащането и планираните от правителството масови съкращения. Синдикатите планират организирането на още такива протести в бъдеще, които могат да се превърнат в основа на общонационално движение.

Нараства напрежението и в университетите. Макар студентското движение да бе доста слабо и унило след встъпването в длъжност на Макрон миналия май, през последните седмици то нараства като сила и видимост. По-рано през годината правителството прие план за промяна в процедурите за прием, които ще позволят на държавните университети да отхвърлят кандидат-студенти в определени специалности. За левите студентски активисти тази реформа преминава границата на допустимото, тъй като заплашва същността на френската система за висше образование, която акцентира върху ниските разходи и свободния достъп.

Макар за реформите да се знае от месеци, искрата за скорошната мобилизация сред студентите дойде от южния град Монпелие. На 22 март – денят на стачката в обществения сектор – студенти по право в местния университет провеждаха събрание в окупирана аудитория, когато група маскирани мъже нахлуха и започнаха да ги бият с палки и дървени дъски. Последва странен обрат на събитията, при който деканът на правния факултет бе арестуван и принуден да подаде оставка, което породи съмнения, че той е бил наясно с подготвяната атака. Още един професор от университета е бил разпитван от полицията.

Оттогава студентите в Монпелие окупират университета, като акции в солидарност с тях се провеждат в Бордо, Нанси, Нант и другаде. През последните месеци студентите в Тулуза също провеждат протести и окупации срещу реформите, подготвяни на местно и национално ниво. Същевременно кампусът на бакалаврите в един от най-големите държавни университети във Франция – Парижката Сорбона, също остава окупиран и блокиран.

Самата Сорбона се посещава от магистри и докторанти и засега не е застигната от вълненията – но петдесет години след май 1968 г. паралелите са очевидни. Тогава полицейските репресии срещу студентското движение послужиха като буре с барут за безпрецедентно работническо въстание. Макар днес организираният труд и левицата в страната да са неизмеримо по-слаби, младите активисти се надяват, че май 2018 г. няма да е изпълнен само с честване на миналия събития.

Оставете коментар