Политическите страсти в Бразилия стигнаха до точката на кипене в навечерието на очакваното днес решение на Върховния съд на страната по въпроса дали бившият президент Инасио Лула да Силва да остане на свобода или да отиде зад решетките.
Трябва да се припомни, че още миналата година той бе осъден на първа инстанция по повдигнати срещу него обвинения в корупция. Беше му вменено, че уличена в подкупи строителна компания била „запазила” елитен мезонет за неговото семейство още преди да стане президент, в резултат на което тя после получила изгодни държавни поръчки.
Липсва какъвто и да било документ, който да доказва, че Лула или семейството му някога са притежавали такъв апартамент. Обвинението се базира само на едностранни твърдения на бившия шеф на тази строителна компания, дадени от него, когато вече се е намирал в затвора. По бразилското законодателство, ако осъден за корупция сътрудничи на правосъдието, той може да си намали присъдата. Така, чрез показанията си срещу Лула, въпросният бивш строителен предприемач снижи престоя си зад решетките от 8 на 5 години. А бразилската правосъдна система получи крайно спорен мотив да осъди бившия държавен глава, засилил се към ново кандидатиране за президент в предстоящите през октомври т.г. избори.
Самият Лула, както и многобройните му привърженици, са убедени, че съдът е използван от десницата като инструмент за да се попречи на преизбирането му начело на Бразилия – защото според сондажите засега той е безспорен фаворит сред избирателите.
През януари т.г. втората съдебна инстанция, пред която защитата на Лула обжалва присъдата му, не само я потвърди, но дори и я увеличи на 12 години затвор. По бразилското законодателство обвиняем с потвърдена на втора инстанция затворническа присъда трябва да отиде зад решетките. Но адвокатите на Лула, които обжалват и пред последната, трета инстанция – Върховния съд, подадоха молба той да остане на свобода. Именно тази молба се разглежда днес от 11-членния състав на Върховния съд, в който мненията са крайно поляризирани и не е ясно кое ще надделее.
В очакване на решението двата лагера – на противниците и на привържениците на Лула – стигнаха до крайности в противопоставянето си. Най-болезнен отзвук сред бразилското общество, в което още са пресни кошмарните спомени от военната диктатура (1964-1985 г.), получи директната намеса на висши военни. До това се стигна след като през последните две години улични демонстрации на десницата и различни изяви на десни депутати и сенатори многократно издигаха призиви за „военна намеса” в политическата криза в страната.
Сигналът за офанзива бе подаден този вторник от армейския шеф от резерва генерал Луис Гонгаза Шрьодер Леса, който заяви пред вестник O Estado de S. Paulo, че ако Лула не влезе в затвора, дългът на въоръжените сили ще е „да възстановят реда”. „Ако се стигне до подобно нарушение на закона, несъмнено ще остане само средството за армейска реакция. Дългът на въоръжените сили е да възстановят реда. Но не вярвам да стигнем дотам,” казва генералът.
Въпреки уговорката в последното изречение, бразилците съзряха в това изявление открита закана с евентуален военен преврат, ако Върховният съд не изпрати Лула зад решетките. Още повече, че този коментар на ген. Луис Гонгаза Шрьодер Леса отприщи още няколко подобни, направени пак от висши военни чинове, включително и действащи.
Лично настоящият главнокомандващ бразилската армия ген Едуардо Диас Вилас Боас написа в Туитър: „Уверявам, че бразилската армия, спазвайки своята институционална мисия, споделя справедливото искане на всички граждани да се отхвърли безнаказаността и да се зачита конституцията”. Незабавно след него пак в Туитър реагираха още трима генерали. „Сабята ми е на колана, седлото е стегнато, конят е готов, очаквам заповедите ви!”, написа ген. Пауло Шагас. „КОМАНДИРЕ! В обща траншея сме с вас,” на свой ред откликна ген. Миото. „Заедно сме, командире,” потвърди и ген. Фрейтас.
Още преди няколко седмици друг генерал – Антонио Моурао, който малко по-късно премина в резерва, също публично коментира възможността за военна намеса в политическия живот на Бразилия. В прощалната си реч при своето пенсиониране пък направи апология на генерал Брилянте Устра, известен като един от най-жестоките мъчители на затворници по времето на дясната военна диктатура. Без по никакъв начин да се разграничи от изявленията му, главнокомандващият Вилас Боас се сбогува с пенсиониращия се Моурао, изказвайки суперлативи за него. В същото време въпросният Моурао открито подкрепя кандидатурата за президентския пост на ултрадесния политик Жаир Болсонаро, който също е бивш военен и апологет на прилаганите от военната диктатура изтезания срещу политическите затворници.
Цялата тази поредица от демонстративни прояви естествено предизвика силни вълнения сред много чувствителното към намесата на военните бразилско общество. Дори бившият главен прокурор Родриго Жанот, който е автор на обвинението срещу Лула, коментира нескритото подсктрекаване към военна намеса от страна на главнокомандващия Вилас Боас по следния начин: „Това категорично не е добре. Ако е онова, на което прилича, нова 1964-та година (годината на военния преврат в Бразилия – б.р.) е неприемлива. Но не вярвам това реално да стане”.
Бенефисът на военните е кулминацията в една дълга кампания за натиск върху Върховния съд, за да вземе решение за изпращане на Лула в затвора. Част от нея бяха и състоялите се този вторник координирани десни демонстрации в 50 града на Бразилия, изискващи заключването над експрезидента „на топло”. Те издигнаха дори следния лозунг: „Ако ти (Лула – б.р.) не отидеш (в затвора б.р.), ще дойде той (военният преврат – б.р.)”.
Трябва да се припомни също, че по време на обиколките с предизборен характер, които прави Лула с екипа си из различните бразилски щати, автобусите дори бяха надупчени с куршуми при обстрел от противници на бившия държавен глава. На което привържениците му реагираха със собствени масови мобилизации и с алармиране, че фашизмът тръгва в атака в Бразилия.
По правна линия също бяха мобилизирани силите и на двата лагера. Около 5000 съдии и прокурори изпратиха послание до Върховния съд с настояване Лула да отиде в затвора. А 3200 адвокати на свой ред апелираха със свое писмо пак до Върховния съд Лула да остане на свобода, тъй като процесът срещу него е манипулативен, без доказателства и политически.
Страстите стигнаха такива нива, че председателката на Върховния съд Кармен Лусиа се видя принудена да излезе със специално обръщение, в което призова обществото към въздържаност „в тези времена на нетолерантност и на непримиримост между личности и институции”.
Самият Лула отговаря на цялото това нажежаване с не по-малко пламенни речи по митингите пред свои привърженици. Този понеделник например той заяви следното пред 5000 души в Рио де Жанейро: „Няма да могат да хвърлят в затвора моите мисли, нито моите мечти. Ако ми забранят да ходя, ще ходя с вашите нозе. Ако ми забранят да говоря, ще говоря с вашите усти. Ако сърцето ми спре да бие, то ще продължи да бие във вашите сърца”.
За привържениците си Лула продължава да бъде най-автентичния глас на бразилския народ, който сега десницата иска да прекърши.