Развитието на скандала с компрометиращите настоящия бразилски президент Мишел Темер записи, за които „Барикада” вече съобщи, доведе и до формално внасяне на обвинение срещу него във Върховния съд на страната от главния прокурор Родриго Жанот. Обвинението срещу Темер е за възпрепятстване на правосъдието и за пасивна корупция. То се базира на свидетелства и записи, предоставени от бизнесмена Жосели Батиста, съсобственик на най-голямата бразилска компания за производство на месо JBS.
Записите, за които първоначално съобщи бразилския вестник „O Globo” без да ги разгласява, вече са широко достъпни във всички бразилски медии, качени са и в YouTube. Те са с доста лошо качество, но все пак отчетливо се чува репликата на Темер, вече станала рефрен по уличните протести, които му искат оставката: „Това трябва да продължи, нали?” Репликата се отнася за споменатите преди това в разговора ежемесечни плащания на солидни суми по сметката на бившия председател на парламента Едуардо Куня, който е в затвора с 15-годишна присъда за корупция, с цел да се осигури мълчанието му относно други големци, замесени в злоупотреби.
Острата обществена реакция е заради масовото убеждение, че Темер също е в схемата. Смята се, че Едуардо Куня, който в качеството си на председател на парламента бе инициатор на импийчмънта срещу предишната президентка Дилма Русеф, е предприел това по договорка с тогавашния вицепрезидент Темер – срещу обещанието му, че като стане държавен глава след отстраняването на Дилма, ще спре антикорупционното разследване срещу Куня. Обвиненията срещу бившия парламентарен шеф с неговите 5 милиона долара в Швейцария обаче били толкова очевидни, че Темер не могъл да направи нищо и Куня се оказал в затвора, откъдето започнал да сипе обвинения, че ще проговори, ако не бъде „компенсиран”.
Разпространяването на записите на разговора относно Куня, състоял се между Мишел Темер и Жосели Батиста на 7 март вечерта в президентската резиденция „Жабуру”, направи публични още детайли около тази среща, които допълнително скандализират общественото мнение. Бизнесменът пристига в 22.40 ч., не минава през никакви проверки и влиза с колата си директно в гаража като напълно „свой човек”. По време на самия разговор Батиста не се колебае да коментира с Темер, че е станал обект на разследване, но че разполага с доверен прокурор, който му „снася” информация, както и с „двама завлечени съдии”. (Въпросният прокурор междувременно вече е хванат с подкуп и арестуван). Темер реагира на всичко с одобрение.
Президентът освен това препоръчва на Батиста своя приближен депутат Родриго Лурес като посредник в уреждането на проблемите на JBS с държавната администрация. Скоро след това депутатът е задържан с куфарче, пълно с 500 000 реала (140 000 евро) – подкуп, даден му от Батиста. Трябва да припомним, че всички тези срещи и разговори Батиста провежда, след като вече се е съгласил да сътрудничи на разследването. Записите на беседата с Темер са негово дело, както и насочването на следователите към Лурес.
В свидетелските си показания Батиста твърди още, че в периода 2010-2017 г. по молба на Темер е предал като подкупи на негови доверени лица от партията му Бразилско демократично движение общо 4,7 милиона реала (1,5 милиона евро).
Батиста е осигурил и запис с предаване на подкуп в размер на 2 милиона реала (около 600 000 евро), предназначен за Аесио Невеш, лидер на влизащата в правителството на Темер Социалдемократическа партия.
Впрочем, показанията на Батиста удрят и по другия лагер – на бившите президенти Инасио Лула да Силва и Дилма Русеф и тяхната Работническа партия. Бизнесменът твърди, че през 2010 г. договорил с тогавашния финансов министър Гуидо Мантега плащането на редовни комисионни за Работническата партия, като натрупаните във въпросната сметка пари според него през годините достигнали до 148 милиона реала (около 45 милиона евро). Парите отишли за президентската изборна кампания през 2014 г.
Всички записи и твърдения на Батиста тепърва трябва да бъдат доказвани в съда.
Още преди главният прокурор да внесе официалните обвинения срещу Мишел Темер, президентът направи публично изявление по скандала. Пролича, че е силно ядосан и изнервен. Той гневно отрече да е замесен в корупционни схеми и в каквито и да е нередни действия. Обяви, че няма какво да крие и че иска прецизно разследване на случая. Категорично натърти, че няма да подава оставка.
Вероятно Темер е разчитал с демонстрираната си твърдост да внуши, че е сигурен и стабилен в позициите си. Но ефектът беше обратен. Общественото възмущение срещу него нарасна още повече, уличните демонстрации станаха още по-масови, борсата се срина, а досегашните му политически съюзници в правителството започнаха да го изоставят един след друг.
Първа от кабинета си тръгна Народната социалистическа партия, която има двама министри – на културата и на отбраната. Културният министър Роберто Фрейре подаде оставка незабавно, а военният – Роберто Жунгман, прие временно да остане на поста си, само за да не оголва стратегическия ресор на отбраната.
Социалдемократическата партия, която има четирима министри, също обяви, че разглежда напускането си на правителството. Но тя засега е по-заета с вътрешната си криза покрай разкритията за корупцията на лидера ѝ Аесио Невеш.
Същевременно депутати на тази партия вече подписаха някои от станалите вече осем на брой искания за импийчмънт на Мишел Темер, внесени в парламента. Четири от тези искания са още от миналата година, а другите четири дойдоха в последните дни. Не е ясно дали ще им се даде ход, но те са показателна симптоматика за настроенията.
Темер получи удар и от един от „бароните” в собствената си партия Бразилско демократично движение Фернандо Енрике Кардозо, който в началото на мандата му го поддържаше. Сега обаче Кардозо написа на профила си във Фейсбук: „Той (Темер- б.а.) има моралното задължение да улесни решението, дори и с оставка. Страната няма време.”
