Милиони по целия свят на най-големия климатичен протест в историята (снимки)

България се включи в глобалната климатична стачка, която изкара на улиците милиони хора от Австралия и Азия, през Европа и Африка, до Южна и Северна Америка. „Няма ПЛАНета Б“, казаха в София протестиращите, а същото прозвуча на различни езици в над 180 държави

София. Снимка: Евгений Милов

Милиони хора по цялата планета протестираха на 20 септември с настояване правителствата на отделните държави и международните организации да предприемат спешни мерки за справяне с климатичната криза.

Хора от различни държави – в това число и от България, от различни култури и часови зони се включиха в протестните действия, за които се счита, че са най-мащабните в историята. По различни оценки общо по улиците на света са шествали около 4 милиона души.

Видео от шествието в София:

Протестите по целия свят в петък бяха кулминация на движението, стартирано от шведската ученичка Грета Тунберг преди около година. От Тихоокеанските острови, през Австралия, Югоизточна Азия, Африка, Европа и Южна и Северна Америка – протестни действия имаше в поне 185 държави.

Сред тях беше и България, като най-голямото шествие се проведе в София. Няколкостотин души се събраха пред Националния дворец на културата около 18:00 часа, след което преминаха по бул. „Витоша“ и стигнаха до т.нар. „Триъгълник на властта“ – пространството между Министерския съвет, Президентството и Народното събрание на пл. „Независимост“.

Галерия от шествието в София: 

„Няма ПЛАНета Б“ беше един от водещите плакати и у нас. Слоганът е един от водещите на международното движение и беше издигнат на различни езици в целия свят.

Мадрид

За първи път, откакто стартираха ученическите климатични стачки, към тях бяха призовани да се включат масово и възрастните. Призивът беше чут и в редица държави по света зад организацията на шествията и митингите стояха синдикални организации, които успяха да мобилизират милиони работещи в различни сектори.

Бристъл

В отделните държави протестите имаха и по-конкретни местни цели и каузи – от повишаването на морското равнище в Соломоновите острови, през токсичните отпадъци в Южна Африка, до замърсяването на въздуха и пластмасовите отпадъци в Индия или разширяването на въгледобива в Австралия.

„Но цялото послание беше обединено така – мощен възглас за спешни мерки в посока намаляване на емисиите и стабилизиране на климата“, пише The Guardian. Британското издание, както и редица други издания по целия свят, следяха през целия ден на живо протестите в различните държави, като обобщаваха информация за броя на участниците, техните маршрути, искания и т.н.

Хамбург

Демонстрациите се проведоха в навечерието на срещата на върха на ООН по въпросите на климата, свикана от генералния секретар на организацията Антонио Гутериш, която има за цел да обедини държавите в необходимостта от спешни действия за ограничаване на повишаването на глобалните температури до 1.5 градуза по Целзий, както е договорено съгласно Парижкото споразумение за климата от 2015-та година.

Чикаго, САЩ: 

Въглеродните емисии се повишиха до рекордни нива през миналата година, въпреки предупреждението на подкрепяния от ООН Междуправителствен съвет по изменението на климата, че остава малко повече от десетилетие за действие за намаляване на емисиите и стабилизиране на климата.

Сидни

Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който е противник на действията за справяне с климатичната криза, ще бъде в централата на ООН по време на ключовата среща на върха в понеделник, 23 септември, но вместо на нея ще участва в среща, посветена на свободата на религиите, което буди недоумение в мнозина.

Гренада, Испания: 

„Всички ние сме навън, за да заявим ясно правото си на живот, правото да дишаме и правото да съществуваме – всичко това ни се отказва заради неефективна политическа система, която дава повече приоритет на индустриални и финансови цели, вместо на екологичните стандарти“, казва пред The Guardian протестиращ младеж от Индия.

Ню Йорк

Едни от най-мащабните демонстрации бяха в Австралия – най-големия износител на въглища и течен природен газ, където повече от 300 000 души излязоха на улицата в около 100 различни митинга в отделни градове. На фона на техните действия финансовият министър на страната Матиас Корман заяви, цитиран от The Guardian, че учениците би трябвало да си останат в клас, вместо да излизат на митинги.

В Европа най-многобройни бяха проявите в Германия, където според различни оценки са протестирали около 1,4 милиона души. Масови бяха шествията и митингите във Варшава, в различни градове на Великобритания и Испания, в родната на Грета Тунберг Швеция и в много други държави.

Протестът в България се организира от сформираното и у нас обединение „Петъци за бъдеще“ (Fridays For Future) на ученици и студенти, което за първи път проведе акция в София още през март.

Преди дни те се обединиха и публикуваха 11 искания към българските национални и местни власти:

1. Обявяване на национално извънредно положение за климата от правителството, което да постави справянето с климатичните промени в основните приоритети на държавата. Да се проведе национална осведомителна кампания в училищата и медиите.

2. Преминаване към децентрализирана енергийна система, базирана на 100% възобновяема енергия до 2035 г. Тази цел трябва да бъде въведена със закон, начертаващ конкретен и категоричен план за постигането ѝ. Тя трябва да върви заедно с мерки за драстично намаляване на свръхпроизводството на замърсяващи стоки и услуги и преустановяване на културата на свръхконсуматорство.

3. Възможно най-скоро формулиране на националните мерки за 100% изпълнение на ангажиментите по Парижкото споразумение за климата.

4. Постигане на 90% рециклиране на рециклируеми отпадъци до 2030 г. чрез изграждане и ефективно функциониране на инфраструктура за разделно събиране, както и значително ограничаване на всички индустриални процеси, които генерират отпадъци.

5. Безкомпромисно опазване на защитените зони и спиране на застрояването на Черноморието и планините. Това трябва да е съчетано с преминаване към агроекологично земеделско стопанство и финансиране на мерки за възстановяване на дивата природа в България

6. Незабавна ОСТАВКА на министъра на околната среда и водите Нено Димов. Считаме за неприемлива позицията му относно климатичните промени, както и приноса на воденото от него министерство към застрояването.

7. МОСВ и Министерството на енергетиката да кажат цялата истина за прехода на България към въглеродно неутрална икономика. Не приемаме позицията на МОСВ относно „лидерството“ на България в намаляването на въглеродните емисии през последните 30 години. То не се дължи на целенасочени еко-политики, а предимно на значителното обезлюдяване в България.

Искания към Столична община:

8. Въвеждане на безплатен градски транспорт с цел намаляване на автомобилния поток и градското замърсяване.

9. Разширение на досегашните и въвеждане на много нови пешеходни зони в София.

10. Безкомпромисна забрана на строителството в междублоковите пространства и събаряне на всички незаконно построени обекти.

11. Масово строене на качествени велоалеи и адекватно интегриране на велосипедния транспорт като част от пътното движение.

„Съзнаваме, че някои от исканията ни са амбициозни, но вече сме стигнали до ситуация, в която не можем да си позволим повече постепенни мерки, а е нужна всеобща мобилизация на човешките усилия и ресурси, за да избегнем най-страшните сценарии на IPCC. Тежестта на една такава мобилизация не трябва да бъде понесена от обикновените и бедните хора, а преди всичко от правителствата и големите компании – именно те са основните причинители на емисиите досега“, пишат те.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар