Предизборната кампания за първи тур на президентските избори завършва днес. Обикновено в края на всеки агитационен период (за който и да е вот) дългогодишните наблюдатели възкликват: „Като тези избори не е имало досега!“ – нещо уникално се е случило, нещо нечувано се е появило като дух и материя. Подобни заключения често са плод на емоции. Реално кампаниите от избори на избори стават все по-малко вълнуващи.
Настоящата “се класира” някъде по средата – нищо запомнящо се няма в нея, но пък видяхме един много интересен подход за убеждаване на електората. Своеобразно ноу-хау. Ще го наречем „Навиване докрай на пружината чрез комунално-битови и други методи“. Описанието е сложно, понеже няма как да е просто. Досетихте се, става дума за кампанията на Цецка Цачева.
ЦЦ + ЦЦ = 1.2 млн.?
Някои неща бяха предопределени. Кандидат с нисък рейтинг, шеф на най-недолюбваната институция в страната, няма как да полети към електорални висини. Затова целта на ГЕРБ за първи тур отначало бе проста – да си вземат своето, да си приберат собствените партийни гласове, без пилеене; и в отсъствие на мечти за привличане на “колебаещи се избиратели”. Цифром това значи 1.2-1.3 млн. гласа. Не са ли много? Не. На парламентарните избори преди 2 години ГЕРБ взе 1 млн., на мажоритарни резултатът винаги е по-голям. Росен Плевнелиев през 2011 г. постигна 1.3 млн. гласа. Като министър той бе с несравнимо по-голям рейтинг от днешния на Цачева, но пък сегашните избори са задължителни – активността ще е по-висока. 1.2-1.3 млн. гласа са достижими и биха дали почтителен аванс на Цачева за първи тур. Точно те са целта на ГЕРБ.
Как могат да бъдат постигнати? Как да стане тъй, че електоратът да бъде изстискан пределно? Да бъде мотивиран, задвижен, събран без грам отклонение – при положение, че самият той е разколебан дали Цачева е подходяща за президент (едни логично намаляващи в течение на годините привърженици…). Рецептата е стара – партийната машина следва да бъде задвижена максимално. Винтове, гайки, бурми – натегнати на 100 процента. Всички “организационни” механизми и порядки – на предел. Кой може да го постигне? Няма съмнение – Цветан Цветанов.
От туя на туя… напред към пълното саниране
Още от първия ден Цветан Цветанов “пое” изкъсо Цачева. Двамата навестиха буквално всяка една “керемидка” в страната. Като шеф на предизборния щаб Цветанов бе неотлъчно до председателката на парламента, толкова, че реално не тя, а той проведе кампанията – стисна хиляди ръце, щипна детски бузки колкото за средно голям град, даже се подстрига… До тях в челните редици неотлъчно бяха кметовете, областните управители на ГЕРБ и всякакви местни административни велможи. С какво могат да бъдат полезни те в президентска кампания? Президентска, но, да не забравяме, прицелена към собствените партийни структури… Могат, първо, да покажат на структурите колко много ГЕРБ е променил за добро личния им предметно-битов свят – додето се простира хоризонтът на този свят… Второ, да гарантират, че “промяната” ще се случва все така занапред. Трето, да се постараят всички количествени натрупвания да се преобразуват в качествени. Не е шега – кметовете на ГЕРБ са към 70% от всички страната; всеки от тях си има администрация, обръчи от фирми, от сдружения, местни инициативни групи, ловни дружинки, спортни клубове… Същото имат и областните управители, шефове на агенции, на ведомства, учреждения… Това е административният апарат и неговите приятелско-роднински кръгове. По избори той се превръща в бюлетини, от там – в нова власт.
В изпълнение на първата задача – да онагледи голямата промяна в света на дребния човек – Цветанов не просто се раздаде, той буквално изгоря. В Казанлък откри детска площадка с две нови туи отпред, в Перник – преряза лентата на квартално игрище. В Радомир санира сгради, в Земен пи тазгодишно вино (символ на плодородието!). В Белица инспектира пътя до Парка на танцуващите мечки, в Симитли разгледа водопровод. В Смолян поплува в новия басейн, в Аксаково се разтъпка върху площадните плочки… И в Благоевград санира, и в Златоград… Кметовете и областните управители край него промоцираха тези благини, а усмихнатата Цачева най-много да друснеше хоро…. Какво е общото между всичко това с функциите и правомощията на държавния глава? Няма, но не е задължително да има – това е предметно-битовият свят на “хората по места”, това е животът на структурите. Целта бе не да влизат в разсъждения за президентската институция, а да са активни пред урните. “Симитли бе променен благодарение на европейската солидарност. Стабилността на държавата в момента преминава през президентските избори – затова е важно да изберем номер 17 в бюлетината. Стабилността е гарант, че европейската солидарност ще продължи да променя Симитли”, каза Цветанов в югозападня градец. “Спомням си как през 2010 г. се ангажирахме с изграждането на спортната площадка тук. Една година по-късно дойдохме отново, за да видим, че децата и родителите са доволни от новата придобивка. С избора си на 6-ти ноември вие ще дадете възможност на правителството на Бойко Борисов да продължи да помага на всяко населено място”, рече в Неделино. Ясно е, нали – тази цветна промяна на България ще продължи, само ако ГЕРБ остане на власт. Пък за да остане, следва да се избере Цецка.
Административният апарат и неговите обръчи на голи обещания не вярват. Затова трябваше да бъдат убедени, че пъпната връв с вожда Борисов и наместника Цветанов ще е все така здрава. А как се подхранва такава връв? С пари, разбира се. ГЕРБ изсипа златен дъжд предизборно не по съсловия и професии (обеща малко на част от пенсионерите, на учители), а върху министерства и общини – за болници, училища, пътища, стадиони, канализации, покриви и дюшемета – общо към 130 млн. лв., гласувани на последните две правителствени заседания (какво ли ще се случи на третото, преди балотажа?). Разликата между тези пари и добавките за учители и пенсионери е, че те се задвижват от централни чиновници, разпределят се от местни, изливат се във фирми, връщат се в партийни каси… – подхранва се апаратът и обръчите. Тъй бе изпълнена и втората задача – дадена бе гаранция, че “промяната” ще продължи да се случва, за радост на България и нейните граждани за европейско развитие.
Третата цел – цялото това количество да се превърне в бюлетини, все още не е постигната. Ще се случи ли, ще разберем в неделя. Но пък бе изпълнена важна междинна задача – кметовете, апаратът и обръчите осигуриха масовката на предизборните мероприятия. Във всяко село, паланка, градче или областен център Цветанов и Цачева бяха посрещани от общински или държавни чиновници – с техните чичовци и лели, подчинени, от спортисти на бюджетна издръжка, от социално слаби хора… Но и от други граждани, следва да се признае.
“Да подкрепим Цецка, ама не само нея!”
“Барикада” се добра до любопитна информация от областен град. Частна фирма (забележете – частна!) бе разпространила до служителите си съобщение: “Заповядайте да подкрепим в изборите за президент г-н….”. На мястото на многоточието бе посочен местен държавен служител на висок пост, който, естествено, не бе кандидат за президент. Но пък е от ГЕРБ, подкрепя ГЕРБ, и ако Цецка е високо и на нея може да се откаже, той е там – на него не може. Това е ярък пример как точно бе организиран активът за предизборните прояви. Друг пример долетя от Бургас. В социалните мрежи публичност доби съобщение от местното казино – с указания към персонала да присъства на предизборното мероприятие на ГЕРБ лъснат и спретнат, най-важното – без отсъствия.
С една дума – организация на макс. Подкрепя се Цецка, но и който да е друг от ГЕРБ.
Десетници, стотници
Представител на “Барикада” стана свидетел на още нещо забележително. В едно благоевградско читалище бе проведено събрание на областната партийна структура. Бяха раздавани задачи – тази община да даде толкова гласа, онази еди-колко, това село да постигне такъв резултат…. Съответно за селото следва да отговарят петима души, за общината – тридесет и т.н. Обаче се оказа, че подобни задачи, при които десетници и стотници следва да осигуряват масовка, били спускани и в неизборно време – спускани, ама съответните отговорници не си помръдвали пръстта. Поради което всички на въпросното благоевградско събрание се изпокараха толкова шумно, че ги чуха хора чак в отсрещния квартал. “Барикада” после научи още нещо – Цветан Цветанов искал от областта 20 000 гласа, колкото бяха спечелени за Плевнелиев през 2011 г. Ето така комунално-битовата метафизика на ГЕРБ се материализира в цифри.
“Внимавайте, падаме!”
Своя принос даде и Бойко Борисов. “Ако не спечелим, си отиваме”, каза той няколко пъти през кампанията – послание пак насочено към собствения актив, да го изплаши и дисциплинира. За последно го рече в Гоце Делчев, където откри нова спортна зала. “В нея ще се състоят състезания по хандбал, волейбол, тенис…”, кротко написаха медиите. А истината е, че залата работи от 2 месеца и бе открита със зверско ММА – този пример пък показва как цялото това грубо затягане на гайките бе полято с медиен шербет.
Такава бе играта на ГЕРБ за първи тур. Това бе по силите им – това сториха. Трябва да прибавим и опита да се улесни вота в Турция (след като бе спънат по искане на Патриотичния фронт), откъдето Лютви Местан обещава гласове… А каква е играта за втори тур? Планът до скоро бе патриоти и реформатори братски да окажат помощ. Сега, след нарасналите шансове на Радев, не е сигурно точно кой на кого ще помага.
