В категории:Латинска Америка / Свят

Душманите на Лула се прицелиха и в Ево Моралес

Главна мишена на пореден залп от Бразилия с твърдения за мащабна корупция е левият лидер на Боливия, който е пред президентски избори у дома си. За удара е употребен същият осъден за злоупотреби предприемач, който под натиска на изпълняващи политически поръчки съдии намали собствената си присъда с показания срещу бившия бразилски държавен глава. Нарочени са и други видни латиноамерикански дейци

На този архивен кадър от 2014 г. Лула и Ево Моралес държат надпис, обобщаващ политиката, която те предлагат на народите си: „Да се живее добре“. Снимка: Рикардо Стукерт

Бразилският сериал с обвиненията на политици в корупция и с разкритията за използването на съдебната система като бухалка в политически разправи продължава с остри обрати ту на едната, ту на другата сюжента линия.

В края на миналата седмица опозиционни леви депутати в бразилския Конгрес стартираха сформирането на парламентарна комисия, която да проучи ролята на бившия съдия и днешен правосъден министър Сержио Моро в разследванията и съдебните решения по мащабния корупционен скандал, известен като Операция „Автомивка”. Фокусът е най-вече върху серията разкрития, направени от англоезичното издание The Intercept, за натиска на Моро и координацията му с други съдии, за да се постигне осъждане на бившия президент Инасио Лула да Силва и отстраняването му по този начин от участие в миналогодишните президентски избори, в които така победи ултрадесният Жаир Болсонаро.

Тази седмица обаче от другия лагер дойде ответен удар. Изстрелян бе залп от нови обвинения от страна на вече осъдения за корупция бивш шеф на строителната компания OAS Лео Пиниейро. Въз основа именно на негови недоказани твърдения за всъщност никога непритежаван от Лула мезонет, експрезидентът беше осъден и сега излежава присъда от 12 години в затвора на южния град Куритиба.

Защитата на Лула винаги е твърдяла, че обвиненията на Пиниейро са фалшиви и са обвързани с договорка за намаляване на неговата собствена присъда. Факт е, че още при осъждането на бившия държавен глава, Пиниейро успя да намали своите 8 години затвор до 5 в резултат на съгласие да „сътрудничи” на правосъдието. Публикувани в The Intercept и в бразилски медии записи на съдийски чатове потвърждават, че той се е съгласил да измени първоначалните си показания, в които е липсвала каквато и да е вина на Лула, след като в продължение на една година е бил убеждаван от разследващите да го направи. В крайна сметка „сътрудничеството” на Пинейро се е оказало дотолкова добре котирано, че тази седмица той въобще излезе от затвора и ще прекара остатъка от присъдата си под домашен арест.

Преди това да стане обаче, Пиниейро си изработи съдийското благоразположение с пореден залп от зрелищни обвинения, като този път фойерверкът му порази вкупом още няколко бивши и настоящи държавни глави в три латиноамерикански държави. Той обяви за обвързани под една или друга форма със съмнителни договорки с OAS, постигнати чрез посредничеството на Лула, настоящия лидер на Боливия Ево Моралес, бившите президенти на Чили Рикардо Лагос и Мишел Бачелет и експрезидента на Перу Олянта Умала.

В случая с Моралес става дума за голям транспортен проект, реализиран от друга бразилска фирма, която обаче не изпълнила задълженията си към Боливия. Пиниейро твърди, че през 2009 г. Лула го бил помолил OAS да поеме завършването на магистралата, за да не се влошат отношенията с Боливия, като го уверил, че Моралес ще овъзмезди компанията му с други изгодни договори. В крайна сметка обаче проектът не е получил финансиране и не е реализиран.

Що се отнася до екслидерите на Чили и Перу, към тях обвиненията на Пиниейро са, че са преливали средства за предизборни кампании чрез фалшиви договори на местни фирми с OAS.

Официални представители на всички засегнати от твърденията на осъдения бразилски предприемач чужди дейци отхвърлиха категорично обвиненията.

В повечето коментари и публикации се припомня, че Пиниейро вече е променял радикално показанията си по случая с Лула поради лична заинтересованост да намали собствената си присъда и че твърденията му не са подплатени с обективни факти от безпристрастни източници.

Също така се съзира и пряка политическа мотивация в избраните сега за мишени личности. Несъмнена е целта да се удари най-вече по боливийския ляв водач Ево Моралес – един от малкото все още действащи лидери от емблематичната „лява вълна” в Латинска Америка. На него му предстои да се бори за нов мандат в президентските избори в родината му на 20 октомври т.г. Един раздухан сега скандал за корупция със сигурност ще снижи неговите шансовете за успех, въпреки сериозния икономически напредък, който осигури на Боливия досегашното му управление.

Не е случайна мишена и бившата президентка на Чили – социалистката Мишел Бачелет, която в момента е начело на комисариата на ООН по човешките права. Съвсем наскоро тя влезе в остър сблъсък с ултрадесния бразилски президент Жаир Болсонаро по повод пожарите в Амазония и цялостното състояние на гражданските права в Бразилия. Бачелет отправи критики по този повод към настоящите бразилски власти, след което Болсонаро я заля с персонални нападки, като включи в тях и апология за диктатурата на Пиночет в Чили, чиято жертва става бащата на Бачелет. Мнозина в Бразилия виждат в сегашните обвинения на Пиниейро към чилийката режисирано продължение на атаката на Болсонаро.

Освен това намесването на Бачелет внушава и удобен политически „баланс” – така няма да бие толкова на очи, че същинската мишена е Ево Моралес. Защото последните изяви на Бачелет на латиноамерикански терен са в пълен разрез с тенденцията на някогашната „лява вълна”, олицетворявана сега от боливиеца. Ако Моралес е продължител на „чавистката” линия и твърд поддръжник на настоящия венесуелски президент Николас Мадуро, то Бачелет се изяви като върл критик на Мадуро чрез неотдавнашния си доклад за човешките права и цялостното положение във Венесуела. В Каракас бяха възмутени от едностранчивостта на документа, в който изцяло бяха премълчани данните за пораженията върху живота в страната, нанасяни от антивенесуелските санкции на САЩ, като в същото време бяха повторени само пропагандни антиправителствени тези на местната опозиция и на Вашингтон. Атаката сега срещу Бачелет чрез обвиненията на Пиниейро им придават „обективна” правдоподобност, макар де факто да са съшити със същите бели конци, както и всичко друго, произлизащо от този „свидетел”.

Другата „съпътстваща щета” от целенасочения удар по Ево Моралес е перуанският експрезидент Олянта Умала, който вече е лежал в затвора у дома си заради разследване пак за корупция, свързано с другата нашумяла бразилска строителна фирма – „Одебрехт”. Неговото нарочване сега за връзки и с OAS също стои правдоподобно в очите на масовата публика и придава тежест на очернянето на Ево Моралес.

Отделно, разбира се, новото международно разклонение на корупционния скандал допълнително импулсира и несекващите усилия за все по-голямо дискредитиране на Лула. Плюс това се нанася удар и по опитите да се разплете конспиративната съдийска мрежа, употребяваща бразилската (а и не само бразилската) правосъдна система като бухалка срещу неугодни на десницата и на Вашингтон политици.

 

ОЧАКВАЙТЕ ПРЕЗ УИКЕНДА В „БАРИКАДА“ РАЗКАЗА НА ИЗВЕСТНИЯ ФРЕНСКИ ОБЩЕСТВЕНИК ИГНАСИО РАМОНЕ ЗА НЕГОВИТЕ „СТО МИНУТИ С ЛУЛА В ЗАТВОРА”, КАКТО И ВИДЕОИНТЕРВЮТО НА ЖУРНАЛИСТА ГЛЕН ГРИЙНУОЛД С БИВШИЯ БРАЗИЛСКИ ПРЕЗИДЕНТ

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар