Бразилия продължава да вибрира под високо напрежение след разделилото страната решение „на кантар” на Върховния съд да изпрати зад решетките бившия президент на страната Инасио Лула да Силва, осъден по обвинение за злоупотреби на 12 г. затвор на втора инстанция. Присъдата му е неокончателна, тъй като е задвижено обжалване и пред трета инстанция. Освен това обвинението се базира само на свидетелства на вече осъден за корупция предприемач, заинтересован по този начин да намали собствената си присъда. Ето защо Лула и поддръжниците му тълкуват неговото изпращане в затвора като политическа репресия, целяща да му попречи да се кандидатира в президентските избори през октомври. Сондажите продължават да го сочат за фаворит в предстоящия вот.
На 8 април живеещият в Сао Пауло Лула се остави в ръцете на полицията, за да го транспортира до южния град Куритиба, в чийто затвор е предвидено да бъде зачислен като затворник.
Изпратиха го хиляди екзалтирани негови привърженици, много от които дори не искаха да го пускат. В репортажите от това емоционално сбогуване различни бразилски и световни медии правят много паралели между думите, изречени от Лула пред множеството, и легендарната реч на Мартин Лутър Кинг отпреди половин век „Имам една мечта”. Вероятно защото Лула се определи като „строител на мечти” и подчерта, че това е единственото му „престъпление”.
Бившият президент припомни, че мечтите му са били насочени към една по-справедлива страна, където милионите бедняци да получат възможност да се включат в икономиката, да учат в университети и да не гладуват. Според Лула всичко това е било непоносимо за противниците му и затова са предприели атаките си и срещу експрезидентката Дилма Русеф, и срещу него. „Превратът не завърши с Дилма, превратът трябваше да продължи, за да ми попречат да се кандидатирам отново за президент,” посочи той.
„Аз не съм просто едно човешко същество. Аз съм идея, попила във въздуха. А идеите не могат да бъдат затворени. Сега вие ще бъдете милиони „Лули”,” каза още Лула на поддръжниците си. И подчерта: „Ще изляза от всичко това още по-голям, още по-силен и невинен. Защото ще покажа, че те (противниците му – б.р.) са престъпниците… Ще вляза (в затвора – б.р.) с високо вдигната глава и ще изляза (на свобода – б.р.) с разтуптяно сърце”.
Редом до Лула във всичките му последни дни на свобода бе цялото ръководство на неговата Работническа партия, а също и вярната му съратничка Дилма Русеф – бившата президентка на Бразилия, свалена с импийчмънт по спорни обвнинения в административни нарушения през 2016 г. В началото на тази седмица тя пристигна в Испания, за да изнесе публична лекция за ситуацията в родната ѝ Бразилия в „Дома на Америка” в Мадрид, на която призова за международна солидарност с Лула. Предлагаме тук интервюто, което Дилма Русеф даде при това свое гостуване за испанския в. „Ел Паис”.
………………………………………………………….
На Дилма Русеф (родена в гр. Бело Оризонте приз 1947 г.) не ѝ харесва да избира лесни пътища. Или както самата тя каза при това свое идване в Мадрид, където изнесе лекция за бразилската политическа криза в „Дома на Америка”, харесват ѝ „не много удобните изходи”. С тези думи обяснява защо не е подала оставка от президентския пост в Бразилия, когато през 2016 г. започна политическият процес по импийчмънт, който я отстрани от властта. Същият израз използва, за да обясни защо Работническата партия (РП) продължава да поддържа като своя кандидатурата на Инасио Лула да Силва в президентските избори през октомври т. г. (той продължава да е фаворит в сондажите), въпреки влизането му в затвора в неделя, след като бе осъден на 12 г. затвор за корупция. Според бившата държавна ръководителка присъдата срещу Лула е „третата фаза на парламентарния и медиен преврат”, започнал с отстраняването ѝ и продължил със съставянето на едно правителство, „което няма поддръжката на урните”. Тя смята, че днес този процес „разяжда демокрацията” в Бразилия.
Какъв е планът на Работническата партия за изборите?
За нас Лула продължава да е кандидат. Смятаме, че правото е на наша страна. Във Върховния федерален съд (където бе гласувано Лула да отиде в затвора след присъдата на втора инстанция – б.р.) имаше равен брой гласове „за” и „против” – пет на пет. Конституцията на Бразилия казва следното в своя пети член: „Всички са равни пред закона”. В този член има един подраздел – 57-ми, който посочва: „Никой не може да бъде смятан за виновен без присъдата му да е преминала през съда”. Тоест – без да са използвани всички инструменти за защита. Това е всъщност презумпцията за невинност. Аз мога да те арестувам, а после съдът може да те освободи. Тоест – аз ще съм те арестувала в нарушение на закона и ти ще си бил в затвора без вина.
Но още когато започна процеса по импийчмънт през 2016-та, опозицията промени интерпретацията си на конституцията и обяви, че може да се налага временен арест. Когато се решаваше въпросът за habeas corpus (оставане на свобода до окончателно потвърждаване на присъдата – б.р.) на Лула, имаше равен брой гласове „за” и „против” във Върховния съд, чиято председателка Кармен Лусия в крайна сметка наклони везните, за да се вземе решение срещу него. В този спор мнозинството предпочита да се върнем към интерпретацията, че никой не може да бъде изпращан в затвора, преди да „премине през съда”.
Но ако през септември Изборният съд анулира кандидатурата на Лула, РП ще изпадне от изборите.
Как според вас се чувства Бразилия, като знае, че президентът (Мишел Темер – б.р.) ръководи една банда, или като е в течение на записи и материални доказателства срещу кандидата, когото победих през 2014-та (десния политик Аесио Невес – б.р.)? Те могат да се кандидатират, а Лула не може, така ли? Какво правосъдие е възможно в страна, в която се случват такива неща? Необходимо е страната да намери отново сама себе си. Страната не може да продължи така разделена. Недопустимо е неща, които никога по-рано не са се случвали – като убийството на Мариеле Франко (градска съветничка от Рио де Жанейро, застреляна на 14 март т.г. – б.р.) или обстрела на автобусите на екипа на Лула – да са формата за правене на политика. За да преодолеем всичко това, няма друг път, освен изборите. Затова сме убедени, че имаме пълното право да участваме в тях. Защо е това настояване да оттеглим кандидатурата на Лула? Защото той има неоспоримата подкрепа на гласоподавателите и на народа. Кой е кандидатът на превратаджиите? Алкмин (бивш губернатор на Сао Пауло – б.р.) с неговите 5% подкрепа ли?
Освен Лула, има още няколко ръководители от РП, обвинени в корупция.
С пълно спокойствие мога да кажа, че са ме разследвали и досега не са намерили нищо, за да ме осъдят, или да започнат някакъв процес срещу мен.
Докато управлявахте, не се ли съмнявахте в нещо?
В Бразилия през 2006 г. имаше един процес, така нареченият „Менсалао“ (за незаконно купуване на гласове в Конгреса по време на първото правителство на Лула – б.р.). Това беше първият процес срещу РП. Имаше три тези. Първата беше наречена „доминиране на факта”, което бе една деформация на германската юридическа теория. Тя се състои в надмощието на факта, тоест – фактът на престъплението не се нуждае от специфични доказателства. Когато съдията Даланьол обвини Лула, той не си носеше аргументиран доклад. Това е единственият случай в историята на прокуратурата, когато за обвинението срещу един човек беше използван Power Point. Прокурорът каза: „Нямам доказателства. Имам убеждения”. Вторият въпрос или теза беше: колкото по-високо в йерархията е обвиняемият, толкова по-голяма е вината му. И никой не ви иска специфични данни, защото рангът на личността предопределя вината. Тоест – така беше криминализирано президенството в нашия период, президентите си бяха виновни априори. Трето…
Но няма ли автокрация в РП?
Не! Въпросът не е в автокрацията. Става дума за законна институционалност. Тук (в Испания – б.р.) не се прави това, не се допуска, не се постъпва така с Рахой. Ако вие имате проблем с Рахой, вие сте длъжни да кажете защо именно той е виновен, я не просто да го предопределите за виновен, само защото е начело на правителството. Фактът, че заема този пост, не му вменява никаква вина.
Казвате, че не е имало корупция във вашата партия?
Не, казвам, че съществуваха тези три характеристики. Това е правосъдието, а не онова, което аз си мисля или съм спряла да си мисля. В Бразилия има деформация на съдебната власт. Трябваше да ни разбият – нас, Работническата партия. И превърнаха правосъдието в наш враг. Иронията е, че тези, които им предоставихме оръжието, бяхме ние. Лула укрепи прокуратурата. Увеличихме заплатите на Федералната полиция. А аз подготвих закона за организираната престъпност, въвел възможността за „възнаграждавано твърдение“ (осъдени за корупция да намаляват присъдата си с показания за други, замесени в корупционната верига – б.р.) и промени дотогавашния наложен в Бразилия постулат, че онзи, който корумпира, не извършва престъпление, а това прави само онзи, когото корумпират – и затова корумпиращите компании по-рано не бяха привличани към криминална отговорност.
Смятате ли че вашата партия е направила всичко, за да се противопостави на корупцията?
Правителството ми направи онова, което можеше. Аз уволних няколко от тях (корумпираните – б.р.). Гледам на нещата като Монтескьо: „Не смятай, че хората са добродетелни. Смятай, че институциите са добродетелни”.
Бях в Г-20, когато се обсъждаха въпросите, свързани със случилото се по време на кризата (в Европа и САЩ – б.р.). Вие смятате ли, че корупцията би съществувала без онези места, които наричаме „фискален рай”? Или, че тези места преди 11 септември 2001 г. са били обект на преборване? Защо се говори, че Швейцария „изпира” най-чисто? Корупцията е нещо, с което трябва да се сражаваме, използвайки и национални, и международни институции. Г-20 не се бореше срещу корупцията, а с тероризма. Но каналите за надвиване на тероризма са същите, които се използват за борба с наркотрафика, с укриването на данъци, с корупцията. Те са като скачени съдове.
Какво друго можехте да направите по време на своя мандат?
Можех да направя много повече неща. Колкото повече се отдалечавам от онзи период, толкова повече мисля за онова, което трябваше да направя. Не биваше да продължавам с онзи корумпиран вицепрезидент и предател (Мишел Темер – б.р.) – тогава не знаех, че е такъв. За да предотвратим кризата, освободихме от данъци много компании. Не трябваше да го прилагаме към толоква много, защото те натрупаха пари, вместо да разширят работните места и капацитета си. Много хора, които мислех, че са едни, се оказаха други… Има много начини. Например, в Бразилия е необходимо по-добро разпределение на богатството, но това не може да стане без данъчна реформа.
Какъв сценарий предвиждате за изборите?
Ако изобщо ни оставят да имаме избори. Ще се борим да се състоят. Дори военната диктатура трябваше да организира избори навремето, за да създаде впечатление за спокойствие. Вярвам, че ако победи Лула, стабилността ще се върне в Бразилия. На това се надявам. Но осъзнавам, че ще направят всичко, само и само Лула да не се върне.
А без Лула в уравнението?
Смятам, че народният лагер ще спечели. Не става дума само за Лула. Той каза следното и е прав: „Ще участвам в тези избори жив или мъртъв, в затвора или на свобода, осъден или оправдан, защото представлявам една идея и едно предложение. Те ще открият, че макар и да съм затворник, милиони бразилци ще станат „Лули”.” И именно това вече става. Когато го осъдиха на първа инстанция, подкрепата за него в сондажите нарасна. На втора инстанция се увеличи още, за разлика от онова, което стана с другите политици. Въпреки съда на медиите – срещу Лула има 70 часа предавания в националните телевизии – нито за минута подкрепата за него не падна, а само растеше. Това е обезнадеждаващо за бразилските медии.
Следващото поколение политици вече се появи. Така че аз не вярвам в Бразилия да имаме тотален регрес. При последната диктатура ние се съпротивлявахме 21 години. Това сега е вторият преврат, който преживявам. Била съм три години в затвора навремето, а после стана така, че приемах военни паради.
