Над две седмици се забави решението на Висшия изборен съд в Бразилия дали да бъде даден ход или не на регистрираната на 15 август т. г. от Работническата партия кандидатура на Инасио Лула да Силва за президентските избори в страната на 7 октомври. В крайна сметка вечерта на 31 август стана известно, че решението (взето с 6 гласа „за” и един „против”) е негативно и Лула няма да бъде допуснат да се състезава във вота. Това нажежи още повече страстите в бразилския политически сериал, разиграващ се пред очите на цял свят вече трета година. Но това със сигурност още не е апогеят. Тепърва напрежението ще расте…
Казусът е широко известен – управлявалият Бразилия два успешни мандата (от 2003 до 2011 г.) Лула от април т.г. е в затвора в южния бразилски град Куритиба, след като на втора съдебна инстанция получи 12-годишна присъда за корупция по обвинения, които той отхвърля и които прокуратурата и до днес не е подплатила с документи. Експрезидентът и привържениците му са категорични, че съдебната разправа с него е политически мотивирана с основната цел да му се попречи да участва в изборите и отново да оглави държавата.
Присъдата срещу него още не е окончателна, защото предстои обжалване и на трета инстанция, поради което Работническата партия на Лула продължава да оспорва самото му изпращане зад решетките и твърдо държи, че именно той ще е нейният кандидат за президентските избори. В сондажите популярността му дори нарасна след вкарването му в затвора и продължава да се покачва, като според последните проучвания за него биха гласували около 39% от избирателите – с цели 20% повече, отколкото анкетите дават на следващия кандидат от класациите.
Масови шествия и демонстрации из цяла Бразилия вече месеци наред отстояват правото на Лула да се кандидатира. Тези искания получиха силно международно рамо на 17 август, когато Комитетът по правата на човека към ООН излезе със становище, че докато няма окончателно съдебно решение по делото на Лула, бразилската държава трябва да му гарантира политическите права, включително да участва в изборите и в дебатите по време на кампанията. Тази изразена толкова отвисоко позиция вся силен смут в управленските и съдебните среди в Бразилия и мнозина отдават именно на породените от нея дебати проточването на решението на Висшия изборен съд дали да даде ход или не на кандидатурата на Лула. Първоначалните очаквания и на привържениците, и на враговете на експрезидента бяха, че много бързо ще му вдигнат „червен картон”. Интернационализирането на въпроса забави нещата, но в крайна сметка очакваното негативно решение все пак бе взето. И бе обявено, че становищата на Комитета по правата на човека към ООН не носят задължителен характер, а само пожелателен.
Работническата партия (РП) незабавно реагира със своя декларация, в която потвърди, че продължава да поддържа кандидатурата на Лула и ще се бори за нея „с всички възможни средства”, а решението на Висшия изборен съд определи като нарушаващо правата на бившия спрезидент и на неговите многобройни поддръжници. Партията увери, че ще се възползва от законовите възможности за обжалване пред съдебните инстанции, а също ще засили и натиска от улицата в подкрепа на „кандидата на надеждата”.
В декларацията си РП заклеймява като лъжа аргументацията в решението на Върховния изборен съд, че бразилският закон за чисто съдебно минало забранява кандидатирането на лица с присъда, получена на втора инстанция. Цитира се член 26-С от същия закон, постановяващ, че такава присъда може да не бъде зачетена, ако са налице достоверни доказателства в полза на осъденото лице. А Лула и защитата му вече са депозирали такива доказателства пред Върховния съд, сочи РП.
Като лъжа е определено и твърдението, че Лула не може да участва в изборите, защото вече е в затвора. Позовавайки се на член 16-А на Изборния закон, РП изтъква, че кандидат, срещу когото тече неприключил съдебен процес, има право да участва в кампанията и да използва полагаемото му се безплатно време в телевизионни и радиопредавания. Припомня се, че този член е гарантирал участие в изборни кампании на много други кандидати в предшествали изборни процеси. Посочва се, че при местните избори през 2016 г. в такава позиция са били 145 кандидати за кметове, а 98 от тях са били избрани и в момента управляват своите села и градове. „Значи само за Лула не важи този закон, така ли?” – пита риторично в декларацията си РП.
Оспорена е и тезата на управляващите, че становището на Комитета по правата на човека към ООН по случая с Лула нямало задължителен характер. Отбелязва се, че след като Бразилия е подписала протокола към Международния пакт за гражданските и политически права и след като Националният конгрес е одобрил декрет 311, признаващ решенията на Комитета по правата на човека към ООН, то Висшия изборен съд е длъжен също да се придържа към тях.
В декларацията си РП изтъква още, че точно през седмицата, в която беше взето решението за Лула, съдебната система е преговаряла с правителството за повишаване с още 16,4% на и без това „неприлично” високите заплати на съдиите, като в същото време е одобрила нова система за трудово договаряне, ощетяваща хората на наемния труд.
„Всичко това представя Бразилия пред света като страна, която не спазва собствените си закони, не изпълнява международните си ангажименти, манипулира съдебната система в съучастие с медиите, за да осъществява политическо преследване,” сочи декларацията на РП.
Както става ясно от документа, партията ще продължи с обжалванията, отстоявайки кандидатурата на Лула. Но времето тече, до изборите остават 35 дни и досегашният опит със съдебната система подсказва, че шансовете за позитивен за експрезидента развой на по-нататъшните събития е минимален. На пръв поглед тази упоритост на РП изглежда самоубийствена. Но всъщност не е – това е обмислена стратегия.
Отдавна живеещият в Бразилия българин – геологът Даниел Методиев, който и друг път е обяснявал бразилската криза за нашите читатели, разказа и сега пред „Барикада” какъв вариант ще бъде предложен за изборите на привържениците на Лула. Всъщност, както може да забележи всеки, който следи внимателно ходовете на РП, партията е издигнала „тройна кандидатура”, обърна внимание Даниел. Наред с титуляра Лула, като негов вицепрезидент се лансира популярният бивш кмет на Сао Пауло – младеещият 55-годишен потомък на ливански християни, магистър по политически науки, доктор по философия и запален рокаджия Фернандо Адад. Но има и още едно симпатично лице като второ „вице” – това е чаровната журналистка, депутатка и комунистка, 37-годишната Мануела д’Авила. Тя оттегли собствената си кандидатура за президент, издигната от нейната Бразилска комунистическа партия, и сключи съюз за подкрепа с Работническата партия на Лула.
„Тук отдавна всички, включително РП и самият Лула, са наясно, че съдебната система обслужва политическата десница, която по никакъв начин няма да допусне Лула да се кандидатира в тези избори и да ги спечели. Да, партията му официално до последно ще брани неговата кандидатура, защото това е въпрос на политически принцип. Но успоредно съвсем целенасочено се изгражда реалната двойка, която ще се бори за президентския и вицепрезидентския пост, а това са именно Фернандо Адад и Мануела д’Авила,” казва Даниел Методиев.
Той дава много позитивна оценка и на Адад, и на Д’Авила и не счита за негативен факта, че всичко все още се върти главно около името на Лула, докато те са в неговата сянка. Дори напротив, уверява Даниел, популярността на Лула и превръщането му в мъченик на системата в момента работи за двойката Адад-Д’Авила. Защото след очевидно неизбежното окончателно отхвърляне на кандидатурата на експрезидента единственият реален шанс не само за левицата, а за всички бразилци, които са възмутени от сегашното управление и които са голямото мнозинство, ще е да подкрепят тъкмо Адад-Д’Авила. „Щом Лула с цялата си огромна популярност застане официално зад кандидатурата на Адад в двойка с Д’Авила, те няма да имат нужда от друга предизборна кампания,” категоричен е Даниел.
Крайният срок за евентуална смяна в издигнатите от различните политически сили кандидатури е 17 септември. И очевидно разчетът на РП е именно дотогава да използва колкото се може по-ефективно – най-вече чрез вниманието на медиите – казуса с Лула, за да може после да прехвърли набраната така допълнителна популярност към реалната двойка кандидати за президент и вицепрезидент.
Това, разбира се, не е пропуснато и от силите, които държат да препънат не само Лула, но и въобще връщането на левицата във властта. Така че водещият съдия по казуса във Висшия изборен съд Луис Роберто Барозо включи в решението за отхвърляне на кандидатурата на Лула и допълнително изискване към него – да посочи в 10-дневен срок кой ще го замени като кандидат-президент. Тоест това намалява с една седмица времето, през което РП може да обжалва решението за Лула и евентуално след неуспеха на това обжалване, в последния момент преди 17-ти да обяви кандидатурата на Адад.
Освен това съдията Барозо постановява също, че докато не посочи приемник на кандидатурата си, Лула няма да може да ползва безплатното време по телевизиите, полагаемо се на кандидатите. „Обаче по радиото ще може,” допълва Даниел Методиев. И подчертава: „Все едно не това рекламно време ще реши изборите, а растящото възмущение на бразилците от тази грозна, цинична политическа манипулация с участието на съдебната система. Протестният вот набира сила. В Латинска Америка през 2016-та се надигна силен десен реванш. Но днес обстановката е променена. Хората видяха какви жестоки удари по социалните права и завоевания нанесоха десните и тук, в Бразилия, и в съседна Аржентина. Всички, които са несъгласни с тези нови робовладелци, с разпродажбата на държавна собственост, със срива на средната класа, са готови да се противопоставят сега. И фигурата на Лула на този фон придобива символна роля – като на един латиноамерикански Нелсън Мандела, който, макар и в затвора, е по-силен и от най-солидно финансираните си съперници отдясно”.
Най-добре позиционираният в сондажите десен кандидат-президент в Бразилия е Жаир Болсонаро – бивш военен и апологет на някогашната военна диктатура, оставила толкова зловещи спомени с убийствата, репресиите и бруталните нарушения на човешките права. За свой вице той е избрал пенсионирания генерал Антонио Хамилтон Мурао, който миналата година беше отстранен от армията, след като обяви, че военният преврат е средството да се прочисти Бразилия от корумпирани политици. Болсонаро се гласи да издига военнослужещи и за свои министри, ако стане президент. Проповядва направо расистки възгледи спрямо чернокожото и индианското население. Социолозите му вещаят 19% подкрепа.
„Толкова е десният електорат плюс поддаващите се на манипулации неориентирани граждани, които очакват от Болсонаро „ред” в страната, без да си дават сметка, че той е откровен фашист,” казва Даниел. Същевременно нашият сънародник смята, че един толкова краен десен кандидат още повече ще сплоти на втория тур на изборите всички, които не желаят задушаването на демокрацията и връщането към диктатурата. Стимулът да бъде възпрян Болсонаро ще тласне най-широк спектър от бразилското общество да подкрепи единствената алтернатива, която тогава ще са въплъти съвсем ясно в двойката Адад- д’Авила, убеден е Даниел Методиев.
В същото време той не се съмнява, че кампанията ще бъде много ожесточена и че Фернандо Адад ще бъде атакуван безпощадно отдясно, включително с лъжи и „фалшиви новини”. „Съдия Сержио Моро вече копае усърдно под него, старае се да се хване за нещо, та да изкара, че и Адад е имал някакво незаконно финансиране,” казва Даниел. Сержио Моро е главният „душманин” на Работническата партия и персонално на Лула в съдебната система. Това е съдията, употребил случаите на корупция в държавната компания „Петробраз” и в работили с нея строителни компании като средство за политическа разправа с бившия президент и съпартийците му, при това в повечето случаи без солидни доказателства. Казусът с Лула е особен скандален, защото обвиненията за „пасивна корупция” срещу него се базират на твърдения на бивш шеф на строителна компания, уверяващ, че бил „запазил” един от апартаментите в изграждан луксозен комплекс за семейството на Лула. Липсва обаче документ, който да доказва че въпросният апартамент някога е бил собственост на Лула или на член от семейството му. А предприемачът чрез тези очернящи Лула показания си е издействал намаляване на собствената си присъда за корупция…
„Тук всички знаят, че Сержио Моро е човек на американците и изпълнява тяхната поръчка за съсипване на Работническата партия. На всеки две седмици лети до САЩ да се отчита. Няма да се учудя, ако по същата схема, която вече приложиха на Лула, сега пуснат във вентилатора и някакви гадости срещу Адад. Ще платят на някого да „свидетелства” и ще разиграят фарс. Те така действат,” казва Даниел. И обобщава: „Но ако стигнат дотам, само ще влошат още повече нещата. Бразилците ще кипнат от безочието на този октопод. Ако не успеят да променят нещата с избори, не изключвам революция.”
