Лула отива в затвора. А накъде отива Бразилия?

Специална кореспонденция от най-голямата латиноамериканска държава за това кои са върховните съдии, изпратили бившия президент Инасио Лула да Силва зад решетките в една поръчкова политическа разправа, защо част от новата средна класа, създадена от неговите социални програми, сега скача в един отбор с противниците му, и как Мишел Темер разпродава богатствата на Бразилия като на битак

"Народът иска Лула да е свободен"–под този лозунг Работническата партия на бразилския експрзидент води кампания в негова защита. Снимка: РТ
„Народът иска Лула да е свободен“ – под този лозунг Работническата партия на бразилския експрзидент води кампания в негова защита. Снимка: РТ

Решението на Върховния федерален съд в Бразилия да изпрати експрезидента Луис Инасио Лула да Силва зад решетките, въпреки че още няма окончателна присъда срещу него, предизвика мощен трус в и без това поляризираното бразилско общество и пренареди картината на предстоящите през октомври президентски избори, за които Лула бе фаворит. Ефектът е не само политически, но също така класов и ценностен.

„Барикада”, която вече нееднократно и подробно се е спирала на казуса около Лула, се обърна с молба за коментар „от мястото на събитието” към нашия редовен читател Даниел Методиев – географ и геолог, който от години живее и работи в Бразилия. Предлагаме тук неговата кореспонденция за отзвука сред бразилското общество от разправата с Лула.

Трудно е да се отговори еднозначно накъде отива Бразилия отсега нататък. Нещата са доста непредсказуеми и напрежението постоянно расте.

Акцентът, разбира се, е върху предстоящите президентски избори. Всичко зависи от това дали ще бъдат манипулирани. Или по-скоро – доколко ще бъдат манипулирани. Аз нямам никакво съмнение, че ще има манипулации, защото тъмните сили, които владеят и контролират в момента Бразилия, манипулират всичко, дори конституцията.

Този театър, този цирк с изпращането на армията уж за въвеждане на ред във фавелите в Рио, всъщност е разгрявка за подобни действия, които могат да обхванат цялата страна като един вид „мек” военен преврат. А това ще означава и на практика промяна в действието на конституцията. Защото когато имаме извънредно положение, тогава много глави от конституцията просто не важат.

Що се отнася до Лула и привържениците му, които никак не са малко, поне една трета от бразилското общество – те бяха наясно вече накъде вървят нещата. Защото тенденцията се знае. В Бразилия политическата класа и съдебната система са надупчени като швейцарско сирене. Всичко се купува и продава. И ако не се купува с пари, се купува с много пари.

Видяхме го и на примера на гласуването на 11-те съдии във Върховния съд по казуса с Лула. Особено показателен за мен е случаят със съдийката Роза Вебер. Знаеше се предварително, че тя е принципно против осъдените на втора инстанция, включително Лула, да влизат в затвора. Но гласува обратното на това. Явно се е продала в последния момент. Или са я шантажирали.

Съдийката Роза Вебер в последния момент обърна позицията си във вреда на Лула. Снимка: Veja
Съдийката Роза Вебер в последния момент обърна позицията си във вреда на Лула. Снимка: Veja

В този дух действа и Кармен Лусия, която е председател на Върховния съд. Тя по принцип не трябва да гласува, тя само организира заседанието на съда. Но този път каза: „Ами отсега нататък гласувам”. И промени правилата. Впрочем, пак Кармен Лусия имаше важна роля и в процеса на импийчмънт срещу президентката Дилма Русеф. Тук се говори, че е била част от онази схема, задвижена от Мишел Темер (бивш вицепрезидент и сегашен президент на Бразилия – б.р.) и Едуардо Куня (бивш председател на парламента и инициатор на импийчмънта срещу Русеф, днес вече излежаващ присъда за корупция – б.р.). А сега се смята, че Лусия е основен двигател в кампанията по унищожаването и заличаването от политическата карта на Работническата партия на Лула.

Председателката на Върховния съд Кармен Лусия. Снимка: Jornal do Brasil
Председателката на Върховния съд Кармен Лусия. Снимка: Jornal do Brasil

Всъщност, ето как точно са гласували 11-те съдии.

За връщане на процеса срещу Лула и доразследване са се обявили петима съдии. Това са Марко Аурелио, Рикардо Левандовски, Жилмар Мендес, Селсо де Мело, Диас Тофоли.

Съдия Диас Тофоли бе сред петимата, настоявали Лула да остане на свобода, поне докато не се определи окончателната му присъда след допълнително доразследване. Снимка: 24 Horas News
Съдия Диас Тофоли бе сред петимата, настоявали Лула да остане на свобода, поне докато не се определи окончателната му присъда след допълнително доразследване. Снимка: 24 Horas News

Против връщане на процеса и за затвор на Лула са гласували шестима съдии. За Роза Вебер и Кармен Лусия вече обясних. Следва Алешандре де Морайс, човек на Мишел Темер и бивш адвокат на РСС (Primero Comando do Capital – една от основните групировки на наркомафията в Бразилия).

Алешандре де Морайс e човек на Мишел Темер и бивш адвокат на РСС (Primero Comando do Capital)–една от основните групировки на наркомафията в Бразилия. Снимка: massa news
Алешандре де Морайс e човек на Мишел Темер и бивш адвокат на РСС (Primero Comando do Capital) – една от основните групировки на наркомафията в Бразилия. Снимка: massa news

Сред шестимата „анти-Лула” съдии е и Едсон Факин – той също е човек на Темер и бе вкаран във Върховния съд на мястото на загиналия при много съмнителна самолетна катастрофа магистрат Теори Заваски. Тук е и Луис Баросо – собственик на адвокатски кантори, които обслужват управляващото мнозинство. И още – Луис Фукс, магнат и притежател на фирми и имоти в Рио де Жанейро, придобити по времето на криминалното управление на губернатора Сержио Кабрал от партията на Темер PMDB, който в момента лежи в затвора.

Ето това са хората, отговорни за изпращането на Лула зад решетките и за елиминирането му от политическата битка за алтернативно развитие на Бразилия. Съдът на историята не бива да забравя имената им.

Те много добре знаят, че по делото му няма никакви доказателства. Съдят го по едно свидетелство на шеф на строителна фирма, който е готов на всичко, за да намали собствената си присъда.

Споменах партията на Темер PMDB и искам да поясня за нея, че тя е нещо като бразилското ДПС – вечният балансьор. Тя винаги хем е със силния на деня, хем е нещо като Троянски кон в екипа му. Винаги е готова да го предаде. PMDB има досега двама президенти и нито един от двамата не е бил избиран. И двамата идват на власт след импийчмънт на предшествениците си. Първият е Итамар Франко, който поема поста на държавния глава през 1992 г., след отстраняването на дотогавашния титуляр Фернандо Колор де Мело. Вторият е Мишел Темер, който бе в основата на фактическия преврат, с който бе свалена Дилма Русеф.

Темер е движел този сценарий още докато е бил неин вицепрезидент. Това го е планирал отдавна – заедно с едрия капитал и с евангелистката църква, която финансира и през която пере пари.

Когато Дилма беше президент, стана ясно, че тя не прави отстъпки като Лула. Защото той беше играч, правеше тактичеки и дипломатически отстъпки на другите партии, които искаха да паразитират. А Дилма е много честна, тя е технократ, не е политик. Тя не отстъпи – и ето, че ѝ спретнаха този преврат.

Когато седна на мястото ѝ, Темер каза, че няма да се кандидатира за президент на редовните избори, само „ще оправи” страната и ще я остави на политическата система. Но сега започна да си показва рогата. В Бразилия вече всички го наричат Вампира – заради онази школа по самба, която го представи като вампир на карнавала в Рио тази година. Темер вече излезе от сянката и сега заявява, че все пак може би ще се кандидатира.

Той е човек на евангелистите, на едрия капитал, който е главно международен, най-вече американски, австралийски, канадски, а също и европейски, норвежки – такива са компаниите, които дърпат конците. Всички тези международни корпорации, които доминират и в минната индустрия, са си разпределили Бразилия. Особено в Амазония концесиите са продадени все в такива ръце. Правят каквото си искат.

Говори се, че Темер ще приватизира дори монетния двор, който винаги е бил държавен. Ще продаде и подпочвените води от бразилската зона на прочутия сладководен резервоар Акуиферо Гуарани, третия по значение на планетата – това са над 840 000 кв. км на територията на щати като Минас Жераис, Сао Пауло, Парана, Рио Гранде до Сул и т.н. Вече е дал това безценно богатство на концесия на „Данон”.

Продава и самолетната компания „Ембраер” – третата по големина в света – на „Боинг”. За „Петробраз” също се търси купувач, но не могат да намерят, защото много раздухаха скандала с корупцията, каквато там, разбира се, има. И „Електробраз” – пак държавен гигант, но в електричеството – също е на тезгяха. Всичко се разпродава. Бразилия е един битак. Който дава повече пари, на него се дава. Но не се знае къде отиват парите. Не влизат в държавния резерв. Понеже идват избори, отиват за кампании. Става страшно.

Тук хората ги е страх. Особено държавните служители. Тюхкат се: „Ужас! Накъде отива Бразилия?!” Но не смеят засега да излязат решително на улиците за една „мека” революция – с демонстрации, гражданско неподчинение. А вече много се коментира, че Бразилия няма да излезе от тази криза без революция или, не дай боже, гражданска война. Всичко зависи от това какво ще стане на изборите.

Напрежението ще се вдига още. Боя се, че ще видим още такива убийства като на активистката и общинска съветничка в Рио Мариеле Франко, която наскоро бе демонстративно застреляна. Бразилия никога не е била толкова разделена, колкото в момента. Дори по време на военната диктатура между 1964 и 1985 г.

Ако в България хората се делят на русофили и русофоби, на критици на статуквото и на антикомунисти, които още гонят червени бабички, тук разделението е класово. Тук проблемът не е толкова, че персонално Лула ще отиде в затвора, колкото в това, че в негово лице се удря работническата класа. Пречупва се възможността един работник като него да оспори и да промени системата. Ударът е знаков.

Същевременно и личността на Лула е много важна. Третирането му сега е скандално, защото той направи много за Бразилия, изведе я до четвърта световна икономическа сила.

Когато той беше на власт, аз живеех в Португалия и знам как светът гледаше тогава на Лула и Бразилия – с голям респект и уважение. Особено заради онова, което той направи в социалната сфера.

Лула лесно пали и повежда площадите, които разпознават в него "свой". Затова противниците му така усърдно се стараят да го махнат от политическата сцена. Снимка: Jornal Grande Bahia
Лула лесно пали и повежда площадите, които разпознават в него „свой“. Затова противниците му така усърдно се стараят да го махнат от политическата сцена. Снимка: Jornal Grande Bahia

Както се казва във футбола – не е важно двама футболисти да играят като богове, важно е отборът да играе добре заедно. В обществото това също е важно. А сега се унищожават социалните придобивки, завоювани по времето на Лула, публичната собственост се разпродава.

Ето как се надига и сегашното класово и социално напрежение. Хората са разтревожени и ядосани, че се спират програмите за подпомагане на семействата, за субсидирани продукти, за стипендии за бедни деца. Закриват се училища, болници. С вечното обяснение, че няма пари. А в същото време пари се харчат за безсмислени неща като военната намеса във фавелите, например – която не даде никакви резултати.

Отварят се дупки в бюджета, които са фатални. Особено зле са хората в Североизтока, но има проблеми и във всички градове на страната.

На масово ниво Бразилия е разделена на два политизирани фронта. Парадоксалното е, че сред онези, които сега се поддават на манипулациите и скачат да викат срещу Лула, че бил крадец и да ходи в затвора, има много хора от тази нова ниска средна класа, създадена именно от него. По негово време тя се удвои и утрои. Става дума за хора, които са били бедни, но са успели благодарение на съществувалите програми за подпомагане и насърчаване и благодарение на икономическия подем през 2002-2014 г. да отворят ресторантче, аптека, обществена пералня и т.н. Така от вчерашни безработни или амбулантни търговци са станали бизнесмени, купили са си 2-3 коли, прекарват отпуски по островите. И именно те роптаят сега срещу Лула. Повярвали са на лъжите на политици и медии, че не световната икономическа криза, а политиката на Лула и Дилма е причинила последвалия икономически спад.

Невежеството им избива, примесено с омраза. Както казваше баба ми от Враца – бълхата, като се напие с кръв, започва да скача. Пази боже сляпо да прогледа, е предупреждавал и Любен Каравелов. Изглежда е световен синдром все да се търси виновник за мразене. Нали и в България дежурният виновен за всичко вече толкова години е все комунизмът.

На много места по света избуяват все повече анархистични движения, но тук, в Бразилия, са много радикални. Трошат коли, банки, магазини. Стават все по-необуздани. Не знам докъде ще се стигне.

Разделението е много дълбоко и сред левицата. Аз съм симпатизант на Партията за социализъм и свобода. Тя през 2006 г. се е отцепила от Работническата партия на Лула, защото нейните учредители не са били съгласни с неговите дипломатически отстъпки пред други съюзници. Но сегашната ѝ позиция малко ме дразни, защото аз застъпвам тезата, че всички леви в Бразилия днес трябва да се обединят. И без това са били заедно до 2006 г., а сега трябва да са сплотени – като онзи сноп стрели на хан Кубрат – за да надвият преминалата в настъпление откровено фашистка десница.

Вместо това Партията за социализъм и свобода иска да се възползва от пространството, което се освобождава от Лула и Работническата партия, и бърза да го заеме. Точно това е играта на Темер и сие – да се разедини лявото пространство. Да се елиминира Лула, защото той е обединителят. Пък и без него бедните хора по-лесно ще се продадат, по-лесно ще ги манипулират, по-лесно ще прехвърлят гласове от ляво към дясно или центъра.

Партията за социализъм и свобода в момента наистина се очертава като алтернатива. Но тя не може да разчита на успеха на Лула, защото още няма неговия актив и опит, не е постигнала нищо забележимо. А Лула е обединил навремето всички, които са се борили срещу военната диктатура. Сега като Мандела го пращат в затвора. Учениците остават без учителя.

 

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар