Въпреки мъчителните опити на властите и на сервилните им големи медии да премълчат или поне да омаловажат националната стачка в Бразилия, проведена на 28 април, тя се превърна в най-масовия и най-ефективен синдикален протест от 21 години насам, като практически парализира латиноамериканския гигант. Това е вторият голям удар срещу опитите за десен реванш в Латинска Америка след също много успешната и подобна по резултати национална стачка в Аржентина на 6 април тази година.
Бразилският протест включи над 35 милиона души и бе насочен срещу стартираните от правителството на десния президент Мишел Темер драстични орязвания на трудовите и пенсионните права. Стачката на практика не е прекратена и продължава под различни форми, като целта е да прелее в масовите демонстрации, предвидени по повод 1 май, Международния ден на труда.
Протестните действия на 28 април блокираха цялата бразилска индустрия (металургия, автомобилостроене, петролен сектор и т.н.), банките, образованието, администрацията, както и транспортните връзки във и между всички основни градове, което практически парализира живота в страната.
Полицията реагира безмилостно най-вече на пътните блокади, за които организиралите стачката синдикати бяха предупредили най-коректно. Властите обаче отхвърлиха правото им на протест и квалифицираха действията им като „екстремистки”. Срещу демонстрантите, възпрепятстващи движението по ключови транспортни артерии, бяха използвани гумени куршуми и сълзотворен газ.
Най-ожесточени бяха сблъсъците на шосето, което свърза Сао Пауло с международното му летище, а също и на моста между Рио де Жанейро и неговия индустриален сателит Нитерой (това е един от най-дългите мостове в Латинска Америка, преминаващ през живописния залив на Рио).
Сервилните към настоящата власт и към свързания с нея едър капитал големи медии най-вече в лицето на водещите телевизионни канали начело с гиганта O Globo се постараха да „не забележат” стачката и да премълчат информацията за нея. Те нарочно „спестиха” на аудиторията си съобщенията за това, кои транспортни връзки ще бъдат блокирани, въпреки че протестиращите надлежно бяха разпространили подробен график за действията си. Очевидно е, че манипулативната цел е била да се предизвика хаос и недоволство сред гражданството от протестните действия.
Резултатът обаче беше обратен. Повечето бразилци изригнаха срещу откритото заставане на големите медии на страната на крайно непопулярното дясно правителство и на обслужвания от него едър бизнес, който единствен ще спечели от налаганите от правителството на Мишел Темер драконовски реформи в трудовото и пенсионното законодателство.
Това законодателство, което действаше досега, е било в сила в продължение на 73 години. То е изработено още във времената на управление на легендарния президент Жетулио Варгас, често сравняван с аржентинския си съвременник и събрат по идеи и методи Хуан Доминго Перон. И двамата са били доста авторитарни водачи със залитания дори към националсоциализма в ранните им периоди, но са станали инициатори на законодателни гаранции за много широки трудови права и пенсионни бонуси за гражданите на страните си.
Изминалите над седем десетилетия от приемането на тези закони обаче очевидно са внесли много промени в структурата на обществените отношения, икономиката и производствени сили. Поради това в Бразилия мнозина са убедени, че наистина е необходимо осъвременяване на законодателството. Въпросът е в коя посока да са промените.
Факт е, че има брожения срещу една клауза от епохата на Жетулио Варгас, която облагодетелства синдикатите с оспорвана сега от мнозина форма на финансиране. Става дума за своеобразния „синдикален данък”. Практически на всички работещи бразилци централизирано им се удържа надникът за един работен ден в годината и се превежда на съответния синдикат от бранша им. Една от реформите, лансирани сега от правителството на Темер, променя това и съответно се представя пред обществото като прогресивен акт, въпреки че се оспорва активно от повечето от съществуващите в страната 16 933 синдиката. В същото време най-големите от тези синдикати, дори и опозиционните, подкрепят мярката, защото тя ще укрепи влиянието им, задушавайки по-малките организации.
По това решение, разбира се, може да се спори. Но много по-безспорно и решително отхвърляне предизвиква прословутото „либерализиране на трудовия пазар”, което лансира Темер и което е добре познато от подобни реформи и другаде по света. Става дума за предоставянето на работодателите на възможност за много по-неангажиращо ги със социални задължения наемане и освобождаване на служители и работници. Ликвидира се и системата на колективния трудов договор, която у нас отдавна е погребана, но в Бразилия е успяла да оцелее 73 години и бразилците много държат на нея като на гаранция за правата си.
В пенсионната реформа на сегашното правителство също има двойнственост. От една страна, тя цели да премахне бонусите при пенсиониране, които получават определени привилегировани сектори като политици, съдии или военнослужещи – нещо, което се приема от обществото. От друга страна обаче реформата вдига възрастта за пенсиониране при жените до 62 г. и при мъжете до 65 г. Същевременно увеличава и изисквания трудов стаж по такава система, която на практика обрича голяма част от бразилците никога да не могат да получат пенсия – нещо, което предизвиква най-голямо възмущение.
Въпреки предварителните остри реакции на синдикатите и настояванията им реформите да бъдат обсъдени и съгласувани с тях, президентът Темер категорично отхвърли тази възможност и заяви, че „модернизацията на националното законодателство” може да се осъществява „само в адекватни рамки, каквито имаме в лицето на Националния конгрес”.
Това неглижиращо отношение на държавния глава към синдикатите и общественото мнение наля допълнително масло в огъня на недоволството от методите му на управление, особено на фона на отчитания от сондажите крайно нисък личен рейтинг на Темер. В момента подкрепата за президента е едва 4%.
Въпреки хвалбите му, че неговите рестриктивни мерки от последните месеци са спрели спада на БВП, отбелязван в предходните години, и дори са постигнали лек растеж, по-болезнено се възприемат други резултати от управлението му. Например, резкият скок в безработицата, достигнала 13,2%, което прави над 14 милиона души без работа – много чувствителен индикатор за бразилците, които при предидишните си президенти Лула да Силва и Дилма Русеф бяха свикнали с пълна заетост и практически нулева безработица.
Дори и под натиска на националната стачка, Темер продължи да отхвърля всякаква възможност за диалог със синдикатите, като омаловажи протеста им и в изявленията си се помъчи да сведе пълната парализа на страната до „акции на малки групи, опитващи се да блокират пътища и летища”. Той „не забеляза” дори, че масовите работнически демонстрации в индустриалното сърце на страната Сао Пауло стигнаха и до блокиране на собствената му къща в града (която медиите у нас погрешно нарекоха „президентска резиденция”; всъщност резиденцията, в която в момента живее Темер като държавен глава е в столицата Бразилия, разположена на над 1000 километра разстояние).
Стачката категорично демонстрира отхвърлянето на неолибералната линия, прокарвана от Темер, след като отстраняването от властта на неговата предшественичка Дилма Русеф през август 2016-та година му позволи да седне на нейното място. Русеф и досега не спира да повтаря, че целият процес на импийчмънт срещу нея, задвижен по спорни обвинения за административни нарушения, е всъщност открит институционален преврат с цел обръщане на политическия курс в страната.
Сегашната национална стачка, чийто протестен отзвук не спира и плавно преминава в демонстрации във връзка с Международния ден на труда 1 май, не си поставяше политически цели, нито събаряне на правителството. Стачката само сигнализира за решително отхвърляне на социално-икономическата политика на властите, включваща също крайно непопулярна серия от мащабни приватизации. Все пак коментарите в левите латиноамерикански сайтове тълкуват мощния бразилски синдикален протест като още един (след аржентинската национална стачка) значим сигнал за отпор срещу опитите за десен реванш в Латинска Америка.
Това бе и важно премерване на силите преди предстоящите догодина редовни президентски избори в Бразилия. Сондажите продължават да сочат като фаворит за тях експрезидента Инасио Лула да Силва, въпреки вече петте дела и шестте разследвания по все още така и недоказани обвинения в корупция, които текат срещу него.
Впрочем, срещу осем министри от кабинета на Темер също бяха заведени дела за корупция, а самият Темер засега „минава метър” по такива обвинения, само защото се ползва от имунитета на държавен глава.
Като важен елемент от сегашната бразилска картина трябва да се открои и фактът, че на Темер обръщат гръб вече и част от политическите му съюзници, а влиятелният католически епископат официално подкрепи националната стачка и отхвърли трудовите и пенсионните реформи като накърняващи правата на гражданите.
