В категории:България

Да накараш нуждаещите се сами да искат рестрикции срещу себе си

Внушенията за „щедра социална система“ в България, налагани от политици и псевдоексперти, не отговарят на истината и целят да настроят общественото мнение така, че мнозинството само да поиска още повече орязвания и рестрикции. Доколко управляващите са успели да настроят едни бедни български граждани срещу други като тях, с цел да не решат проблемите на никого? Какви са реалните размери на помощите и злоупотребите с тях? Отговорите – в докладa на Солидарна България и Колектив за обществени интервенции.

Колко е голяма злоупотребата със социалните помощи, наистина ли „фалшивите пенсии“ са огромна част от всички инвалидни пенсии, може ли непълнолетна майка на три деца да получава 1500 лева месечна помощ? На тези и други въпроси отговоря докладът„Народът“ срещу социалните помощи„, изготвен от Колектив за обществени интервенции и „Солидарна България“, който беше официално представен от неговия автор Ваня Григорова.

Авторите на доклада представиха официални данни, които сочат, че реалният процент на злоупотребите с инвалидни пенсии и социални помощи е около 1%, а всичко останало са „усещания“, които се дължат на лансирани от управляващите внушения в тази насока. Това води до непрекъснати орязвания на достъпа и размера на почти всички социални трансфери, изхвърляне от системата на хиляди нуждаещи се, демотивиране на обществото да участва в социалната система, увеличаване на дела на сивата икономика и формиране на цялостното негативно отношение към социалната система.

Изкуството да накараш нуждаещите се сами да поискат още рестрикции срещу себе си

Докладът се занимава с политическите манипулации, идващи както от управляващите, както и от експерти и псевдоексперти, че в България има „твърде щедри“ социални помощи, обясни социологът Георги Медаров. Целта е да бъдат обяснени в по-голяма дълбочина процеси и последствия, за които обществото чува най-вече от „скандални“ новини в медиите. „Това изследване може да ни даде фундамент и да ни обясни защо се случват такива обществени конфликти и да ни даде правилните инструменти за преодоляването им и създаването на действителна социална политика“, обясни той.

В началото на пресконференцията Ваня Григорова представи каква е настоящата ситуация, каква е реториката в общественото пространство и до какво води това, взимайки за основа отговорите в анкетата, проведена за целите на доклада, както и цитати от изказвания на български политици. „Кандидати за власт често се надпреварват в обещания за редуциране на злоупотребите със социални помощи, инвалидни пенсии и прочее“, обясни Григорова и даде за пример послания на бившия социален министър и настоящ зам.-министър Зорница Русинова по време на предизборната кампания.

„При представянето на годишния доклад на Европейската комисия през миналата година за поредна година експертите на комисията ни препоръчаха като държава да увеличим възможностите и достъпа до социално подпомагане и да разширим размера му. Те срещнаха огромна съпротива от българското социално министерство в лицето на г-жа Русинова, която каза: „Има хора, които лежат само на социалната система. Ние не трябва да ги увеличаваме, ние трябва да ги орязваме““.

Дългогодишната борба с „фалшивите инвалидни“ пенсии доведе до това, че на 11 април хиляди хора с увреждания от цялата страна излязоха на протест пред Министерския съвет в знак на недоволство към конкретни предложения за орязване на социалното подпомагане. В момента отново за разглеждане за пуснати част от документите, заради които над 6000 души излязоха с патериците и инвалидните колички на улицата, разкри Григорова и посочи, че „предизборните обещания трябва да се спазват“, особено когато те очевидно се харесват от хората, щом избират тези политици.

Реалният дял на „фалшивите“ пенсии за седемгодишен период (2010-2016) е 0,52%, посочи Григорова на база официални данни от тричленната комисия в Националния осигурителен институт, която проверява всяко решение на ТЕЛК за инвалидност над 50%. Делът на регистрираните злоупотреби със социални помощи в България е нищожен, категорична бе тя и добави, че зависимост от вида на помощта и периода, за който се отнася, се колебае между 0,04% до 1,18%.

„Категорично при тези резултати не можем да говорим за „масови злоупотреби“ с фалшиви пенсии и е неразбираемо защо правителство, в чиито ръце са всички инструменти и институции продължава да твърди, че едни много хитри граждани успяват да излъжат цялата система, включително всички контролни органи, съдилища и прочее, за да получат 160 лева инвалидна пенсия“, каза Ваня Григорова. Това обаче води до крайно отричане на социалната система въобще, тъй като у голяма част от хората е насадено мнението, че тя се „източва“ неправомерно.

Орязването като водеща идеология

Основата на днешната социална и осигурителна система в България е поставена от Международния валутен фонд и Световната банка, посочват авторите на доклада. Структурната реформа в тази област, наред с всички останали сфери, е част от условията страната да получи заеми и институционална подкрепа от двете международни организации. Основната цел на направените промени е да бъдат редуцирани средствата, които се отделят от държавния бюджет за програмите за сигурност, като сред официално посочените цели е „намаляване на демотивацията за работа, която е резултат от системата за социална защита, чрез намаляване на осигуровките“.

Ваня Григорова, автор на изследването. Снимка: Николай Драганов, „Барикада“ ©

Последствията от някои от тези промени виждаме и днес, припомня Ваня Григорова, като такива са намаляването на вноската срещу безработица и споделянето ѝ между работник и работодател, увеличаването на възрастта за пенсиониране, промените в категоризацията на труда с цел премахване на възможността за ранно пенсиониране, разпродаване от страна на Националния осигурителен институт на голяма част от базите за рехабилитация и балнеолечение с цел „освобождаване на пазара“ от присъствието си и даване възможност да се създадат частни бази за рехабилитация, в голямата си част недостъпни за нуждаещите се, намаляване на платения отпуск за образование, промяна на е структурата на „кошницата“ за базови помощи в натура, която се предоставя, като в нея вече се включват само основни храни, ограничаване на извънредните социални плащания от 7 на максимум 3 пъти годишно на домакинство, спиране на част от помощите за хора с увреждания, като някои от тях вече се предоставят в натура, замразяване на детските надбавки и превръщането им в социална помощ, а не в неоспоримо право и други.

„Системата за подпомагане няма за задача да запази достойнството на хората. Обидени са тези, чиито молби за подпомагане са отхвърлени за 20 стотинки над максималния доход; другите, които получават няколко десетки лева месечно, за да преживяват, са охулвани от обществото, от социални работници, от неолиберални анализатори, от политици и др.; обществени организации като партии, социални партньори и дори неправителствени организации смятат темата за непрестижна, поради което се дистанцират от нея. В резултат бедните не могат да разчитат на никого, а законовата уредба ги принуждава да събират цял наръч документи, с които да докажат, че отговарят на редица изисквания за получаване на минимални помощи“, обобщава докладът.

Обществените настроения

29% от тях хората, които са се включили в проведена за целите на изследването онлайн анкета твърдят, че познават добре или много добре социалната система, 48% признават, че не са запознати. Прегледът на последвалите отговори показва всъщност, че липсата на информация е не само по отношение на социалните помощи, но и на осигурителната система като цяло. Например 15,6% от всички смятат, че безработните получават социални помощи, като в последващото описание, което са помолени да направят, се вижда, че повечето от тях всъщност визират обезщетения за безработица. Помощи за безработни няма, има обезщетения за безработица, а това е осигурителен риск – тоест лицата са се осигурявали, за да получават компенсации, когато останат без работа, уточняват авторите на доклада. Същевременно една пета от отговорилите по този начин твърдят, че познават системата отлично.

Ваня Григорова обясни, че голямата част от негативните коментари са вследствие от усещането за социална несправедливост: Респондентът или негови близки са кандидатствали за социално подпомагане, но такова не им е било отпуснато. Такива са 35% от отговорилите, които са правили опити да получат социални помощи; Родители на деца под 18 години не получават детски надбавки поради надвишен, понякога със стотинки, максимално допустим доход на член от семейството; Огромна част от отговорилите смятат, че има хора, които получават социални помощи, а всъщност нямат нужда от тях – 75,4%. Освен това цели 28% от анкетираните смятат, че неправомерно получаващите социални помощи са повече от половината от всички подпомагани.

Оказва се, че най-висок е делът на хората, които смятат, че получателите нямат нужда от тези помощи и/или не ги използват по предназначение, когато лицето е получило отказ за подпомагане през последните две години. Следват гражданите, на които не им се е налагало да кандидатстват за социална помощ. И на последно място са тези, които са получили подкрепа. Изводът на авторите е, че рестриктивните условия за достъп до подпомагане подхранват недоволството и водят до формиране на усещане за масови злоупотреби.

Две трети от всички интервюирани заявяват, че познават или са чували за конкретни случаи на неправомерно получени социални помощи. 25% от тях не дават никакъв отговор на въпроса за точното нарушение. Отговорите на 40,6% са безадресни обвинения към цели групи хора, които преповтарят масови стереотипи, съобщавани от медии, и изказвания на публични лица, които или не познават материята, или преследват политически дивиденти. Често тези обвинения по същество са противоречиви, посочи Ваня Григорова и даде за пример, че в един случай „ромите работят без трудови договори“, а в същото време „не работят и по цял ден лежат, разчитайки на помощите“.

Що е то бедност и кой страда от нея

Националната официална линия на бедност се определя с постановление на Министерския съвет и при нея освен медианния доход се вземат предвид калориите, които трябва да получава един човек, за да оцелява, както и съотношението на разходите за хранителни и нехранителни стоки. През 2017 г. официалната линия на бедност беше 314 лв. По-любопитно е обаче какво си позволява да потребява бедният българин с тези средства и какви са източниците на неговите доходи.

Видно е, че основният приход на живеещите в бедност са пенсиите (било за възраст, за стаж, за инвалидност или други). Общият дял на семейните добавки и други помощи, вкл. обезщетения, представляват едва 7% от общия доход. При най-нискодоходните групи, за които разполагаме с данни, делът на приходите от помощи стига до 8,8% или средно 326 лв. на година за домакинство (27 лв. на месец), обясни Ваня Григорова.

Над 75% от всички разходи на тази група домакинства отиват за храна, обслужване на жилището и за лечение. Тъй като масовите обвинения към бедните гласят, че те ползват социалните помощи за алкохол и цигари, отбелязваме, че този разход е едва 4,4% от общите потребителски разходи. При първия децил (най-бедните 10%) делът на средствата за алкохол и цигари е 5,6% (22 лв. на месец на домакинство). 5,6% или 22 лв. от месечните разходи на най-бедните се изразходват за спиртни напитки и цигари. Най-високодоходните домакинства харчат 5,7% или 75 лв. от разходите за алкохол и тютюневи изделия, обясни графиките Григорова като подчерта, че това са официални данни от проучвания на Националния статистически институт.

„Ако търсим отговор на въпроса за какво харчат бедните помощите – 27 лв. на месец на домакинство, то с еднаква сила можем да твърдим както, че те се изразходват за алкохол и цигари, така и за културен отдих, образование и жилищно обзавеждане. Но вероятно ще бъдем много по-коректни, ако кажем, че се използват за храна и сметки, тъй като делът на тези разходи е най-висок“, посочва докладът.

„Сляпа“ система

Социалната система е така формирана законодателно, че изобщо не „вижда“ огромна част от нуждаещите се български граждани. Тя подхвърля подаяния на крайно бедните, каквито са хората с почти нулев доход. Нерегистрираните безработни не съществуват за спасителните ни мрежи. Най-вероятно това са тези 393 хиляди здравно неосигурени лица, за които нито НАП, нито Министерството на здравеопазването знаят причината да изпаднат от системата. А от осигурителните публични фондове обезщетения в нормален за живот размер получават нищожна част от регистрираните безработни (едва 9,7% от безработните са получавали поне 900 лв.). 189 653 лица са официално безработни и бедни, твърди Ваня Григорова в своето изследване.

Хартиено копие от доклада може да получи всеки желаещ от редакцията на „Барикада“. При желание: contact@baricada.org

Работещите бедни категорично са извън полезрението на социалните закони, твърди докладът – това са 315 000 души. Европейската комисия отбелязва това в годишния доклад за България за 2018 г. по следния начин: „Достъпът до социална закрила е предизвикателство за най-уязвимите работници.“ А максимумът, който могат да получат като подкрепа част от бедните пенсионери от Агенцията за социално подпомагане, е целевата помощ за отопление – 1,4 млн. души. И да се надяват местният общински съвет да е имал желанието да отдели средства или да е потърсил „спонсорство, дарения, благотворителност“ за финансиране на домашен патронаж. В допълнение официалните данни на Евростат сочат, че нивата на тежки материални лишения в страната се наблюдават при 30% от населението през 2017 година.

В годишните си отчети Агенцията за социално подпомагане посочва броя на получателите на отделни видове социални помощи, но не и общия брой на подпомаганите. Поради това не е възможна точна оценка колко от живеещите в тежки материални лишения български граждани не са получили никаква подкрепа. Но най-всеобхватната помощ за възрастни е целевата помощ за отопление, през 2017 г. тя е била отпусната на 204 635 лица и семейства. При общ размер на групата на бедните български граждани от 2 136 000 души, според данните на НСИ, средства за ежедневни жизненоважни стоки и услуги са получили едва 33 422 кандидатствали или само 1,6% от всички нуждаещи се. Сивата бедност в България е в огромни размери и далеч надминава дела на сивата икономика, но не се радва на особен интерес от страна на българските управляващи, обобщават от „Солидарна България“ и „Колектив за обществени интервенции“.

„Бедни са само циганите!“ – път към още повече орязвания за всички

„На бедността усърдно се придава етнически облик, за да не се приема тя като проблем на мнозинството. Така недоволството остава неизказано, аргументите трудно различими (хем сме бедни, хем сами настояваме за още повече ограничения), а обединението на гражданите зад ясни и категорични искания за промяна на социалната система – невъзможно“, пише Ваня Григорова. Докладът цитира становище на Европейската комисия, която в Годишния си доклад за България през 2018 г. публикува и оценки за страната по няколко показателя, залегнали в Стълба на социалните права на ЕС.

От 12 индикатора състоянието на страната е критично по 5. Сред тях са: неравенство, риск от бедност и социално изключване и въздействие на социалните трансфери (различни от пенсии) за намаляване на бедността. „С две думи ЕК каза: „Бедни сте и не правите нищо, за да промените ситуацията.“ Но в Националната програма за реформи на България тези констатации придобиха малко по-различен нюанс“, пишат авторите в доклада и сравняват твърденията на ЕК и на българското министерство на финансите.

Европейската комисия:
„Неравенството на възможностите — в образованието, здравеопазването и жилищното настаняване, е сред най-високите в ЕС, поради което успехът в живота зависи до голяма степен от постиженията на родителите.“

Министерството на финансите:
„Ромите все още са изправени пред проблеми, свързани със заетостта, образованието, жилищното настаняване и здравните услуги.“

Акцентът за бедността и положението на ромите присъства и в европейския документ, но подмяната в смисъла от страна на българската институция е очевидна, подчерта Григорова. „Не защото Министерството на финансите смята да предприеме някакви мерки за реално включване на ромското население, а за да бъде внушено, че бедност има само при това малцинство, така че не е нужно да се полагат особени управленски усилия в публичните сектори“, добавя тя

„Така пътят за още по-сериозни орязвания е свободен, а той очевидно е предпочитан от българските правителства, въпреки че води до все по-широка и дълбока маргинализация на населението, включително на това с български етнически произход“, настоява докладът.

В рамките на няколко страници той прави подробен преглед на всички видове помощи, които съществуват в България, на тяхната структура, изисквания и т.н. и опровергава категорично твърденията, че те се ползват само от определена етническа група, която има каквито и да било привилегии към получаването им.

„Няма да плащам от моя джоб!“

Всички сме чували (или сме изричали) тези като: „Работещите българи храним мързеливи паразити“. Но колко ни струват социалните помощи финансово, без да осчетоводяваме дългосрочни ползи, морал и човещина, питат авторите на изследването. И предлагат следния подход: По предварителни данни за 2017 г., компенсацията на наетите лица е 43,1% като дял от БВП. Това са средствата, които по някакъв начин влизат в джоба на българина. Преди да решат за какво да ги използват обаче, гражданите трябва да платят данъци, а с тях се финансират и социалните помощи.

Нека си представим, че един човек е произвел стоки за 1000 лв. Като заплащане през 2017 г. той ще получи 431 лв. Данъкът върху тези доходи в общия случай е 37,35 лв. А ако изразходва всичките си приходи за стоки и услуги от първа необходимост и не спестява, под формата на данък добавена стойност същият този гражданин ще плати 56,02 лв. Т.е. общият размер на платения данък е 93,37 лв.

През 2016 г. администрираните разходи на Агенцията за социално подпомагане са 3,3% от постъпилите данъци в държавната хазна. Следователно социалните помощи, „платени“ от данъците на този работник, ще бъдат в размер на 3,08 лв.

„Работещият в този пример плаща 3,08 лв. за социални помощи и в общия случай смята, че храни армия от неграмотни мързеливци. Докато средствата са в пъти по-ниски от тези, които си представя, а условията са толкова рестриктивни и унизителни, че самият той едва ли някога би кандидатствал. Подозренията и скептицизмът му по отношение на начина, по който се изразходват неговите 3 лв. са непропорционално по-големи от контрола, който евентуално се опитва да осъществява върху останалите 90 лв. от данъците, които внася. Още по-малко се интересува от разликата между това, което е произвел, и заплащането, което получава“, посочва Ваня Григорова и съветва „министрите, които упорито повтарят мантрите за богата социална система, да си направят експеримент и да поживеят известно време с помощите, които предизвикват „зависимост“.“

Мизерни социални помощи, грандиозни политически манипулации

В заключение Ваня Григорова коментира, че размерите на помощите и критериите за достъп до тях са унизителни, но в тази област фалшивите новини се разпространяват от институционални среди – експерти, министри, вкл. министър-председателя. Те създават в обществото неверни представи за социалната система, с единствената цел да получат публична подкрепа за поредната реформа в сектора, която да доведе до още по-сериозно намаляване на възможностите на изпадналите от обществените системи отново да се върнат в тях.

Докладът настоява, че българските правителства продължават да прилагат с пълна сила философията: За да работят богатите, трябва да им дадем повече пари, да правим данъчни и други отстъпки. За да работят бедните, трябва да ги оставим без средства.

„За едните стимули, за другите санкции! Днес са циганите, утре инвалидите, следват майки, безработни, тежко болни… Въпрос на време е всеки от нас да попадне поне веднъж живота си в някоя от тези категории“, завършва докладът.

Николай Драганов

Бакалавър по социология и магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство в София. От 2012-та година работи като политически журналист – в News.bg, Информационна агенция БГНЕС и Телевизия BiT. Като парламентарен репортер отразява работата на 42-рото, 43-тото и 44-тото Народно събрание. Съавтор е на документалния филм „Невидимите хора“. За връзка с автора във „Фейсбук“ – тук.

Оставете коментар