Женска стачка блокира Испания на 8 март

Нежната половина сред трудещите се спира работа навръх Международния ден на жената с искания не само за повече специфични женски права и за по-малко мачистка доминация, но и против социалните орязвания, корупцията, войната и неолиберализма, „който разрушава нашата планета и нашия живот”. Сред подкрепящите стачката са и много хора на изкуството, като Пенелопе Крус и Хавиер Бардем

„Този 8 март искаме права, не цветя,” пише на лозунга в средата. Снимка: hacialahuelgafeminista
„Този 8 март искаме права, не цветя,” пише на лозунга в средата. Снимка: hacialahuelgafeminista

Испанките излизат на масова стачка навръх Международния ден на жената 8 март. Организаторките от различни феминистки и социални формации, обединили се през януари т.г. в т. нар. „Комисия 8-М” именно с цел да проведат този протест, са убедени, че акцията им ясно ще покаже как „без жените целият свят спира”.

Протестът се осъществява с активната подкрепа на двата най-големи синдиката в Испания – CC OO и UGT. Тъй като законът позволява предприемане на стачни действия единствено чрез синдикатите, тяхното участие е необходимо, за да може прекъсването на работата от страна на жените да е законно. Прекъсванията ще вървят само за по 2 часа, но ще се редуват сектор след сектор така, че да обхванат общо 24 часа.

Стачката обаче предвижда не само това, а също и отказ на жените да се занимават с преподаване или учене, да извършват обичайните си домакински дейности, да гледат деца или възрастни хора, да пазаруват – включително стоки за женска хигиена. От „Комисия 8-М” разгласиха данни, според които жените средно през седмицата отделят по 26,5 часа за грижи за семействата си, докато мъжете – 14 часа.

Сегашният протест се вдъхновява от легендарната женска стачка, парализирала Исландия на 24 октомври  1975 г. и превърнала се в голям импулс за всички феминистки движения по света.

Момент от легендарната стачка на жените в Исланзия на 24 октомври 1975 г. Снимка: El Pais
Момент от легендарната стачка на жените в Исланзия на 24 октомври 1975 г. Снимка: El Pais

В онзи момент едва 5% от депутатите в исландския парламент са жени. Но в резултат на масовата акция, която нагледно демонстрира колко важна е ролята на жената и как без нея всичко замира, исландското общество променя радикално отношението си към женското равноправие. Пет години след стачката Исландия избира първата си жена президент – Вигдис Финбогадоутир.

В самата Испания движението за равноправие на жените също е много дейно и исторически е било част от силите, борили се срещу франкистката диктатура.

Демонстрация в защита направата на жените в Барселона през 1976 г. Снимка: El Pais
Демонстрация в защита направата на жените в Барселона през 1976 г. Снимка: El Pais

Една от неговите най-емблематични фигури, изявила се още през 70-те години, е Хуста Монтеро, която и сега е сред основните двигатели на женската стачка и на „Комисия 8-М”. Нейна принципна позиция е, че борбата за равноправието на жените трябва да е важна кауза и за мъжете, защото е част от общите усилия за повече социална справедливост в обществото.

Хуста Монтеро (вляво) в кадър от телевизионен репортаж за подготвяната женска стачка. Снимка: La Sexta TV
Хуста Монтеро (вляво) в кадър от телевизионен репортаж за подготвяната женска стачка. Снимка: La Sexta TV

Всяка година 8 март е ден на мобилизицация на испанките в защита на правата им и задължително преминава с много демонстрации и шествия. Особено масов бе миналогодишният Международен ден на жената и още оттогава се роди идеята към другите традиционните прояви да се добави и стачка. Идеята се осъществява сега.

Разгърналата се мащабна координация на тазгодишната стачна акция минава през специално създадения сайт http://hacialahuelgafeminista.org . В един от разделите му е публикуван и Манифест 8-М за стачката, илюстриран със снимка, на която се чете популярният феминистки лозунг „Този 8 март искаме права, не цветя”.

Манифестът е с революционен тон. Той издига искания не само за повече специфични женски права, за равно заплащане при равен труд, за защита от сексуално и домашно насилие, за преодоляване на мачистката доминация, за отхвърляне на ЛГТБИ-фобиите, но и за достъпно и светско образование, за достойни пенсии, против социалните орязвания, корупцията, неолиберализма, войната, капитализма.

Могат да се прочетат например такива заключения: „Войните са продукт и продължение на патриархата и на капитализма с цел да се контролират територии и хора”. И още: „Надигаме силен глас срещу дивия неолиберализъм, който на световно ниво е налаган като единствен начин на мислене и който разрушава нашата планета и нашия живот”.

Логото на женската стачка. Снимка: hacialahuelgafeminista
Логото на женската стачка. Снимка: hacialahuelgafeminista

Именно заради изразени позиции от този род инициативата за женската стачка, макар и отворена към всички желаещи да се присъединят, не бе подкрепена от активистките на двете водещи десни испански партии – консервативната Народна партия, която е и управляваща, и либералната „Сюдаданос”.

Лидерката на „Сюдаданос” в Каталуня Инес Аримадас директно заяви, че я възпират „идеологическите” искания, „насочени срещу капиталистическата система”, а съпартийката ѝ Патрисия Рейес, която е депутатка в парламента в Мадрид, така аргументира отказа си да подкрепи женската стачка: „Някои сме феминистки, но не сме комунистки”.

На една от многобройните пресконференции преди стачката Хуста Монтеро от „Комисия 8-М“ бе помолена да коментира тези скрупули на дамите от „Сюдаданос” и тя апелира към тях „да не подменят нещата“. След което уточни: „Ние правим много конкретни предложения – като ефективно сексуално образование или необходимостта от ратифициране на конвенцията на Международната организация на труда за домашните помощнички. Позицията на „Сюдаданос” ни кара да се запитаме какъв е проблемът им с тези предложения, та ги отхвърлят под предлог, че стачката била идеологическа. Да ни разкажат тогава за тяхната идеология“.

Стигна се и до трагикомични ситуации. Така например, в стремежа си да опонират на стачката две от най-изявените дами в Народната партия – ръководителката на община Мадрид Кристина Сифуентес и министърката на селското стопанство Исабел Гарсия Техерина, излязоха с контра-инициатива за… „стачка по японски”. В нея се предвижда жените на 8 март не да спират работа, а напротив, да работят „по японски” – още повече часове, отколкото обикновено, за да покажели така, че всичко могат.

Идеята срещна вълна от обществено възмущение, която се разля дори и в Сената. Темата бе повдигната там по време на драматични за премиера Мариано Рахой обсъждания относно блокажа с все още неприетия държавен бюджет на страната. Изработването му е пряко свързано и с бюджетите на автономните области, но нещата са зациклили заради факта, че в проблемната Каталуня все още няма правителство.

Та на този сложен за Рахой фон, когато върху него се посипаха критики от всички останали партии по бюджетния въпрос, една от опозиционните сенаторки дръпна гневна реч и за идеята на премиерските съпартийки за „стачка по японски”. Мария Хосе Лопес Сантана от малката лява партия „Нуева Канариа” изригна с данни за тежкия труд на камериерките, които според нея „всеки ден работят по японски”, и попита Рахой така ли неговата партия и правителството му защитават правата на жените.

Видимо притеснен, премиерът неколкократно повтори, че не подкрепя идеята за „стачка по японски” и обеща, че ще се срещне с представителки на бранша на камериерките, за да се потърсят решения за проблемите им. А към младата лява сенаторка се обърна така: „Благодаря ви за изнесените данни, трябва да призная, че те ме поразиха”.

Подкрепа за женската стачка, свиквана от „Комисия 8-М” на 8 март, изразиха партиите „Подемос”, Обединена левица, а с някои уговорки и Испанската социалистическа работническа партия.

Много популярни хора на изкуството също се солидаризират със стачката. Сред тях са например световните кинозвезди Пенелопе Крус и Хавиер Бардем.

Пенелопе Крус и Хавиер Бардем са известни с активните си леви позиции по много обществено-политически проблеми. Снимка: El Publico
Пенелопе Крус и Хавиер Бардем са известни с активните си леви позиции по много обществено-политически проблеми. Снимка: El Publico

И двамата преди броени дни отново влязоха в новините покрай премиерата на новия си филм „Да обичаш Пабло”, в който пак играят заедно и който е посветен на колумбийския наркобарон Пабло Ескобар. По същото време Пенелопе Крус получи и почетен „Сезар” във Франция.

Сега тя казва по повод стачката: „Това, което става, е много важно. Смятам го за повече от символично и се надявам, че ще променим реалността, ще я направим по-справедлива”. Хавиер Бардем е на същото мнение: „Трябва да се подкрепи това движение, защото е логично. Необходимо е равно заплащане, равнопоставеност в трудовите условия. Анахронизъм е, че още говорим за това. Стачката на 8 март е много важна, трябва да бъде последвана и подкрепена”.

Стачката ще бъде съпроводена и от много съпътстващи прояви през целия ден на 8 март, включително от „народни кухни“ по кварталите на градове и села из цяла Испания – жените ще излизат да готвят заедно и ще раздават храната безплатно. Ще се състоят и традиционните шествия. В Мадрид шествието ще е вечерта – ще започне от улица „Аточа“ и ще завърши на площад „Испания“.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар