Заместник-председателят на ГЕРБ и лидер на парламентарната им група Цветан Цветанов се е сдобил с луксозен апартамент на цена далеч от пазарната, съобщи на 19 март „Свободна Европа“. Обяснението на самия Цветанов е, че е продал две други жилища и дори е доплатил за новия апартамент. Но онова, което наистина има значение, е цената на квадратен метър. Според изданието квадратният метър от новото жилище в луксозната сграда излиза на семейство Цветанови едва 627 евро, при положение, че цените там започват от 2600 евро.
Тъй като отдавна придобиването на луксозни имоти чрез изключително съмнителни схеми от страна на водещи политици не е голяма новина в България, вниманието на обществото се насочи към една друга пикантна подробност от разкритията – наличието на собствен ВИП асансьор, който отвеждал Цветанов от гаража му директно в апартамента на последния етаж на сграда „Летера“ в кв. „Изток“, построена от фирма „Артекс“ (сред чиито ВИП-клиенти се оказаха също министърът на правосъдието Цецка Цачева и бившият културен министър Вежди Рашидов).
Каква е конкретната истина относно имотната сделка на Цветанов, цената на жилището, произхода на парите и т.н. вече е въпрос, с който ще се занимават други органи. Но противно на мнението, че едва ли един асансьор е големият проблем, всъщност ВИП съоръжението си струва да бъде обсъдено поради няколко причини.
Първият въпрос, който изниква в главата на всеки, вероятно гласи: кому е нужно това? Толкова ли са неприятни съседите на Цветанов, че за да избегне случайна среща с тях той се нуждае от свой частен асансьор? Те със сигурност не са случайни хора, щом са се сдобили с апартамент или етаж в „Сграда на годината“ за 2017-та година. Ако е чак такъв проблем за „народен човек“ като г-н Цветанов да размени някое и друго „Здравей“ с комшиите, защо просто не живее в къща, каквато очевидно не е проблем за него да си осигури (освен ако не се притеснява да не би случайно някой да види с кого се среща и кой му гостува – това обаче би било типично поведение за сенчест бизнесмен, а не за политик, който твърди, че всичко около него и партията му е прозрачно)?
Идеята изобщо да построиш ВИП асансьор в и без това изключително скъпа кооперация, която ще приюти малко на брой, но много богати хора – представители на онзи около 1% от българското население, което се намира на върха на обществената пирамида, е символна за почти социопатичната форма на индивидуализъм и социално разслоение, до която е достигнало общество ни. Общество, в което вече почти не са останали общи пространства. Това е и пример за склонността, когато имаш всичко, да искаш още. Да притежаваш нещо ненужно заради самото притежаване.
Подобно абсурдно пилеене на ресурси за „удобство“ като това да ограничиш варианта дори случайно да срещнеш съсед в асансьора, има и още едно символно значение: ВИП асансьорите се изграждат в държава, в която т.нар. „социален асансьор“ на практика не работи.
Голямото неравенство в доходите, по което България е първенец в Европейския съюз, а същевременно е на дъното по мерки за справяне с проблема, генерира трайно и непреодолимо неравенство във възможностите, например в достъпа до качествено образование, здравеопазване и други. Казано с думи прости: в България, ако се родиш беден, почти сигурно ще си останеш такъв до края на своя живот.
Разбира се, от това губи държавата и нейната икономика като цяло, тъй като талантливи и предприемчиви хора могат да се родят навсякъде, без значение от социалния статус на техните родители. Но е почти невъзможно да се реализират и развият, а с това да допринесат и за развитието на родната си страна, пък и на света, ако просто им е предопределено да останат на дъното или близо до него.
Подобна цена би трябвало да притеснява дори онези, които в момента се чувстват добре в позицията си върха на социалната пирамида. Това притеснение е факт в редица други държави по света и в големите икономически институции и академични среди, които в последното десетилетие посочват именно икономическото неравенството като най-голямата заплаха пред развитието на икономиката. Все по-често самите представители на въпросния суперелитен 1% в глобален мащаб посочват, вероятно заплашени от възможността за социални бунтове, които тотално да сринат настоящия им статус, че трябва да се вземат мерки в посока намаляване на неравенството и по-голяма социална справедливост.
Но очевидно всичко това не притеснява българските политици, които често са представители именно на онзи 1%. Точно обратното – те са се превърнали в пълноценни ВИП ползватели на токсичната, но заслепяваща реалност. В такива, за които всичко не е достатъчно и искат още. Тогава едва ли трябва да се изненадваме толкова, когато Цветан Цветанов обикаля телевизионните студия да размахва графики, според които България се развива перфектно. Очевидно от ВИП асансьора му е трудно да види реалността.
Същият човек, както и неговия колега начело на финансовото министерство (също участник в симптоматична имотна афера), са отговорни в България да е трудно възможна дори дребна стъпка към намаляване на вече споменатото икономическо неравенство. При това говорим за решения, които се прилагат широко както в любимите на Цветанов Съединени американски щати, така и почти навсякъде в Европейския съюз – прогресивно данъчно облагане, по-голям принос за бюджета от страна на бизнеса и най-заможните представители на обществото, облекчаване на нискодоходните групи, които в България са огромно мнозинство, намаляване на дела на косвените данъци за сметка на преките, по-активна държавна политика в посока изравняване на възможностите чрез по-добро и достъпно образование, здравеопазване, жилищна и регионална политика и много други дейности.
Не някой друг, а Европейската комисия многократно сигнализира, че ситуацията с икономическото неравенство и бедността в България е „критична“, а управляващите не правят достатъчно, за да решат този проблем. В своя доклад от миналата година ЕК коментира, че излизането от тази критична ситуация в страната ни е силно затруднено в резултат от неравенство във възможностите – в образованието, здравеопазването и достъпа до качествени жилищни условия.
В България нивата на неравенство са такива, че над половината заети в края на месеца изкарват чисто под минималната заплата за страната, а 80% от всички работещи стигат до 500 евро. Общо над 95% от хората работят за до 1150 евро месечно. 30% – или малко над 2,1 милиона души, живеят в тежки материални лишения, всеки четвърти човек живее под официалната линия на бедността, над 2,7 милиона попадат в графата „живеещи в риск от бедност или социално изключване“, почти половината население се тъпче в пренаселени домове, всеки трети не успява да си плаща битовите сметки навреме, над 76% посочват, че образованието е малко или повече недостъпно за тях, почти половината заявяват, че са затруднени в една или друга степен да си позволят здравни грижи и т.н., като по всички показатели страната ни сериозно се отклонява от средноевропейските стойности.
Цитираният доклад на ЕК посочва, че неравенството във възможностите, тоест счупеният социален асансьор, е „сред най-високите в ЕС, поради което успехът в живота зависи до голяма степен от постиженията на родителите”.
Ако един от тези родители случайно се казва „Цветан Цветанов“, вие най-вероятно ще сте от онези деца, които ще се радват на растежа на БВП. Образованието, здравеопазването и… жилищата няма да са ви проблем. Няма да ви е проблем достъпът до спорт, културни събития, почивка и самоусъвършенстване. Почти нищо няма да ви притеснява по пътя нагоре – към високия апартамент на ул. „Латинка“, или в по-общ смисъл – към върха.
Но за останалото огромно мнозинство социалният асансьор просто е счупен, така както са счупени, остарели и често опасни за живота старите асансьори в панелните блокове. Заменен е от ВИП асансьори, в които докато се изкачват нагоре към луксозните си жилища, без да се интересуват от заобикалящия ги свят, политици и олигарси бистрят как да продължат по същия начин максимално дълго. Раждат шумни прокурорски акции за отнемане на още и още социални права от най-бедните. Чудят се как да настроят поредната група бедни срещу друга група – малко по-бедни от тях. Пишат законопроекти, които да отнемат и жълтите стотинки от скъсаните джобове на хиляди деца, докато техните разливат скъпо шампанско из швейцарските курорти.
Преди време американският професор Джефри Сакс обяви, че богатите по света водят класова война срещу бедните. У нас е трудно да изречеш тази истина, без да те обвинят минимум в сталинизъм. Но е добре докато усмихнати дават обяснения, че страната се развива перфектно, а във ВИП асансьорите им няма проблем, Цветан Цветанов и колегите му от родния политико-корпоративен елит да си припомнят онова, което последният руски император записва в дневника си в деня на избухването на революцията: „Днес – нищо особено“.
Както преди време коментира социологът Чавдар Найденов: „Днешният елит си мисли, че няма никакви проблеми. И така ще си мисли до последния момент“.
About The Author
